Р Е Ш Е
Н И Е
№260187 04.08.2021 г. гр.С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І - ви въззивен състав,
в публично заседание, проведено на седми юли две хиляди и двадесет и първа година,
в следния съдебен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар: Таня Кемерова
като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1194 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Р.М.С. *** против решение № 112/23.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 5469/2018
г. по описа на Старозагорския районен съд.
Твърди
се, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му при
допуснато съществено процесуално нарушение, необоснованост и нарушение на
материалния закон.
Излагат
се оплаквания за необоснованост на направените от първоинстанционния съд
изводи, касаещи ползването на съсобствения имот единствено от въззивницата,
както и за постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в несъбиране на допуснатите по почин на Р.С. гласни
доказателства.
Претендира
се отмяна на решението и постановяването на ново, с което предявеният иск бъде
отхвърлен, а на страната бъдат присъдени разноски.
В
заканоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна М.С.М. ***, с
който жалбата е оспорена като неоснователна.
Изложени
са съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, т.к. при
постановяването му СтРС не е допуснал твърдяното в жалбата съществено
процесуално нарушение, направените от съда фактически и правни изводи
съответстват на събраните доказателства, а материалният закон е правилно
приложен.
Претендира
се първоинстанционното решение да бъде потвърдено, а на въззиваемия да бъдат
присъдени разноските пред въззивната инстанция.
В проведеното открито съдебно
заседание въззивницата не се явява и не се представлява от пълномощник.
Въззиваемият се представлява от пълномощник-адвокат,
чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение, както и за присъждането на разноските пред
въззивната инстанция.
След преценка на твърденията,
изложени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с кумулативно обективно съединени искове по чл.31, ал.2 от Закона за
собствеността (ЗС), предявени от М.С.М. срещу Р.М.С. за сумите съответно от 630
лв. и от 900 лв., представляващи обезщетения за лично служене от ответницата
със съсобствени на страните недвижими имоти.
В исковата си молба ищецът е
изложил твърдения, че двамата с Р.М.С. са съсобственици на недвижими имоти,
представляващи дворно място в гр.С.З., първия етаж от построената в него
жилищна сграда и построената в дворното място постройка от 36 кв.м., като по
отношение на дворното място и постройката съсобствеността била при равни квоти
от по ½ идеална част, а по отношение на първия етаж от жилищната сграда
– при квоти от 1/6 идеална част за ищеца и 5/6 идеални части за ответницата.
Посочил е, че ответницата ползва целия първи жилищен етаж от жилищната сграда и
цялата постройка, като с нотариална покана, връчена на Р.М.С. на 09.02.2018 г.
той я поканил да му заплаща обезщетение.
Претендира обезщетения в размери съответно от 630 лв. за 1/6 идеална част от
първия етаж на жилищната сграда и от 900 лв. за ½ идеална част от
постройката, и двете за периода от 09.02.2018 г. до 30.10.2018 г.
В законоустановения едномесечен
срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от Р.М.С., с
който е оспорила исковете като неоснователни. Изложила е възражение, че
постройката от 36 кв.м. не е съсобствена, а е нейна лична собственост. Оспорила
е твърдението, че си служи еднолично с първия етаж на жилищната сграда, като в
тази връзка е изложила твърдения, че имотът е в окаяно състояние и от дълги
години не се ползва, а в едната стая се намира багаж само на ищеца и той държи
ключа за нея. Сочи, че след получаване на нотариалната покана е направила опит
да предостави ключове на ищеца, но последният не е проявил желание да ги вземе.
Искът е оспорен и по размер с аргумента, че претендираното обезщетение е
прекомерно с оглед лошото състояние на имота.
По реда на чл.214 от ГПК е било
допуснато изменение по размер на исковете, като същите са били предявени за
сумите съответно от 522,80 лв. за 1/6 идеална част от първия етаж на жилищната
сграда и от 922,32 лв. за ½ идеална част от постройката, и двете за
периода от 09.02.2018 г. до 30.10.2018 г.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е уважил предявените искове и е присъдил на ищеца
обезщетения в размери съответно от 522,80 лв. за 1/6 идеална част от първия
етаж на жилищната сграда и от 922,32 лв. за ½ идеална част от
постройката, и двете за периода от 09.02.2018 г. до 30.10.2018 г., като е
приел, че е налице твърдяната съсобственост между страните, при посочените
квоти, както и че Р.М.С. си е служила еднолично с тях за исковия период, след
като надлежно е била поканена от М.С.М. да му плаща обезщетение.
