№ 1322
гр. Пазарджик, 19.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220102565 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
.
Ищцата Й. Д. Б. – редовно призована, не се явява. За нея се явява адв.
В.Д. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощена с пълномощно, представено
с исковата молба.
Ответникът Й. АТ. Б. – редовно призован, се явява лично и с
пълномощника си адв. В. Ц., която представя пълномощно да го представлява
в настоящото производство.
АДВ. Д.: - Уведомена съм за днешното съдебно заседание, но
доверителката ми не се явява, и за това има уважителни причини. На 17
октомври тя, въпреки, че е била ваксинирана, се разболява от "Ковид". Ще
представя документ с превод на български език, че трябва да спазва 10 дни
карантина. След като минават тези десет дни, понеже тя доста тежко прекара
"Ковид"-а, не е била в болница, на домашно лечение, след това продължават
такива странични ефекти от болестта, буквално думите й са – „удари ме в
бъбреците“, така, че е отсъствала от работа не само тези 10 дни, когато е била
под карантина, но и още 10 дни е отсъствала. При това положение
работодателят й, тя живее и работи в чужбина, това обстоятелство не се
оспорва от ответната страна, но аз нося двата фиша от заплатата й за месец
септември и за месец октомври. Работодателят й не й е дал отпуск, започнала
1
е работа, но само по 4 часа, тъй като не се чувства добре. Работодателят не й е
дал отпуск да дойде в Пазарджик на делото, защото е казал най-напред, че е
отсъствала дълго време, и от друга страна е разбрал, че България е в тъмно-
червената зона по брой заразени и починали, станало му е известно и не я е
пуснал, защото се е страхувал, че може като дойде тук пак да се зарази, и да
донесе зарази в Шотландия. Нямам възражения, нито тя, да се гледа делото,
защото водим двама свидетели. Това го представям като уважителни причини
за неявяването й – това е за карантината с превод, тези два фиша за заплатата
не са с превод. Договор за наем имат с дъщерята, живеят на квартира в Е., но
той е на името на дъщерята договорът, и затова не представям договор. Моето
становище е, че следва да се даде ход на делото, въпреки че ищцата не се
явява по уважителни причини, съгласно представените документи.
АДВ. Ц.: - Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че към настоящия момент не са налице процесуални
пречка за даване ход на делото, въпреки неявяването на ищцата Й. Д. Б., която
се представлява от адв. Д., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Съдът следва да се произнесе по представените в настоящото съдебно
заседание документи, а именно справка относно здравословното положение
на Й. Д. Б., на английски език представена с превод на български език, както и
още два документа касаещи заплащането на възнаграждение на ищцата в
чужбина.
Съдът счита, че следва да приеме по делото единствено представената
справка, която касае здравословното положение на ищцата и от която е
видно, че същата е заболяла от „Ковид“, поради което се е наложило
домашното й лечение за определен период от време.
По отношение на другите два документа, същите са представени на
английски език без превод на български език, поради което съдът счита, че не
следва да бъдат приети по делото съгласно изискванията на ГПК, а същите
следва да бъдат върнати на ищцовата страна.
Воден от горното, съдът
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представената в днешното съдебно заседание справка за
здравословното състояние на ищцата Й. Д. Б., от която е видно, че същата е
прекарала Корона вирус, установен с тест направен на 17.10.2021 година.
ВРЪЩА НА ИЩЦОВАТА СТРАНА представените в настоящото
съдебно заседание документи касаещи получаваното от ищцата
възнаграждение, тъй като същите не са придружени с превод на български
език.
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. Д.: Поддържам исковата молбата и отговора на доверителката ми.
АДВ. Ц.: - Уважаеми районен съдия, и аз поддържам депозирания
отговор на исковата молба, както и насрещната искова молба – предявеният
иск с насрещната искова молба.
На основание чл. 145 от ГПК съдът приканва страните към сключване
на спогодба.
АДВ. Д.: Такива разговори не сме водили, но то единственият спор,
доколкото разбрах, е на кого да бъде предоставено ползването на семейното
жилище – едноетажната жилищна сграда. Ако се споразумеем за жилището,
въпросът за вината ще отпадне, но нека да кажат те – държите ли да ползвате
семейното жилище, ако не държи ще се споразумеем.
ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): – Държа да ползвам собственото жилище, аз
там живея. Аз в момента, да, ползвам го и там живея. Имам приписано друго
жилище, но там живее брат ми до смъртта на майка ми, в никакъв случай не
живея там.
АДВ. Д.: – Нали брат Ви има вторият етаж?
ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): – Той си го има след смъртта на майка ми си
го има.
АДВ. Д.: – Не е така, тя има право на ползване само на една стая.
Доказателства сме представили.
ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): – Ами, къщата е тук на центъра, тук.
Заповядайте.
3
АДВ. Д.: – Да, на центъра е.
АДВ. Ц.: – Просто брат му живее 30 години в този етаж и там си е
ремонтирал.
ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): – Не е дошъл моментът да се качи горе. И
понеже нашите са ми помогнали за мое второ жилище, аз взимам неговия
етаж – по-малкият, но в момента те живеят, и до ден днешен си живеят там и
в момента. Държа да ми бъде предоставено ползването на семейното жилище.
Няма къде да живея на друго място.
АДВ. Д.: - Доверителката ми държи да ползва семейното жилище,
защото няма къде да отиде. Тя не разполага с друга собственост. Когато се
върне от чужбина няма къде да живее, но тя се връща всяка година по два
пъти, освен това, за в бъдеще тя изобщо не смята да остава там. Плановете й
не са били да спечели пари да направи ремонт на къщата – това е.
АДВ. Ц.: – Уважаеми районен съдия, само да уточним, че къщата е нова
и е ремонтирана от съпруга, така, че не знам тази версия.
ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): – Спалнята, тази пролет съм я ремонтирал,
имам – как да го обясня – като магазин нещо, му направих покрив, защото
протече. Климатик, телевизор и – това да не го коментираме. Тази пролет го
правих.
АДВ. Д.: - Моето становище по отношение на това твърдение, че
действително една стая в къщата е била боядисана, приведена е в добър вид,
това е спалнята, в която е живял ответникът. Това е. За покрива на
магазинчето, някакво магазинче имало там – може и така да е, но самата къща
е в много лошо състояние.
Спогодба няма как да бъде постигната, тъй като и двамата съпрузи
желаят да им бъде предоставено за ползване семейното жилище.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Предявена е искова молба от Й. Д. Б. срещу Й. АТ. Б. с правно
основание чл. 49 от СК, а именно развод по исков ред.
В подадената искова молба се твърди, че съпрузите са сключили
4
граждански брак на 27.06.1990 г., който е бил първи и за двамата съпрузи. От
брака си съпрузите имат родено едно дете – А. Й. Б., която е родена на **** г.
Съгласно изложеното в исковата молба, с течение на времето съпругът Й.Б. е
започнал да се държи агресивно към своята съпруга. Случвало се да я обижда,
да я псува, не рядко е използвал и физическо насилие. През месец декември
2016 година ищцата Й.Б. е заминала да работи в Обединеното Кралство в гр.
Е., където през януари 2017 година е отишъл и ответникът. Въпреки, че
отново са заживели заедно в гр. Е. поведението на ответника продължило да
бъде грубо, което е довело и до фактическата им раздяла настъпила на
07.01.2020 година. Считано от тази дата – 07.01.2020 г., съпрузите живеят
поотделно, като не поддържат каквито и да е контакти помежду си. Твърди се,
че по време на брака помежду им двамата са придобили семейно жилище,
което представлява едноетажна жилищна сграда, построена върху 65 кв.м. в
държавен имот находящ се в ********. Ищцата заявява, желанието си след
прекратяване на брака това семейно жилище да й бъде предоставено за
ползване като посочва, че не разполага с друго жилище. Съгласно изложеното
в исковата молба ищцата живее и работи в чужбина, но възнамерява да се
върне за постоянно в Република България, където да се установи. Твърди се
от друга страна, че съпругът работи и пребивава в гр. К. по шест месеца в
годината, поради което ползването на това семейно жилище не му е
належащо. Сочи се също така, че ответникът е собственик на друг апартамент
с площ от 80 кв.м., който се намира в гр. Пазарджик на *****. Оформен е
петитум на исковата молба, с който се иска от съда да постанови решение, с
което да прекрати сключения между съпрузите граждански брак, да
предостави ползването на семейното жилище на съпругата, както и да
разреши след развода съпругата да продължи да носи фамилното име Б.. В
подкрепа на изложените твърдения са представени писмени доказателства и
са направени доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Й.
