Присъда по дело №7361/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 266
Дата: 30 април 2025 г. (в сила от 30 април 2025 г.)
Съдия: Феня Владимирова Стоянова
Дело: 20231110207361
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 1 юни 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 266
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. С.ОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. П.А
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. С.ОВА Наказателно дело частен
характер № 20231110207361 по описа за 2023 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. О. Е., роден на ********г. в ******, живущ в
гр.София, ул.“********“ № 21, ет.1, ап.4, нигерийски гражданин, студент, със
средно образование, работи, неосъждан, с ЛНЧ *********, съгласно
разрешително за пребиваване № *******, издадено от МВР-София, в момента
– в неизвестност, за ВИНОВЕН в това, че на 02.12.2022г., в гр.София, на
ул.“********“, казал нещо унизително за честта и достойнството на Л. Л. Л., в
нейно присъствие, а именно: „Ще си го получиш“, „****“, „*******“,
„*******“, „********“ – обида, престъпление по чл.146, ал.1 НК, като на
основание чл.78а НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага
административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 лв., като го оправдава
по повдигнатото обвинение за нанесена публична обида – престъпление по
чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. О. Е., роден на ********г. в ******,
живущ в гр.София, ул.“********“ № **, ет.*, ап.*, нигерийски гражданин,
1
студент, със средно образование, работи, неосъждан, с ЛНЧ *******, съгласно
разрешително за пребиваване № *******, издадено от МВРС-София, в
момента – в неизвестност, за НЕВИНЕН в това, че на 01.12.2022г., в
гр.София, обаждайки се по мобилния телефон на Д. Р. Й., се заканил против
личността на нейната майка Л. Л. Л. с престъпление с думите “ Ще счупя
главата на майка ти“, „Ще проявя насилие към семейството ти“, „Ще посегна
на здравето на семейството ти“, „Ще проявя насилие. Не ме познаваш.
Отправям ти последно предупреждение”, „Ако полицията пак дойде при мен
ще приложа насилие към семейството ти“, като тази закана би могла да
възбуди основателен страх за осъществяването й – престъпление по чл.144,
ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по така
повдигнатото обвинение.
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. О. Е., роден на ********г. в ******,
живущ в гр.София, ул.“********“ № **, ет.*, ап.*, нигерийски гражданин,
студент, със средно образование, работи, неосъждан, с ЛНЧ ********,
съгласно разрешително за пребиваване № *********, издадено от МВРС-
София, в момента – в неизвестност, за НЕВИНЕН в това, че на 01.12.2022г., в
гр.София, обаждайки се по мобилния телефон на Д. Р.Й., казал нещо
унизително за честта и достойнството на Л. Л. Л., а именно: „Да
***семейството ти“ – обида, разпространена по друг начин - престъпление по
чл.148, ал.1, т.2 вр.чл.146, ал.1 НК, поради което и на основание чл.304 НПК
го ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. О. Е., роден на ********г. в ******,
живущ в гр.София, ул.“********“ № **, ет.*, ап.*, нигерийски гражданин,
студент, със средно образование, работи, неосъждан, с ЛНЧ ********,
съгласно разрешително за пребиваване № *********, издадено от МВРС-
София, в момента – в неизвестност, за НЕВИНЕН в това, че на 10.04.2023г., в
гр.София, в писмено становище по гр.д.№ 20221110171282 по описа на
Софийски районен съд, III ГО, публично, разгласил позорно обстоятелство за
Л. Л. Л., а именно: че се противопоставяла на връзката на дъщеря си Д.Р.Й. с
подсъдимия Т. О. Е. „изцяло от расистки и ксенофобски убеждения“, както и
„…единствено поради факта, че Е. е чернокож“, че „той многократно бил
обиждан от Л. Л. Л. поради цвета на кожата си“, че Л. Л. Л. „е заявявала
неведнаж, че не иска дъщеря й да има „черно дете“ като се е стигало дори до
това да я убеждава да прекъсне бременността си“, че Л. Л. Л. „вярва, че Е. е
2
„нечист“ поради цвета на кожата си“, че „не му позволявала да пипа и гушка
детето“, че „Л. Л. Л. му забранила да влиза в дома й, защото бил „черен“, че
„системно наричала Е. не с името й, а „черно бебе“, че „отношението й към Е.
било изцяло мотивирано от омраза на расистка основа“, че „всеки път, когато
го виждала му казвала: „Мразя те“ и го нарича презрително „черен“ - клевета,
нанесена публично, по друг начин, по расистки подбуди - престъпление по
чл.148, ал.2 вр.ал.1, т.1, т.2 и т.5 вр.чл.147, ал.1 НК, поради което и на
основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.
ОСЪЖДА Т. О. Е. да заплати на Л. Л. Л. сума в размер на 1 500 лв. за
причинени неимуществени вреди вследствие на нанесената обида, ведно със
законната лихва, считано от 02.11.2022г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ гражданския иск, предявен от Л. Л. Л. против Т. О. Е. за
причинени неимуществени вреди в размер на 4 000 лв. вследствие на заканата
с престъпление, нанесена на 01.12.2022г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ гражданския иск, предявен от Л. Л. Л. против Т. О. Е. за
причинени неимуществени вреди в размер на 1 500 лв. вследствие на
нанесената обида по друг начин на 01.12.2022г. като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ гражданския иск, предявен от Л. Л. Л. против Т. О. Е. за
причинени неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. вследствие на
нанесената по расистки подбуди публична клевета на 10.04.2023г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Л. Л. Л. да заплати на Т. О. Е. разноски по делото в
размер на 250 лв.
ОСЪЖДА Т. О. Е. да заплати на Л. Л. Л. разноски по делото в размер
на 750 лв.
Присъдата може да се обжалва в 15 дневен срок от днес пред
Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3
4

Съдържание на мотивите



Делото е образувано по частна тъжба на Л. Л. Л. срещу Т. О. Е. за това,
че на 01.12.2022г., в гр.*****, обаждайки се по мобилния телефон на Д. Р. Й.,
публично казал нещо унизително за честта и достойнството на нейната майка
Л. Л. Л., в нейно присъствие, а именно: „Ще си го получиш“, „******“,
„********“, „******“, „****“ – обида, престъпление по чл.148, ал.1, т.1
вр.чл.146, ал.1 НК.
С тъжбата е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Е. и за това, че
на 01.12.2022г., в гр.*****, обаждайки се по мобилния телефон на Д. Р. Й., се
заканил против личността на нейната майка Л. Л. Л. с престъпление с думите
“ Ще счупя главата на майка ти“, „Ще проявя насилие към семейството ти“,
„Ще посегна на здравето на семейството ти“, „Ще проявя насилие. Не ме
познаваш. Отправям ти последно предупреждение”, „Ако полицията пак
дойде при мен ще приложа насилие към семейството ти“, като тази закана би
могла да възбуди основателен страх за осъществяването й – престъпление по
чл.144, ал.1 от НК.
Тъжителката Л. е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Е. и за
това, че на 02.12.2022г., в гр.*****, на ул.”***”, публично казал нещо
унизително за честта и достойнството на Л. Л. Л., а именно: „Да ***
семейството ти“, „Ще си го получиш”, „******”, „********”, „******”,
„****” – обида - престъпление по чл.148, ал.1, т.2 вр.чл.146, ал.1 НК.
С тъжбата срещу подсъдимия Е. е повдигнато и четвърто обвинение –
за това, че на 10.04.2023г., в гр.*****, в писмено становище по гр.д.№
20221110171282 по описа на Софийски районен съд, III ГО, публично
разгласил позорно обстоятелство за Л. Л. Л., а именно: че се противопоставяла
на връзката на дъщеря си Д. Р. Й. с подсъдимия Т. О. Е. „изцяло от расистки и
ксенофобски убеждения“, както и „…единствено поради факта, че Е. е
чернокож“, че „той многократно бил обиждан от Л. Л. Л. поради цвета на
кожата си“, че Л. Л. Л. „е заявявала .еднаж, че не иска дъщеря й да има „черно
дете“ като се е стигало дори до това да я убеждава да прекъсне бременността
си“, че Л. Л. Л. „вярва, че Е. е „нечист“ поради цвета на кожата си“, че „не му
позволявала да пипа и гушка детето“, че „Л. Л. Л. му забранила да влиза в
дома й, защото бил „черен“, че „системно наричала Е* не с името й, а „черно
бебе“, че „отношението й към Е. било изцяло мотивирано от омраза на
расистка основа“, че „всеки път, когато го виждала му казвала: „Мразя те“ и
го наричала презрително „черен“ - клевета, нанесена публично, по друг начин
и по расистки подбуди - престъпление по чл.148, ал.2 вр.ал.1, т.1, т.2 и т.5
вр.чл.147, ал.1 НК.
В хода на съдебното производство са приети за съвместно разглеждане
в наказателния процес граждански искове от тъжителката Л. срещу
подсъдимия О. за причинени неимуществени вреди, както следва: 1/ за
нанесената обида в телефонен разговор с дъщерята на тъжителката - в размер
1
на 1 500 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на престъплението
01.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата; 2/за отправената закана
към нея и семейството й - в размер на 4000лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на престъплението 01.12.2022г. до окончателното
изплащане на сумата; 3/ за публично нанесената обида - в размер на 1500 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на престъплението 02.11.2022г.
до окончателното изплащане на сумата; 4/за публично нанесената клевета по
расистки подбуди в писмено становище по гр.д.№ 20221110171282 по описа на
Софийски районен съд, III ГО - в размер на 3 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на престъплението 10.04.2023г. до окончателното
изплащане на сумата;.
Повереникът на частната тъжителка поддържа фактите и
обстоятелствата, изнесени в тъжбата, като твърди, че на инкриминираните
дати и място тъжителката била обиждана публично от подсъдимия, и което
било още по-обидно - от факта, че подсъдимият бил и неин зет, от
съжителството на който с нейната дъщеря била родена внучката на
тъжителката. Аргументира твърденията си със заключението на проведената
комплексна съдебна компютърно-техническа и преводаческа експертиза, с
показанията на свидетелите Г. В. Я. и Д. Р. Й., както и с писмените
доказателства по гр.д.№ 20221110171282 по описа на Софийски районен съд,
III ГО. Твърди, че тъжителката понесла изключително тежко казаните думи и
изрази. Моли съда да приеме за доказани твърденията в тъжбата за
извършените престъпления като пледира за осъдителна присъда за всички
инкриминирани деяния. По отношение на гражданските искове моли съда да
уважи същите в пълен размер като основателни и доказани. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски.
Частната тъжителка пледира за справедлива присъда, с която
подсъдимият да бъде осъден за извършените от него престъпления. Твърди, че
с действията си подсъдимият накърнил нейната чест, достойнство и
себеуважение. Моли съда да уважи предявените граждански искове в пълен
размер, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Защитата на подсъдимия О. моли съда да прекрати производството по
делото поради недопустимост на частната тъжба като просрочена.
Алтернативно, пледира за оправдателна присъда поради недоказаност на
обвиненията, повдигнати с тъжбата. Обосновава искането си с
неубедителните доказателства, събрани в хода на съдебното производство –
показанията на свидетелката Й., която като дъщеря на тъжителката била
заинтересована от изхода на делото, а показанията на свидетеля Я., като
косвени такива, моли съда да не кредитира. Твърди, че по същество
конструкцията на обвинението за нанесената обида на 01.12.2022г. била
неправилна – телефонният разговор с подсъдимия Е. бил проведен с друго
лице – свидетелката Й., като подсъдимият дори не подозирал, че тъжителката
непосредствено възприема казаното от него, слушайки телефонния разговор.
Поради тази причина защитникът на подсъдимия О. твърди, че и
2
престъплението по чл.144, ал.1 НК е несъставомерно от обективна страна -
подсъдимият не е отправял заплахи към тъжителката поради факта, че говорил
със свидетелката Й. по мобилния телефон, а не – с тъжителката. Липсвали
доказателства за съставомерност на това престъпление и по отношение на
субективните характеристики на деянието. По отношение на обвинението за
публично нанесената клевета по расистки подбуди пледира за липса на
съставомерност поради по-късно /след датата на инкриминираното деяние/
законодателно въведена правна квалификация на престъплението.
Алтернативно моли съда да я признае за .инна по повдигнатото обвинение
поради недоказаност. По отношение на приетите за разглеждане граждански
искове за причинени неимуществени вреди в резултат на инкриминираните
деяния моли съда да отхвърли същите като неоснователни и недоказани.
В проведените някоклко съдебни заседания с участието на подсъдимия
същият изразява становище, че тъжителката Л. му пречила по всякакъв начин
да осъществи контак с детето си. Твърди за отправени обидни думи с расов
отенък. Призовава за спокойна семейна среда, в която да може да изпълнява
задълженията си като родител.
Съдът прие така изложената фактическа обстановка въз основа на
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, способи за
доказване и техния анализ, а именно: свидетелските показания на Д. Р. Й.
/л.246-л.247/ и Г. В. Я. /л.247-л.248/, комплекснасъдебно-техническа и
преводаческа експертиза /л.118-л.124/, писмено становище по гр.д.№
20221110171282 по описа на Софийски районен съд, III ГО, справка за
съдимост, многобройни писмени доказателства.
От фактическа страна
Подсъдимият Т. О. Е. е роден на ******г. в Нигерия, живущ в гр.*****,
ул.“***“ № **, ет.*, ап.*, нигерийски гражданин, студент, със средно
образование, работи, неосъждан, с ЛНЧ ********, съгласно разрешително за
пребиваване № *********, издадено от МВР-*****, в момента – в
неизвестност.
Подсъдимият Т. О. Е. и свидетелката Д. Р. Й. – дъщеря на тъжителката
Л. Л. Л. в определен период от време живели заедно и от връзката между
двамата на 07.08.2022г. им се родила дъщеря Е*.
Подсъдимият Е. работил във верига заведения „Хепи”.
След като се родило детето семейството се преместило да живее в
жилището на тъжителката, за да може тя да помага на дъщеря си при
отглеждането на детето /бащата не можел да помага пълноценно, тъй като
работата му изисквала да отсъства продължително време от дома,
включително и през нощта/. Няколко дни след преместването отношенията
между подсъдимия и неговата тъща – тъжителката Л. рязко се влошили. Тъй
като обстановката била нетърпима подсъдимият напуснал жилището.
Връзката между подсъдимия и свидетелката Й. не била прекъсната –
подсъдимият се интересувал от детето и няколко пъти звънял на свидетелката.
3
В разговорите между тях винаги била засягана темата за влиянието на
тъжителката върху отношенията между дъщеря й и подсъдимия. Подсъдимият
О. не сдържал емоциите си и своето разочарование от тъжителката и това
всячески намирало израз в разменените реплики със свидетелката.
Немалко значение имал и фактът, че като гражданин на Нигерия
пребиваването на подсъдимия в Бълг. било силно зависимо от различни
фактори – в случая от обстоятелството, че бил студент. Но дори като такъв
спрямо него продължавал да съществува разрешителният режим на
пребиваване на територията на страната – в случай, че загуби статута си на
чуждестранен студент, разрешителният режим на пребиваване на
територията на РБълг. преустановявал действието си.
На 01.12.2022г. между подсъдимия О. и свидетелката Й. се провел
телефонен разговор. По време на разговора двамата отново разменили
помежду си г.ни реплики. Отново подсъдимият емоционално изразил
отношението си към майката на свидетелката, използвайки обидни и
заплашителни думи и изрази. Подсъдимият не подозирал, че майката на
свидетелката – тъжителката Л. също чула разговора между дъщеря си и
подсъдимия.
На 02.12.2022г. подсъдимият, тъжителката, заедно свидетелката Й. и
бебето се намирали на ул.”***” в гр.***** /на адрес: ул.”***” № *, ет.*, ап.*,
се намирало жилището, в което двамата живели заедно преди раждането на
детето/. Между подсъдимия и тъжителката възникнал конфликт като и
двамата разменили помежду си реплики. Под въздействие на силна емоция
подсъдимият изрекъл г.ни думи срещу тъжителката, която считал че носи вина
за разрива между него и свидетелката Й., а именно: „Да *** семейството ти“,
„Ще си го получиш”, „******”, „********”, „******”, „****”. Започнал да
дърпа одеалцето на детето. Свидетелката Й. се уплашила и започнала да вика
за помощ. След намесата на минувачи подсъдимият прекратил действията си.

С молба от свидетелката Й. за издаване на заповед за защита срещу
домашното насилие, депозирана на 30.12.2021г. пред Софийски районен съд,
било образувано гр.д.№ 20221110171282 по описа на Софийски районен съд,
III ГО, 181 състав. На 10.04.2023г. било проведено открито съдебно заседание
по това дело, по време на което тъжителката узнала за депозирано писмено
становище от подсъдимия, в което било записано от името на подсъдимия, че
тъжителката Л. Л. Л. се противопоставяла на връзката на дъщеря си Д. Р. Й. с
него „изцяло от расистки и ксенофобски убеждения“, както и „…единствено
поради факта, че Е. е чернокож“, че „той многократно бил обиждан от Л. Л. Л.
поради цвета на кожата си“, че Л. Л. Л. „е заявявала .еднаж, че не иска дъщеря
й да има „черно дете“ като се е стигало дори до това да я убеждава да
прекъсне бременността си“, че Л. Л. Л. „вярва, че Е. е „нечист“ поради цвета
на кожата си“, че „не му позволявала да пипа и гушка детето“, че „Л. Л. Л. му
забранила да влиза в дома й, защото бил „черен“, че „системно наричала Е* не
4
с името й, а „черно бебе“, че „отношението й към Е. било изцяло мотивирано
от омраза на расистка основа“, че „всеки път, когато го виждала му казвала:
„Мразя те“ и го наричала презрително „черен“. В съдебното заседание
присъствали адвокати, както и свидетелката Й..
В случая особеното при попълване на доказателствената маса е фактът,
че подсъдимият О. и неговата защита не представят никакви доказателства, с
които да опровергаят твърденията в частната тъжба. В известна степен по този
начин тъжителката Л. Л. Л. е облагодетелствана като страна в процеса, имаща
възможност да представи необходимия за нейната защита обем гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства.
По този начин е оформена група свидетели, чиито показания съдът
следва да обсъди, изхождайки и от връзката между тях със страните по делото
– между тъжителката и свидетелката Й. съществува тясна родствена връзка –
това е кръвната връзка между майка и дъщеря, като в допълнение към това
следва да бъде съобразено и обстоятелството, че двете живеят в едно
домакинство. Вторият свидетел Г. В. Я. е в приятелски отношения с
тъжителката Л., което също е индикация за заинтересованост от негова страна
от изхода на делото.
Основният доказателствен източник, сочен от частната тъжителка и
нейния повереник, и от който могат да се установят обстоятелства за
престъплението по чл.146, ал.1 НК, е свидетелката Д. Р. Й.. Съдът кредитира
показанията на свидетелката Й., въпреки че между нея и тъжителката
съществува тясна родствена връзка. Основание за това е информацията,
съдържаща се в гр.д.№ 20221110171282 по описа на Софийски районен съд, III
ГО, 181 състав, приложено по делото – поведението на подсъдимия на
инкриминираната дата подробно е разкрито в Молба Вх.№ 53081/24.02.2023г.
/л.18/ и Декларация по чл.9, ал.3 от Закона за защита от домашното насилие/,
депозирана от свидетелката Й. /л.18 от гр.д.№ 20221110171282 по описа на
Софийски районен съд, III ГО/, която информация е дадена в хипотезата на
чл.313, ал.1 НК /л.20-л.21 от гр.д.№ 20221110171282 по описа на Софийски
районен съд, III ГО /.
За съставомерността на престъплението „обида“ по смисъла на чл.146
НК от обективна страна е необходимо казване или извършване на нещо
унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие, което
може да бъде отправено чрез думи – епитети, сравнения, ругатни,
квалификации или действия – жестове, мимики и пр., които са унизителни за
пострадалия. За съставомерността на обидата е без значение дали казаното е
истина или не, достатъчно е казаното да е унизило честта и достойнството на
засегнатия.
В конкретния случай изпълнителното деяние за престъплението по
чл.146, ал.1 НК, извършено от подсъдимия О., се е изразило в действие –
подсъдимият е отправил обидни думи и изрази към тъжителката Л..
Думите и изразите несъмнено имат негативен, унизителен характер
5
съобразно приетите в обществото етични норми. Употребеният словесен
израз, за да е от естество да накърни честта и/или достойнството на другиго,
следва да е генерално неприемлив за обществото, т.е. да е неприличен,
непристоен, груб, циничен, и именно такава характеристика притежават
употребените от подсъдимия О. думи и изрази, тъй като съставляват
неправомерна негативна оценка за личността на тъжителката Л.. Поради тези
причини съдът намира, че подсъдимият О. е казал нещо унизително за честта
и достойноството на тъжителката Л. Л. Л., с което е осъществила от обективна
страна основния състав на престъплението „обида“ по чл.146, ал.1 НК.
Обидата е извършена в присъствието на пострадалото лице - в
момента, в който Л. е имала реална възможност да възприеме обидната
квалификация към нея. Налице е квалифицираният признак по чл.148, ал.1, т.1
НК – подсъдимият е отправил обидните думи и изрази към тъжителката на
публично място, в присъствието на минувачи.
Съдът намира, че от субективна страна деянието е реализирано при
форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК. Подсъдимият О. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, съзнавал е обективните
признаци, предвиждал е общественоопасните последици от деянието и е
целял тяхното настъпване. Следва да бъде добавено, че собствената вътрешна
убеденост на подсъдимия О., че тъжителката Л. е „******”, „********”,
„******”, „****” е ирелевантна, тъй като тази квалификация е напълно
очевидно с унизителен характер за честта и достойнството на всяко човешко
същество, като в допълнение към това по отношение на съставомерността на
обидата е без значение дали казаното е истина или не, достатъчно е казаното
да е унизило честта и достойнството на засегнатия.
Съгласно разпоредбата на чл.148, ал.1, т.1 вр.чл.146, ал.1 НК за
извършеното престъпление се предвижда наказание глоба от петстотин до
десет хиляди лева и обществено порицание.
Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост
подсъдимият О. е неосъждан към момента на извършване на деянието, не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание и от извършеното престъпление не са причинени имуществени
вреди.
Налице са императивните предпоставки за прилагането на последиците
по чл.78а НК – налице са предвидените в ал.1 положителни предпоставки и
кумулативно с тях – липсват отрицателните такива, предвидени в ал.7 на
същата разпоредба. Нормата на чл.78а НК е императивна и задължава съда
винаги, когато констатира наличието на визираните в нея предпоставки, да я
приложи, без да съобразява възможността чрез административна санкция да
се постигнат целите на наказанието, предвид степента на обществена опасност
на дееца /ТР № 1/28.09.2017г. по тълк.д. № 1/2017г. на ВКС, ОСНК/.
С оглед размера на предвидената санкция – глоба, съдът счете, че
следва да определи размера към минимума – в размер на 2 000 лв.– съдът
6
възприе ниската обществена опасност на подсъдимия и чистото съдебно
минало, като определи същите като смекчаващи вината обстоятелства,
обосноваващи решението на съда по отношение на наказателната санкция.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете факта, че обидният израз
е отправен към майката на жената, от която има дете, в нейно пприсъствие.
С оглед приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск за причинени неимуществени вреди, съобразени с ангажиране
на наказателната отговорност на подсъдимия и постановяване на осъдителна
присъда за това престъпление, съдът намери, че гражданският иск е
основателен. За определяне на размера на дължимата обезвреда за
причинените на неимуществени вреди е приложима разпоредбата на чл.52
ЗЗД и визирания в нея принцип на справедливост. Съдът прие, че по
категоричен начин е установено обстоятелството, че в резултат на
извършеното престъпно деяние частната тъжителка е претърпяла морални
болки и страдания, които безспорно са се отразили на вътрешното й съС.ие.
Съдът присъди обезщетението в претендирания размер от 1 500 лв., като счете
същото за адекватно и съответстващо на изживените болки и страдания, както
и разноски по делото в размер на 712лв.
На основание чл.189, ал.3 НПК съдът постанови подсъдимият О. да
заплати на тъжителката Л. Л. Л. разноски по делото в размер на 750 лв.
По отношение на инкриминираната обида, твърдяна, че е извършена на
01.12.2022г., по време на телефонен разговор между подсъдимия О. и
свидетелката Д. Р. Й., съдът прие, че липсва съставомерност от обективна
страна, което обстоятелство изключва обсъждането на съставомерност по
отношение на субективната страна на престъплението по чл.148, ал.1, т.2 вр.
чл.146, ал.1 НК, и извежда логически и в съответствие със съдебната практика
постановяване на оправдателна присъда за това деяние.
Правнозначимият факт, от който съдът е извел извода за липса на
съставомерност от обективна страна, е обстоятелството, че изричайки
обидните думи и изрази в телефонен разговор, разговарящият О. е имал
твърдото убеждение, че разговорът се провежда единствено с лицето, комуто е
подаден сигналът за желания телефонен разговор. По принцип в представите
на водещите телефонен диалог липсва съзнание за това – разговорът да стане
известен на трето лице, или разговорът да се води едновременно и с трето
лице, което не е абонат на телефонния номер. Макар и засягащ емоционално
събеседника, подсъдимият е разговарял със свидетелката Й. без намерението
или желанието този разговор да бъде доведен до знанието на трети лица, в
случая – до знанието на тъжителката, с която е в лоши взаимоотношения. В
случая не сме изправени пред хипотезата на разширителното тълкуване на
израза „в нейно – на тъжителката – присъствие”: подсъдимият О. не е знаел, че
тъжителката Л. Л. Л. е имала реална възможност да възприеме обидните
квалификации към нея по време на телефонния разговор между него и
нейната дъщеря /арг., Решение № 1049/16.10.2018г. по ВНЧХД № 1544/2018г.
7
по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, XIII-ти въззивен
състав/. По време на телефонния разговор подсъдимият и тъжителката не са
били заедно на едно място и не са имали личен контакт. Подсъдимият О. не е
изразил своя лична негативна оценка за личността на пострадалата, нито е
целял да засегне нейната чест и достойнство, а е изразил мнение по
отношение на частната тъжителка, но не лично пред нея, а пред свидетелката
Й. /арг., Решение № 82/08.02.2024г. по ВНЧХД № 20231100605964 по описа за
2023г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, IX въззивен състав/.
Безспорно, налице е несъставомерност от обективна страна на твърдяното
престъпление, поради което съдът постанови по това обвинение оправдателна
присъда.
С оглед приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск за причинени неимуществени вреди за това престъпление,
съобразени с постановената оправдателна присъда, съдът намери, че
гражданският иск е неоснователен. Поради тази причина съдът отхвърли
приетия за разглеждане граждански иск за нанесена обида по друг начин – по
време на телефонен разговор между подсъдимия О. и свидетелката Й. – в
размер на 1 500 лв. като неоснователен и недоказан.
По отношение на инкриминираната закана против личността на
нейната майка Л. Л. Л. с престъпление, твърдяна, че е извършена на
01.12.2022г., по време на телефонен разговор между подсъдимия О. и
свидетелката Д. Р. Й., като тази закана би могла да възбуди основателен страх
за осъществяването й, съдът приема за установено:
За да бъде осъществен съставът на чл.144, ал.1 НК се изисква в изразите
и действията на отправената закана да се съдържа и формулира
недвусмислено намерение, насочено към промяна на поведението и
действията на заплашения в исканата от дееца насока –за съставомерността на
деянието към момента на извършването му не е необходимо у дееца да има
оформено решение за неговото изпълнение. От обективна страна се изисква
тази заплаха да е възприета от лицето, към което е отправена, и да е в съС.ие
да възбуди основателен страх, а не какъвто и да е било друг страх за нейното
реално осъществяване. Възникването на основателен страх представлява
кумулативна даденост на три основни фактора – особеностите на личността,
особеностите на конкретната ситуация, и естеството и значението на тази
заплаха за лицето /арг., ТР № 53/1989г. но ОСНК на ВС/.
Обвинението за отправена закана с престъпление не е аргументирано с
евентуална съдебно-психиатричната и психологична експертиза. Същата би
отговорила на важните по отношение на съставомерността на престъпление
по чл.144, ал.1 НК елементи. И даде отговори на основния въпрос:Към
момента на инкриминираното деяние тъжителката изпитвала ли е страх за
живота и здравето си от действията на подсъдимия О... Безспорно,
експертизата е специфичен способ за изследване, събиране, закрепване,
приобщаване, проверка за достоверност и подпомагане съда при оценката на
8
доказателствените източници и на някои обстоятелства от предмета на
доказване, както и на обективните и субективни признаци на коментираното
престъпление. Но относно тези престъпление тя има задача да подпомогне
съда при обсъждане на свидетелските показания на пострадалото лице. Т.е.
съдебната практика придава приоритетно значение на свидетелските
показания, а в случая липсват безспорни такива, които да докажат
основателността на обвинителната теза.
Съдът прие за относимо доказателство за това престъпление –
свидетелските показания на Г. В. Я.. Свидетелят не е очевидец на действията
на подсъдимия О.. Неговите възприятия са изградени възру емоционалните
изживявания на тъжителката, която е преразказала от нейна гледна точка
случилото се по време на телефонен разговор между подсъдимия О. и
свидетелката Д. Р. Й..
Показанията на единствения свидетел-очевидец - свидетелката Й. са
доста оскъдни по отношение на отправената закана с престъпление от страна
на подсъдимия О. към нейната майка. Предимствено нейните свидетелски
показания отразяват нейното емоционално съС.ие на уплаха за собственото
здраве и физическа неприкосновеност.
Поради тази причина съдът приема, че не са налице несъмнени
доказателства, сочещи по категоричен и безпротиворечив начин на доказаност
за извършено престъплението по чл.144, ал.1 от НК от обективна страна.
Съдът изследва съставомерността на престъпление по чл.144, ал.1 от
НК и от субективна страна.
От субективна страна съставът на престъплението изисква деецът да
съзнава съдържанието на заканата и нейното възприемане от заплашения като
такава. Необходимо е да бъде установена действителната воля на извършителя
при отправянето на заканата с престъпление, и доколко отправената закана с
престъпление в конкретната обстановка е могла да окаже такова въздействие
върху заплашения, че той да я възприеме като възможна и реално
осъществима /Решение № 151/01.07.2016г. на ВКС по н.д.№ 572/2016г., I н.о.,
НК/.
Съдът приема, че действителната воля на подсъдимия О. е била да
въздейства емоционално върху свидетелката Й.. Убедителни доказателства в
това отношение са направените твърдения в писмените доказателствени
източници, съдържащи се между кориците на гр.д.№ 20221110171282 по описа
на Софийски районен съд, III ГО, 181 състав – писмени изявления на
тъжителката и на подсъдимия, че свидетелката е лесно контролируема и
податлива на външно въздействие, че подсъдимият съзнателно е искал да
подчини свидетелката под неговото влияние. Всякакви заплашителни
реплики, изречени по време на телефонния разговор, са били насочени към
желано поведение от страна на подсъдимия О. към свидетелката, и не
обективират осъзнато, осмислено и непоколебимо желание за физическа
саморазправа, граничеща с престъпление, към нейната майка. В тази връзка
9
следва да се добави, че по делото са налични доказателства за това, че
подсъдимият многократно е отправял заканителни реплики към свидетелката
Й., свързани по същество с нейната майка – тъжителката, който факт съдът
приема като начин за въздействие върху свидетелката, а не като реална
възможност деецът да осъществи намерението си или като оформено решение
у него, което да прави вероятно бързото вземане на такова решение.
Съдът приема, че събраните по делото доказателства не подкрепят
обвинителната теза на тъжителката Л. за извършено престъпление по чл.144,
ал.1 от НК от страна на подсъдимия О. – липсват съставомерните признаци от
както от обективна, така и от субективна страна. С оглед императивната
разпоредба на чл.303, ал.1 НПК съдът намира, че доказателствената
съвкупност не може да обуслови извод за несъмнена доказаност на
инкриминираното престъпление. При така установеното от фактическа страна
и след изчерпване на възможните средства за доказване на обвинението съдът
намери, че подсъдимият Т. О. Е. с действията си на инкриминираната дата и
място не е осъществил състава на престъпление по чл.144, ал.1 от НК.
С оглед приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск за причинени неимуществени вреди за това престъпление,
съобразени с постановената оправдателна присъда, съдът намери, че
гражданският иск е неоснователен. Поради тази причина съдът отхвърли
приетия за разглеждане граждански иск за отправената закана с престъпление
– в размер на 4 000 лв. като неоснователен и недоказан.
По отношение на инкриминираната клевета, нанесена публично, по
друг начин и по расистки подбуди в писмено становище по гр.д.№
20221110171282 по описа на Софийски районен съд, III ГО, 181 състав, съдът
намира:
Видно от доказателствата, находящи се между кориците на гр.д.№
20221110171282 по описа на Софийски районен съд, III ГО, 181 състав, е
налице писмено становище от подсъдимия О., в което той прави твърдения за
тъжителката Л. Л. Л., а именно: че тъжителката се противопоставяла на
връзката на дъщеря си Д. Р. Й. с него „изцяло от расистки и ксенофобски
убеждения“, както и „…единствено поради факта, че Е. е чернокож“, че „той
многократно бил обиждан от Л. Л. Л. поради цвета на кожата си“, че Л. Л. Л.
„е заявявала .еднаж, че не иска дъщеря й да има „черно дете“ като се е стигало
дори до това да я убеждава да прекъсне бременността си“, че Л. Л. Л. „вярва,
че Е. е „нечист“ поради цвета на кожата си“, че „не му позволявала да пипа и
гушка детето“, че „Л. Л. Л. му забранила да влиза в дома й, защото бил
„черен“, че „системно наричала Е* не с името й, а „черно бебе“, че
„отношението й към Е. било изцяло мотивирано от омраза на расистка
основа“, че „всеки път, когато го виждала му казвала: „Мразя те“ и го
наричала презрително „черен“.
По отношение на разпоредбата на чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.5 вр. чл.147,
ал.1 НК – същата е въведена с ДВ, бр.67/2023г. – считано от 04.08.2023г. –
10
след датата на инкриминираното деяние, поради което в тази връзка
обвинението е недопустимо.
За съставомерността на престъплението „клевета“ по смисъла на чл.147,
ал.1 НК следва деецът да е казал на нещо унизително за честта или
достойнството, или да е приписал престъпление на другиго, в негово
отсъствие.
В случая съдът съобрази безпротиворечивата съдебна практика относно
обстоятелството: Следва ли да се счита за разгласяване сезирането на
институция за определени факти и обстоятелства, засягащи доброто име,
честта и достойнството на гражданите, или за наличието на данни за
престъпление по чл.147 и чл.148 НК. Отговор дава Решение №
179/02.10.2017г. по н.д.№ 661/2017г., ВКС, НК, I н.о., съгласно което
подсъдимият е сезирал държавен орган с оплакване за нередности, които е
считал, че съществуват. Затова упражненото право на изразено становище не
би могло да породи неблагоприятни правни последици, респ. от автора на
писменото становище не може да се търси наказателна отговорност.
Т.е. само на това основание инкриминираното деяние – изразеното в
писмено становище по гр.д.№ 20221110171282 по описа на Софийски районен
съд, III ГО, не изпълва от обективна страна престъплението по чл.148, ал.2
вр.ал.1, т.1 и т.2 вр.чл.147, ал.1 НК.
Независимо от това съдът намира, че в случая липсва съзнание за
причиняване на клевета от страна на подсъдимия О., респ. не е налице
съставомерност на престъплението по чл.147, ал.1 НК от субективна страна
поради следните причини:
Липсва пряк умисъл у дееца относно това, че разгласените
обстоятелства са позорни или неистински /интелектуален момент на умисъла/,
тъй като подсъдимият е бил уверен, че твърдяното за частната тъжителка е
истина – свидетелските показания, събрани по делото, са убедителни в това
отношение.
Не е налице и евентуален умисъл, при който деецът, макар и да не е
сигурен в действителното положение, прави съответното твърдение, или пък
се примирява с възможността да бъде възприето като такова от трети
лица.
В правната теория и практика се приема, че умисълът за клевета се
изключва когато деецът е уверен в истинността на твърденията си относно
тъжителя – по време на съдебното следствие подсъдимият О. упорито
поддържа тезата си.
Поради тази причина съдът приема, че престъплението е недоказано
както чрез пряк, така и чрез евентуален умисъл.
Липсата на умисъл в двете му форми изключва вината при извършване
на деянието.
Поради тази причина и с оглед разпоредбата на чл.304 НПК съдът
11
прие, че подсъдимият О. следва да бъде оправдан по повдигнатото обвинение
по чл.148, ал.2 вр.ал.1, т.1, т.2 и т.5 вр.чл.147, ал.1 НК – извършване на клевета
в квалифициращ състав.
С оглед приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск за причинени неимуществени вреди, съобразен с
постановяване на оправдателната присъда, съдът отхвърли същия като
неоснователен и недоказан.
С оглед признаването на подсъдимия Т. О. Е. за .инен, както и с оглед
разпоредбата на чл.189, ал.3 НКП, съдът осъди частната тъжителка да заплати
на подсъдимия разноски по делото в размер на 250 лв.
Поради тези мотиви съдът постанови присъдата си.
12
Съобщи за изтекли лични данни