Номер 318606.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 06.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100502872 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ОД на МВР, гр. Варна, представлявана от
Директора Даниел Стайков Пашов срещу Решение № 3851 от 11.08.2020г. по гр.д. №
17102/2019г. по описа на ВРС, IX-ти състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на К. П. П. с
ЕГН ********** сумата от 1757.34 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 250 часа за периода 01.10.2016г. до
30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от ищеца в
дневен с коефицент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 21.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 226.95 лева, представляваща мораторна лихва начислена за
периода от 01.01.2017г. до 30.09.2019г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради неправилно приложение
на материалния закон. Съдържа доводи, че в относимия период страните били обвързани от
служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове
по приложението му. В ЗМВР липсва препращаща норма, която да даде основание за
субсидиарно приложение, както на разпоредбите на КТ и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредбата за структурата и организацията на
работното време, така и на ЗДСл, по отношение на работното време и неговото отчитане и
заплащане на възнагражденията. Първоинстанционният съд не е съобразил, че ищецът е
държавен служител – полицейски орган и неговите служебни правоотношения се уреждат
единствено от ЗМВР. Препращането в специалния закон към КТ и ЗДСл е изрично, като за
процесните отношения общата уредба не намира субсидиарно приложение. Законодателят
1
прави ясно разграничение между статута на държавните служители с полицейски
правомощия по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и статута на държавните служители по т. 2 и
лицата работещи по ТПО по т. 3, който се урежда със ЗДСл, съответно статутът на лицата
работещи по ТПО, който се урежда при условията на КТ. С оглед специалния характер на
ЗМВР, размерът на допълнителните възнаграждения следва да се определи съобразно
специалните правила посочени в него и в издадените Наредби и заповеди на министъра на
ВР, въз основа на призната от закона делегация. По отношение на служителите на МВР в
процесния период е действала наредба, в която липсва изрична норма допускаща
трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице
е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в
МВР, поради което общите норми на КТ и НСОРЗ не могат да намерят приложение. ВРС не
е отчел също спецификата на служебните правоотношения на служителите в МВР,
обусловени от вменените им с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР функции и предвидените в закона редица
компенсаторни механизми. Нормативно основание за заплащане на нощния труд като
извънреден няма нито в ЗМВР, нито в КТ. Евентуално поддържа довод, че в конкретния
случай не са налице предпоставките за преобразуване на нощния труд в извънреден по КТ и
НСОРЗ, доколкото по ЗМВР дневното и нощно работно време са с еднаква
продължителност и не е налице работа по трудови норми. Моли в заключение да се отмени
обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове бъдат
отхвърлени като неоснователни. Евентуално моли исковете да се отхвърлят частично за
периода от 01.01.2018г. до 16.07.2018г. поради липсата на действаща нормативна уредба.
В отговор на жалбата от К. П. П. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които
обосновава правилност законосъобразност на решението на ВРС, което моли да се
потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са
обективирани искания по доказателствата. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 09.11.2020г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3