Р Е Ш Е Н И Е

 

№260018/4.2.2021 г.                            04.02.2021г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд                                 ­І-ви  граждански състав

На  01 февруари 2021 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                     

Секретар П. У.

Като разгледа докладваното от съдия Н.ИВАНОВ

гр. дело №359  по описа на 2020 година

за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"АД гр. София, с ЕИК-********* против Б. С. К. /съгл. направено в о.с.з. уточнение на фамилното име на ответницата/, с която се претендира да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено, че ответницата, на основание Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 03.07.2007г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 09.04.2010 г, дължи на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, следните суми: 44049,44 лв. - представляваща просрочена главница по Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 03.07.2007г., и Допълнително споразумение от 09.04.2010г.; 8258,31 лв. - договорна лихва за периода 25.11.2014г. - 06.07.2016г.; 6943,42 лв. - наказателна лихва за периода 25.11.2014г. - 08.08.2017г.; законна лихва върху просрочената главница от 09.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението за главница, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 09.08.2017, постановени по ч.гр.д. №521/2017г., на Районен съд - Елхово.

Твърди се, че в ЕРС е било образувано ч.гр.д. №521/2017г., по заявление на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжника Н.Х.Д. и ответницата Б. С.Д.- солидарен длъжник, за заплащане на горепосочените суми, което задължение произтича от Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 03.07.2007г., и Допълнително споразумение от 09.04.2010г., както и разноските в заповедното производство. По това заявление ЕРС е издал Заповед за незабавно изпълнение и ИЛ, с която е разпоредено длъжниците да заплатят посочените в заявлението суми. Твърди се, че солидарният длъжник не е открит на адреса представляващ неин постоянен адрес и след многобройни посещения на призовкаря, същият е поставил уведомление по реда на чл.47 от ГПК. Въпреки залепеното уведомление след изтичане на срока от залепването, ответницата не се е явила, за да получи книжата. С Разпореждане на Районен съд - Елхово получено на 10.06.2020г., на ищеца било указано, че на основание чл.415, ал.1, т.2 следва да предяви иск за установяване на вземането срещу солидарния длъжник, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение в едномесечен срок.

Ищецът твърди, че съгласно Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 03.07.2007г., и сключеното към него Допълнително споразумение от 09.04.2010г., „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД е предоставила на кредитополучателя Н.Х.Д. и Б. С.Д. - солидарен длъжник, банков кредит в размер на 48000 лв. За задълженията произтичащи от Договора за кредит, Б. С.Д. отговаряла солидарно с кредитополучателя на основание чл.32, респ. 36 от СК.

Сочи се, че с подписването на Допълнително споразумение от 09.04.2010г., Банката и кредитополучателите са се съгласили да изменят погасителния план, като променят вноските, поради невъзможността на кредитополучателя и солидарния длъжник да обслужват задължението си по Договора за кредит в договорените срокове и размери, поради влошеното им финансово състояние. Банката и кредитополучателите съгласно чл. 1 от Допълнителното споразумение се съгласили, че към датата на влизане в сила на допълнителното споразумение задължението на Кредитополучателят и солидарния длъжник е в размер на 42586,51 лв. Банката и Кредитополучателите се съгласили също, че кредитът ще се издължава на осемнадесет месечни вноски в размер на 275,95 лв. всяка, считано от 25.05.2010г., на 25-то число на месеца и 309 месечни вноски в размер на 385,65 лв. считано от 25.11.2011г., на 25 число на месеца (чл. 2 от Допълнително споразумение от 17.01.2011г.).

Твърди се, че поради неплащане на 20бр., месечни погасителни вноски в общ размер на 7382,57 лв., дължими за периода от 25.11.2014г., до 06.07.2016г., описани в извлечението от счетоводните книги на Банката, приложено към Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, на основание чл.19 от Договора „ОББ"АД е обявила кредита за предсрочно изискуем, като е уведомила за длъжниците с Уведомление изх.№ 301-БД-209/07.07.2016г., получени от длъжниците, като са били спазени разпоредбите на закона действащи към датата на връчването на уведомленията.