АТ. Б., съгласно който предявеният иск за развод е допустим, но изложените
в него обстоятелства и факти не отговарят на истината. Оспорват се повечето
изложени от ищцата обстоятелства, като се сочи, че през месец декември 2018
година поради здравословни причини ответникът се е върнал да живее в
Република България. В гр. Е. се завърнал през есента на 2019 година, като е
започнал работа в един от ресторантите, но е имал по-малко работни часове.
5
Съгласно изложеното в отговора на исковата молба, поведението на неговата
съпруга е станало агресивно и нервно, което е станало повод за възникването
на конфликти между съпрузите. На 07.01.2020 година ответникът се върнал
обратно в България, а съпругата и неговата дъщеря са останали да живеят в
чужбина. Сочи се, че ответникът ползва семейното жилище което се намира в
с. Г. и през цялото време живее в него, като същото му е необходимо. На
01.06.2020 г. ответникът е заминал да работи като барман в гр. К., като се е
върнал в Пазарджик на 06.09.2020 г. Оспорва изложеното в исковата молба,
че преимуществено живее в гр. К. като посочва, че там има единствено
сезонна работа, която е в рамките на три месеца в една календарна година.
Сочи също така, че през пролетта на 2021 година е направил ремонт на
семейното жилище, със свои лични средства. Оформен е петитум, с който се
иска от съда да постанови съдебно решение, с което да предостави на съпруга
ползването на семейното жилище като не възразява след прекратяване на
брака съпругата да носи фамилното име Б.. От страна на Й. АТ. Б. е предявен
и насрещен иск с правно основание чл. 49 от СК, с който се твърди, че с
цялостното си поведение ответницата е довела до дестабилизиране на тяхната
съпружеска връзка, поради което се претендира, че именно съпругата носи
вина за прекратяването на брака. Така предявеният насрещен иск е бил приет
от съда за съвместно разглеждане, като в законно установения срок е
постъпил писмен отговор по него от страна на Й. Д. Б..
С подадения писмен отговор Б., твърди от своя страна, че именно
нейният съпруг носи вина за разстройството на брака, както и за фактическата
раздяла на съпрузите.
По отношение на доказателствената тежест, съдът УКАЗВА на
страните, че всяка от тях носи доказателствена тежест за установяване на
фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения.
Всяка от страните следва да докаже твърдените от нея обстоятелства, които са
описани в исковата молба и в отговора по предявения насрещен иск,
съответно в отговора на исковата молба и в предявения насрещен иск за
ответната страна.
АДВ. Д.: Нямам възражения по доклада. Нямам и други
доказателствени искания освен да съобщя имената на двамата свидетели,
6
които водим – Л. С. С. и К. Ж. С.а.
АДВ. Ц.: Уважаеми районен съдия, нямам възражения по доклада
водим допуснатите ни двама свидетели и имам доказателствено искане във
връзка с отговора по насрещния иск, в който се твърди, че ответницата
заплаща всички разходи по поддръжката на семейното жилище в с. Г., ние
твърдим именно обратното, че всички разходи се заплащат от доверителя ми
Й.Б., който всъщност и ползва семейното жилище откакто тя е в чужбина, и
представям за последната година квитанции за платена ел. енергия, както и за
СОТ. Също така в отговора се твърди, че ищцата е платила наложени на него
пътни глоби за неправилно паркиране и друга глоба, това не е вярно,
всъщност ние прилагаме доказателства, че доверителят ми Й. си ги е
заплатил. Разполагаме и с други такива бележки, но за да не пълним делото с
информация, представяме само за 2021 г. за платените консумативи за ел.
енергия и СОТ на къщата. Представям ги с копие за другата страна.
Поддържам направеното в отговора на исковата молба, доказателствено
искане да бъде изискана справка от Община Пазарджик за последния
регистриран постоянен и настоящ адрес на ищцата, и именно на която дата е
направена промяната в регистрацията, тъй като, по информация на
доверителя ми, те до последно със съпругата му са се водили на адреса на ул.
„Й. Н.“, където са осъществявали търговска дейност, и предполагаме, че ако
тя си е сменила адресната регистрация на адреса в с. Г., тя го е направила
много скоро преди предявяването на исковата молба за развода.
СЪДЪТ уведомява адв. Ц., че във връзка с направеното от нея искане,
съдът служебно е изискал справка по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. за
постоянен и настоящ адрес на всеки един от двамата съпрузи.
АДВ. Ц.: – Въпросът е дали е от тази справка се вижда кога е направена
регистрацията?
СЪДЪТ: – По отношение на Й. Д. Б., същата е с регистриран постоянен
и настоящ адрес в с. Г., ул. „**“ № *, като този адрес е регистриран на
22.07.2021 г.
7
АДВ. Ц.: – Да, тоест е правилно нашето предположение, че това е
буквално, когато се е прибрала лятото.
АДВ. Д.: – Аз по този въпрос мога да взема отношение, като изложа
някои факти. Действително до тази дата и двете страни са били регистрирани
с постоянен адрес на *****. Това е жилището, което притежава Й., тъй като те
там са имали магазин, търговски обект, и са работили.
АДВ. Ц.: – Точно така, макар, че те не са живели там никога.
АДВ. Д.: – Не са живели там, но са работили в търговския обект много
години преди да заминат в чужбина.
АДВ. Ц.: – Да, това ние не го оспорваме.
АДВ. Д.: – И затова там са регистрирали постоянен адрес.
АДВ. Ц.: – Да, ние това твърдим.
АДВ. Д.: – Настоящ адрес не са регистрирали. Не, обяснявам, защо там
е регистриран и от нея, и от него. Просто, ако се получи някаква
кореспонденция те са били там по цял ден. А иначе, след като тя претендира
за семейното жилище, това лято, като заведе делото регистрира постоянен и
настоящ адрес в Г.. Смени си документите, които трябва, международния
паспорт.
АДВ. Ц.: – Да, значи, тя реално не живее там сега. Тя би трябвало да
има настоящ адрес в Е., след като живее там.
АДВ. Д.: – Ааа, чакайте, няма такова нещо.
АДВ. Ц.: – Ами няма, ама има.
АДВ. Д.: – По отношение на представените доказателства да се
приемат. Те са за тази година, а тя твърди, че е плащала 2018 и 2019 г. –
приемете ги, не възразяваме.
Съдът след като се запозна с исканията на страните, счита, че следва да
приеме представените в настоящото съдебно заседание писмени
доказателства представени от ответната страна, които имат отношение към
въпроса кой е заплащал дължимите консумативи за потребена електрическа
енергия за семейното жилище, като и дължимите суми за СОТ на обекта.
Съдът счита, че тези документи са относими и като такива следва да бъдат
8
приети по делото.
По отношение на второто искане на ответната страна, а именно да бъде
изискана информация от Община Пазарджик относно датата на която
съпругата Й. Д. Б. се е регистрирала с постоянен и настоящ адрес в с. Г.,
съдът счита, че изискването на такава информация е безпредметно към
настоящия момент, тъй като това обстоятелство се установява от
извършените от съда служебни справки за предоставяне на данни по реда на
Наредба № 14/18.11.2009 г., поради което не възниква необходимост от
изискване на такива справки.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представенитe в настоящото съдебно заседание заверени
копия от приходна квитанция № 1239/05.01.2021 г., както и вносни бележки
за заплатена електрическа енергия и дължима сума на „Радио СОТ“ ООД по
отношение на недвижимия имот находящ се в с. Г. ул. „14“ № *.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна да бъде
изискана справка – информация от Община Пазарджик, касателно датата на
която съпругата Й. Д. Б. е променила адресната си регистрация.
С оглед липсата на други доказателствени искания съдът счита, че ще
следва да пристъпи към разпит на допуснатите на всяка една от двете страни
свидетелите, които са доведени в днешното съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ ОТ
ИЩЦОВАТА СТРАНА, КАКТО СЛЕДВА:
Л. С. С.: – ЕГН **********, на 32 години, българин, български
гражданин, с висше образование, работещ – мениджър в „*“, женен,
неосъждан, страните по делото са моите леля и калеко. Й.ка е моя леля, тя е
сестра на баща ми.
9
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може
да откаже да дава свидетелски показания.
СВ. Л. С.: - Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. Л. С.: - Разбрах отговорността. Свидетелят обеща да говори
истината. Й.Б. е сестра на моя баща и моя леля. Познавам и съпруга й Й. АТ.
Б., който е в съдебната зала. Аз съм бил на една година, когато са сключили
граждански брак. След 2000-та година те живееха в България. Моите спомени
от 2002-2003 г. са по-пресни за техните отношения, най-вече от момента, в
който те се преместиха да живеят в Г., тъй като и ние сме от Г.. Не си
спомням кога се преместиха да живеят в Г., но със сигурност съм бил повече
от 10 годишен. След 2010 година те живееха в Г. по това време. Даже нали
доста, може би – сега като се сещам за годините, тъй като те ме караха на
училище всяка сутрин може би в продължение на две години, това е било
между 2005-2007 г., тогава учих в спортното училище в Пазарджик. Те ме
караха всяка сутрин на училище. Мога да кажа генерално за ситуации между
тях, на които съм присъствал, е имало отношение, което не е – тъй като съм
съпруг вече повече от 10 години, и нали предполагам, че отношенията не са
нормални – това са думи и обиди които съм чувал към леля от страна на
калеко. Провокации не мога да си спомня да е имало. ами на това на което аз
съм присъствал не съм виждал причина, която може да провокира такъв тип
поведение. Около 2016-та година те отидоха да живеят в чужбина. Може би
5-6 години ги няма тук. Мисля, че първо тръгна леля в чужбина, след това
отиде и калеко. Доста импулсивно беше тръгването, не го обмисляха,
инцидентно го решиха при положение, че те имаха и бизнес тук. Имаха
магазинче за хранителни стоки в Пазарджик, там редовно съм ходил при тях.
Те не живееха на адреса на магазина, само магазинът беше на този адрес.
Всяка сутрин, когато ме караха на училище леля с калеко отиваха в магазина,
аз отивах на училище. Отидоха в чужбина в Шотландия, в Ендинбург – това е
за което аз се сещам. Разкази мога да предам, тоест това, което леля ми ми е
разказвала за отношенията им в Е.. Казвала ми е, че отношенията им се
влошават с всеки изминал ден, че отношението на калеко към нея не е
нормално, че й е посягал, че си има любовници – такъв тип неща, но аз не съм
бил свидетел на това в Шотландия. Това ми го е разказвала в един от пътите,
10
когато се е прибирала и е идвала у нас може би преди година-две със
сигурност. Това беше всъщност и моментът, в който калеко се прибра. Повече
от две години те са разделени окончателно и не живеят заедно. В момента
леля ми Й.ка си живее в Шотландия. Там си живее, прибира се и в България –
поне два пъти в годината се прибира. Имало е моменти, когато не се е
прибирала, 2020 година, заради корона вируса не се прибира. Всеки път,
когато се прибира идва до вкъщи. Най-малко по два пъти се прибира в
България. Когато леля ми се прибира в България остава тук седмица-две.
Калеко ми Й. се прибра окончателно в България. Това, което той ми е
разказвал, аз съм ходил даже и при него един път ме е поканил, бил съм в К.
за няколко часа, знам, че работи като барман, в кухнята също, и там целият
комплекс, който е свързан с бунгала на морето. По пет-шест месеца работи
там. Последните две-три години мисля, че да – там работи. В сезона стои там.
Те двамата не знам дали поддържат в момента връзка по телефона. Те двамата
имат дъщеря А., тя е три-четири години някъде по-малка от мен. Те имат
семеен имот в с. Г.. Аз си спомням дори моментът, в който дори се строеше
имотът, тъй като дядо ми ходеше с количката да помага, и аз понякога съм
ходил с него. В този имот, мисля, че в момента калеко живее там, когато не е
в К.. Не съм го засичал в последно време в Г., но мисля,че живее там. Й.ка
като се връща от Шотландия, винаги е пребивавала в Г. в семейното жилище,
без последния път, поне за него знам, че не е била там. А последния път
освен, че са били в обтегнати отношения с калеко, тя искаше да остане при
нас. Оставаше и при тате, и при нас остана няколко дни. Притеснена
уплашена, нали, по някакъв начин уплашена, защото тя не беше споделила
какви са й намеренията и най-вероятно се е страхувала от обратна реакция.
Да, това лято беше когато казах, че е отседнала у нас. Тя реши да отседне у
нас, аз поне тогава разбрах, че е взела това решение за развод. Тя е
притеснена от това, как ще реагира калеко. Нали и с годините е показала, че
има страх от някакво отношение от страна на него към нея, и съответно не
искаше да се прибира в имота. Тя не искаше той дори да разбира, че си е тук,
поне докато събере смелост, за да входира документи. Може да се каже, че тя
се страхува от калеко – това, което аз съм виждал в очите й, и в разговори с
нея – да. Тя си отиде в къщата, той научи, че е подала молба. Това, което аз
знам е, че тя първо казва на калеко на майка му, че е подала молба за развод,
това е денят, в който тя се прибира в къщата, за да може да си оправи багажа,
11
да се изкъпе и да оправи разни други неща, и тогава се засича и с него, тоест
той идва. Аз получих обаждане тогава от майка, тъй като ние живеем в една
къща, но тя е на първия етаж, аз съм на втория, получих обаждане от нея, че
леля е много притеснена, калеко е там, и иска бързо да отидем. Отидохме там,
него го нямаше там, леля изглеждаше притеснена, трепереше, и каза, че той
се е държал зле с нея, подигравателно, ехидно. Разказва там за битови неща
свързани с хранене и такива подробности, и съответно я е бутнал, не съм
присъствал, това ми го каза леля ми. Ние останахме двамата, тя си оправи
куфара и се прибрахме. Нали, после тя каза, ще остана още малко, но ние си я
изчакахме. Аз от много време не бях влизал в имота. По принцип леля,
работи тук, и всяка събота почиваше, като дете съм ходил при нея, всяка
събота бях при нея, защото тя почистваше и хапвахме там, нали с Тиси си
играехме, къщата винаги в събота се чистеше и е в идеално състояние всички
стаи. Сега когато влязох – и аз, и майка ми, тя ни разведе да видим, всички
стаи изглеждаха неподдържани, единствено спалнята, която най-вероятно
калеко пребивава изглеждаше, че е освежавана. Другите стаи бяха
занемарени. Тази къща е на един етаж. Калеко не еднократно е обиждал леля.
Ние често сме се събирали, аз съм и присъствал, ставал съм свидетел на
различни думи, които са използвани срещу нея. Думите, които на мен ми
стоят в съзнанието, са сродни на боклук, изрод. Много рядко се е обръщал
към нея с името Дано, да речем. Не съм присъствал на момент, в който да е
бил провокиран. Винаги е стартирал такъв тип думи. Леля в много от
случаите може да не му е останала длъжна, тоест да му е отговорила, но
думите, които са идвали от него са в такъв речник. Леля е споделила с нас,
споделила е и с майка ми, че калеко ми има отношения с други жени – това в
последните две години, не мога да кажа с точност, повече от година е със
сигурност. Още в Шотландия леля е видяла общ чат, е видяла чат на него с
други жени в тези социални мрежи, в последствие е установила, че това е
така. Там вече са си имали те също взаимоотношения и тя е била жертва на
някакъв тип насилие, но това са от нея разкази към нас. Леля ни е показвала
снимки, изпращала е на майка ми най-вече снимки на други жени, с които той
– няколко от снимките са в отношения, нали, калеко ми е прегърнал друга
жена на снимка. Не само с една жена – с различни, с повече жени, отделно
има снимки, в които тези жени са снимани в имота им в Г.. В социалните
медии – тя ги е изпратила на майка ми. Тези снимки не са скрити. Аз не правя
12
изводи, аз казвам какво ми е предадено, казвам само факти. Ами, те
отношенията им са им сложни, в смисъл, това на което аз съм присъствал
като свидетел, отношението, което е към леля в много случаи е и към дъщеря
им Тиса. Разочарованието, което те имат – и тя, и леля – към Тиса, най-вече с
образованието много пъти тя е критикувана и обиждана. Отношението към
дъщерята е същото като към майка й. Виждал съм грубо отношение от страна
на калеко ми към Тиса – обиждал я е. Това беше още когато си бяха тука,
тоест, когато съм ходил у тях, когато сме пътували сутринта за училище – на
такъв тип ситуации съм присъствал. Когато обижда дъщеря си използва такъв
тип думи – тъпак, глупачка, от този сорт. Дъщерята и майката сега живеят
заедно в Шотландия, сигурен съм, и двете живеят в Шотландия. Тиса отиде в
Шотландия – основата беше да учи. Това, което аз си спомням тя записа
някакъв колеж, не го е продължила, не го е завършила. В последствие отидоха
и леля, и калеко – всичките да работят там. Даваха й пари да учи. Парите са
от калеко, в смисъл, всичките пари, това което аз знам, от леля е, че всичките
пари, които изкарват от магазина, в който работят заедно, са в, нали, калеко
си ги държи, и това, което тя ни разказва, и майка му. Да, семейните пари,
които печелят ги държат само те – калеко ми и майка му. Няколко години
учеше А. в София, за което съм убеден, че те са я издържали, но и тя също и
работеше. В последствие вече спряха – не да я издържат, ами да учи там, и я
изпратиха в Щатите на круизен кораб, „за да види как се изкарват пари“ –
това точно цитирам думите на калеко, за да види как се изкарват пари, защо
трябва да учи. Тя прекъсна обучението и отиде на круиз.
Мисля, че до трети курс братовчедка ми А. изкара обучението си в
България, тоест взела е изпити. Имала е изпити, влачила е, но е минавала
годината. Не е била отлична студентка. Аз завърших също магистратура и не
по всичко съм бил отличник. Разбира се, че е възможно конфликта с бащата
да произлиза от това обстоятелство нейното нежелание да учи и това да е
причината за конфликта, но аз като баща мога да кажа, че и аз също имам
конфликт с децата ми ако не искат да учат, но гледам да го правя по начин, по
който те могат да разберат моите съпротиви. Калеко всяка сутрин ме
забираше да ме кара на училище. Познавам добре калеко ми. Калеко е
избухлив, но никога към мен или към някой от семейството ми той не е имал
лошо отношение, не се е държал зле с мен или с някой от моето семейство,
избухлив характер е със сигурност, но това, което аз съм виждал като
13
отношение към леля, никога не се е случвало да го има към някой от нас. Ние,
може би до преди седмица две, тъй като вече ситуацията е различна и ролите
са различни, сме били с него в отлични отношения. Това на което съм
присъствал мога да потвърдя, това на което не съм присъствал мога само да
преразкажа. Чувал съм и леля ми да му отговаря. Не мога да кажа, че леля ми
има проблем с алкохола. Виждал съм я да употребява алкохол. Тя когато
дойде вкъщи, той и калеко да дойде в къщи, ние сядаме на маса, посрещаме
ги. Много пъти те идват и леля, и калеко с бутилка, която те са закупили да
почерпят. В момент, когато е била у нас е пила алкохол, но това е било, когато
и другите са пили алкохол на масата. Не ми е правило впечатление тя да
употребява алкохол повече от обичайното. Не е имало случай тя да
злоупотребява с алкохол или да пие няколко дни подред. Ако ги разделим
двете неща, мога да кажа така: Аз имам спомени като дете, когато на село
гледахме прасета, и се събирахме винаги след това, аз като дете имам
спомени на много луди купони, от страна на нашите родители и те, в които
наистина и калеко, и леля са употребявали алкохол, и им е било трудно
прибирането. За това мога да потвърдя и на двамата, но не мога да кажа, че
някой от тях има зависимост от алкохол. Употребяват алкохол с мярка и за
забавление. Не са агресивни след употреба на алкохол, супер забавни са и
двамата, не са агресивни. Виждал съм леля ми да прави ремонти на къщата в
с. Г.. Това беше преди години, преди години беше, мисля, че преди да
заминат съм я виждал, тя си правеше отвънка изолацията, лепеше си жената.
Аз не съм по тези неща, не помагам в такъв тип дейности, но като сме ходили
с майка и със семейството ми сме я виждали не помагам, но съм я виждал да
си прави тя ремонт. Не съм виждал калеко ми да прави ремонт на същия
имот. Когато тя правеше изолацията отвън на къщата калеко ми не помагаше,
калеко ми се занимава с бизнес и не съм го виждал да е толкова активен в
къщата. Има много неща с които калеко ми се занимава – магазини, коли е
препродавал - постоянно е бил в движение, но вкъщи не съм го виждал да
помага.
Разпитът приключи. Свидетелят остана в съдебната зала.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ, ОТ
ИЩЦОВАТА СТРАНА.
14
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
К. Ж. С.А: ЕГН: **********, на 60 години, българка, българска
гражданка, с висше образование, пенсиониран учител, омъжена, неосъждана,
имам роднински отношения с Й.Б., която е сестра на моя съпруг.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може
да откаже да дава свидетелски показания.
СВ. К. С.А: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. К. С.А: Разбрах отговорността. Обещавам да говоря истината.
Омъжена съм за брата на Й. Д. Б.. Моят съпруг се казва С. Д.. С.. С. е по-
голям от сестра си с 4 години. С моя съпруг живеем в с. Г., цял живот сме си
там. Как да не си спомням сватбата им, толкова хубава сватба. Мисля, че
синът ми беше на няколко месеца, 1990 г. сключиха брак. След като сключиха
брак, отидоха да живеят у Д. – Й., тоест у тях, и след това и у при нас бяха,
долу на първия етаж в къщата също живяха. Живяха дома на Й. в Пазарджик.
Аз не знам колко време живяха там, но мисля, че малко след сватбата се
преместиха да живеят в с. Г. у нас. Те живяха у нас, той беше зет там. На
свекъра и на свекървата ми тяхно беше жилището първо там живяха в Г..
Най-напред Й. и Й.ка си купиха апартамент, след което продадоха
апартамента и си направиха къща в Г.. Това беше горе-долу около 1997-1998
година. Двамата имат дъщеря, тя се казва А. и е родена 1993 година. След
като заживяха в тяхното жилище в Г., аз в последствие разбирам за техните
конфликти, не съм присъствала на конфликти. Й.ка се оплаква от грубост от
страна на Д. – Й.. Тази грубост се изразява – като й каже името, нали, не е
нещо така, по-така, както си говорят сега младите, пък и ние така сме си
говорили – викаше й Дано, и я обиждаше. Боклук и селянка я обиждаше. Аз
искам да кажа за един предишен случай, когато те бяха още на апартамента, и
тя ми се обади – на батко й и на мен, да отидем да я вземем, беше си
приготвила багажа и ние отидохме. Тогава беше съвсем малка А.. Седнахме
поприказвахме и той каза, че повече такива работи няма са се случват. И тя си
остана. Тя беше готова още тогава да се разделят, защото пак такива
грубости, даже, може би, не може би, а й е посягал. Тя ми е казвала, че я е
ударил, че я е обидил – просто, ей такива грубости някакви. Затова ни извика
да я вземем. За подкрепа. Не я взехме, защото тогава си разговаряха брат й с
15
него – с Д., с Д., и се оказа, че нещата ще се оправят, че това е било
инцидентно, и че няма повече да се случват такива неща. Аз не мисля, че го е
провокирала тя тогава по онова време, не смятам тя да го е провокирала. О
абсурд, това е абсурдно, аз такова нещо не знам – тя да му е изневерявала по
това време. След 2010 година те продължаваха да живеят в Г.. И в Г. е имало
грубости, имало е такива, нали лоши отношения, в смисъл, така някак си
нямаше я тази не виждах никаква от негова страна – нещо по-добро, едни
такива очички, които да кажат, колко си, че те обичам, че така, нали мили
думи – аз не го видях това нещо, не го видях. Нямаше обич от негова страна
към нея. От нейна страна към него се наблюдаваше това нещо, тя показваше
чувствата си към него. Доколкото знам преди пет-шест години взеха
решението да отидат в чужбина, защото детенце да учи там – доколкото това
ми е казвала – детенце да учи. В Шотландия. И това е. Заминаха цялото
семейство за Шотландия – детето и двамата родители. Той се прибираше,
ходеше при тях, той работеше Д., прибира се, но до момента, в който разбрах,
че тя се обади и разбрах, че е имало конфликт. Това беше 2019 година, мисля
че беше преди нова година. Причината за този конфликт са пак грубости.
Й.ка ми е споделяла, че Й. има друга жена в живота си, даже тя ми изпрати
снимки, че го е проследила и т.н. изпрати ми снимки, на които се вижда как
са заедно, как се прегръщат – Й. и друга жена се прегръщат. И чатове имаше.
Отдолу под снимките имаше и чатове, които не съм чела. Аз не мога да
проумея, че на тази възраст хората могат да стигнат до такова положение – не
мога. Моето семейство – не знам какво да кажа. И най-вече искам да кажа за
един случай, в който, за това, че те имат една дъщеря, която трябваше да се
изучи. И това най-много ме боли. Тя беше приета в УНСС, не успя да
завърши, мисля, че две-три години не успя някакви изпити да вземе и след
което я пратиха на круиз да работи – нали, това е тяхно мнение на двамата
родители. Всички мислехме, че това правят в Шотландия, че искат – и
доколкото разбрахме някакъв колеж за езика, но не е успяла да учи. Само
езика е учила в Шотландия, за което също ми е болно. Те казваха, че тя
трябва да работи, за да има средства за образование. По-скоро бащата го
казва. Не съм чувала Й.ка да казва такова нещо, той казваше. В онзи момент
мисля, че А. имаше желание да учи. Не си е взела изпитите доколкото разбрах
в УНСС, това беше причината да прекъсне. Те трябваше като родители да
направят нещо, да намерят начин тя да продължи или ако не й харесва това,
16
нещо друго да запише. Аз винаги съм казвала, не може, момиче, да не учи. Д.
поддържаше къщата в Г.. Д. е изключителна домакиня. Аз съм присъствала,
когато даже заедно с брат й направиха в детската паркета – ламинат – не
помня коя година беше това. Изолация прави, вкъщи тавани мажеше – аз не
мога да ги правя такива неща, но тя ги правеше. Мъжът й не й помагаше. Тя
като жена работеше, умееше ги тези работи сама. Сама, съм я виждала, как
прави тези неща – и боядисва, и слага таванки и така. Аз изобщо такова не
мога да правя. Изолацията не помня кога я постави. Преди да замине в
чужбина я постави. Мисля, че те са семейство и двамата са плащали за тези
работи. Те имаха магазин, в който работеха. Доходът на Й.ка беше от този
магазин. Искам да кажа нещо. Аз не знаех Й.ка да получава заплата, това не
го знам. Знам само това, което Й.ка ми е казвала, че парите естествено са на
Й. и горе на майка му. Те си знаят, кой с какви средства разполага – аз не
знам Й.ка да е разполагала със средства. Когато са били в Шотландия,
последният път, когато това е 19-та година за тези случаи знам, тя беше много
разстроена и ми каза, че той я е – буквално я е удрял. Това лято тя си дойде в
България, отседна у нас, след което отиде у тяхната къща след това, и дойде
си Д. (свидетелката сочи ответника), и тя ни извика нас да отидем да я
вземем, страхуваше се, защото нещо имаха скандал пак. Тогава не й е
посегнал, но скандалът и грубостите той си ги прави. Тя ни извика да отидем
да я вземем и я взехме у нас в нашата къща. Като си дойде отседна в нашата
къща от страх от него (свидетелката сочи ответника). Сигурно той й е дал
средства за ремонтите, не знам, това са си техни неща от кухнята – тяхната.
Не знам от къде са средствата за ремонтите, аз само виждам това, което казах.
Когато живееха заедно в България в никакъв случай не са живели лошо.
Взимаха продукти от магазина им, децата ми отиваха с кеф и ние също у тях,
и те идваха у нас. Имаха добър стандарт на живот. Лятото, когато Й.ка се
прибра тази година – 2021 г., тогава Й. беше на работа на морето. Тя се
страхуваше от него да не би той да дойде, да вземе с нали детенце, че отиде
при него на морето с баба Т., и така, че тя се страхува да не би пак да
изпаднат нещо – това е. Не знам дали е било тайна от него, това, че тя се
прибира в България. Не знам за това нещо, не ми е казано, не сме говорили,
дали той знае за нейното прибиране в България. Й.ка знае езика – оправя се,
но все пак детенце й помага много. Даже, когато си беше дошъл Й., отиде да
учи език, но казва, явно, не може да се справи с езика, това вече той си знае
17
дали се е справял с езика, но от това, което ми е казвал – не знае езика. Не
знам кой е бил инициатор за това заминаване в чужбина. Аз знам за нея, че
Й.ка иска да се прибере от чужбина. Каза, че иска да събере парички, да
направи ремонт на жилището в Г., и да се прибере. Й.ка се прибира в
България, през 2020 г. да. Аз мисля, че си дойде 2020 г., мисля, че си дойде с
дете – не, детенце идва, даже с Д. (свидетелката сочи ответника) дойдоха
вкъщи, след това тя дойде, тя дойде, мисля, че си дойде. Й.ка си идва по два
пъти в годината, за ограничено време – по две седмици. Не знам в семейното
им жилище в Г. сега дали живее някой. Може би Д. да живее там, не знам, не
съм ходила, не знам. Къщите ни не са много близо. Те са малко по-встрани.
Не сме минавали от там, не съм видяла и не знам дали той живее там. Това
лято, когато тя ни се обади и отидохме, ох, къщата направо като я видях,
изсъхнали дърветата, вънка беше ужасно. Къщата не е това, което аз винаги
съм се кефила, като ходех у тях, защото всичко беше озеленено, всичко беше
толкова поддържано и хубаво, и така, беше ми много приятно да ходя. Сега
заварих – ужасно състояние. И вътре не беше много чисто, не знам, не беше
това, което съм виждала преди. Аз видях, една стая, тази стая, в която
разбрах, че Д. там е спал, видях, че е ремонтирана. Спалнята беше
ремонтирана – тази тяхната спалня. Стаите са детска, спалня, хол заедно с
кухня-трапезария, и веранда – много хубава веранда. И двор с дървета,
поддържани, цветя много. Сега нямаше цветя.
АДВ. Ц.: - Личи си липсата на жена.
Разпитът приключи. Свидетелят остана в съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ ОТ
СТРАНА НА ОТВЕТНИКА
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, КАКТО
СЛЕДВА:
Т. Й. Б.: – ЕГН:**********, на 82 години, българка, българска
гражданка, пенсионер, вдовица, неосъждана, майка съм на Й. АТ. Б..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може
18
да откаже да дава свидетелски показания.
СВ. Т. Б.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. Т. Б.: - Разбрах отговорността Свидетелят обеща да каже истината.
Мисля, че 90-та година сключиха брак синът ми и Й.ка. Двамата имат – едно
момиченце си имаме, кръстена е А., кръстена е на моя съпруг, на дядо си.
Мисля, че в момента е на 30 години и една. Точната година забравих в
момента. Като сключиха брак синът ми и Й.ка дойдоха да живеят у нас в
моята къща, ние живеем на центъра на Пазарджик до театъра, и им
предоставихме една стая,защото тя нямаше къде да живее. В Г., точно не мога
да си спомня, коя година отидоха да живеят, но си спомням, че излезна един
закон, че на жителите на Г. кметството дава парцели от мерата, от пътя за П.,
и кмета се обади, че може да вземе тя като жител на Г. едно дворно место, и
моят съпруг тогава и до края си работеше в кметството, като началник
култура, отиде при кмета, и каза, че ние ще го вземем това место, като в
последствие разбрахме, че за да ни го дадат трябва до пет години да построим
сграда. Може би две години след това се построи сградата. Горе-долу 90 – ох,
не мога точно да си спомня, кога беше построена сградата. Ние построихме
къщата в Г., майстори намерихме, съпругът ми и аз помогнахме малко с пари,
Д. му бяхме купили една кола „**“ продаде я и той си даде другите пари,
инфлацията точно, когато беше, внучки имахме тогава, те имаха по 5000 лв. в
книжки изтеглихме и тях, и така построихме къщата и така построихме
къщата, след това я стегнахме и те се нанесоха в нея. Но преди да се нанесат,
аз работех на една количка на пазара, след като се пенсионирах веднага
започнах да работя на тази количка, тя беше на сина ми, и три години работех
там и зиме и лято. Изкарах едни пари, и в това време една тяхна близка
приятелка си продаваше апартамента на „Я.“ и той отиде и купи този
апартамент, и те си отидоха от моята къща на този апартамент, след това си
дойдоха в Г. и така.
Докато живееха в Пазарджик не съм забелязала между тях да има
конфликти и караници. Аз искам да Ви кажа, че аз я приех като моя дъщеря.
Тя на всяка дума ми казваше майко. Тя беше без майка. Майка й беше
починала от диабет, ослепяла. И когато казаха, че ще се женят двамата, аз
нямах нищо против, приехме я. Аз и до днес я обичам като дъщеря, защото
19
имам двама сина. И тя на всяка дума – „майко, майко, майко“. Синът ми е
бохем човек, той има толкова много приятели, и тя казваше: „Ох, сега
разбрах, че живея, майко“. С Д. постоянно имат гости, те ходят на гости,
събират се, живеят, на Спа център на Велинград я водежше, на морето, 4 пъти
ходеха на морето за по 3 дни. Ние 32 години живяхме без да си сменим една
лоша дума, може да я попитате дали е така. И сега, когато дойде тази година,
ние всяко лято водехме с момиченцето и нея на морето при Д. в К. при сина
ми, той работи там лятото 3-4 месеца, и когато дойде сега, последния път, тя е
дошла да подава за развод, влиза във вратата ми в Пазарджик, аз съм на
двора, ще отиваме на море с момичето – А., то беше пристигнало заедно с
нея, аз не знаех, че тя е дошла. Тя влиза Д. в двора, и тича, и ме прегръща и
ме целува. Викам: „А, ами ти от къде се взе?“, вика: „Ами и аз дойдох“.
Викам: „Ще дойдеш ли с нас на море?“, вика: „Оо, не“. И след малко ми
казва: „Майко, аз ще подавам за развод“. Аз така се учудих, викам: „Да не се
шегуваш?“, вика „Не, подавам за развод“, викам: „Ами защо?“ – „Ами
защото Д. не ще да дойде в Шотландия, а пък аз нямам намерение да се
прибирам в България“. И аз й казах така: „Д, уважавам мнението ти, каквото
си решила това направи“. Но се учудих, че идва да ме прегърне и да ме
целува, че не беше ме видяла от смъртта на свекър си – две години как почина
той, тя дойде тогава за погребението. Две години не беше идвала и не я бях
виждала. Сега, той синът ми е малко избухлив, нервната му система малко
избухва за момента, но след малко е забравил, и прегръща я, целува я, М., как
си, Д., айде, отиваме тая вечер там, и там, и там, и така. Избухлив. Някой път
и към мен се обръща така – „Ти майко мълчи сега“ или „Ти, Д, недей, нямаш
думата“, или нещо от тоя род. Но при всяко семейство, аз мисля, че това не е
причина за развод. Искам нещо друго да Ви отбележа. Тя е писала тук,
прочетох, че той стиснат и не дава пари на детето да учи. Това не е верно. А.
отиде в София да учи финанси. Три години учи в София без да си взима
изпитите. И накрая той се ядоса, ааа, иска най-напред общежитие – уредихме
общежитие, след това каза, на общежитие не мога ще ида на квартира – отиде
на квартира и там нищо не направи, остави изпита. И от там остави още един
изпит третата година, и накрая баща й каза така: „Сега ще отидеш на круиз, да
работиш осем месеца, да видиш от къде излиза хлябът“ и тя се съгласи, отиде.
И осем месеца тя обикаля американските острови „Сейшели, Каймани“, видя
животът как е там, и решиха да отиде да учи в Шотландия, защото нейните
20
колеги от София всички отивали в Шотландия.
В Пазарджик, отворихме им долу магазинче при нас в същата къща, той
сега си го отвори и работи вече. Той снабдяваше, а ние двете работехме с нея
в този магазин. Аз работех по 8 часа всеки ден и тя работеше по толкова, като
аз сутрин отварях в 7 часа, приемам, млеко, хляб плащам всичко, което дойде,
на нея бях казала: „Наспете се, майко, и идвай към 8.30 ч. – 9:00 ч., за да мога
аз да се кача после горе и да сготвя, да си гледам къщата, и тя ме помоли, ако
мога аз пак да слизам да работя в 16 часа до 20 ч. вечерта, защото тя трябва
да иде да си сготви, да оправи къщата да изпере, да й помагам. Тук аз се
съгласих, тя няма вина. Искам да Ви кажа, че тя работеше дневните осем
часа, да кажем от 8 до 16 часа. Тя като си тръгва от магазина си взима
оборота, който е изкарала за този ден, аз поемам от 16 ч. до вечерта, каквото
изкарам сутринта плащам заявките. Магазинчето е 10 квадрата, аз 25 години
им работих без една стотинка, аз просто им помагах след като работих 3
години на пазара, и когато едно такова магазинче, в едно кварталче – до нас
Лидъл наблизо, била наблизо, знаете какъв оборот може да направи 10
квадрата. Тия пари, те пушеха и тримата цигари, и малката пуши цигари,
освен това имаха разходи знаете едно семейство, колко много. Те други
доходи нямаха освен от това магазинче. Те издържаха семейството си, колко
издържаха, как издържаха, когато не стигаха пари аз доплащах. Й.ка ги
взимаше парите от оборота да ги предаде на сина ми, защото той пък ще
отива да зарежда. Те си уговаряха бюджета както искат.
Аз за развода направо се учудих. Викам: „Д, ама как развод? Ние 32
години лоша дума не сме казали. Нито свекър ти, нито тва, нито аз“ Сега:
„Ама, майко, той Д. избухва“. Ама той избухва, ама някой го предизвиква. Аз
ако съм предизвиквала съпруга си, въпреки, че беше толкова възпитан човек и
културен – ами той щеше да ме смачка. Ами, обичаха като се съберат да си
пийват, и знаете, когато си на 3 ракии или четири, че нервите ти не издържат.
Тя започва да иска това, иска онова. Онова не ставало, другото не ставало. И
аз мисля, че от там идват тия разправии. А те бяха всяка вечер на гости или у
тях са на гости. Миналата година аз получих покана от внучката ми да отида
в Шотландия да видя държавата, и аз викам: „Мен ме е страх, аз сама не
пътувам в самолет“. Тя каза: „Аз ще купя билетите, и тати ще дойде, а аз пък
ще те върна“, защото документите й изтичаха и трябваше да дойде да си
оправя паспорта. Идеята беше да отида на гости с Й., който отива, за да
21
остане и да си продължи работата. Той беше тука, че получи едно заболяване,
мислех, че е рак на кожата, в Шотландия не можа да се излекува с месеци, и
Д. беше болна от същото. Казах му да се прибира веднага, другата ми снаха е
лекарка, и казва, да дойде да видим на каква основа е това. Там ги лекували за
краста, аз помислих, че е от влагата, от климата. И му казах: „Веднага се
прибирай в България“- излекува се. Така, трябваше да отида в Шотландия, и
малката купува билети, и аз стягам багажа, и у дома се приготвят да ме
изпращат, че ще отиваме в Шотландия, и вечерта Й.ка се обажда и вика така:
„Ние, майко, заминаваме за Германия“. Викам: „Ама как за Германия, ние
утре летим за Шотландия?“. Тя вика: „Петя ни покани на гости, и с А., тя ще
пристигне и заминаваме за Германия. Вие елате, обаче аз ще заключа къщата,
а Вие идете да спите на хотел.“ И аз викам на Д.: „Ама, какво е това нещо бе?
Нали сме поканени, нали щеше ти да ме придружаваш, че ме е страх по
самолета и това.“ И тя вика: „Идете на хотел, ние ще бъдем в Германия“ и
затвори телефона. Аз веднага си хвърлих багажа, разопаковах си го, и казах:
„Аз там не стъпвам.“ Къщата са я взели под наем. Докато Й. беше там, той
работеше, но не знае английски, не можеше да се справи с разкарване на
храна по домовете, с работа в ресторанта. Тя бие чинии в един италиански
ресторант, с две българки. И така, ние не отидохме и билетите изгоряха, и
край. Това ми направи впечатление, много, обиди ме, казвам, поканена, аз им
приготвих и подаръци и кво ли не, и накрая стана така. Аз се сетих тогава, че
или има друг мъж при нея и не иска ние да разберем, или е намислила нещо
друго. Сега, жените българките, с които тя работи в италианския ресторант –
всички са разведени. Исках да Ви кажа, че когато те решиха да отиват в
Шотландия, и ги питах за какво, и тя ми казва: „А. там ще учи“. И дядо й
беше жив, и каза така: „А., аз Ви разрешавам да отидете, но ако ти не изкараш
висшето образование, веднага ще те прибера тука“ и тя вика: „А, ще уча, ще
уча дядо. Как няма да уча.“ И какво изучи? Ни що. Намериха й на четири
места работа, тя е хостеса, предлага уиски в нощните заведения. Изкара един
курс от няколко месеца за шотландски английски и това й беше цялото
обучение. И аз я попитах сега: „Ти ще учиш ли?“ Тя каза: „О,оо времето ми
мина, бабо“. Викам: „Ама ти си на тридесет години, мен и сега да ме накарат
да уча, ще отида да уча“ Тя вика: „Хм, времето ми мина. Аз вадя бабо много
пари.“ Защо ги вадиш тези пари?“ „Защото работя на четири места“.
Това лято, всяко лято ходим с А. при баща й на морето. Това лято аз
22
много говорих с нея и й казвам. „Първо, ти си на 30 години трябва да се
омъжиш“. „Аа, бабо, аз няма да взема българин“. „Защо?“ „Защото са много
прости, и бедни“ така. Аз си премълчах. Викам: „Добре, тия колеги, с които
ти замина там, нямаш ли с някой връзка? „О ами те всички се ожениха, имат и
деца“. И те бяха това лято на морето тези нейни колеги, аз ги видях, запознах
се с тях. Аз й казвам: „Ами ти какво смяташ?“ „О, аз в България никога няма
да се прибера“. Викам „Защо?“ И тука ми навява на мисълта, че тя с тоя круиз
видя живота, тя видя тия богаташи как живеят и това й хареса на нея. И й
казвам: „Добре, ами майка ти?“ „Ааа, и майка каза, че няма да се прибира, ние
ще купуваме къща тука.“ Викам: „Къде ще купувате къща?“ „Ами, бабо,
много е скъп тука наема, тука консумативите са страшни, тук ни взимат
повече от 50 % от парите, които получаваме, ги даваме за данъци,
консумативи и така.“ И аз й казвам: „Ами, от къде ще вземете пари?“ И тя ми
казва това лято на морето: „Ами, бабо, аз мисля, ако ти можеш да ми дадеш
26 хиляди лева. Аз съм хванала връзки в Е., да ми дадат лихва в една банка, с
5% ниска лихва, връзки хванала, но аз трябва да внеса 26 хиляди лева, като
начална вноска за да тегля този голям кредит. И аз й казах така: „Първо, аз
нямам такива пари. Дядо ти почина. С една пенсия съм. Татко ти почти не
работи.“ Той по четири месеца е на морето след това се прибира тука. И
накрая аз разбрах, че къщата в Г. се иска, да се продаде и с нея да се тегли тоя
заем в Шотландия да си купят къща. Когато майка й каза, че иска къщата. Тя
ми заяви това, вика: „В Г. ще искам майко къщата“, когато ми каза, че щеа се
развежда. Викам: „Ти ще искаш, но ти не си дала една стотинка за нея. Ти
дори не знаеше и парцелът къде е.“ Синът ми, това лято той смени покрива на
къщата в Г., защото направи и един магазин залепен за къщата и тая година
той извика майстори, които туриха цял ламаринен покрив, защото той
протече на няколко места, на къщата тавана също протече. Извика майстори
оправи всичко. С негови пари го направи това, и аз помогнах. Синът ми
живее там в къщата Г.. Аз му предложих, някой път като закъснее с колата,
защото сега работи на магазина и му е много трудно, вика: „Не, аз си отивам
там, и без друго трябва да я наблюдавам къщата, да я пази“. И там си спи там,
си живее, но през деня идва тук и работи в магазина. По 4 месеца ходи в К..
Три години ли, четири ли вече. Започва от май месец. На края на май отива,
отварят базата. В тяхната база, аз понеже ходя вече няколко години с А., в К.,
тя е база на нашето горско стопанство, огромна база, с бунгала, много гости
23
има, и много хора от К. и даже от Бургас ходят и си правят там рождени дни,
сватби и има много посещения и много певици ходят там. И един ден,
гледаме тука като си бяхме, той пуснал, че се снима с певицата Ивана, и моят
големия син вика: „Майко, майко ела да видиш, Д. се снимал с Ивана.“ И аз
викам: „Ами какво да направя, всеки може да се снима с певица“. След това
се беше снимал с една друга певица. И Й.ка ми вика: „Какви са тия снимки
дето праща? Една черна, една руса?“ Викам: „Ами иди ги питай, що не са се
боядисали друго“. Той има много приятели. Той работи, сервира, носи им
коктейли. Синът ми няма извънбрачна връзка. За Й.ка не съм чула такова
нещо – в Шотландия няма кой да ми каже. Направи ми впечатление, че тя –
пак се съмнявам да не е от чашката –пак се скара с всичките си колежки в
Шотландия, с които работеше в италианския ресторант, даже и тая жена от Г.,
при която отидоха и която ги прие в къщата си и с нея се е скарала и не
говори. Тя отиде там и с моя племенинца – на брат ми с дъщеря, която в
момента е управител там на някакъв хотел и се омъжи за някакъв адвокат – и
с нея също се скара, живееха в една къща. Какво да Ви кажа, все си мисля, че
има вина чашката. Още в България си пие. Мисля, че да, прекалява с
алкохола. Може би и самотата там влияе. Тя в момента е напуснала
италианския ресторант. Но тя се оплаква, че работи по 14-16 часа в
Шотландия. Когато тръгнаха аз им казах така: „Аз съм против, защото всички
в нашия квартал, които отидоха се разведоха.“ И дадох акъл, до сега,
разделени семейства, един в Италия друг в Германия – няма семейство, имам
опит, дългогодишен. Много пъти синът ми направи опит да върне Й.ка в
България, за да си спаси семейството. Даже и аз се намесвах, и давам и акъл,
и девер й, моят голям син и той се обажда: „Какво ви трябва? Имате къща
тук, имате магазин, имате мотор, имате три коли. Какво искате и какво
правите там?“ Те казаха: „В България няма живот, а особено в Пазарджик
няма един културен човек.“ Освен това, тя не го оставя мъжа си за първи път.
На времето тя с моята племенничка пак, тази братовчедка, отидоха в
Германия. Тя остави Д. за някакви 8 месеца. Да работят в някой хотел
камериерки в Германия. Тогава и свекър й, и аз бяхме много против. Но
моята племенница, знаеше немски, знаеше английски, тя е отворена така,
доста, и вика: „Д, идваш с мен в Германия“ и двете се казват Д. Отидоха,
стояха няколко месеца, една вечер се обажда плачейки: „Д. прати ми пари да
се прибера.“ Той вика: „Ама нали работиш там? Как ще се прибираш?“ О,
24
прати ми веднага, тая българска фирма, не плащат, измамници. И си дойде.
Тогава той нямаше и 50 години кога го остави. До тук аз не съм чула, нито
приятелите му да ми кажат: „Ама Д. да си има приятелка. Нито в К..“ аз не
съм чула такова нещо. Това той си знае, аз не знам. Мъжът ми почина, и аз
реших, защото и аз не съм много добре, реших да им разделя къщата. И тъй
като мъжът ми е оставил един лист написан, колко пари сме дали за къщата в
Г., то почти всичките пари са наши, защото и колата, която Й. продаде, той
им беше дал пари да си купят с големия син по една кола, и той си купи **, и
после го продаде, за да го вложи в къщата. Значи и тя е с пари на мъжа ми. И
аз реших да им разделя къщата в Пазарджик. Преди имаше един закон, че
нямаме право в България да имаме две жилища. И тогава големият ми син
беше горе-долу на 10-12 години, и решихме с баба му моята свекърва,
нейният етаж, който е 80 квадрата да го припишем на голямото момче,
защото Д. беше малък. Й. е малкият син, големият е Л. – със седем и половина
години е по-голям. Понеже единият етаж, в който живее и сега сина ми –
големият, му е завещан на времето от баба му и от баща му, и той си е
собственик на този етаж, но той е 80 квадрата. А горе баща му направи един
етаж върху цялата къща, върху цялото пространство имаше и сестрата на
свекър ми една стая и върху нея тя ни даде суперфиция и ние построихме
върху цяла къща на две улици. И там са 144 кв. само вътрешна площ, а с
тераси отиват към 160 квадрата. Л. си беше негов този първият етаж от 80 кв.,
завещан му от баба му и от баща му, а горният беше само на мен половината,
и на мъжа ми другата половина, защото е строен след брака. Там сега на
горния етаж живея аз. Д. живя 8 месеца. След това големият ми син се ожени
и той живя осем месеца, защото долу правихме ремонт етажът е по-стар. На
първия етаж, който е 80 кв. е на Л.. А горният етаж е наследствен и на Л., и на
мен, и на Й.. И аз реших така, понеже сме дали пари за Г., Й. ще вземе 80-те
квадрата от брат си той му го дари, заедно със съпругата си. Те двамата Л. и
съпругата му дариха на Й. 80 кв. жилище, защото той си има жилище в Г.. А
горе големия етаж, аз дарих на Л., и Й. дари неговата част. И ние с Й. дарихме
на Л. горе големия апартамент, а той стана собственик на малкия, но и двете
са чрез дарения. Л. си живее в неговия си етаж – малкия, защото вика: „Не
искаме да те притесняваме горе майко. И ти си възрастна вече. Ние като
дойдем, защото имат дъщеря, която живее в Бургас и идва тука с малко
бебенце.“ Й. ако иска да живее в къщата трябва да живее при мен. Той не
25
иска да живее при мен.
ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): - Аз ще пратя бившата ми жена да живее там.
СВ. Т. Б.: - Не съм чула обидни думи нещо, между Й. и Й.ка, но така си
говореха, с псевдоними, с разни, ей такива, занасят се, закачат се, дойдат
приятели, говорят. Аз не съм разбрала по-остри. Той е избухлив. Някой път
като рече да й каже нещо, и тя не взима дума, за някоя стока, за някоя цена, й
и кресне. И тя започва да отговаря. Но кавги големи, разплакване. Аз никога
не съм я видяла разплакана. Никога не ми се е оплаквала да е имало насилие.
Аз мисля, че ако е имало такова нещо, тя най-напред на мен ще каже и аз
веднага ще стегна юздите – няма начин, но не съм чувала такова нещо. Този
магазин в Г. не е малък магазин, той го направи клуб на моториста, но е
дълго, голямо помещение залепено за цялата къща. Ремонтът е не само на
магазина, и къщата е засегната. Претърсване на къщата направи със смяна на
керемиди. Ремонтът е на магазина, но е засегнало и покрива на къщата. Освен
това има гаражче като с навес и него ремонтира.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
С. Д.. Д..: – ЕГН: **********, на 58 години, българин, български
гражданин, със средно специално образование, в момента не работя, женен,
неосъждан, без родство със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. С. Д..: - Желая да бъда свидетел. Обещавам да кажа истината.
Приятел и колега съм на Й. АТ. Б.. От много години се познавам, не е близко
приятелство, но се познаваме отдавна. Познавам и съпругата му Й. Д. Б..
Празнували сме заедно нови години – моето и тяхното семейство. Не сме
били толкова много близки да се събираме всеки ден, но се познаваме много
добре. Според мен, аз да Ви кажа честно, когато разбрах, че те ще се
развеждат не можах да повярвам цял ден. Бях много учуден. Според мен те
имаха добри отношения. Не съм ставал никога свидетел да проявяват грубо
отношение един към друг. Знам, че живееха в с. Г.. Посещавал съм жилището
26
им в Г.. Още 2012-2013 г. тогава съм ходил там. То беше доста предпочитано
от обкръжение, от компанията и ходехме у тях- чисто, добро обзаведено. Не
съм забелязал да има конфликт между тях – семеен скандал никога не е
имало. Не мога да Ви кажа каква е причината да заминат в чужбина, по това
време аз бях международен шофьор и ме нямаше тук. Знам, че живяха в
Шотландия. Й. никога не е споделял, че са имали проблеми. Проблемите, за
които ми е споделял е само за неговата работа. Й. работеше в Шотландия
пица деливъри знам че е бил в Шотландия, доставки. Аз доколкото си
спомням имаше здравословен проблем, някаква алергия поради която той се
прибра. Мисля че в България разреши здравословния си проблем мисля, че се
оправи. Лично да Ви споделя, и моята жена също живее в чужбина, и аз не
мога да й кажа ела непременно ти трябва да живееш тук. Предполагам, че
това е нейно решение на Й.ка да остане да живее в чужбина. Ние работим
2020 г. и 2021 г. работим на морето, в К., заедно в ресторант. Там работихме с
него на обща отговорност, даже и гласувахме тази година там. Не знам и не
съм ставал свидетел на това Й. да е с друга жена. Приятелства около нас има.
Това е ежедневие да се снимаме, всеки се снима там, терасите са отворени. В
този комплекс не гостуват певици. Задължението основното на Й. беше като
барман, помагаше и при настаняване, много неща. Аз бях само барман. С Й.
си направихме адресна регистрация в К., за да може да гласуваме и да не си
идваме до тук, защото ние нямаме почивни дни. Там през лятото се работи
всеки ден. Две години работим заедно с Й.. Аз 2019 г. работех още в Европа.
Да, Й. през 2019 г. работеше в К., защото аз ходих там през 2019 г. С моята
дъщеря и той работеше там. В К. е идвала дъщеря му. Съпругата му не съм я
виждал да идва в К.. Откакто са заминали в чужбина не съм виждал съпругата
му. Аз тази година бях в К. от началото на юни до края на август. Той отиде
по рано - с други хора, за да може да подготвят комплекса. Да кажем април
месец. Ами – април, май, юни, юли и август – 5 месеца Й. е там в К..
Различно приключва сезонът до 5-ти – 6-ти септември. Като се прибере Й. си
живее в къщата в Г.. Не съм бил свидетел Й. да се държи избухливо и грубо
към съпругата си. Не е имало случай на морето някой посетител да ядоса Й. и
той да се държи грубо и да обижда. Е, сега, взаимоотношения с колеги,
примерно с мен или със собственика, когато – но то е много за малко, иначе
такива скандали не е имало никога. Аз съм му много добър приятел, мога да
кажа, че е удоволствие за мен да общувам с него през цялото време, готов съм
27
да му помагам, защото той също ми е помагал, и затова бях учуден от
нейното желание да се развеждат. Казвам Ви, цял ден бях учуден, мислех си,
че това е някаква шега. Той никога не ми е споделял да е имал проблеми с
жена си. Той също беше много учуден. Това го разбрахме тази година на
морето. Помня, че отвън в имота в Г. има едно като предградие. Той си прави
такива ремонти, на покрив, отвътре. Аз не съм я виждал най-малко от 7-8
години тая жена – Й.ка. През тези 7-8 години този имот в Г. си го стопанисва
Й.. Дали ходи, или не? – Мисля, че след като се излекува от заболяването си,
Й. ходи пак в Шотландия, но за кратко.
Искам да кажа, че съм шокиран, от – това го знам от него (свидетелят
сочи ответника), никога не съм чел документите, но няма да ме лъже за това,
което е написано, и също не мога да го повярвам. Това е някаква клевета
срещу него. Това, което е описано в исковата молба. Аз знам от части, не съм
я прочел, но със сигурност има неща, които са абсолютно невярни. Не съм я
чел, това е, което Й. ми е споделил. Нито тя има, нито той има проблеми с
алкохола. Консумират алкохол с мярка. Никога не съм видял такова нещо –
някой от тях да проявява агресия след консумация на алкохол. Злоупотреба с
алкохол, такива работи – той отваряше сутрин в 6 часа магазина в
продължение на месеци – може ли човек, който употребява алкохол?
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
АДВ. Д.: - Господин съдия, други искания нямам. Считам, че делото е
изяснено. Моля да дадете ход по същество.
АДВ. Ц.: Аз също нямам други доказателствени искания господин
съдия. Считам делото за изяснено изяснено от фактическа страна.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
28
АДВ. Д.: - Господин съдия, имам едно предложение, тъй като времето
много напредна, да ни дадете възможност да напишем писмени защити с
колежката, ако е съгласна.
АДВ. Ц.: - Господин съдия, с оглед напредване на времето, и тъй като
доста продължи заседанието, в което не знам какво се случва, затова ще
помоля за срок за писмена защита.
Съдът обяви устните състезания за приключени.
Съдът обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законно установения
едномесечен срок, но не по-късно 19.12.2021 г.
По искане на страните и поради относителна фактическа сложност на
делото съдът определя едноседмичен срок от настоящото съдебно заседание,
в който едноседмичен срок всяка една от двете страни би могла да представи
писмена защита.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 16:19 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
29