От събраните в първоинстанционното
производство писмени доказателства безспорно е установено, че М.С.М. и Р.М.С. са придобили по
наследство дворно място в гр.С.З.,
първия етаж от построената в него жилищна сграда и построената в дворното място
постройка от 36 кв.м., като по отношение на дворното място и постройката
съсобствеността помежду им е възникнала при равни квоти от по ½ идеална
част, а по отношение на първия етаж от жилищната сграда – при квоти от 1/6
идеална част за М.С.М. и 5/6 идеални части за Р.М.С..
С влязло в сила решение №
260265/03.11.2020 г. по гр.д.№ 1487/2020 г. по описа на Старозагорския районен
съд е било прието за установено по отношение на М.С.М., че Р.М.С. е собственик на постройката от 36
кв.м. по силата на придобивна давност чрез осъществено в периода от 1978 г. до
2014 г. от наследодателя й Т.М.С., а след смъртта му – продължено от нея,
владение.
С нотариална покана, получена от Р.М.С.
на 09.02.2018 г., М.С.М. я е поканил да му осигури достъп до първия етаж на
жилищната сграда и постройката от 36 кв.м., които държала и ползвала изцяло,
както ида му заплаща обезщетение от 70 лв. месечно за първия етаж на жилищната
сграда и от 100 лв. за постройката.
От свидетелските показания на
разпитаните по почин на М.С.М. свидетели Ж.Т.Ж.и Ж.Т.Г.се установява, че М.М.
има наследствен имот в ***, който представлява дворно място, с първи етаж от
жилищна сграда и друга постройка, в която Р.С. развива търговска дейност. М.М.
търсил споразумение с чинка си Р. да има достъп до къщата и на няколко пъти
ходил при нея, за да иска ключ. На свидетелите споделял, че Р.С. не му дава
ключ и не му осигурява достъп до имота.
От приетото от съда и неоспорено
от страните заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че
за исковия период от 09.02.2018 г. до 30.10.2018 г. средния пазарен наем за 1/6
идеална част от първия етаж на жилищната сграда е в размер на 522,80 лв., а средният пазарен наем за ½ идеална
част от постройката от 36 кв.м., функционираща като магазин, е в размер на
922,32 лв.
Въз основа на така установените
факти, съдът направи следните правни изводи:
Въззивната жалба е редовна, т.к.
има изискуемото по закон съдържание, и е допустима, т.к. е подадена в предвидения
срок за въззивно обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата се
преценява за основателна поради следните
съображения:
Обжалваното решение е валидно и
допустимо, а по същество неправилно, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.31,
ал.2 от ЗС съсобственикът, който си служи лично с общата вещ, дължи обезщетение
на останалите съсобственици от деня на писменото поискване.
Разпоредбата визира
извъндоговорен източник на гражданска отговорност, който стои на плоскостта на
неоснователното обогатяване - всеки трябва да получи онова, което се следва за
притежавано от него субективно право, като в случая е необходимо обеднилият се
съсобственик да е отправил писмена покана за заплащане на обезщетението.
В настоящото производство се доказа
по надлежния ред, че въззиваемия М.М. е поканил въззивницата Р.С. да му заплаща обезщетение за личното служене
с първия етаж от жилищната сграда и с постройката от 36 кв.м.
С влязло в сила съдебно решение
обаче е било установено, че Р.М.С. е
собственик на постройката от 36 кв.м. по силата на придобивна давност чрез
осъществено в периода от 1978 г. до 2014 г. от наследодателя й Т.М.С., а след
смъртта му – продължено от нея, владение.
Съгласно указанията по
приложението на закона, дадени с ТР № 4/2012 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ОСГК
на ВКС позоваването на изтеклата придобивна давност не е елемент от фактическия
състав за възникване правото на собственост, а процесуално средство за защита
на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане
на законовия срок по чл.79, ал.1 от ЗС.
В аспекта на конкретния казус
това означава, че към момента на отправяне на поканата от страна на М.С.М., а
икъм момента на предявяване на иска, построената н съсобственото на страните
дворно място постройка от 36 кв.м. не е била съсобствена между М. и
въззивницата, а е била собственост на Р.М.С..
Ето защо исковата претенция за
присъждане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за едноличното служене с този
постройка е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на първия жилищен
етаж на жилищната сграда е безспорно установено по делото, че той е съсобствен
между страните при квоти от 1/6 идеална част за М.С.М. и 5/6 идеални части за Р.М.С..
Съгласно указанията по
приложението на закона, дадени с ТР № 7/2012 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ОСГК
на ВКС лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им,без да се събират добиви и граждански
плодове.
Претенцията за обезщетение по
чл.31, ал.2 от ЗС ще е основателна когато неползващ съсобственик е отправил
писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това : 1)
той или член на неговото семейство продължава пряко и неспосредствено да си
служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои
(лични или на семейството си) потребности, без да зачита конкурентните права на
друг съсобственик; 2) той или член на неговото семейство не си служи пряко и
неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг
съсобственик да си служи с нея (например като държи ключа); 3) ползващият
съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание (с договор за заем за
послужване) трето за собствеността лице,което само или заедно с него ползва
общата вещ.
Доказателствената тежест за
установяване на правно-релевантните факти, обуславящи възникването на правото
на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС е възложена на претендиращия обезщетението
съсобственик, който следва да ги установи при условията на пълно доказване.
В настоящият случай с исковата си
молба М.С.М. е твърдял форма на лично служене от страна на Р.М.С. със
съсобствения на страните жилищен имот, представляваща сбор от две от трите
възможни проявни форми - пряко и неспосредствено да си служи с цялата обща вещ,
без да зачита неговите права, и
недопускането му в имота, чрез непредоставяне на ключ.
С отговора на исковата молба Р.М.С.
е оспорила твърденията му, че лично си служи с имота, като е изложила
контрааргументи за лошо санитарно-техническо състояние на сградата, и за
наличието на ползване от страна на М.С.М. на една от стаите, в която са били
заключени негови вещи, както и за осигуряване на достъп чрез предоставяне на
ключ, който той не е пожелал да получи. Въззивницата не е доказала тези свои
твърдения, но от своя страна въззиваемият не ги е оспорил изрично.
Посредством ангажираните от М.С.М.
гласни доказателства не е проведено пълно доказване на твърденият от него факт,
че Р.М.С. си служи лично с целия първи етаж на жилищната сграда, а установяват
служенето с използваната за търговска дейност постройка, която обаче не е
съсобствена на страните.
Не е проведено и пълно доказване
на твърденият от него факт, че Р.М.С. му препятства достъпа до имота като не му
дава ключ, т.к. в тази им част събраните гласни доказателства не касаят преки
лични възприятия на свидетелите, а са опосредени от казаното им от самия
въззиваем. И двамата свидетели сочат в показанията си, че в последните две
години са придружавали на няколко пъти М.С.М. при посещенията му в имота, но не
са виждали, че Р.М.С. отказва да му даде ключ, а М. им е казвал това.
Ето защо въззивният съд намира,
че поради недоказаността на всички елементи от фактическия състав за възникване
правото на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, исковата претенция на М.С.М. за
присъждане на обезщетение за еднолично служене от страна на Р.М.С. с целия
първи етаж на жилищната сграда е неоснователна и поради това подлежи на
отхвърляне.
По изложените мотиви въззивният
съд намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено
изцяло, а вместо него да бъде постановено ново, с което предявените от М.С.М.
против Р.М.С. искове по чл.31, ал.2 от ЗС следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
При този изход на делото, по
правилата на чл.78, ал.3 от ГПК Р.М.С. има право на разноски и за двете съдебни
инстанции.
С оглед наличните по делото
доказателства за направени разходи за платени адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита в първоинстанционното производство в
размер на 450 лв., държавна такса за въззивно обжалване в размер на 29 лв. и
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита във
въззивното производство в размер на 330 лв., съдебно-делеводни разноски в общ
размер от 809 лв. следва да й бъдат присъдени.
На основание изложените мотиви и
на основание чл.271, ал.1, пр.ІІ-ро от ГПК Старозагорският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 112/23.01.2020
г., постановено по гр.д.№ 5469/2018 г.
по описа на Старозагорския районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.С.М., ЕГН
– **********, с настоящ адрес: *** срещу Р.М.С., ЕГН – **********, с адрес ***
кумулативно обективно съединени искове по чл.31, ал.2 от Закона за собствеността,
с които се претендира присъждането на сумите съответно от 522,80 лв., представляваща обезщетение за
еднолично служене за периода от 09.02.2018 г. до 30.10.2018 г. със съсобствен
на страните имот, представляващ първия етаж на жилищната сграда, и от 922,32
лв., представляваща обезщетение за еднолично служене за периода от 09.02.2018
г. до 30.10.2018 г. със съсобствен на страните имот , представляващ постройка
от 36 кв.м., построени в дворно място, находящо се в ***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от Гражданския процесуален кодекс М.С.М.,
ЕГН – **********, с настоящ адрес: *** да заплати на Р.М.С., ЕГН – **********,
с адрес *** сумата от 809 лв. (осемстотин и девет лева) –съдебно-деловодни
разноски пред първата и въззивната съдебни инстанции.
Решението не подлежи на касационно
обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/