С оглед липсата на плащане, ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на иска. Претендират се и направените по делото разноски, както и разноските в заповедното производство.

В срока за отговор на ИМ такъв е бил представен от ответницата, чрез назначения й представител по чл.47 ал.6 ГПК. Посочено е, че „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД и Н.Х.Д. са сключили Допълнително споразумение от 09.04.2010 г., по причина невъзможността на кредитополучателя да обслужва задълженията си по договора за кредит с цел да се облекчи положението му. Сочи се, че ако в допълнителното споразумение се съдържат неравноправни клаузи, следвало да се приеме, че същите не са породили никакви правни последици, тъй като били нищожни. В този случай следвало да се отчете само договореното по договора, съответно плащанията, без капитализациите. В случай, че се установяло, че е начислявана „лихва върху лихва", то претенцията на ищеца била неоснователна и недоказана в претендирания от него размер. Твърди се също, че искът е неоснователен и поради липса на доказателства, сочещи, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена на длъжника. Ищецът твърдял, че ответницата била уведомена, но този факт следвало да се приеме за неосъществил се факт, поради това че „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД не представяла никакви доказателства в тази насока -липсвало уведомление.

В с.з. исковата претенция се поддържа. По искане на ищеца и със съгласието на представителя на ответницата, съдът е допуснал поправка на фамилното име на ответницата от Д. на К., с оглед справка от НБД Население на л.24 от делото, и фамилното име на ответницата, след развода й през 2011г.

Ответницата, чрез своя представител в о.с.з., изразява становище, че с оглед събраните по делото доказателства в т.ч. ССЕ, исковата претенция е основателна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Видно от  ч.гр.д. №521/2017г., на ЕРС, същото е образувано по заявление на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против длъжника Н.Х.Д. и ответницата Б. С.Д. -солидарен длъжник. Към заявлението са били представени извлечение от счетоводните книги на банката към 09.08.2017г., касаещи задълженията на длъжниците, както и Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 03.07.2007г., Допълнително споразумение от 09.04.2010 г, 2бр. уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита до длъжниците, и доказателства за връчването им чрез Нотариус №*** с РД-ЕРС. Заявлението е било уважено от съда, като с разпореждане от 11.08.2017г. е била издадена Заповед за изпълнение №1091/11.08.2017г., с която съдът е разпоредил длъжниците Н.Х.Д. и Б. С.Д. да заплатят на кредитора следните суми: 44049,44 лв. - представляваща просрочена главница по Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 03.07.2007г., и Допълнително споразумение от 09.04.2010г.; 8258,31 лв. - договорна лихва за периода 25.11.2014г. - 06.07.2016г.; 6943,42 лв. - наказателна лихва за периода 25.11.2014г. - 08.08.2017г.; законна лихва върху просрочената главница от 09.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението за главница, както и разноски, от които 1185,02 лв. заплатена ДТ и 1920,92 лв. адвокатско възнаграждение. Допуснато е незабавното изпълнение  на Заповедта и е разпоредено издаването на изпълнителен лист. С определение №679/04.05.2020г., постановено по ч. гр. дело №521/2017 г. на ЕРС, получено от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД на 10.06.2020 г., банката е уведомена, че издадената заповед за парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК е била връчена на длъжника Б. С.Д. от ЧСИ  рег.№802 с РД- БОС по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В тази връзка на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и в указания с определението срок, тя е предявила настоящия иск за установяване съществуване на вземането си.

Видно от представения по делото писмен Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 03.07.2007г., същият е бил сключен между ищеца „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД от една страна, като кредитор и от друга- Н.Х.Д., като кредитополучател. Договорът е бил подписан и от Б. С.Д. /понастоящем К./- съпруга. Страните не спорят, че последната към датата на подписване на договора е била съпруга на длъжника. Това обстоятелство е видно и от Нот. акт.№75 т.Х рег.№** н.д. №1805/06.07.2007г. на Нотариус №110 с РД-РС Несебър за договорна ипотека, учредена в полза на банката от двамата съпрузи, като обезпечение за задълженията по процесния договор. С Договора Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в лева, за закупуване и ремонт на недвижим имот в гр. Несебър по чл.2 от договора. Размера на договорения кредит е бил 48000лв.  В чл.3 са уговорени условията за усвояване, като е посочено, че кредитът ще се усвои на две части: 25 000 лв. - за закупуване на описания в чл.2 имот и 23 000 лв. - за ремонт на закупения имот, като средствата ще се осигурят по обслужващата сметка на кредита с IBAN: ***.08.2007 г. като сумата, предназначена за закупуване на имота ще бъде преведена служебно по сметка на продавача. Съгласно чл.5, ал.1 главницата се олихвява с лихвен процент в размер на 6,7 % годишно. В чл.5, ал.3 е посочено, че банката има право едностранно да променя размера на лихвения процент по ал.1 в зависимост от размера на инфлацията, ОЛП на БНБ и пазарните условия. В такива случаи не е необходимо подписване на анекс към договора. Според чл.6, ал.1 при забава в плащането на месечните анюитетни вноски банката олихвява просрочените суми от главницата с наказателна лихва в размер на 5 пункта над договорения в чл.5, ал.1 лихвен процент. Съгласно чл.6, ал.2 при друго неизпълнение на клаузите, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, банката има право да начислява неустойка в размер на договорения по реда на чл.5, ал.1 лихвен процент и надбавка в размер на 5 пункта. В чл.7, ал. и ал.2 е уговорено, че при разрешаване на кредита се начислява първоначална такса в размер на 1% върху размера на разрешения кредит и годишна такса от 0,5% върху остатъка на главницата за покриване на разходите по управлението и обслужването му. Първоначалната такса се изплаща при усвояването на кредита, а годишната такса се събира след усвояването, ежемесечно, като се включва в месечната анюитетна вноска. Съгласно чл.13 кредитът се погасява на 360 анюитетни вноски в размер на 325,04 лв., включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление, считано от 25 август 2007 г. Крайният срок за издължаване на кредита е 25.06.2037 г. В чл.11 е посочено, че за обезпечение на кредите в полза на банката се учредява договорна ипотека върху имота в гр.Несебър /описан в чл.2 от договора/.

Видно от Допълнително споразумение № 1 към Договор за кредит от 03.07.2007 г., подписано на 09.04.2010 г. по молба на кредитополучателя, със същото крайният срок за издължаване е променен на 25.07.2037 г.. Споразумението е влязло  в сила от 25.04.2010 г., като към тази дата задълженията са били в размер на общо 42 586,51 лв.. В т.2 от споразумението е посочено, че кредитът ще се издължава на вноски, които включват главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление, по следния начин: 18 месечни вноски в размер на 275,95 лв., считано от 25.05.2010 г, на 25-то число; 309 месечни вноски в размер на 385,65 лв., считано от 25.11.2011 г., на 25-то число; Съгласно т.3 кредитополучателят продължава да заплаща на 25-то число от месеца дължимите застрахователни премии /в случаите, когато такива са предвидени в договора за кредит/ като същите се прибавят към посочения размер на погасителните вноски.

Като доказателство по делото ищецът е представил Справка- извлечение за задълженията по Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 03.07.2007г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 09.04.2010 г.

