РЕШЕНИЕ
№ 151
Плевен, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Плевен - V състав, в съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
| Съдия: | КАТЯ АРАБАДЖИЕВА |
При секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия КАТЯ АРАБАДЖИЕВА административно дело № 20237170700677 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от И.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.М.Б., против Заповед УРИ 6816з-416/17.07.2023 год. на Дисциплинарно наказващ орган Началник на Зонално жандармерийско управление – Плевен /ЗЖУ/ Комисар В.Н., с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, за извършени нарушения на служебната дисциплина.
В жалбата се възпроизвежда заповедта за наказание, като се оспорва законосъобразността й. Жалбоподателят сочи, че въпреки обема на заповедта, същата не съдържа всички законови реквизити, посочени в разпоредбата на чл.210 от ЗМВР. В заповедта е налице неяснота относно извършените нарушения и правните основания, обосновали издаването й. Сочи, че от една страна в обстоятелствената част на заповедта са описани четири нарушения, които се твърди, че представляват такива по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, след което, след обсъждане на възраженията, давани в хода на проверката, органът приема и визира две от нарушенията, като непосредствено след това при обсъждане на тежестта на нарушенията приема нарушението /ед. число/ на Д., като тежко и отново визира и четирите нарушения, описани в обстоятелствената част на заповедта. Според жалбоподателя не става ясно административният орган какво виновно поведение на служебната дисциплина приема за извършено, което е квалифицирал и подвел като нарушение на чл. 194, ал.2, т.1 „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители и чл. 200, ал.1, т. 11 “неизпълнение на служебните задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители от ЗМВР.“
Сочи още, че от друга страна, в процесната заповед са описани в обстоятелствената част четири осъществени, според дисциплинарно наказващия орган, от наказаното лице, нарушения. Същевременно за всички тях е наложено само едно наказание. Счита, че по принцип няма пречки органът, ако прецени, че служителят е извършил едновременно няколко нарушения, да определи наказанието по реда на чл. 197, ал.3 от ЗМВР. Тази разпоредба дава правомощия на дисциплинарно-наказващия орган, при едновременно установени две извършени нарушения на служебната дисциплина от държавен служител, да наложи по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания или едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Това обаче може да бъде сторено, само след като преди това административният орган определи наказание за всяко нарушение поотделно. В случая това не е сторено от ДНО, а при издаване на заповедта по този начин е допуснато и нарушение на чл. 197, ал.3 от ЗМВР, водещо до основание за отмяна на обжалвания административен акт в неговата цялост.
Жалбоподателят сочи още, че дейността по определяне на наказание означава не само същото да е точно посочено като размер, в рамките, визирани от закона, но и да е индивидуализирано, като бъдат отчетени степента на обществена опасност на нарушението и на нарушителя, подбудите за извършването на всяко от описаните деяния и всички други смекчаващи и отегчаващи дисциплинарно-наказателната отговорност обстоятелства. Ето защо счита, че преди да определи едно общо наказание при наличието на няколко едновременно установени нарушения, дисциплинарно наказващият орган следва, за всяко конкретно нарушение да определи конкретно наказание, след като се отчетат всички индивидуални особености на осъщественото нарушение и на личността на нарушителя и едва тогава да наложи едно общо наказание. Твърди, че в случая нито в мотивите, нито в диспозитива е извършено надлежно индивидуализиране на наказание по смисъла и начина, вложен от законодателя в нормата на чл.197, ал.3 от ЗМВР. Сочи, че в диспозитива на обжалвания административен акт, в който всъщност следва да се съдържа разпоредителната воля на административния орган, е наложено едно наказание, без да е налице произнасяне преди това от негова страна по определяне на отделно наказание за всяко конкретно нарушение, описано в обжалвания акт. Горното налага у жалбоподателя извод за липса на надлежно определяне на конкретно наказание, за всяко едно от визираните в заповедта нарушения, предвид което органът е издал заповедта си при неспазване изискванията на чл. 197, ал.3 от ЗМВР, на която дисциплинарно наказващият орган дори формално не се е позовал. Нарушението на закона при определяне на наказанието според жалбоподателя води до незаконосъобразност на обжалваната заповед.
Сочи още в жалбата, че в диспозитива на заповедта бланкетно е посочена разпоредбата на чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР и чл. 200, ал.1 т.11 от ЗМВР с буквалното преписване на съответните разпоредби, без да се съдържа конкретика, коя от всички хипотези, визирани в двете разпоредби се приема, че е нарушил. По отношение на визираните нарушения счита, че липсва пълно описание на същите, което от своя страна води и до материална незаконосъобразност на оспорения акт, доколкото описаното от обективна страна не изпълва състава на вмененото нарушение. Отделно от това описаните факти не кореспондират с посоченото правно основание за издаване на заповедта. Твърди, че не са извършени вменените нарушения, като неправилно е приложен и материалния закон. Жалбоподателят сочи, че действително е бил за времето от 08-20ч на 21.03.2023 г. в наряд АП съвместно с мл.инсп. А.Й.А., мл.инсп. В.Г.Г.и мл. инсп. В.С.И.с лек автомобил ***в района на РУ-Долна Митрополия. Относно вмененото му нарушение за неносене на шапка твърди, че съгласно чл. 3 от Наредба 8121з-1175/ 29.09.2015 год. на Министъра на вътрешните работи, за условията и реда за осигуряване на държавните служители в МВР на работно и униформено облекло- „Работното облекло, униформеното облекло, еднократното допълнително вещево имущество и снаряжение, се осигуряват от вещевото звено, обслужващо съответната структура на МВР. Твърди, че до настоящия момент не е получавал шапка от вещевото звено в ЗЖУ-Плевен. Съобразно посочената разпоредба работното облекло, униформеното такова и еднократното вещево имущество се осигуряват от вещевото звено. Нито в тази наредба, нито в друг нормативен акт е разпоредено при липса на такова, служителя да заявява писмено, че няма такава. В хода на проверката при своите възражения Д. е направил искане за проверка, чрез изискване на вещева справка, от която да се установи на същия осигурена ли му е такава или не. Твърди, че не само, че липсват данни да е направена такава справка, но и му се вменява, като нарушение неизпълнение за нещо, което не му е дадено съобразно посочената наредба. Съобразно тази разпоредба, задължение на работодателя е да подсигури такова и когато такова липсва, не би следвало според жалбоподателя да се вменява във вина на служителя.
По отношение на вмененото му нарушение за носенето на полицейска камера, служителят твърди, че още в хода на проверката е представил доказателства за прекарано тежко заболяване от КОВИД-19 през месец ноември 2021 год. с опасност за живота и излежани 36 дни в пулмологията в интензивно отделение в гр. Плевен, като следствие от прекараното тежко заболяване на 01.08.2022 г. по спешност е постъпил за тежка белодробна операция с получен пневмоторакс на левия бял дроб, като все още се възстановява и на моменти от прекараното тежко заболяване не се чувства добре, което налага понякога да седне за момент, да пие вода и т.н и именно поради такава причина и тогава в процесния ден е предоставил полицейската камера на втория служител от наряда, като в същото време е организирал работата на наряда така, че да има пълна обективност за извършените проверки на МПС и лица.
Твърди в жалбата, че по време на дежурството е изпълнен и поставения критерий за проверка на МПС и лица, като са били проверени 16 МПС и 24 лица. Съгласно указанията за работа с камера Хавкинсон, глава 3, точка 5, полицейската камера се получава от старшия на наряда и при необходимост може да се използва от втория или третия член от наряда. Това е направено за пълно изпълнение на задълженията и за постигане на дейността по проверка на МПС и лица, поставена като критерий от ръководството на ЗЖУ-Плевен. Съгласно т.9 от указанията за работа, средствата за аудиозапис и видеозаснемане се използват от полицейските органи при осъществяване на ежедневната им дейност. Видеорегистратора записва постоянно, а ППК само при реагиране на сигнал и прилагане на полицейски правомощия, което е изпълнено и няма произтекли вредни последици при изпълнение на служебните задължения, а е налице пълна обективност за работата на полицейските служители и дейност по време на наряда.
По отношение на твърдяното в заповедта, че жалбоподателят е следвало да извършва справки, Д. е направил възражение още в хода на проверката, че в района, в който е бил, станцията не е имала покритие, като е правил и доказателствено искане за проверка в служба КИС относно това твърдение. Органът, без да извърши необходимата проверка и да изиска такава информация, е приел, че възражението му е неоснователно, тъй като било установено, че има направена една такава справка. Сочи, че няма как да се извърши и справка, чрез таблет, тъй като в ЗЖУ Плевен няма таблети, и към екипа няма колега от РУ Долна Митрополия, който да прави проверки с таблет. Сочи, че направената от А. една справка е от неговия личен телефон.
Позовава се на инструкцията за ППД 8121з-929/02.12.2014 год. преди изменението от декември 2022 год., където в чл.59, ал.2, т.2 е записано, че ,,При необходимост и по преценка на нарядите същите извършват справки, чрез ОДЧ/ОДЦ за лицата и превозните средства.“ Тази инструкция е променена през месец декември 2022 г. В същото време се твърди, че е нарушено указание, разпоредено в писмо № 8121 р-14070/11.07.2022 год. на главния секретар във връзка с изменение на инструкцията за ППД. Твърди, че към дата 21.03.2023 год. е действало последното изменение на инструкцията, което е от м. декември 2022 год. и в тази връзка указания от месец 11.07.2022 год. във връзка с инструкция, която е изменена в декември 2022 год., няма как да бъде вменявано като нарушение, защото не могат да се изпълняват указания, предхождащи изменението и на следващо място защото същите, предвид изменението са в противоречие със самите изменения в инструкцията. Сочи, че с изменението на цитираната разпоредба не се вменява задължение, че за всяка проверка се извършва справка, а е определено, че нарядите извършват справки за лица и превозни средства чрез ОДЦ/ОДЧ. Счита, че в разпоредбата е определено, че нарядите извършват съответните справки, чрез посочените ОДЧ/ОДЦ. Твърди още, че не е била налице и техническа възможност за извършване на проверки.
Сочи в жалбата, че в процесния ден в наряда заедно със Д. е имало още трима служители, които са си изпълнявали задълженията съгласно инструкцията за ППД. Служителите, които са изпълнявали спирането и са извършвали проверката на МПС и лица са по форма съгласно инструкцията за ППД, като мл.инсп. А.А. бил водач и е слязъл до служебния автомобил, като не е изпълнявал задачи по проверка на МПС и лица.По време на наряда няма подавани сигнали и жалби, няма произтекли вредни последици от дейността на наряда.
Счита, че органът неправилно е приел нарушението като тежко. В тази част вместо да изложи мотиви защо приема същото като такова, органът е изредил по пунктове четири броя нарушения, които счита, че е извършил Д., което обаче не попълва липсата на мотиви относно тежестта на нарушението/нарушенията. Сочи, че макар да е обективирано в заповедта, че са настъпили от деянието вредни последици, посочени като - личният пример пред служителите с по- ниска длъжност, което водело до порочност за дейността на ЗЖУ Плевен, то този мотив е формален, равняващ се на липса на такъв, а отделно от това в същото се говори за едно деяние, при все, че в пункта за тежестта на деянието се сочат четири нарушения, като остава неясен въпроса тези приети от органа последици, за кое от общо четири нарушения се отнасят или се отнасят само за едно. Позовава се на доказателствата, от които се установява, че Д. е с 29 годишен стаж, като никога не е наказван и няма налагани дисциплинарни наказания. Счита, че заповедта е издадена при напълно неизяснена фактическа обстановка, при липса на ясна формулировка, при неправилна квалификация и при пълно несъответствие между мотивите, изложени в заповедта, които следва да съставляват вмененото му нарушение и наложеното наказание. Счита, че с последното са нарушени административно производствените правила по издаване на заповедта и е приложен неправилно материалния закон. Същата е немотивирана и не е съобразена с целта на закона.
Моли да се отмени, като бъдат присъдени съдебни и деловодни разноски.
От ответника е подаден писмен отговор на л.123-127, в който се сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при съобразяване с административно производствените правила, материалния закон и целта на закона. Твърдението, че са описани няколко нарушения, а не са определени за всяко от тях по отделно наказание, счита за неправилни. За всяко от изброените нарушения служителят е запознат със съответните нормативни документи, бил е длъжен и е могъл да предвиди настъпването на вредните последици. Въз основа на направените квалификации на основание на събраните и приложени по дисциплинарното производство доказателства, е наложено едно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца. Моли да се отхвърли жалбата, алтернативно се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, като моли да бъде намален въз основа на сложността на делото, до размер от 750 лева съгласно чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.Б. и моли заповедта да се отмени по съображенията, изложени в жалбата, като сочи, че разпоредбата на чл.59, ал.2 от НППД не вменява задължение задължително да се прави проверка, и липсват мотиви защо нарушенията са тежки.
В съдебно заседание ответникът се явява лично. Счита, че заповедта следва да бъде оставена в сила. Сочи, че И.Д. е с 29 години стаж в системата, на длъжност инспектор и следва да дава личен пример на подчинените си служители със своите действия и да дава указания на подчинените служители как трябва да работят. Счита, че във въпросния ден същият не е изпълнил в пълен обем това свое задължение. Същият не е докладвал в ОДЧ, че няма обхват в територията, в която изпълнява служебните си задължения и в резултат на това няма да може да изпълни разпореждането на главния секретар за проверка на лица и автомобили при дежурната част. Няма информация да има доклад от същия, че не му е предоставена шапка от вещевото звено на управлението за същия ден и в предходните дни, месеци и години от назначаването за служител в управлението до началника на сектора, който му е непосредствен ръководител и до ответника като пряк ръководител на същия, че няма шапка и това би му попречило да изпълнява служебните си задължения. Сочи, че камерата се предоставя от старшия на наряда в случаите, когато е водач на служебния автомобил. В случая жалбоподателят не е бил водач на служебния автомобил, така че същият няма право да предоставя персоналната полицейска камера на други служители. Относно заболяването на същия сочи, че ако в деня на въпросното деяние, 21 март, Д. не се е почувствал добре, е следвало да уведоми дежурната част, или да помоли колегите си да уведомят дежурната част, да го откарат в Спешно отделение за преглед. Сочи, че Инструкцията за ППД действително е изменена 2022 г., но Инструкцията е от 2014 г. Разпореждането на главния секретар е във връзка с подобряване на дейността на полицейските служители по извършване на проверка на лица и автомобили и с цел тяхната лична безопасност. Ако са счели, че няма обхват, те са били длъжни да докладват за това в ОДЧ. Няма информация да е постъпил такъв доклад. Предвид че жалбоподателят е нарушил няколко разпоредби, се предвижда наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година, но на базата на длъжностната му характеристика и на кадровата справка и това, че до момента няма наложени дисциплинарни наказания, е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца, което е минималното за този вид дисциплинарно наказание.
Съдът, като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се от Разпореждане УРИ 6816р-1433/20.03.2023 г. /л.51/, че инсп. Д. е старши на наряд на 21.03.2023 г., от 08.00 до 20.00 часа, с място на осъществяване на ППД Д.митрополия, Божурица, Победа, Биволаре, Комарево, Подем и Рибен. Задно с него в наряда са мл.инсп. В.Г., мл.инсп. В.И. и мл.инсп. А.А..
Видно от информационна карта за дейността на наряда /л.50/, по време на работата на наряда са проверени 24 лица и 16 ППС. Същото е видно и от доклад за проверени лица и превозни средства /л.57-58/, в който подробно са индивидуализирани проверените лица и превозни средства.
От дневник за извършени проверки в АИЦ на МВР /л.59/ се установява, че на този ден е извършена една справка за едно лице, от друг член на наряда – А. В същия смисъл е и сведение, дадено от мл.експ. Г.Р., назначен за МЛОД през този ден, в което се сочи, че около 16.40 часа на същата дата А. му се е обадил за справка за лице в системата АИС /л.66/.
От докладна записка /л.75/ е видно, че на 21.03.2023 г. от РУ-Долни Дъбник, обслужващо и територията на РУ-Долна Митрополия, не е искано съдействие за справки в ИИС за проверени лица и МПС от екип на ЗЖУ Плевен, работещ на територията на РУ Д.Митрополия.
До началника на ЗЖУ Плевен е подадена докладна записка №УРИ-6816р-1485/22.03.2023 г. /л.45/, в която е се съдържат данни, че служители на ЗЖУ са посочили в докладна, че са проверени 16 ППС и 24 лица, а е извършена проверка само на едно лице в АИС на ОДЧ при ЗЖУ Плевен, което е в нарушение на разпореденото с писмо 8121р-14070/11.07.2022 г. на главния секретар на МВР. Посочено е също, че част от служителите не са били с поставени шапки /не са спазвали униформеното облекло/.
Със заповед № 6816з-169/28.03.2023 г. на началника на ЗЖУ Плевен /л.29-34/ е разпоредено извършване на проверка по постъпилите данни за извършено дисциплинарно нарушение на държавни служители на ГДЖСОБТ, назначена е комисия за извършване на проверката, като е предоставен двумесечен срок за извършването й. Настоящият жалбоподател е посочен в заповедта като лице, което следва да бъде проверено. Д. е бил уведомен за заповедта на 5.04.2023 г., видно от саморъчния му подпис на л.33.
Същият е подал писмени обяснения УРИ 6816р-1798/07.04.2023 г. /л.70/, в които твърди, че не си спомня ясно колко справки е правил с ОДЧ, защото станцията не е имала обхват в района на обслужване. Не е имало колега от РУ-Долна Митрополия с таблет за извършване на справки. Всички проверки са заснети с камера, като след обяд се е почувствал зле, явно е вдигнал кръвно, и е помолил мл.инсп.И. да заснеме автомобила, който е спиран за проверка. След около 15 мин. се е почувствал добре, взел е камерата от мл.инсп.И. и е продължил да изпълнява задълженията си.
В хода на проверката е бил изискан и приобщен запис на персонална полицейска камера за периода от 08.00 до 20.00 на 21.03.2023 г. /л.82/. Приобщен е протокол за извършена проверка на видеофайлове от същия запис /л.87-88/, в който се сочи, че за отразените 16 ППС и 24 лица, на които е извършена проверка, само за едно ППС и едно лице е направена справка чрез ОДЧ. Камерата не се носи от Д. като старши на наряда съгласно разпореждане УРИ 6816р-1433/20.03.2023 г. по описа на ЗЖУ, като е описано, че в осем от файловете /индивидуализирани/ инсп. Д. е сниман, като в един от случаите е посочено, че с оглед реплика на Д. да не го снимат, същият не носи камерата, а в друг случай е посочено, че доколкото е сниман, се предполага, че камерата се носи от член на наряда, който не е сниман; Посочено е, че инсп.Д. е с шапка само на два от 17 записа; от описаното за 17-те файла е видно, че само в три от тях е посочено, че Д. е без шапка – в останалите записи същият е със шапка /два записа/ или не е сниман.
Приобщен е протокол за запознаване на служителите от ЗЖУ с писмо № 8121р-14070/11.07.2022 г. на главен секретар на МВР /л.64-65/, като Д. е между служителите, които са запознати с това писмо под №8, на 15.07.2022 г. Видно от съдържанието на същото писмо /л.156-157/, с него се изисква от служителите при извършване на проверка да докладват по радиостанцията в ОДЧ данните на лицата и ППС, за да се проверят същите.
Приобщена е и ежедневна ведомост от 21.03.2023 г. /л.56/, от която е видно, че Д. е инструктирал състава на нарядите, включително останалите от състава на наряда, на който е старши.
Комисията е приключила работата си, като е изготвила справка УРИ 6816р-2995/26.05.2023 г. /л.35-44/. До Д. е изпратена покана от председателя на дисциплинарно разследващата комисия за запознаване с изготвената справка и за даване на допълнителни обяснения или възражения в срок до 24 часа след запознаване със справката /л.96/, като след запознаването е подал възражение /л.100/, в което сочи: във връзка с неносенето на шапка на главата, че съгласно чл.3 от Наредба 8121з-1175 от 29.03.2015 г., следва да получи работно облекло от вещевото звено, обслужващото съответната структура, и до момента не е получавал шапка, и моли да се направи вещева справка от комисията. Сочи, че е прекарал тежък Ковид през 2021 г. и пневмоторакс на левия бял дроб през 2022 г., поради което на моменти не се чувства добре, наляга му се да сяда и пие вода, поради което е предоставил камерата на втория служител на наряда. Сочи, че не е имало покритие в района и не е имало служител с таблет. Посоченото писмо № 8121р-14070/11.07.2022 г. на главен секретар на МВР е в противоречие с чл.59 от ИППД, която разпоредба не изисква всички лица и МПС да се проверяват.
Въз основа на справката е издадена Заповед УРИ 6816з-416/17.07.2023 год. /л.9-14/ на Дисциплинарно наказващ орган Началник на ЗЖУ Плевен Комисар В.Н., с която на Д. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, за извършени нарушения на служебната дисциплина. По отношение на фактите е посочено, че за времето от 08.00 ч. до 20.00 ч. на 21.03.2023 г. инспектор И.В.Д., полицейски инспектор VI степен в 02 сектор „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия" при Зонално жандармерийско управление, е бил назначен в АП- 60 в състав инспектор И.В.Д. - старши, мл.инсп. В.Г.Г., мл.инсп. В.С.И.и мл. инсп. А.Й.А. - водач на сл. а-л ***, и са участвали в СПО по охрана на обществен ред на територията на РУ-Долна Митрополия, съгласно разпореждане с У РИ 6816р-1433/20.03.2023 г. по описа на ЗЖУ-Плевен. От прегледа на предоставените видеозаписи се вижда, че служителят инспектор И.В.Д. - старши на наряда, не е носил на себе си персонална полицейска камера за видеонаблюдение на охранителната дейност и пътен контрол. На петнадесет от седемнадесетте видеофайла се вижда, че камерата се носи предимно от друг служител, а инспектор Д. се намира в или около служебния автомобил. При извършваните проверки на ППС и лица са констатирани нарушения по повод изпълнение на служебните задължения, изразяващи се в това, че не са извършвани доклади-справки с ОДЧ-ЗЖУ-Плевен за проверени ППС и лица, вписани в Приложение №7. Има отклонения от изискванията чл. 59 на Инструкция за патрулно-постовата дейност, peг. № 8121з-929/02.12.2014 г., изменена и допълнена с Инструкция peг. №8121з-1121/12.09.2015 г. и Инструкция peг. № 8121з-1143/01.09.2017 г., и Инструкция 8121з-1741/16.12.2022 г., и неизпълнение на разпореденото в писмо № 8121р-14070/11.07.2022 г. на главен секретар на МВР, изразяващи се в това че, не са правени справки за лица и ППС в АИС.
Прието е, че с поведението си инспектор И.Д. е допуснал нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неспазване отделни разпореждания в чл. 59, ал.2 от на Инструкция за патрулно-постовата дейност, peг. № 81213-929/02.12.2014 г., изменена и допълнена с Инструкция peг. №8121з-1121/12.09.2015 г. и Инструкция peг. № 8121з- 1143/01.09.2017 г., и Инструкция 8121з-1741/16.12.2022 г., за изпълнение на ППД; Неизпълнение на разпореденото в писмо № 8121 р-14070/11.07.2022 г. на главен секретар на МВР, като не са правени справки за лица и ППС в АИС и ИППД, а именно в чл. 59, ал.2 която гласи: „Нарядите извършват справки за лица и превозни Средства чрез ОДЦ/ОДЧ." Служителят е изпълнявал служебните си задължения с разпореденото униформено облекло, без шапка на главата си, в нарушение на Наредба № 81213-1010 от 24 август 2015 г. за униформеното облекло и работното облекло за служебно ползване в Министерството на вътрешните работи, Раздел V за ред и правила за носене на униформеното облекло, изразяващо се в непълно изпълнение на изискванията на чл.29, ал.3 от наредбата, „Униформеното облекло се носи закопчано, а фуражката (шапката или пилотката) - наложена върху главата“, само на два от видеофайловете се вижда че служителят е с шапка на главата си, а на останалите записи, когато е извън автомобила същият не носи шапка на главата си. Инспектор Д. също така не изисква изпълнението на разпореденото и от подчинените му служители, в конкретният случай от мл.инсп. А.Й.А.. Прието е за доказано по безспорен и несъмнен начин, че инспектор И.Д. е допуснал нарушение на служебната дисциплина, като не е осъществил контрол върху служителите, с които е бил в наряд съгласно разпореждане УРИ 6816р-1433/
Прието е, че с действията си И.Д. е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 „Неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник- министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“ от Закона за министерството на вътрешните работи.
Посочено е, че нарушението е тежко; настъпили са вредни последици, като личния пример пред служители с по-ниска длъжност води до порочност за дейността на ЗЖУ; извършено е в работно време, при форма на вина – пряк умисъл, доколкото е запознат със съответните нормативни документи, бил е длъжен и могъл да предвиди настъпването на вредните последици; цялостното поведение през време на службата – посочено е, че е назначен със заповед от 1.09.2005 г., не е награждаван и не е наказван. На основание чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като е взел предвид изброените обстоятелства на основание чл. 204, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1 „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар па МВР и на преките ръководители“ и чл. 200, ал. 1, т. 11, „неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник- министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители;“ от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание “ПОРИЦАНИЕ” за срок от 6 (шест) месеца.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна страна-адресат на заповедта, пред компетентния съд и против подлежащ на обжалване административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Видно от удостоверението на л.128 и от кадровата справка на л.83 от делото, към датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателят е заемал длъжност полицейски инспектор VI степен в сектор 02 „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ на ЗЖУ-Плевен към дирекция „Жандармерия“ при ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ – МВР, на която е преназначен, считано от 1.10.2020 год., като първоначално е назначен в МВР със заповед от 01.09.2005 г. ДНО в качеството си на Началник на ЗЖУ-Плевен е заемал ръководна длъжност и съгласно чл.204, т.4 от ЗМВР последният в качеството си на заемащ ръководна длъжност е бил компетентен да налага наказания по по чл. 197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР, в т.ч. и „порицание” за служителите на изпълнителски длъжности, каквато заема жалбоподателят. Следователно, заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210, ал.1 от ЗМВР – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които са установени; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Според чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание "порицание" дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В случая дисциплинарното производство е започнало със заповед – Заповед 6816з -169/28.03.2023 г. на ДНО, с която е разпоредено да се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни.
Спазени са сроковете по чл. 195, ал.1 от ЗМВР за налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В този смисъл нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на датата 26.05.2023 г., на която обобщената справка УРИ 6816р-2995/26.05.2023 г. е постъпила при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Именно в този документ се съдържат ясни данни относно извършените от Д. деяния и дееца. Оспорената заповед е издадена на 17.07.2023 год. и считано от датата на постъпване на справката при Началника на ЗЖУ Плевен до датата на издаване на оспорената заповед е изминал период, по-кратък от два месеца. При това положение оспорената заповед е издадена в установения двумесечен срок от откриване на нарушението, като същевременно към датата на издаването й – 17.07.2023 г. не е изтекъл и едногодишният срок от извършването на описаните в заповедта дисциплинарни простъпки.
В заповедта издалият същата е посочен като Дисциплинарно наказващ орган Началник Комисар В.Н., като не е посочено, че е началник на Зонално жандармерийско управление – Плевен, структурата е посочена само в титулната част на заповедта. Доколкото заеманата от органа длъжност се установява от събраните по преписката доказателства, това нарушение не е съществено.
Спазено е императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган, преди да наложи дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, след постъпване на справката, жалбоподателят е бил поканен да се запознае както с данните, изложени в справката, така е разяснено в същата покана и правото му да даде допълнителни обяснения или възражения в срок до 24 часа след запознаване със справката. Д. е запознат със съдържанието на справката, видно от отбелязването върху същата, като е упражнил правото си да депозира писмени възражения –л.100 от делото.
Правилно в диспозитива на заповедта са посочени както разпоредбата на чл. 194, ал.2, т. 1 от ЗМВР, така и тази на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Първата разпоредба посочва, че неизпълнението на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители представлява дисциплинарно нарушение, а втората посочва, че дисциплинарното наказание „порицание“ се налага за такова неизпълнение. Вярно е обаче, че не е посочена конкретната хипотеза на чл. 194, ал.2, т. 1 от ЗМВР, в която попада нарушението. Следва да се посочи, че с описаните няколко нарушения са нарушени различни хипотези от тези разпоредби – нещо, което не е посочено изрично в заповедта. В случая непосочването на конкретното предложение от разпоредбата, което е нарушено, съставлява съществено нарушение на административно производствените правила.
С оглед на изложеното заповедта е издадена при съществено нарушение на административно производствените правила.
Настоящият състав на съда намира, че заповедта не е съобразена и с приложимия материален закон.
Доколкото в заповедта са описани четири отделни нарушения, съдът счита за необходимо да изложи мотиви поотделно относно всяко от тях, както и по отношение на определяне на общо наказание за различните нарушения.
По отношение на липсата на справки чрез ОДЧ за извършените проверки:
Установява се от приобщените доказателства, че нарядът, старши на който е Д., на 21.03.2023 г. е проверил 16 ППС и 24 лица, като само по отношение на едно от тях е направена справка чрез ОДЧ. Следва да се посочи, че въпреки че на органа е указана доказателствената тежест, същият не е представил доказателство, че Д., или някой друг от наряда е получил средство за свръзка при/или по повод изпълнение на служебните си задължения на 21.03.2023 г. Доколкото обаче св.показания на разпитаните свидетели Г.и А.са в насока, че Д. е имал служебен радиотелефон, следва да се приеме, че средство за свръзка е било налично у Д.. С това средство обаче не е могла да се осъществи връзка с ОДЧ, което се установява също от свидетелските показания. Св. В.Г. съобщава, че на 21.03.2023 е работил заедно, в един наряд с И.Д., който е бил старши на наряда. И.Д. като старши е попълвал цялата документация. Не са имали таблет. Автомобилът им не е бил оборудван с радиостанция, на И.Д. е била зачислена радиостанция. Не е могъл да извършва справки, тъй като не е имало обхват. Св. съобщава, че на същата дата е бил рожденик, и е имал десетки неприети обаждания, защото не е имал обхват на личния телефон. Св.А.Й.А. съобщава, че е бил част от екипа, работил от 08.00 до 20.00 часа на територията на РУ-Долна Митрополия, със старши И.Д.. Проверките, които са извършили, за записани в Приложение № 7, като са заснети и с видеокамера. Районът е бил с лош обхват, като и телефоните, и радиостанциите на места не са имали обхват. Комарево, Рибен и Божурица са били с лош обхват на радиостанцията. Няма спомен някой от наряда да е докладвал, че има проблем с обхвата на радиостанцията. Показанията на свидетелите съдът кредитира с доверие като обективни, последователни, кореспондентни помежду си и с останалите събрани доказателства, а именно - писмо на дирекция „Комуникационни и информационни системи“ /л.183/, съгласно което радиокомуникационната система Тетра на МВР осигурява необходимото радиопокритие за провеждане на разговори с Тетра радиотерминали на територията на посочените населени места, с изключение на с.Рибен. Следва да се посочи, че липсата на отразяване в документацията от наряда, че връзка не е имало, не може да доведе до извод, че такава е била налице. Такова неотразяване би могло да бъде отделно нарушение, но не може да се приеме, че означава, че винаги е била налице връзка.
Според настоящия състав на съда, разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Инструкция № 8121з-929 от 2.12.2014 г. за патрулно-постова дейност /ИППД/, не може да бъде нарушена с описаното в заповедта деяние. Съгласно същата разпоредба: „Нарядите извършват справки за лица и превозни средства чрез ОДЦ/ОДЧ.“. Същата разпоредба обаче не посочва, че нарядите следва да извършват задължително справки за всички спрени за проверка лица и превозни средства. Такова задължение им е възложено с посоченото писмо № 8121р-14070/11.07.2022 г. на главен секретар на МВР, но не и с ИППД. По тази причина разпоредбата на чл.59, ал.2 от същата инструкция не е нарушена. Същата би могла да бъде нарушена, ако са извършени справки по друг начин, а не чрез ОДЦ/ОДЧ, каквито в случая не се твърди и няма доказателства да са извършени.
В заповедта по отношение на същото нарушение е посочено, че извършеното е в нарушение както на писмо № 8121р-14070/11.07.2022 г. на главен секретар на МВР, така и в нарушение на чл.59, ал.2 от ИППД. Когато едно деяние може да се квалифицира по две отделни разпоредби, са налице две отделни нарушения, при условията на идеална съвкупност. В такъв случай следва да се наложат две отделни наказания, като съгласно чл.197, ал.3 от ЗМВР: “На държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания.“ В случая не са определени наказания за всяко от нарушенията, изразяващи се в нарушаване както на писмото на главния секретар на МВР, така и на чл.59, ал.2 от ИППД, доколкото в заповедта се твърдят нарушения и на двете, което също е в нарушение на материалния закон.
По отношение нарушението, изразяващо се в неносене на шапката като част от униформеното облекло, същото според настоящия състав на съда е доказано, макар и при малко по-различна фактическа обстановка от тази, посочена от органа. Видно от протокола за преглед на видеозаписите, само на три от тях Д. е без шапка, на два е със шапка, а на останалите не е сниман. С посочването, че от 17 файла, само на два е със шапка, се създава неправилно впечатление, че на 15 файла е без шапка, и че преимуществено Д. е работил без наложена шапка при извършване на проверките. По отношение на твърдението, че не му е предоставена шапка като част от служебното облекло, същото е доказано с оглед представеното писмо от ЗЖУ /л.142/, че Д. е получавал през периода 2017 – 2022 г. вещево доволствие, но не и шапка или фуражка. Доколкото обаче жалбоподателят явно притежава такава, независимо от начина на придобиване, според съда е длъжен да я използва. Следва да се има предвид, че съгласно чл.29, ал.2 от Наредба № 8121з-1010 от 24.08.2015 г. за униформеното облекло и работното облекло за служебно ползване в Министерството на вътрешните работи, униформеното облекло и отличителните знаци се предоставят от ДУССД /Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности"/ и се носят от държавните служители съобразно образците, заложени в албума по ал. 1. Според настоящия състав на съда, ЗЖУ не е отговорно за предоставянето на униформено облекло, включително на шапка/фуражка, с оглед на което твърденията в жалбата, че следва да се предостави такава от съответното структурно звено, са неоснователни. Разпоредба на чл.3 от посочената по-горе наредба има съвсем различно съдържание от това, цитирано в жалбата. Срокът на износване на фуражката съгласно приложение № 3 към цитираната наредба е 1 година. Неспазването на този период само по себе си не е основание да не се носи фуражката.
По отношение преотстъпването на полицейската камера на друг служител, съдът намира описаното нарушение за доказано. Приобщени са Заповед № 8121з-730/15.07.2020 г., както и Заповед № 81213-203/22.02.2021 г., която я изменя и допълва /л.161-170/, като съобразно т.5 от раздел трети на указанията, които са неразделна част от заповедта, персоналната полицейска камера се получава и използва от старшия на наряда, а в случаите, когато той е водач на служебния автомобил, се закрепва и използва от втория или третия член от наряда. Д. е запознат с тези заповеди, видно от протокол за проведено обучение от 28.03.2022 г., доколкото се е подписал под № 8 от същия протокол /л.171-173/. Видно от посоченото в партидна книга /л.174/, Д. е получил камера. Съгласно посочената заповед № 8121з-730/15.07.2020 г., изменена и допълнена със заповед № 81213-203/22.02.21 г., указанията за работа са неразделна част от същата, и следва да се изпълняват. Цитираната т.5 от раздел трети на указанията предвижда старшият на наряда да получи и използва камерата, и само в случай, че е и водач на служебния автомобил, същата да се използва от втория или третия член на наряда. В случая жалбоподателят не е бил водач на служебния автомобил. По делото са приобщени епикризи от проведено болнично лечение на Д.. От приложената на.л.101-102 за лечение в периода 16.10.2021 г. – 19.11.2021 г. е видно, че жалбоподателят е с диагноза двустранна пневмония, с положителна проба за Ковид 19. От приложената на л.15-17 за лечение в периода 01-12.08.2022 г. е видно, че е с диагноза Пневмоторакс вляво. В случай обаче, че старшият на наряда - Д., не е бил в състояние да използва камерата поради здравословни причини, е следвало да уведоми по съответния ред, за да бъде заменен поради невъзможността да изпълнява в пълен обем служебните си задължения.
По отношение на нарушението, изразяващо се в липса на контрол върху служителите във връзка с носеното на шапка/фуражка, същото не е доказано. Видно от разпореждането, с което е назначен в наряд, същият е определен за старши на наряда, но липсва посочване, че следва да контролира останалите служители в наряда по отношение на окомплектоването на униформеното облекло. Видно от длъжностната характеристика, Д. няма подчинени служители. След като не му е вменено – с длъжностна характеристика или с отделна заповед, да контролира други служители относно униформеното облекло, не може да носи отговорност за неспазване на изискванията за облекло от други служители.
По отношение на посочените в процесната заповед четири нарушения /които с оглед на факта, че деянието по първото нарушава две разпоредби, би следвало да са посочени като пет/, съдът счита, че за никое от тях не е посочено отделно наказание, съгласно изискването на посочената по-горе разпоредба на чл.197, ал.3 от ЗМВР: “На държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания.“ Поради непосочването на определено наказание за всяко от нарушенията, не може да се проведе законосъобразно процесът по наказването. По тази причина дори за нарушенията, които са доказани, не може да се наложи наказание, тъй като такова не е посочено за всяко от тях.
В случая липсват мотиви защо органът приема, че е налице пряк умисъл. При прекия умисъл се съзнават обществено опасните последици и се цели настъпването им. Същевременно в заповедта се сочи, че жалбоподателят е бил запознат със съответните нормативни документи, и е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици – които твърдения са относими към непредпазливите, а не към умишлените деяния.
Заповедта е в несъответствие с целта на закона, доколкото само при дисциплинарно производство, проведено по предвидения в ЗМВР ред, и доказано нарушение, може да се наложи дисциплинарно наказание.
На тези основания съдът намира оспорената заповед, макар и издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, за издадена при съществено нарушение на административно производствени правила, в нарушение на материалния закон и целта на закона, поради което следва да се отмени като незаконосъобразна.
В настоящето производство своевременно - още с жалбата, е направено искане за заплащане на разноски. Такива са направени в размер на 10 лева за държавна такса /л.18/, и 500 лева уговорено и заплатено възнаграждение на едни адвокат, видно от пълномощното на л.8, общо 510 лева. Възражението на ответника за прекомерност е неоснователно, доколкото заплатената сума за адвокатско възнаграждение е по-малка от посочената от ответника 750 лева, над която адвокатското възнаграждение според него е прекомерно. Доколкото съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР юридически лица са главните дирекции, а съгласно чл.38, т.3 от ЗМВР Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" е част от тях, именно на нея следва да бъдат възложени разноските.
Воден от горното и на осн. чл. 172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, по жалба на И.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Заповед УРИ 6816з-416/17.07.2023 год. на Дисциплинарно наказващ орган Началник на Зонално жандармерийско управление – Плевен Комисар В.Н., с която на И.В.Д. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" да заплати на И.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 510 /словом: петстотин и десет/ лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл.211, изр.последно от ЗМВР.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
| Съдия: | |