№ 5411
гр. Варна, 02.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Б.
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100502165 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 55290/19.06.2025г.
подадена от И. Б. И. и Г. П. И., чрез процесуалния им представител срещу решение №
1922/28.05.2025г. поправено с решение № 3667/20.10.2025г. и двете постановени по гр.д.№
453/2024г. по описа на ВРС, с което Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124
от ГПК, вр. чл.79, ал. 1 от ЗС в отношенията между Т. П. Т. ЕГН ********** и С. Т. Ж. ЕГН
********** от една страна и И. Б. И. ЕГН ********** и Г. П. И. с ЕГН ********** от друга
страна, че И. Б. И. и Г. П. И. НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ въз основа на изтекла в тяхна полза
придобивна давност за периода от 2007г. до 17.04.2024г. – датата на подаване на отговора на
исковата молба на ПИ с ид. ... по КККР на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, р-н П...,
п.к.9000, кв.“В...“, с.о."М...", м-ст „Д...", целия с площ 1552 кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, н-н на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по
предходен план 5164515, при съседи: ..., ..., ..., ......, ......, ......; ОТМЕНЕН е на основание
чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
давностно владение № 51, том I, рег.№ 651, дело №51 от 2019г. на нотариус Р... Т..., вх.рег.
№11609/15.05.2019г., акт № 102, том XXXII, дело № 6881/2019г. на АВ, СВ гр.Варна, с който
И. Б. И. е признат за собственик въз основа на давностно владение на ПИ с идентификатор
1... по КККР и жалбоподателите са ОСЪДЕНИ да заплатят на Т. П. Т. и на С. Т. Ж. сумата
от общо 4433,09 лева, представляваща сторени в производство разноски, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
Въззивниците И. Б. И. и Г. П. И. чрез процесуалния си представител заявяват
становище за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно
решение. Оспорва се изводът на съда за материална законосъобразност на реституционното
решение № 22/12.07.2023г. на ОСЗ-Варна, с което е възстановено правото на собственост на
наследниците на К... Н... А... по отношение на имот № ... по ПКП към ПНИ на местност
1
„М..., Б... и Д...“, идентичен на имот № ... по КП от 1956г., който в разписните листи към
плана е записан като собствен на .... Оспорва се наследодателката да е била собственик на
имота, който е възстановен на нейните наследници, в това число на ищците, предвид на
това, че същата не е била вписана като собственик на имот в регистъра към плана от 1956г.
Посочват, че собствеността е установена само с декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ, която
разпоредба обаче е отменена през 2007г. и следователно е недопустимо да се установява
собственост по този ред. Считат, че доказването на собствеността предполага наличие на
нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на ТКЗС и др., съгласно изискването на
действащата разпоредба на чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Поддържат се въведените възражения за нищожност на решение № 22/12.07.2023г. на
ОСЗ-Варна поради липса на надлежна индивидуализация на имота, както и поради това, че е
постановено по заявление подадено много след изтичане на срока за това по чл.11, ал.2 от
ЗСПЗЗ. Посочват също, че наследниците на Кераца Манолова са посочили, че имотите на
майка им са внесени в ТКЗС от името на нейните братя, поради което имотите е следвало да
бъдат реституирани именно на тях. На база на това считат, че ищците не са доказали
процесуалната си легитимация, което ги лишава от правен интерес по предявяване на
исковете, което прави постановеното по тях съдебно решение процесуално недопустимо.
Моли се да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено.
В условията на евентуалност се иска обжалваното решение да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извода на съда, че давност за процесния имот
може да започне да тече едва след издаване на заповедта на кмета по §4к, ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, като счита, че придобивна давност може да бъде зачетена за периода след
22.11.1997г., в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ или от момента на
влизане в сила на ПНИ, което в случая е станало през 2008г. Считат, че към 2008г., макар да
не са разполагали с реституционно решение, ищците са могли да защитят правата си
предявявайки отрицателен установителен иск за собственост, т.е от този момент може да се
приеме, че за имота тече придобивна давност. По същество считат за недоказани всички
елементи на реституционната процедура приключила в полза на ищците, включително
одържавяването на имота като предпоставка за реституцията му по реда на ЗСПЗЗ. Иска се
отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да бъдат отхвърлени
предявените искове. Претендират и за присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемите страни – Т. Т. и С. Ж., чрез процесуалния им представител, с който заявяват
становище за неоснователността й.
Възразяват срещу твърденията на жалбоподателите за недопустимост на съдебното
решение постановено по искове лишени от правен интерес за ищците. Излагат, че са
обосновали правния си интерес от предявените отрицателни установителни искове с
твърдения, че са носители на права, които при отричане на правото на собственост на
ответниците, ще се превърнат в право на собственост. В този смисъл се позовават на
2
практика на ВКС по идентични правни казуси. Не оспорват, че съобразно заявеното
оспорване първоинстанционния съд правилно е извършил косвен съдебен контрол за
законосъобразност на реституционното решение като административен акт, но единствено
по отношение на възраженията на ответника за наличие на негови права, които се основават
на факти настъпили след масовизацията на земята, т.е само касателно пречките за
реституция по ЗСПЗЗ. Оспорват се възраженията на въззивниците за нищожност на
реституционното решение от 2023г. поради наличие на друго предхождащо го произнасяне
на ОСЗ-Варна, като посочват, че постановените по преписката други две решения касаят
други имоти, а не процесния. По възраженията за неприложимостта на чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ
считат същите за неоснователни, а отделно от това за преклудирани предвид липсата на
позоваване на тях в отговора на исковата молба. Поради това, че не са били налице пречки
по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ считат, че имотът е реституиран законосъобразно. По отношение
правата на ответниците И.и се заявява становище, че същите са могли да се позоват на
давност едва след приключване на реституционната процедура на ищците, която предвид
момента на издаване на реституционното решение - 2023г. изисква освен постановяване на
решение на ОСЗ, така и на заповед на кмета по реда на §4, ал.7 от ЗСПЗЗ. В този смисъл
считат, че правилно първоинстанционния съд е приел, че давност за ответниците не е могла
да тече, доколкото не е завършена реституционната процедура в полза на ищците. Отделно
от това поддържат възприетия от съда извод, че ответниците не са доказали да са
извършвали ефективни действия по владение на имота чрез обработка, заграждане, сеч и
полагане на други грижи. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалбa e депозиранa в рамките на
преклузивния срок, считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния
представител на жалбоподателите. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК
реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата
авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от
пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени
доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 55290/19.06.2025г. подадена от
И. Б. И. и Г. П. И., чрез процесуалния им представител срещу решение № 1922/28.05.2025г.
3
поправено с решение № 3667/20.10.2025г. и двете постановени по гр.д.№ 453/2024г. по описа
на ВРС.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 2165/2025г. за разглеждане в открито съдебно
заседание на 14.01.2026г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез
пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение. На въззивниците да се
връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4