Видно от представените по ч.гр.д  №521/2017г., на ЕРС 2бр. Уведомления изх.№ 301-БД-209/07.07.2016г. /Акт №143 и Акт №144 на Нотариус №*** с РД-ЕРС/ изпратени от банката до двамата съпрузи-длъжници, със същите длъжниците са уведомени, за размера на редовния дълг, както и за просрочените им задължения към банката, от които: 44049,44 лв. - просрочена главница; 8258,31 лв. - договорна лихва за периода 25.11.2014г. - 06.07.2016г.; 132,38лв. - наказателна лихва за периода 25.11.2014г. - 06.07.2016г. Банката е уведомила длъжниците, че поради неплащане на дължимите вноски  с падежи 25.11.2014г. и 25.12.2014г. обявява целия кредит за предсрочно изискуем в пълен размер, на ос. чл.19 от Договора. Двете уведомения банката е връчила, чрез Нотариус №*** с РД-ЕРС. От представената разписка за връчване на  Нейко Дюлгеров е видно, че  уведомлението е било връчено и получено от него на 07.07.2017г. Уведомлението до ответницата е било връчено по реда на чл.50 ЗННД, чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.1 ГПК на постоянния й и настоящ адрес ***, тъй като същата е била търсена на адреса няколкократно по различно време, но не е била намерена. Това се установява от констативния протокол на нотариуса от 18.07.2017г.  Със заверката върху нотариалната покана нотариусът е удостоверил непотърсването й от адресата в двуседмичния срок по чл.47 ал.2 ГПК от залепване на уведомлението до 17.07.2017г.

По искане на ищеца по делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на ВЛ от 22.01.2021г. се установява, че на 07.08.2007 г. по Договор за кредит от 03.07.2007 г. е предоставена и усвоена сума в размер на 48 000 лв. , по следния начин: 25 000 лв.- преведени по сметка на продавача на описания в чл.2 имот и 23 000 лв.-изтеглени в брой. За периода 24.08.2007 г. - 25.03.2015 г.  според заключението били постъпили общо 30 918,92 лв., с които били погасени: главница- 3 950,56 лв. /посочена в Таблица №1 към ССЕ/; възнаградителна /договорна/ лихва по чл.5 - 26 889,33 лв. /посочена в Таблица №2 към ССЕ/ и наказателна лихва по чл.6- 79,03 лв. /посочена в Таблица №3 към ССЕ/. Посочено е, че до 25.09.2009 г. - падеж на вноска № 26 от Погасителен план, кредитът е бил погасяван, съгласно уговорените в договора размери и срокове. След това вноските са били плащани със забава и не съответствали на уговореното в Погасителен план. Последното плащане по процесния кредит било извършено на 25.03.2015 г. След подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 10.08.2017 г. нямало извършени плащания.

ВЛ-це е посочило, че след като се приспаднат извършените плащания по кредита към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 10.08.2017 г., размерът на дълга по Договор от 03.07.2007 г. и Допълнително споразумение № 1/09.04.2010 г. е общо 59 251,17 лв., от които: главница- 44 049,44 лв.; Договорна лихва по чл.5 за периода 25.11.2014 г. - 06.07.2016 г. -8 258,31 лв. и Наказателна лихва по чл.6 за периода 25.11.2014 г. - 08.08.2017 г.-  6 943,42 лв.

Заключението не се оспори от страните по делото и се приема от съда като обективно и компетентно изготвено.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявения иск е с правно основание чл.422 ГПК, същият е предявен с оглед установяване на твърдяно вземане на ищеца към ответницата за суми по Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 03.07.2007г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 09.04.2010 г., за които задължения Б. С. К. отговаряла солидарно с кредитополучателя, на основание чл.32, респ. чл.36 от СК. За сумата е подадено заявление по ч.гр.д. №521/2017г., на Районен съд - Елхово и е издадена заповед по чл.417 ГПК срещу кредитополучателя и ответницата, като солидарни длъжници. Заповедта за парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК е била връчена на ответницата от ЧСИ  рег.№802 с РД- БОС по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславя правния интерес от предявяване на иска срещу нея.

