Решение по дело №102/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Началник на РДНСК - Хасково, подадена чрез процесуален представител, против Решение №306 от 12.12.2023 г., постановено по АНД №877 по описа на Районен съд – Хасково за 2023г.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на съдопроизводствените правила. Сочи се, че при съставянето на АУАН и на НП не били допуснати съществени процесуални нарушения. При издаването на АУАН, АНО алтернативно извършил проверка на съответствието на инвестиционния проект и с двата ПУП, тъй като в строителната документация никъде не било посочено кой ПУП е приет за действащ при проектирането на сградата. Единствено в раздел III от комплексния доклад – оценка за съответствие с предвижданията на ПУП, т.4 – правила и нормативи за застрояване, било посочено, че инвестиционният проект съответства на ПУП-изменение на РУП за УПИ XV и УПИ XVI, кв. 366, одобрен със Заповед №УТ-342/29.06.2023г. – по отношение на ограничителни и задължителни линии на застрояване – заповедта, която не била влязла в сила. В чл.145 ал.2 от ЗУТ обаче явно се имало предвид, че главният архитект трябва да провери съответствието на проекта с действащия към момента ПУП. Затова в АУАН било посочено, че ПУП, одобрен със Заповед №УТ-342/29.06.2023г. не е влязъл в сила, тъй като не е обявен на всички заинтересовани страни; че инвестиционният проект не отговаря на изискванията на невлезлия в сила ПУП (този, който е посочен в оценката за съответствие като действащ), като били посочени ясно основанията за това; че инвестиционният проект не отговаря на изискванията на действащия към момента ПУП-ПЗ, ПР и РУП, одобрен със Заповед №451/18.04.2008г. на Кмета на Община Хасково, като отново били посочени подробно основанията за тази констатация. От горното ставало ясно, че инвестиционният проект не отговаря на изискванията нито на единия, нито на другия ПУП, така, че със съгласуването на проекта, главният архитект безспорно извършил нарушение на вмененото му с чл.145 ал.2 от ЗУТ задължение. Твърди се, че при положение, че в АУАН било описано подробно нарушението, в какво точно се състои то и обстоятелствата , при които е извършено, изследвани били всички възможни хипотези на осъществяване на изпълнителното деяние, не било ясно как съдът стигнал до извода, че е нарушено правото на жалбоподателя да разбере за какво точно деяние е привлечен към административно-наказателна отговорност. Сочи се също, че с писмо с изх. №РС-ХС-835-00-517/06.11.2023г., постъпило в Районен съд – Хасково с вх. №14243/06.11.2023г., била представена цялата налична, събрана в административнонаказателното производство документация. По отношение на самия инвестиционен проект следвало да се има предвид, че РДНСК – Хасково не разполага с копие от него. Твърди се, че при проверката се извършвало запознаване с проектната документация на място в общинска администрация Хасково, като екземпляри от проекта имали само Община Хасково и възложителят. Затова с писмото било направено доказателствено искане до съда за изискване от Община Хасково на инвестиционния проект част „Архитектура“, но по това доказателствено искане съдът не се произнесъл, а единствено отразил липсата на проекта в мотивите на решението си. Освен това, съдът не дал възможност на страната, при положение, че счита, че делото не е изяснено от фактическа страна, да се представят допълнителни доказателства. С оглед горното се твърди, че съдът нарушил съществено съдопроизводствените правила, тъй като от една страна установил, че делото не е изяснено от фактическа страна, от друга страна – не се произнесъл по доказателствено искане, направено пред него именно във връзка със събирането на доказателства, които иначе съдът впоследствие установил, че липсват и накрая решил делото по същество, въпреки тази установена непълнота.

По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на решението на районния съд. Алтернативно се моли за връщане на делото за ново разглеждане, като се дадат указания за събиране на липсващи доказателства.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление №Х-31-22/02.10.2023г., издадено от Началника на РДНСК - Хасково, с което за нарушение на чл.145 ал.2 от Закон за устройство на територията (ЗУТ) и на основание чл.232 ал.1 т.2 от ЗУТ, на арх. Т. Д. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да научи в какво точно е обвинено и ефективно да организира защитата си и по-конкретно – АУАН и НП не отговаряли на императивните изисквания на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като не съдържали ясно и точно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Съдът е счел, че в АУАН и в НП са изведени твърдения в две хипотези – за несъответствие на одобрения от жалбоподателя инвестиционен проект спрямо ПУП-ПЗ, ПР и РУП за процесния имот, одобрен със Заповед №451/18.04.2008г. на Кмет на Община Хасково и спрямо приетия за невлязъл в сила одобрен със Заповед №УТ-342/29.06.2023г. РУП за имота. Така, изброявайки по този начин несъответствия по действащия и по изменения устройствен план за процесния имот, АНО изброявал нарушения в хипотези, взаимно изключващи се една друга, т. е. в условията на алтернативност. При тази обстановка, впоследствие с НП се налагало административно наказание на жалбоподателя за административно нарушение, квалифицирано под общата норма на чл.154 ал.2 от ЗУТ, без да се направи изрично ограничение за кои от така алтернативно изброените фактически твърдения от АНО, осъществяващи според него изпълнителното деяние на административното нарушение, се ангажира административнонаказателната му отговорност , т. е. по коя от въведените в АУАН и в НП две алтернативни хипотези. Освен това, следвало да се посочи още, че в описанието на твърдените несъответствия липсвало посочване за всяко едно от тях в разрез на кое конкретно от правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели се намира. Отделно от това, съдът е посочил, че извършването на вмененото на жалбоподателя административно нарушение не е безспорно доказано, като е приел, че в АУАН и НП се излагали твърдения за констатирани в одобрен инвестиционен проект несъответствия, които обаче не се подкрепяли от съдържащия се в приложената по делото административнонаказателна преписка доказателствен материал, т.е. не можело да бъде установено дали реално са налице такива нарушения, доколкото в преписката липсвали съответните части на инвестиционния проект, на база на който били направени тези констатации. Съдът е приел, че изцяло в тежест на АНО е да докаже извършването на административното нарушение, а последица от недоказването му била отмяна на НП на това основание.

