№ 13236
гр. София, 26.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110123583 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № .......... г., подадена от адв. Н. И. И., процесуален
представител на ответника М. Д. за изменение на решение № 425 от 08.01.2024 г. по гр.
д. № 23583/2023 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „топлофикация София“ ЕАД е
депозирал отговор на молбата за изменение на решението в частта му за разноските, в
който е изложил твърдения за неоснователност на същата.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 36 състав, след като
обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща
право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Както е посочено в решението, по делото се претендира адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2, т. 1 ЗАдв. Настоящия съд споделя
практиката, че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник обективно кумулативно съединение оценяеми искове, респ. е депозиран
отговор в защита на обективно обективно кумулативно съединени оценяеми искове,
предявени от един ищец, интересът, върху който следва да се определи минималният
размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този
смисъл е определение № 29 от 20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС,
II т. о. Пред исковия съд е предоставена безплатна правна помощ на ответника от
процесуалния й представител адв. Н. И. И. и предвид изричното искане в тази насока,
1
съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Вр. чл.36, вр.
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба 1/2004г. вр. пар.2а, което е в размер на 467,33 лева. Съобразно
отхвърлената част от исковата претенцията в полза на адв. И. следва да бъде присъдена
сума в общ размер на 0,98 лева. Съдът приема, че този вид съдебни производства не
следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи
многократно материалния интерес по делата, като следва да се съблюдава разпоредбата
на чл. 3 ГПК.
Съдът е изложил подробни мотиви относно разноските в производството и след
съобразяване на възраженията в молбата по чл. 248 ГПК, не намира основания да
ревизира възприетото в цитираното решение, че в случая интересът, върху който
следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът
от цената на всички искове – в този смисъл е Определение № 29 от 20.01.2020 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК.
С оглед изложеното молбата за изменение в тази част следва да бъде оставена
без уважение.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № .......... г., подадена от адв. Н. И. И.,
процесуален представител на ответника М. Д. за изменение на решение № 425 от
08.01.2024 г. по гр. д. № 23583/2023 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за
разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на ищеца и ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2