По безспорен начин се установи, че между „ОББ“АД и Н.Х.Д. е възникнало валидно правоотношение по договор за банков кредит, по силата на който е уговорено предоставяне на кредитополучателя Дюлгеров на сумата от 48000 лв. срещу задължението му да я върне в срок до 25.06.2037 г. на 360 анюитетни вноски в размер на 325,04 лв., включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление, както и че договорът е подписан от ответницата в качеството й на съпруга на кредитополучателя, с когото към момента на сключване на договора за кредит, са били в брак, който в последствие е бил прекратен с решение от 08.03.2011 г. /справка от НБД Население на л.24 от делото/. Безспорно е и обстоятелството, че сумата по кредита е била усвоена /т.1 от заключението на ССЕ/. С Допълнително споразумение № 1 към Договор за кредит от 03.07.2007 г., подписано на 09.04.2010 г., крайният срок за издължаване е променен на 25.07.2037 г. В т.2 от споразумението е посочено, че кредитът ще се издължава на вноски, които включват главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление, по следния начин: 18 месечни вноски в размер на 275,95 лв., считано от 25.05.2010 г, на 25-то число; 309 месечни вноски в размер на 385,65 лв., считано от 25.11.2011 г., на 25-то число .

ЯОС приема, че с оглед посоченото в ССЕ, че кредитополучателят е спрял плащанията по договора на 25.03.2015 г., че поради просрочие кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, видно от представените уведомления до кредитополучателя и ответницата. Уведомлението на кредитополучателя е връчено на 07.07.2017г. Уведомлението до ответницата е било връчено по реда на чл.50 ЗННД, чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.1 ГПК на постоянния й и настоящ адрес, тъй като същата е била търсена на адреса няколкократно по различно време, но не е била намерена. Това се установява от констативния протокол на нотариуса от 18.07.2017г.  Със заверката върху нотариалната покана нотариусът е удостоверил непотърсването й от адресати в двуседмичния срок по чл.47 ал.2 ГПК от залепване на уведомлението до 17.07.2017г. При това положение следва да се приеме, че са настъпили условията на фингираното връчване на нотариалната покана на ответницата по чл.47 ал.5 ГПК. С изтичането на срока по чл.47 ал.2 ГПК на 17.07.2017г. ответницата се счита за уведомена относно обявяването на предсрочната изискуемост. Разпоредбата на чл.47 ГПК намира приложение и при връчване на нотариална покана съгласно разпоредбата на  чл.50 ЗННД /в т. см.  решение № 84 от 05.06.2014 г. по т.д.№ 1220/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 217/12.05.2015 по дело № 62/2014 на ВКС, ТК, I т.о., определение № 517 от 05.07.2011 г. по ч.т.д. № 187/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./. От тук следва извод, че ответницата следва да се счита за уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит, поради което възражението й в ОИМ се явява неоснователно.

Въз основа на заключението по съдебно-счетоводната експертиза ЯОС приема за установено, че неплатените задължение по договора възлизат на: 59 251,17 лв., от които: главница- 44 049,44 лв.; Договорна лихва по чл.5 за периода 25.11.2014 г. - 06.07.2016 г. -8 258,31 лв. и Наказателна лихва по чл.6 за периода 25.11.2014 г. - 08.08.2017 г.-  6 943,42 лв.

Въз основа на събраните доказателства ЯОС е приема за установено също, че ответницата-съпруга на кредитополучателя, е подписала договора за кредит и е ипотекарен длъжник, тъй като кредитът е обезпечен с ипотека върху имот, който е СИО, като по силата на законовата презумпция същата отговаря солидарно за задължението. Ответницата има качество на солидарен длъжник. В договора е отразено, че същият се сключва за покупка и ремонт на недвижим имот, който е СИО, тъй като се закупува от Н.Х.Д. по време на брака му с ответницата, което се установява и от Нот. акт.№75 т.Х рег.№5684 н.д. №1805/06.07.2007г. на Нотариус №*** с РД-РС Н. При изрично посочване в договора, че целта му е за покупка и ремонт на недвижим имот, който е в режим на СИО,  ЯОС е приема, че кредитът е за задоволяване на семейна нужда. Презумпцията по чл.32, ал.2 СК е, че съпрузите отговарят солидарно за нужди на семейството. Тази презумпция не е оборена от ответницата. Т.е. в случая е налице солидарност на съпрузите за поето задължение по време на техния брак, имащо за цел задоволяване нужди на семейството. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по равно.