Настоящата инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно.

При точно установена и подробно описана фактическа обстановка районният съд е достигнал до правилен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Настоящата инстанция споделя съображенията на районния съд, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения и по-конкретно – АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

В чл.232 ал.1 от ЗУТ е посочено, че се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което: 2. съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове.

От направеното в АУАН и в НП словесно описание на нарушението се установява, че административнонаказателната отговорност на лицето е ангажирана за това, че във функциите си на главен архитект на Община Хасково е съгласувал инвестиционен проект за строеж (подробно индивидуализиран), в нарушение на чл.145 ал.2 от ЗУТ, съгласно която съгласуването на инвестиционните проекти по ал. 1 се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели.

В случая, както е посочил и районният съд, в АУАН и в НП са изведени твърдения в две хипотези – за несъответствие на съгласувания от наказаното лице инвестиционен проект спрямо ПУП-ПЗ, ПР и РУП за процесния имот, одобрен със Заповед №451/18.04.2008г. на Кмета на Община Хасково и спрямо приетия за невлязъл в сила, одобрен със Заповед №УТ-342/29.06.2023г. ПУП-РУП за имота. Прави впечатление, че при описание на несъответствието между инвестиционния проект и предвижданията на ПУП и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели, в АУАН и в НП е посочено, че за имота има действащ ПУП-ПЗ, ПР и РУП, одобрен със Заповед №451/18.04.2008г. на Кмета на Община Хасково, като най-общо е отбелязано, че проектът не съответства на този действащ ПУП-ПЗ, ПР и РУП по отношение на височините, линиите на застрояване и силуетите по РУП, а същевременно е направено изключително подробно описание на констатираните конкретни несъответствия спрямо приетия за невлязъл в сила одобрен със Заповед №УТ-342/29.06.2023г. РУП за имота.

Правилно районният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 136 ал.3 от ЗУТ, действието на съответния предходен устройствен план се прекратява от деня на влизането в сила на новия или изменения устройствен план.

Доколкото в случая е прието, че за имота има действащ ПУП-ПЗ, ПР и РУП, одобрен със Заповед №451/18.04.2008г. на Кмета на Община Хасково, е следвало в АУАН и в НП да се извърши съпоставка в необходимата конкретика именно съобразно действащия устройствен план, така, както това е направено със съответни изчисления и подробна мотивировка спрямо приетия за невлязъл в сила одобрен със Заповед №УТ-342/29.06.2023г. РУП за имота. Обосновано в тази връзка районният съд е приел, че е нарушено правото на жалбоподателя да разбере за какво точно деяние е привлечен към административнонаказателна отговорност, което препятства и възможността му да упражни ефективно и адекватно правото си на защита в производството. Освен това се препятства и съдебната проверка на наказателното постановление, доколкото съдът е ограничен във възможността да направи преценка за какво нарушение е наложено наказанието, респ. дали е наложено законосъобразно.

Следва също да се посочи, че описанието на нарушението не може да се извлича по тълкувателен път от данните по преписката, или от събраните пред районния съд доказателства, а извеждането на обективните и субективни признаци на нарушението следва да стане единствено въз основа на констатациите, обективирани в АУАН и НП. Безспорно в НП, а и в АУАН, следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, съответно да се посочат точно законовите разпоредби, които са били нарушени, тъй като посоченото нарушение, за което се твърди, че е извършено от жалбоподателя, е предмет на доказване по делото. Дори и от приложените към административно – наказателната преписка документи да могат да бъдат установени коментираните обстоятелства, доколкото се касае за съществени реквизити на АУАН и НП, тяхната липса или неточност в АУАН и НП не може и не следва да се изяснява едва в производството по обжалване на НП, съответно тези факти и обстоятелства не следва да се извличат по тълкувателен път от данните по делото.

Допуснатото нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление е съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна на същото, без да е необходимо да се обсъжда правилността на издаденото НП, респ. на това извършено ли е административно нарушение, как следва посоченото нарушение в НП да се квалифицира, както и обсъждането на размера на наложеното наказание. В тази връзка, неоснователно е наведеното оплакване в касационната жалба за допуснато от районния съд съществено нарушение на процесуални правила, тъй като според настоящата инстанция дори и да се изискат липсващите в преписката части от инвестиционния проект, то посоченото по-горе нарушение не може да бъде отстранено при съдебното разглеждане на спора, поради което правилно и законосъобразно обжалваното наказателно постановление е отменено.

Касационната инстанция намира, че районният съд е установил наличието на пороци в акта и в наказателното постановление след обективно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, без да игнорира или изопачава доказателства и без нарушения правилата на формалната логика.

В заключение, настоящата инстанция споделя изложените в проверяваното решение изводи и по аргумент от разпоредбата на чл.221 ал.2 от АПК не е необходимо да ги преповтаря.

По тези съображения настоящата инстанция счита, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №306 от 12.12.2023 г., постановено по АНД №877 по описа на Районен съд – Хасково за 2023г.

Решението е окончателно.