Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 8 с-в в открито заседание на двадесет
и девети април, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Снежана Тодорова,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 16518 по описа на състава за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът Ц.Т.Ц. поддържа твърдение, че в резултат от
незаконосъобразните действия на органите на Държавното обвинение, той претърпял
значителни неимуществени вреди и имуществени вреди, за които бил легитимиран да
претендира изплащане на обезщетение от държавата, чрез процесуалния й субституент – П.на РБ. Според твърденията на ищеца,
неимуществените вреди произтекли от три основни групи факти: Първият източник
на вредите било накърняването на конституционно установените лични права на
ищеца - честта, достойнството и доброто му име в обществото, изпитано чувство
на страх и притеснение от осъждане за извършването на престъплението, за което
му било повдигнато обвинение. Справедливото обезщетение, което ищецът счита че
му се дължи за тези вреди възлиза на сумата от общо 30 000 лева. Втората
група вреди произтичали от условията на прилагане на взетата спрямо него мярка
за неотклонение „задържане под стража“ в период от единадесет месеца и два дни
- стрес, битови неудобства и социален дискомфорт,
лишаване от правото на свободно придвижване по време на задържането му; Справедливото
обезщетение, което ищецът счита че му се дължи за тази група неимуществени
вреди възлиза на сумата от общо 50 000 лева. Третата група неимуществени вреди
произтичали от притесненията, които ищецът изпитал за съдбата на семейството и
близките си, тъй като по време на задържането си, ищецът желаел, но бил в
обективна невъзможност да им окаже финансова и психологическа помощ в трудния
за тях момент, когато майка му изгубила работата си; Справедливото обезщетение,
което ищецът счита че му се дължи за тези вреди възлиза на сумата от общо
20 000 лева. Твърдените от ищеца имуществени вреди, в общ размер на сумата
от 5 500 лева, произтичали от пропуснати ползи от неполучено трудово
възнаграждение за период от единадесет месеца, тъй като поради взетата спрямо
него мярка за неотклонение „задържане под стража“, той не могъл фактически да
изпълнява задълженията си и трудовият му договор с работодателя „С. с.“ АД бил
прекратен, а ищецът пропуснал да получи от работодателя трудово възнаграждение
в размер на по 500 лева/ месечно, за периода от м. юли 2012г. до м. май 2013г. Наказателното
преследване срещу ищеца е било образувано като следствено дело №52/2010г. по описа на Национална следствена служба, съответно на пр. пр. 5592/2010г. за това, че в периода от 2010г. до 25.06.2012г. е членувал в
организирана престъпна група, която е създадена с користна цел -за извършване
на престъпления по чл.159г, пр.2 алт.1 и 2 вр. чл.
159а, ал.2 предл.3 вр. ал.1
пр. 1,2,4, алт.1, чл. 155 ал.5 т.1 и 2, т.3 вр. ал.3,
вр. ал.2 от НК. На 03.10.2012 г. на ищеца било
предявено Постановление за привличане на обвиняем. С Постановление на СГП от
30.01.2014г. събраните в досъдебното производство доказателства по повдигнатото
срещу ищеца обвинение били отделени, като разследването продължило по
следствено дело № 65/2014г. съгласно описа на НСлС. На 27.04.2015г. с постановление
за привличане на обвиняем по следствено дело №65/2014г., съответно на пр. пр.736/2014г. срещу ищеца
било предявено ново обвинение. С Постановление от 27.06.2012г. по следствено
дело № 52/2010г. съгласно описа на НСлС, съответно на пр. пр. 5592/2010г. на СГП, спрямо ищеца била наложена мярка за задържане за срок до 72
часа. С Определение по н.ч.д. №3218/2012г. 6-ти състав,
НО, СГС, потвърдено с определение по в.н.ч.д. №667/2012г. на Софийски апелативен съд, спрямо ищеца била наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“, която е била прилагана непрекъснато през
периода от 29.06.2012г. до 28.05.2013г., а след това била заменена с мярка за
неотклонение парична гаранция в размер на 5 000лв. На 02.07.2014г. ищецът
депозирал искане по реда на чл. 368 и сл. от НПК, което е било оставено без
уважение. След повторно внесено искане, на същото основание, било образувано
н.ч.д. №441/2015г., 15-ти с-в при Специализирания наказателен съд, което е било уважено,
с Определение от 08.05.2015г. В последствие, на 17.09.2015г. органите на държавното
обвинение чрез Софийска градска прокуратура внесли обвинителен акт срещу ищеца,
във връзка с който било образувано НОХД №1143/2015г., по описа на 17-ти с-в, СпНС. С
Определение от 01.10.2015г. наказателното производство срещу ищеца било прекратено,1 след като продължило
общо 3 години 3 месеца и 5 дни. При изложените фактически твърдения, ищецът
претендира за осъждане на ответника, да му заплати обезщетение за имуществени
вреди в общ размер на 5 500 лв., представляващи пропуснати ползи от
неполучено трудово възнаграждение в размер на по 500 лева/ месечно, за периода
от м. юли 2012г. до м. май 2013г., както и да
му заплати обезщетение на неимуществени вреди
в общ размер на сумата от 100 000 лева, които били понесени
поради повдигане и поддържане на обвинение в извършването на тежко умишлено
престъпление от общ характер, производството по което е било прекратено, както
и да осъди ответника, да му заплати законната лихва върху сумата на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени вреди, изчислени за периода
от 01.10.2015г. (датата на прекратяване на наказателното производство) до деня
на окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса,
ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати и направените съдебни
разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника. С подадения
отговор от Софийска градска прокуратура - П.на РБ релевира
доводи за неоснователност на иска. Ответникът оспорва фактическите твърдения за
настъпване на вредоносния резултат и за обема на твърдените вреди както и за
наличието на пряка причинно-следствена връзка между релевирания вредоносен
резултат и действията на органите на П.на РБ. При условията на евентуалност,
ако съдът приеме иска за доказан по основание - ответникът поддържа становище
за прекомерност на претендираното обезщетение, с
оглед действителния обем и характер на вредите, които ищецът твърди да е
понесъл. Ответникът оспорва иска за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, тъй като липсвала пряка причинно- следствена връзка между релевирания вредоносен резултат и действията на органите на
държавното обвинение.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл.
235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Въз основа на
приетите като доказателства преписи от актове, постановени от органите на
досъдебното наказателно производство, както и при липсата на спор между
страните, по отношение на тази част от фактическите твърдените в исковата
молба, съдът приема, че наказателното
преследване срещу ищеца е било образувано като следствено дело №52/2010г. по описа на Национална следствена служба, съответно на пр. пр. 5592/2010г. по повдигнато обвинение за това, че в периода от 2010г. до
25.06.2012г., той е членувал в организирана престъпна група, която е създадена
с користна цел - за извършване на престъпления по чл.159г, пр.2 алт.1 и 2 вр. чл. 159а, ал.2 предл.3 вр. ал.1 пр. 1, 2, 4, алт.1, чл. 155 ал.5 т.1 и 2, т. 3 вр. ал. 3, вр. с ал. 2 от НК.
На 03.10.2012г. е било предявено Постановление за привличане на обвиняем, а
чрез Постановление от 30.01.2014г. на СГП - събраните в досъдебното
производство доказателства по повдигнатото срещу ищеца обвинение били отделени и
разследването въз основа на тях е било продължено по следствено дело № 65/2014г. на НСлС. На 27.04.2015г. срещу ищеца било предявено ново обвинение с
постановление за привличане на обвиняем по следствено дело №65/2014г., съответно на пр. пр. № 736/2014г. С
Постановление от 27.06.2012г. по следствено дело № 52/2010г. съгласно описа на НСлС, съответно на пр. пр. № 5592/2010г. на СГП, спрямо ищеца била наложена мярка за задържане за срок до 72
часа. С Определение по н.ч.д. №3218/2012г. 6-ти състав, НО, СГС, спрямо ищеца била наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“, която била потвърдена потвърдено с
Определение по в.н.ч.д. №667/2012г. по описа
на АС София. Тази мярка за неотклонение е била прилагана непрекъснато през
периода от 29.06.2012г. до 28.05.2013г., след което е била заменена от съда с мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на сумата от 5 000лв.
На 02.07.2014г. ищецът депозирал искане по реда на чл. 368 и сл. от НПК,
което е било оставено без уважение. С Определение от 08.05.2015г. постановено
по н.ч.д. № 441/2015г., съгласно
описа на 15-ти с-в при Специализирания наказателен съд - повторно внесено от
името на ищеца искане, на същото основание е било уважено.
На 17.09.2015г. органите на държавното обвинение внесли обвинителен акт
срещу ищеца, във връзка с който било образувано НОХД №1143/2015г., по описа на 17-ти с-в, СпНС.
С Определение от 01.10.2015г. наказателното производство срещу ищеца било
прекратено, след като продължило общо 3 години 3 месеца и 5 дни.
Като
доказателства по делото е представена Справка за съдимост от 21.05.2018г. от
чието съдържание се установява, че към момента на издаване на документа ищецът Ц.Т.Ц.
не е осъждано.
Приетата като
доказателство Справка с рег. № 19706/21.05.2018г. изд. от Национална следствена
служба мотивира извод, че в периода от 2008г. до 2014г. ищецът Ц.Т.Ц. е бил
разследван за повече от едно различни престъпления от общ характер.
Прието като доказателство писмо с рег. № 13007/20.07.2018г. установява
описателно характеристиката на помещението, в което се прилага мярката за
неотклонение „задържане под стража“.
Като
доказателство по делото е приет Трудов договор № 16617/08.11.2010г., от чието
съдържание се установява, че е сключен между „С.с.“
АД и Ц.Т.Ц., изменен с Допълнително споразумение от 02.04.2012г. Споменатите
документи установяват, че към 02.04.2012г. Ц. е бил служител на „С.с.“ АД по трудово правоотношение за неопределено време и с
основна брутна месечна работна заплата в размер на 500 лева.
Съдържанието на
приетите като доказателства Предизвестие № 227/27.07.2012г. и Заповед №
20150/27.08.2012г. установяват, че работодателя на ищеца Ц. – дружеството „С.с.“ АД, е упражнило предвиденото в закона право, да
прекрати едностранно трудовото правоотношение с предизвестие, на основание чл.
328, ал.1, т.12 от КТ.
В дадените пред
съда показания, свидетелят В.П.П.заявява, че познава
ищеца от дълго време, тъй като двамата били родени в едно и също населено
място. Свидетелят и ищеца общували сравнително често и това била причината - свидетелят
да узнае за неприятностите, които ищеца имал с правоохранителните
органи. Свидетелят узнал, че ищеца е задържан в ареста на бул. „Г.М. Димитров“
и няколко пъти ходил на посещение. Направило му впечатление продължителността
на задържането /четири сезона/, както и промяна в поведението на ищеца, който
бил видимо подтиснат, без настроение и „направо смачкан психически“.
Притесненията на ищеца били свързани с обективната невъзможност да се погрижи
за семейството на родителите си в труден за тях период. От родителите на ищеца
свидетеля знаел, че трети неустановени лица били възприели новината, че срещу Ц.
се води разследване. Този факт повлиял негативно върху обществения престиж, с
който до онзи момент се ползвали родителите на ищеца. Ц. споделял със
свидетеля, че „му е неприятно отразяването на случая в медиите“.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск за
присъждане на обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Държавата,
представлявана от Прокуратура на РБ, в качеството й на процесуален субституент на ответника.
Искът е процесуално
допустим, доколкото е насочен срещу надлежен и допустим процесуален субституент на субекта на особената деликтна
отговорност, регламентирана от чл. 7 на КРБ - Държавата.
По смисъла на
чл.7 от КРБ, вр. с чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата
отговаря за вреди, причинени от незаконни актове
или действия на нейни органи
и длъжностни лица, но тази
отговорност може да бъде реализирана при наличието на определени фактически
основания. Сред тези основания в
действителност е и хипотезата на релевираното в
исковата молба основание, което е свързано с повдигането на незаконосъобразно
обвинение в извършването на умишлено престъпление от общ характер.
Това е така,
доколкото при условията на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата е надлежно пасивно легитимирана да отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, П.или съда, при
повдигнато
обвинение в извършване
на престъпление по което
впоследствие подсъдимият е бил оправдан с влязъл в сила съдебен акт или
наказателното производство срещу него е било прекратено, както в конкретния
случай.
С оглед на
представените писмени доказателства по делото – настоящият съд прие за
установено твърдението на ищеца, че образуваното срещу него наказателно
производство, по обвинение в извършването на тежко умишлено престъпление от общ
характер е приключило, доколкото е било прекратено.
Претендира се
обезщетение за неимуществени вреди, които ищецът твърди да е претърпял,
вследствие повдигането на неоснователно обвинение в извършване на престъпление
и по тази причина - основателността на
иска е предпоставена от установяването на елементите
от фактическия състав на непозволеното увреждане, които в синтезиран вид са
следните: противоправно поведение на Държавата
осъществено чрез неин правозащитен орган, настъпването на конкретно твърдения
вредоносен резултат и наличието на пряка
причинно-следствена
връзка между неправомерното поведение (изразяващо се в повдигане на
неоснователно обвинение в извършването на престъпление от общ характер) и
настъпването на конкретно релевирания вредоносен
резултат. Отговорността по реда на ЗОДОВ е обективна, поради което наличието
или липсата на субективно виновно поведение на съответното длъжностно лице не е
предпоставка за нейното възникване (арг. от чл. 4 на ЗОДОВ).
За да се произнесе по основателността на процесните искови претенции, съдът съобрази наличието на
гореспоменатите юридически факти, които бяха приети за установени, както и от задължителните указания към
съдилищата, които са дадени в ТР № 3/2005г. по ТД №3/2004г. на ОСГК на ВКС.
Основната предпоставка
за отговорността на ответника- Държавата е незаконосъобразност на
предприетите
срещу ищеца действия на нейните правозащитни органи- прокуратура и съд. Фактите по конкретният случай налагат да се
приеме, че е налице противоправно поведение от страна на
правозащитните
органи, тъй като наказателното производство
по
повод повдигнатото срещу ищеца обвинение в извършването на престъплание
е било прекратено.
На второ място, съдът отчете, че са налице вредоносни последици, които
ищецът е търпял. Изводите за техния обем обаче, следва да бъдат направени въз
основа на събраните доказателства и именно те ще бъдат обсъдени в следващите
мотиви на настоящото решение- понеже обемът на вредите е подлежащ на доказване
факт, който е в доказателствена тежест на ищеца.
Третата
предпоставка- наличието на пряка причинно- следствена връзка между релевирания вредоносен резултат и повдигането на обвинение
срещу ищеца, също бе установена и ще бъде подробно обсъдена в следващите мотиви
на настоящото съдебно решение.
При внимателно
обсъждане на събраните доказателства, съдът възприе следните изводи:
По отношение на
неимуществените вреди;
Като обсъди
внимателно събраните в хода на съдебното дирене доказателства, настоящият
състав на съда намира предявения от иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за доказан по основание.
В резултат от
повдигнатото срещу него обвинение в извършването на тежко умишлено престъпление от общ характер, по чл.159г, пр.2 алт.1 и 2 вр. чл. 159а, ал.2 предл.3 вр. ал.1 пр. 1,2,4,
алт.1, чл. 155 ал.5 т.1 и 2, т.3 вр. ал.3, вр. ал.2 от НК, ищецът в действителност е понесъл неимуществени вреди.