По делото е безспорно установено, че ответницата не е заплащала дължимите месечни вноски по договора за кредит. Въпреки дадената от съда възможност, тя не представи доказателства да е била изправна страна по договора, респ. да е изпълнила точно задълженията си и да не дължи на ищеца сочените в исковата молба суми, предмет и на Заповед №1091/11.08.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №521/2017г., на Районен съд - Елхово.

Неоснователно е твърдението на ответницата, че с подписване на доп. споразумение се е стигнало до капитализиране на лихви. По делото липсват и данни банката едностранно да е изменяла договорената между страните лихва.

Ето защо, съдът счита, че предявеният по делото иск е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен, като се приеме за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца, сумата 59 251,17 лв., от които: главница- 44049,44 лв.; Договорна лихва по чл.5 за периода 25.11.2014 г. - 06.07.2016 г. -8258,31 лв. и Наказателна лихва по чл.6 за периода 25.11.2014 г. -08.08.2017 г.- 6943,42 лв., ведно със законна лихва върху посочената главница от 09.08.2017г. до окончателното й изплащане, което задължение произтича от Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 03.07.2007г. и Допълнително споразумение от 09.04.2010 г. към същия, за които суми е издадена Заповед №1091/11.08.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №521/2017г., на Районен съд - Елхово.

Съобразно разрешението, дадено с ТР №4/2013г. на ОСГТК /т.12/, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. С оглед изхода на спора от исковото производство, ответницата следва да бъде осъдена да заплати  на ищеца разноски общо в размер 3105,94лв. /от които 1185,02лв. заплатена ДТ и 1920,92лв. адвокатско възнаграждение/, представляваща включени разноски в заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК.

Ищецът е направил искане за заплащане на разноски, което съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК е основателно и следва ответницата да му заплати съдебно-деловодни разноски за тази инстанция в размер на 4192,55 лв., от които както следва: 1185,02лв.- платена ДТ по ИМ; 400лв.- представляващи депозит за ВЛ-це по ССЕ; 2307,53- разноски за възнаграждение на особения представител по чл.47 ал.6 ГПК на ответницата; и 300лв- юрисконсултско възнаграждение /съгл. чл.78 ал.8 ГПК, вр. с чл.37 ЗПП, вр. с чл.25 ал.1 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ и материалния интерес по делото/.

Водим от изложеното, Я О С

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 ГПК, че съществува вземането на ищеца "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"АД, гр. София с ЕИК-*********, срещу ответницата Б. С. К., с ЕГН-**********, с адрес: ***, и че същата дължи на "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"АД, гр. София с ЕИК-*********: сумата 44049,44 лв. - главница по Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 03.07.2007г., и Допълнително споразумение от 09.04.2010г.; сумата 8258,31 лв. - договорна лихва за периода 25.11.2014г. - 06.07.2016г. и сумата 6943,42 лв. - наказателна лихва за периода 25.11.2014г. - 08.08.2017г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 09.08.2017г. до окончателното й изплащане, което задължение произтича от Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 03.07.2007г. и Допълнително споразумение от 09.04.2010 г. към същия, за които суми е издадена Заповед №1091/11.08.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №521/2017г., на Районен съд - Елхово.

ОСЪЖДА Б. С. К. да ЗАПЛАТИ на "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"АД, гр. София с ЕИК-*********, сумата 3105,94лв., представляваща включени разноски в заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК.

 ОСЪЖДА Б. С. К. да ЗАПЛАТИ на "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"АД, гр. София с ЕИК-*********, направените по делото разноски, пред настоящата инстанция, в размер на 4192,55 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас, в двуседмичен срок от връчване на страните.

 

                                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: