РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. ХАСКОВО, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ , в публично заседание
на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНГ. А.А-СТЕФАНОВА
в присъствието на прокурора Д. Д. С.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20255600600260 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 12/25.02.2025 г., постановена по НОХД № 65/2025 г., Районен съд-
Димитровград е признал подсъдимия Н. Н. А. от гр. Д., за виновен в това, че 05.02.2025 г. в
гр. Д. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Субару“ модел
„Легаци“ с регистрационен номер ******** с концентрация на алкохол кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 1,50 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание
чл.343б ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода за срок от
шест месеца“, наказание „глоба в размер на 200 лева“, както и наказание „лишаване от
правото да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца“. На основание
чл.66 ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години, а на
основание чл.59 ал.4 от НК от наказанието лишаване от права е приспаднато времето, през
което подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява
правото на управление, считано от 05.02.2025 година. В тежест на подсъдимия са възложени
разноските, направени от бюджета на ОД на МВР-Хасково.
Присъдата е протестирана от прокурора, но само в частта й, в която не е била
приложена нормата в чл.343б ал.5 от НПК. Доводите са за неправилност на съдебния акт в
1
тази част, поради противоречие й с материалния закон, който според прокурора задължавал
съда да отнеме в полза на държавата превозното средство или да присъди неговата
равностойност, ако то не е собственост на дееца. Искането в протеста е за изменение на
присъдата, като се предлага да бъде приложена втората от горепосочените алтернативи.
Присъдата е обжалвана от и защитника на подсъдимия с доводи за неправилност
и несправедливост на наложеното наказание „глоба“. Без конкретна или подробна
аргументация защитникът счита, че по-лекото кумулативно наказание не е следвало да бъде
наложено от съда или пък то е следвало да бъде в по-нисък от фиксирания в присъдата
размер. В тази връзка се претендира изменение на акта в санкционната му част и редукция
на глобата от 200 на 50 лева.
Повече конкретика в подкрепа на своята жалба защитникът излага в хода на
съдебните прения, като поддържа допусната от съда непропорционалност при
индивидуализацията на комплексното наказание, тъй като за основното били приложени
правилата в чл. 55 от НК, а за по-лекото „глоба“ бил следван общият режим. На следващо
място, защитникът намира протеста за изцяло неоснователен, поради противоречието на
нормата в чл. 343б ал. 5 от НК с основни конституционно защитени права.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково поддържа протеста, като се
солидаризира с изложените в него аргументи и формулираните искания. Едновременно с
това искането на защитника за изменение на присъдата относно наказанието глоба намира за
неоснователно.
Писмени възражения против жалбата и против протеста не са постъпили.
Хасковският окръжен съд, след като провери правилността на обжалваната
присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи, а на основание чл. 314, ал. 1 от
НПК извърши и служебна проверка на същата, констатира следното:
Против подсъдимия Н. Н. А. от гр. Д. е предявено обвинение за това, че на
05.02.2025 г. в гр. Д. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Субару“ модел „Легаци“ с регистрационен номер ******** с концентрация на алкохол
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,50 на хиляда, установено по надлежния ред.
Съдебното производство е проведено по особените правила на глава 27 от НПК, след като
преди хода на съдебното следствие подсъдимият е заявил, че признава изложените в
обвинителния акт факти, дал е съгласие за тях да не бъдат събирани доказателства,
информиран е бил за последиците от тези изявления (изцяло подкрепени и от защитника), а
съдът е констатирал съответствие между самопризнанието и приложения в хода на
досъдебното производство доказателствен материал. Проведената процесуална дейност, в
това число тази, касаеща оценката на доказателствата по делото, както и тяхната
интерпретация в контекста на поддържаната от обвинението фактическа картина, не страда
от пороци, налагащи отмяната на атакувания акт. Доводи в тази насока не се навеждат и от
страните, макар във въззивната жалба, а и в протеста да се откриват твърдения за
необоснованост, които обаче са лимитирани до атакуваните части и в този смисъл не се
2
разпростират върху цялостната законосъобразност на присъдата, чието диспозитивно и
мотивационно съдържание изпълнява стандарта за яснота и достъпност на взетото решение
и за фактическите и правни основания, върху които то е било формирано. Така в
съответствие с доказателствата по делото е била установено, че: На 05.02.2025 г. около 7,15
часа в гр. Д. подсъдимият А. управлявал собствения на него и съпругата му Х.С. А. /в режим
на СИО/ лек автомобил марка „Субару“ модел „Легаци“, като се движел по бул. „Т.м.“. В
близост до административен адрес № * на същата улица той бил спрян и подложен на
проверка от полицейски служители – свидетелите С.М. и Г.Д., които изпълнявали служебни
задължения като автоконтрольори в РУ-Димитровград. Те тествали подсъдимия А. с
техническо средство за установяване на алкохол в кръвта му /Алкотест „Дрегер 7510“/, който
отчел 1,50 промила в издишания въздух. За констатираното бил съставен АУАН серия GA,
бланков № 1349233/05.02.2025 г., който бил връчен на А., ведно с талон за медицинско
изследване № 0158090. Актът и талонът били подписани от подсъдимия, а той бил отведен в
ЦСМП-Димитровград съобразно предпочения от него начин за установяване на алкохолната
концентрация – чрез медицинско и химическо изследване. Талонът бил връчен в 07,30 часа, а
посещението в медицинския център станало в 7,43 часа, както сочи съставеният от
дежурния лекар Протокол по чл. 14 ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г., удостоверяващ и
отказа на А. да предостави кръв за химически анализ.
Тези факти, върху които първо обвинението, а след това и съдът са изградили
извода за съставомерност на извършеното по чл.343б ал.1 от НК, не са били оспорени от
защитата. Напротив, подсъдимият е признал същите, а доказателствата по делото са в
синхрон с това процесуално изявление, защото както показанията на разпитаните свидетели,
така и съставеният акт, а и издаденият талон и последвалият го протокол за медицинско
изследване установяват, че записаните в Наредба № 1/19.07.2019 г. правила за били стриктно
следвани и след като водачът на превозното средства е бил тестван с техническо средство,
отчело 1,50 промила съдържание на алкохол в кръвта му, а той е отказал тези показания да
бъдат проверени с химически анализ, то в съответствие с разпоредбата на чл. 6 ал.1 10 от
горепосочената наредба отчетеният от апарата резултат е бил приет за достоверен.
Следователно самопризнанието не е изолирано в цялостната доказателствена съвкупност, и
макар тя да не е била щателно анализирана в съобразителната част към присъдата,
проявената лаконичност не са оказва в разрез с регламента в чл. 305 ал.3 от НПК, още
повече че не фактите и тяхната съставомерност е бил фокусът на развилото се съдебно
производство. В този смисъл не без основание съдът е отдал превес в своите мотиви на
дискусионната към онзи момент норма в чл.343б ал.5 от НК и на аргументите, заради които
е взел решението за нейната неприложимост. След като е подложил на коментар
същностната разлика между предвиденото за съответното престъпление наказание и
уредените в чл.53 от НК превантивни мерки, след като е приел, че уреденото в чл.343б ал.5
от НК отнемане или присъждане на равностойност противоречиви на общата норма в чл. 35
ал. 3 от НК, а след това е открил нетърпимо противоречие между регламента в общата и
специална част на НК, а също и недопустимо навлизане в правна сфера на невиновно лице
(бездяловия съсобственик на моторното превозно средство), съдът е оценил разисквания
3
институт като противоречащ на Конституцията, включително на чл. 5 ал. 3 от нея. Съдът е
установил и противоречие на нормата в чл. 343б ал. 5 от НК с правото на ЕС – с чл.17 ал.1
от Хартата на основните права на ЕС и с чл.7 от ЕКЗПЧ и позовавайки се на решенията на
СЕС относно „пропорционалността на отнемането и преследваната цел“ и невъзможността
от засягане на права на трето неучастващо в процеса лице (касаещи разпоредбата в чл. 242
ал.8 от НК), е стигнал до извода за съпоставимост на застъпените вече от СЕС тези с
настоящата проблематика, неизискваща, както изрично е отбелязано, преюдициално
запитване, а собствено „на свое равнище и по своя преценка“ решение за неприлагане на
националната норма, която не е в унисон с правото на ЕС. Основан на тези съображения е и
заключителният извод за неоснователност на претендираното от прокурора осъждане на А.
да заплати равностойността на притежаваното от него в условията на съпружеска-
имуществена общност моторно превозно средство. Всъщност доказателствата, които
обвинението е ангажирало във връзка със собствеността на лекия автомобил и по-конкретно
със залегналото в хода на пренията твърдение за придобиването на вещта по време на
сключен граждански брак, не са били съвсем категорични, тъй като към досъдебното дело е
била приложена единствено справка за съществуването на брачна връзка, но не и документ,
сочещ момента, в който тя е възникнала. Въззивният съд отстрани тази непълнота чрез
изисканото и приложено извлечение от акта за граждански брак, което установи, че
действително придобивното основание е настъпило по време брак и фактическият състав,
пораждащ бездяловата съпружеска общност по отношение на управлявания автомобил, е
бил изпълнен.
Що касае изложените по-горе аргументи, свързани с приложимостта на нормата в
чл. 343б ал. 5 от НК, то е необходимо да се отбележи следното: Настоящият съд напълно
споделя виждането, според което в законовия текст е допуснато лесно доловимо смешение
между обективните елементи на престъплението по чл. 343б ал.1 от НК – предмет и
средство. Представените от съда съображения относно невъзможността управляваното от
нетрезвия водач моторно превозно средство да бъде средство за извършване на
престъплението, каквото е семантичното звучене на нормата, могат да се допълнят и с
редица други теоретични доводи, изключващи тази роля на автомобила в наказателното
правоотношение. Един от тях се корени в недопустимата законова предопределеност на
използваното от дееца средство, т.е. в принципната несъстоятелност на нормативна
конструкция, предполагаща, че идентично по правната си природа престъпление във всеки
случай и от всеки деец се извършва с еднородно по характера си средство – положение,
което доктрината отрича. По тези въпроси тя е последователна /И.Н., Наказателно право,
Обща част, стр.230/ и според нея: „за разлика от предмета на престъплението, средствата за
неговото извършване представляват нещо външно на общественото отношение, защото
тяхната определеност като такива зависи от мястото, което деецът им е отредил в своята
дейност като оръдие за въздействие върху предмета“, т.е. от дееца зависи с какво той ще си
послужи при извършване на престъплението и как дадена съществуваща извън
общественото отношение и предмета вещ той ще пригоди така че да влияе върху защитения
4
обект противоправно. В този смисъл немислимо е наказателната норма да посочва и така
изначално да обявява средството на престъплението и по този начин тя /т.е. законът/, а не
деецът, да избира предназначението й като оръдие на престъпното посегателство. В този
смисъл управляваното от дееца моторно превозно средство при реализацията на престъпния
състав в чл.343б ал.1 от НК категорично не може да се дефинира като средство на
общественоопасното посегателство, а именно такова е правното му значение при буквалния
и необременен от законодателните намерения прочит на обнародваната с ДВ бр.
67/04.08.2023 г. разпоредба в чл. 343б ал 5 от НК. В постановеното на 17.07.2025 г. Решение
№ 8 по к.д. дело № 15/2024 г. Конституционният съд е приел, че тази непрецизност на
правната норма не влияе върху нейното съзвучие с основния закон, тъй като не засяга
принципа на законоустановеност и не се компрометира с изискването за известност и
предвидимост на наказателната отговорност, защото позволява провеждането на тълкуване
в рамките на разумните очаквания. Наред с това е прието, че макар и несъвършена,
разпоредбата се явява годно средство за постигане на легитимната цел и отговаря на
критериите за съразмерност на ограничението спрямо правата на засегнатите от
престъплението. В заключението, Конституционният съд не открива такава степен на
вътрешно противоречие в закона, която да засяга конституционни ценности и да налага
обявяване на нормата за противоконституционна. Едновременно с това изрично е уточнено,
че разминаванията между нормата и правната наука, както и между нея и разпоредбите в
„Общата част“ на НК, могат да бъдат преодолени „чрез съхраняващо тълкуване“, което е
неизменна част от правораздаването и присъщ елемент от правоприлагането. Това означава,
че тълкуване по необходимост в случая се налага, а то поради изложените по-горе
съображения изключва третиране на автомобила като средство на престъплението. Следва
да бъде съобразено представеното към Решението на КС особено мнение, според което
моторното превозно средство е предмет на престъплението, тъй като „защитените
обществени отношения са свързани с движението по пътищата, които произтичат от
взаимодействието на човек, моторно средство и път“. И след като автомобилът е предметът
на престъпното въздействие, то предвиденото в чл. 343б ал.5 от НК отнемане (респ.
присъждане на равностойността), което настоящият съд е длъжен да приложи, намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 53 ал.1 б.“б“ от НК. И макар напълно да се
споделя обоснованата отново в „особеното мнение“ на петимата конституционни съдии
невъзможност за отнемане на непритежавана към момента на деянието и към момента на
постановяване на превантивната мярка вещ, то нормата в чл. 343б ал.5 от НК остава част от
действащото позитивно право, поради което, но с пояснението, че засилената наказателна
интервенция е насочена към предмета на престъплението, а не към средството за
осъществяването му, протестът следва да бъде удовлетворен чрез изменение на атакувания
акт.
В случая е приложима втората от записаните в текста на чл. 343б ал. 1 от НК
алтернативи – присъждане на равностойност, тъй като лекият автомобил, оценен от експерта
на 4050 лева, не е изключителна собственост на А., а както се каза – съпружеска общност,
което прави цялостното му отнемане невъзможно, защото такъв род имуществена намеса би
5
рефлектирала върху правната сфера на съсобственика – лице, което е чуждо както на
престъпното посегателство, така и на наказателния процес, а той не му предоставя
ефективни средства за защита на своите права. Освен това, несъмнено съпружеската
общност е особен вид съсобственост – тя възниква по силата на закона, презюмира се при
възникването на определени фактически предпоставки, а до прекратяването й тя е бездялова.
Именно липсата на изключителна собственост на подсъдимия върху предмета на
престъплението налага той да бъде осъден за заплати цялата пазарна равностойност на
превозното средство, както разпоредбата в чл. 343б ал. 5 от НК повелява, т.е. А. следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата сумата 4 050 лева.
Относно жалбата на защитника: Тя е изцяло неоснователна. Неправилно се
твърди, че в случая съдът е допуснал непоследователност при индивидуализацията на
наказателната отговорност, след като основното наказание е определил по правилата на чл.
55 от НК, а по-лекото (глоба) – по общия указан в чл. 54 от НК ред. В тази връзка следва да
се посочи, че единственото правило, третиращо смекчаване на глобата, се съдържа в
разпоредбата на чл. 55 ал.2 от НК и то касае не всяко такова по рода си наказание в
санкционната част за съответното престъпление, а само това, за което е предвиден
специален минимум. За престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК такъв минимум
действително е налице – предвидената глоба е от двеста до хиляда лева и това поставя
въпроса – следвало ли е съдът да редуцира до допустимия от закона долен праг (1/2)
кумулативното имуществено наказание, щом е сторил това спрямо основното. Отговорът на
този въпрос се крие в самия закон и той ясно изключва императива като подход при
отмерване на по-лекото наказание глоба в случай че и най-лекото основно наказание се е
оказало неподходящо за целта на санкционирането. Отговорът се съдържа в ТРОСНК №
2/2024 г., съгласно което когато съдът определя по правилата на чл. 55 от НК кумулативната
санкция, включваща наказанията лишаване от свобода и глоба със специален минимум, той
може да определи глобата в пределите на закона, да не наложи глобата или да приложи
правилото в чл. 55 ал.2 от НК, като при избора на всяка една от тези хипотези, се ръководи
от изискването в чл. 57 ал.2 от НК - комплексната санкция да е съответна на целите в чл.36
от НК. Следователно, в случая визираното от защитника нарушение не е налице, както
защото правилата за избор на подходяща съвкупна санкция не са били пренебрегнати, така и
защото „глоба в размер на 200 лева“, попадаща в законовия минимум, не е нито
несъразмерна на тежестта на извършеното, нито икономически непосилна за подсъдимия,
декларирал трудова заетост, годишен доход от 12 000 лева, висше образование и добро
имуществено състояние. Ето защо, жалбата се прецени като неоснователна.
Имайки предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯ Присъда № 12/25.02.2025 година, постановена по НОХД № 65/2025
година по описа на Районен съд-Димитровград като на основание чл. 343б ал. 5 от НК
ОСЪЖДА подсъдимия Н. Н. А., ЕГН **********, да заплати в полза на държавата сумата
4 050 лева, представлява паричната равностойност на лек автомобил марка „Субару“ модел
„Легаци“ рег. № ********.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7