Същевременно обаче, ще трябва да се отбележи, че установените чрез доказателства /т.е. доказаните/неимуществени
вреди са значително по- малки по вид и
обем, в сравнение с онези, които се твърдят в исковата молба и са релевирани от ищеца като основание за реализиране на деликтната отговорност.
Доказаните вредоносни последици без съмнение са свързани преди всичко с изпитаното притеснение, неудобство, основателен страх от възможността за
осъждане по повдигнатото обвинение в извършване на умишлено престъпление от общ
характер.
Притесненията и страхът от осъждане, които е изпитал ищецът са основателни,
доколкото тежестта на предвидената в закона санкция, за извършване на
споменатото престъпление е тежка. Страхът от прилагане на наказателна санкция,
който ищецът е търпял, трябва да се приеме за доказан, понеже постановяването
на осъдителна присъда е един от обективно възможните изходи от повдигането на
обвинение от органите на П.на РБ. Ето защо, съдът приема, че изпитването на респект
от последиците на евентуалното осъждане не следва да бъде доказвано по някакъв
твърде особен, специфичен начин и че притеснението
от такава санкция е дефинитивно присъщо на всяко лице. Конкретният обем на негативните емоции, които
ищецът е претърпял подлежи на доказване, но събраните в рамките на конкретното съдебното
дирене доказателства, никак не подкрепят твърдението на ищеца, че той е изпитал
чак толкова значителни притеснения, във връзка с конкретно повдигнатото му
обвинение. Подобно твърдение е доста съмнително, особено като се има предвид,
че срещу ищеца вече е било извършено разследване по обвинение в извършването на
друго престъпление.
Честта и
достойнството на личността са елементи от субективното възприемане на собствената
личност и нейната ценност в обществото. В конкретния случай, въз основа
събраните доказателства, не би могло да се направи обосновано заключение, че в
резултат от повдигането и поддържането на обвинение в извършването на
престъпление е засегнало субективната самооценка на ищеца толкова дълбоко
колкото той самият твърди, особено като се
отчита факта, че срещу него вече е било образувано и друго наказателно
производство.
Доброто име на
личността в обществото представлява негативно повлияване на общественото мнение
относно дадена личност, нейните делови и/ или нравствени качества. Убедителни
доказателства в такава насока, в настоящия процес не бяха събрани, поради което
- съдът не кредитира твърдението на ищеца, че било накърнено конкретно доброто
име на личността на ищеца в обществото.
Наказателният процес срещу ищеца в действителност е имал приблизително тригодишна продължителност (три години,
три месеца и пет дни), но евентуално произтичащите от този особен факт вреди,
от гледна точка на разумния срок - няма
как да бъдат подробно обсъждани в контекста на предявените искове, които са предмет
на настоящото дело. Това е така, доколкото законът урежда отделно,
самостоятелно и специално основание за реализиране на отговорността на
Държавата по реда на чл. 2б от ЗОДОВ, след процедура по реда на чл.60а от ЗСВ,
каквато в конкретния случай има данни да е била реализирана предпроцесуално.
Обективно недоказани в хода на съдебното дирене останаха фактическите
твърдения на ищеца, че той е бил подложен на унизително отношение и извънреден дискомфорт, поради битовите условия в следствения арест,
където е бил задържан. Съдът кредитира показанията на свидетеля Петков, но
отчита те не се основават на преки възприятия от арестните
помещения (не свидетеля, а обвиняемия е пребивавал в ареста). Впрочем, съдържанието на приетото като
доказателство писмо с рег. № 13007/20.07.2018г. също не е достатъчно да
мотивира извода, че помещенията, в които е прилагана мярката за неотклонение
„задържане под стража“ спрямо ищеца, се различава съществено от останалите
помещения от този тип.
Отделен е въпросът, дали привлеченият в настоящия процес ответник- П.на
РБ би бил надлежно материално
легитимиран да отговаря за този тип вреди, като се отчита нормативно
установената функция на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
при Министерство на правосъдието по отношение на помещенията, в които се
изпълнява мярката за неотклонение „задържане под стража“. Процесуалната мярка на
принуда „задържане под стража“ е възможно най-тежката мярка за неотклонение
предвидена в НПК, чието налагане е обусловено от обстойна и задълбочена
преценка на наказателния съд за наличието на обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или
друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува
реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Свидетелските показания на свидетеля Петков са напълно достатъчни, за да
мотивират извода, че воденото срещу ищеца наказателно производство, както и
прилагането на самата мярка за неотклонение „задържане под стража“ е повлияло
отрицателно върху неговото психо - емоционално
състояние и предизвикало негативни субективни състояния.
При това обаче,
съдът намира, че ищеца не е надлежно материално легитимиран да получи
обезщетение за евентуално настъпилите вреди, произтичащи от субективните му
тревоги за състоянието на близките и семейството, по време на прилагането на мярката за неотклонение „задържане под стража“. Дори да се
приеме, че споменатите негативни преживявания са били изпитани от ищеца - то
очевидно не е налице необходимата пряка
причинно- следствена връзка, която обуславя възникването на деликтната
отговорност на правозащитните органи на Държавата от една страна и субективните
психологически състояния на привлеченото към отговорност лице, от друга страна.
По въпроса за определяне размера на претендираното обезщетение настоящият съдебен състав
приема, че искът е частично доказан по размер.
Съгласно
задължителна съдебна практика - т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение №
95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III г.о. на ВКС, както и според
разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и съдебни решения на състави на Върховния
касационен съд по реда на чл. 290 ГПК- решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 593/2011 г. IV г.о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
733/2011 г. на III г.о.о на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр.
д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. №
697/2010 г. на III г.о. на ВКС, справедливостта винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни, според случая,
обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, които носят обективни характеристики за
реално причинените морални вреди. Такива обстоятелства са личността на увредения,
данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта
на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на
развитие на наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражение
върху личния, обществения и професионалния живот; разгласяване и публичност;
причиняване на здравословни увреждания.
За адекватно
прилагане на принципа на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на обезщетението,
съдът отчете комплексно всички изложени по- горе обстоятелства относно
характера и обема на вредите, но и социално- икономическите условия в страната
вкл. размера на минималната работна заплата към момента на настъпването на
вредоносния резултат. Именно икономически критерий
може да бъде основа на обективен социален критерии (жизнения стандарт),
определящ и социалните измерения на понятието за справедливост по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно задължителните указания към съдилищата, съдържащи
се в т.11 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС, съдът приема, че обезщетението в
конкретния случай следва да се определи глобално, като се отчита тежестта
на повдигнатото обвинение, обема и
характера на конкретно доказаните вреди;
а не на последно място и обстоятелството, че по време на процесното наказателно
производство, срещу ищеца са били водени и други наказателни производства и по
тази причина, източникът на вредите не може да бъде ясно диференциран.
След анализ на установените в хода на съдебното дирене
факти и съобразно посочените по- горе критерии , съдът намира, че ищеца е
легитимиран да получи от ответника обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в общ размер на
сумата от 7 000 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 100 000
лева, претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение на
имуществените вреди;
В хода на
делото се установи по категоричен начин, че по време на прилагането на мярката
за неотклонение „задържане под стража“, работодателят на ищеца Ц. – дружеството
„С.с.“ АД, е упражнило предвиденото в закона право,
да прекрати едностранно трудовото правоотношение с предизвестие, на основание
чл. 328, ал.1, т.12 от КТ.
Съгласно трайно
установената съдебна практика на ВКС на РБ, съдът приема, че не е налице пряка
причинно- следствена връзка между предприетите спрямо ищеца процесуални
действия и факта на прекратяването на трудовото правоотношение от страна
работодателя, тъй като последното не е
предписано от органите на досъдебното производство задължение, а е израз на
свободно изразената воля на работодателя – при създалата се фактическа ситуация
- да упражни правото си да прекрати
едностранно трудовото правоотношение с предизвестие, на основание чл. 328,
ал.1, т.12 от КТ.
Липсата на дори
един от елементите на фактическия състав на деликта
(какъвто в случая е пряката причинно- следствена връзка) мотивира извода за неоснователност
на този иск и налага претенцията да бъде изцяло отхвърлена.
По претенцията
за присъждане на законната лихва:
Законна лихва
върху обезщетение за понесени неимуществени вреди вследствие на
незаконосъобразни действия на органите на наказателното производство се дължи, считяно от деня на влизане в сила на окончателния съдебен
акт, с който обвиняемият/подсъдимият е
оправдан или провежданото наказателното производство срещу него е прекратено.
В настоящия
случай заедно с присъденото обезщетение, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва, която е изчислена
върху сумата на присъденото обезщетение за периода, считано от датата прекратяване на наказателното
производство - на 01.10.2015г. - до деня на окончателното плащане (съгласно
задължителните указания към съдилищата, съдържащи се в т. 11 от ТР № 3/2005г.
на ОСГК на ВКС).
По претенциите
за присъждане на съдебни разноски;
С оглед
изхода на спора, при условията на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника – Прокуратура на РБ направените съдебни разноски.
При това обаче, ответникът не е изпълнил
задължението си по чл.80 от ГПК и не се установява да е направил разноски в
процеса.
Ищецът е
внесъл следващата се държавна такса и съдебният бюджет също не е понесъл
разноски, при условията на чл. 9а от ЗОДОВ.
На процесуалния
представител на ищеца- адв. В.Т. от САК, следва да
бъде присъдено възнаграждение по чл. 38 от ЗА, за процесуално представителство
пред Софийски градски съд, в размер на сумата от 830 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б.с адрес: гр. София, бул
„******, да заплати на Ц.Т.Ц. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв.
В.Т.,***, офис 503,
на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ – сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които са
настъпили в следствие на повдигането на обвинение в извършване на престъпление по чл.159г, пр.2 алт.1
и 2 вр. чл. 159а, ал.2 предл.
3 вр. ал.1 пр. 1,2,4, алт.1, чл. 155 ал.5 т.1 и 2,
т.3 вр. ал.3, вр. ал.2 от
НК, заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 01.10.2015г.,
до деня на окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в частта - за горницата над
присъдената сума от 10 000 лева и до пълния претендиран
размер 100 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.Т.Ц. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв.
В.Т.,***, офис 503,
срещу П.на Р.Б.с адрес: гр. София, бул „******,
иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 5 500 лева, за които се
твърди да са настъпили в следствие на прекратяването на трудовото отношение на
ищеца, поради повдигането на обвинение в извършване на
престъпление
по чл.159г, пр.2 алт.1 и 2 вр.
чл. 159а, ал.2 предл.3 вр.
ал.1 пр. 1,2,4, алт.1, чл. 155 ал.5 т.1 и 2, т.3 вр.
ал.3, вр. ал.2 от НК, заедно със законната лихва
върху присъденото обезщетение, считано от 01.10.2015г., до деня на
окончателното плащане,
ОСЪЖДА П. на Р. Б., с адрес: гр. София, бул
„******, да заплати на Ц.Т.Ц., на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ –
сумата от 2 (два) лева, представляващи
направени съдебни разноски и платена държавна такса, съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА П. на Р. Б., с адрес: гр. София, бул
„******, да заплати на адвокат В.Т.,***, офис
503, на основание чл. 38 от Задв. вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от
НМРАВ – сумата от 830 (осемстотин и тридесет) лева, представляващи възнаграждение за процесуално
представителство пред Софийски градски съд, съразмерно с уважената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София, с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок от връчване на
препис от него.
СЪДИЯ: