№ 828
гр. Варна , 19.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Доника З. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно
гражданско дело № 20213100500491 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:49 часа се явиха:
-----------------------------------------------------------------------
Въззивната страна М. З. Т., редовно призован, явява се лично.
Представлява се от адв. Д.П. и адв. С. Р., редовно упълномощени и приети от
съда от преди.
Въззиваемата страна Х. В. Х., редовно призован, явява се лично.
Представлява се от адв. В.В. и адв. С., редовно упълномощени и приети от
съда от преди.
Въззиваемата страна С. Х. Х., редовно призована, явява се лично.
Представлява се от адв. В.В. и адв. С., редовно упълномощени и приети от
съда от преди.
Трето лице помагач Г. Ж. Ж., редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. П.С., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. Р.: Да се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА
СЪДЪТ е сезиран с въззивна жалба вх.рег.№ 287223/07.12.2020г. от
М. З. Т., срещу решението № 261089/09.11.2020г. по гр.д. № 8639/2019г. по
описа на ВРС – 21-ви състав, с което е отхвърлен предявеният
ревандикационен иск от М. З. Т., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. М. №116,
вх.6, ат.2, ап.5 срещу Х. В. Х., ЕГН ********** от гр. Варна, бул. О.М. №15 и
С. Х. Х., ЕГН ********** от гр. Варна, бул. О.М. №15 за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
недвижим имот представляващ дворно място в село З., ул. К. №21, Община
Варна с идентификатор 30467.501.470 по КК приета със Заповед № РД-18-
17/06.03.2015г. на изпълнителния директор на АГКК, изменена със заповед №
РД 18-3024/16.04.2018г. на началника на СГКК – Варна,с площ от 680кв.м. по
документ за собственост, а по скица 669 кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10м.),при граници: имоти с идентификатори 30497.501.804 и 30497.501.469, и
осъждане на ответниците да предадат владението на имота, на осн. чл.108
ЗС.
ОСЪДЕН е М. З. Т., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. М. №116, вх.6,
ат.2, ап.5 да заплати на Х. В. Х., ЕГН ********** от гр. Варна, бул. О.М.
№15 и С. Х. Х., ЕГН ********** от гр. Варна, бул. О.М. №15 сумата от
4250.00лв., от които 550 лева съдебно – деловодни разноски и 3700 лева
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата
отмяна, като вместо това бъде постановено друго, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№
264177/19.01.2021г. от третото лице помагач Г. Ж. Ж., в който се оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното решение за
правилно и законосъобразно и затова моли за неговото потвърждаване.
2
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от
въззиваемите.
В жалбата и писмения отговор няма обективирани доказателствени
искания.
Адв. В.: Депозирали сме писмен отговор на официалния и-мейл на съда
на 13.01.2021г., който е подписан с електронен подпис.
Адв. С.: Предоставям копие от изпратения на и-мейла на съда писмен
отговор. С писмения отговор нямаме доказателствени искания.
Адв. Р.: Нямам възражения по доклада на делото, поддържаме
въззивната жалба, както е депозирана с всички наведени е същата доводи.
Адв. С.: Оспорваме въззивната жалба, поддържаме депозирания писмен
отговор.
Адв. В.: Присъединявам се към становището на колегата.
Адв. С.: Оспорвам въззивната жалба по съображения, които подробно
съм изложил в депозирания писмен отговор.
СЪДЪТ възприема, че във въззивната жалба има направени оплаквания
за процесуални нарушения, които касаят неправилен анализ на събрания
доказателствен материал, няма наведени твърдения за действително
допуснати процесуални нарушения, които да налагат нов или частичен
доклад по делото.
Адв. П.: Нямаме искания по доказателствата. Представям списък на
разноските и договор за правна защита.
Адв. С.: Представям списък на разноските.
Адв. Р.: Правя възражение за прекомерност.
Адв. С.: Не правим възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Адв. С.: Нямаме искания за присъждане на разноски, считам, че не
дължим такива.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните
списъци с разноски и затова
3
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от страните списъци на
разноските по чл. 80 ГПК, ведно с доказателства за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
Адв. П.: Моля да уважите въззивната жалба, като отмените решението
на ВРС и постановите друго такова, с което да отхвърлите иска.
Единственият обоснован извод на съда е този, че през 1991г. ищецът е
станал собственик на имота и, че не е упражнявал реално фактическо
владение върху имота. Това действително е така. Съдът неправилно е приел,
че след 1991г. до 2005г., праводателят на ищеца – В. С. е упражнявал
фактическа власт върху имота и, че след неговата смърт такава власт са
упражнявали неговите наследници. Тези изводи на съда за упражняване на
фактическа власт през 1991г. от В. С. и след 2005г. от неговите наследници са
необосновани, т.к. не се подкрепят от събраните по делото гласни
доказателства, както и от заключението на приетата СТЕ.
Във въззивната жалба съм изложил подробни съображения защо
изводите на съда са необосновани, относно показанията на свидетелите на
едната и на другата страна. Съдът неправилно е кредитирал показанията на
свидетели - Динев и В., за упражнявана фактическа власт от В. С. след 1991г.,
т.к. те се опровергават, както от показанията на сочените от ищците
свидетели, така най-вече от заключението на допълнителната СТЕ, изготвена
от в.л. Живко Баев. От заключението на вещото лице се установява, че към
2012-2015г. и към 02.07.2018г. през имота и съседните имоти преминава един
черен път и, че имотът не е бил ограден с ограда, това по категоричен начин
опровергава твърденията за упражнявана фактическа власт върху имота от В.
С., а и след това от неговите наследници.
Вярно е, че ищецът през 1991г. е закупил имота, този имот в
продължение на дълги години е бил изоставен, но това не значи, че той е
загубил правото си на собственост. Правото на собственост може да се загуби
само на основанията посочени в чл. 99 от ЗС.
С оглед на всичко изложено, считам че липсват доказателства по делото
4
В. С. и неговите наследници да са придобили правото на собственост, след
като те не са били собственици по давностно владение. Договорът за
продажба, с който наследниците са продали имота не е породил вещно-
правни последици, купувачът по този договор не е станал собственик, не е
станал собственик и последващият купувач, т.к. не е изтекъл срокът за
добросъвестно владение. С оглед на изложеното, моля да уважите въззивната
жалба и присъдите на моя доверител сторените разноски.
Адв. Р.: Моля да уважите жалбата и отмените решението на ВРС, и
постановите друго такова, като постановите установителен диспозитив в
отношенията между страните, че моят доверител е собственик на процесния
имот и на второ място осъдителен такъв, а именно да осъдите въззиваемите да
предадат владението.
Моят доверител е моряк и действително придобива имота през 1991г.,
поради семейни проблеми не може да строи в момента на придобиване, но
всяка година след като се върне от рейс той наглежда имота в с. З..
Действително имотът е бил неограден, така както твърдях аз още с исковата
молба. Правото на собственост се защитава, както от чл. 17 на
Конституцията, така и от чл. 17 от ЕКЗПЧОС. Има изрични упоменати
об0юстоятелства, при които се губи това право на собственост, като смятам,
че тезата на съда, а именно, че е имало давностно владение, категорично не
отговаря на действителността.
По делото има събрани гласни доказателства от лица, които са местни
такива от селото, които казаха, че този имот е бил неограден, едната от
свидетелките го характеризира като черен път. Действително има СТЕ по
делото, както и мога да покажа снимки, от които е видно, че никога този имот
не е бил ограден с ограда. В този смисъл, моля да не цените показания на
свидетелите на насрещната страна като пристрастни такива, предвид това, че
на първо място свидетеля С.Д. е бивш съпруг на Г.Д., която е една от
праводателите на ответната страна, а другият свидетел – В. В., той е бил в
облигационни отношения с дядото, който е продал имота на моя доверител -
В. С., поради което считам, че тези показания са пристрастни и се
опровергават от заключението на допълнителната СТЕ, изготвена от в.л. Баев.
По отношение на оградата, ако е имало такава е била невидима такава,
мога да покажа на съда снимки за сведение. В този смисъл, моля да приемете,
че няма давностно владение осъществено от праводателите на въззиваемите,
поради което и правото на собственост на моя доверител не е изгубено по
реда на чл. 99 от ЗС. Поддържаме и възражението си за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Адв. В.: Моля да отхвърлите въззивната жалба като неоснователна, по
доводи и съображения, които подробно са развити в писмения отговор.
С писмения отговор са оспорени правото на собственост на ищеца,
5
понастоящем въззивник. Видно от събраните по делото нотариални актове на
неговия праводател, може да се установи, че той се легитимира като
собственик на имота, въз основа на оригинерно придобивно основание, а
именно изтекла в негова полза придобивна давност. От своя страна неговият
праводател също се легитимира с нестабилен нотариален акт по
обстоятелствена проверка. От фактите по делото може да се установи, че
праводателят на ищеца не е могъл към датата на снабдяване в нотариален акт
по обстоятелствена проверка да придобие процесния имот на посоченото в
същия основаните, т.к. не е изтекъл изискуемия съгласно чл. 79 от ЗС законов
10г. срок. Само на това основаните е могъл районен съд да отхвърли
претенцията за собственост на въззивника. Наред с това бяха събрани
доказателства, че след закупуването на имота 1991г. и непосредствено след
това той е направил опит за предприемане на действия, касаещи
застрояването на имота. При проверка в КК и регистри на гр. Варна, и с. З. се
установило, че по протежение на имота преминава тръбопровод, който е
пречка за извършване на строеж е имота. Това е било основанието на ищеца
да се дезинтересира трайно от имота, едва след като е установил, че в
твърдения от него имот се строи, тогава вече е проявил интерес да си търси
правата.
От 1992г. до дата на завеждане на делото той не е осъществявал
фактическа власт на имота. Посочените от него пред ВРС свидетели не бяха
дали категорични данни във връзка с осъществяваната фактическа власт, т.к.
същите нямаха преки впечатления, а преразказваха думи, т.е. лични
впечатления от страна на сина на ищеца, понастоящем въззивник.
Считам, че искът е изцяло неоснователен, същото така и въззивната
жалба, поради което моля да я отхвърлите и потвърдите решението на ВРС. А
ако приемете обратното, моля да уважите направеното възражение за
извършените в имота подобрения, съобразно представения списък на същите
и събраните в първо с.з. доказателства. Моля да бъдат присъдени разноски на
моите доверители, за които сме представили списък. По отношение на
възраженията за прекомерност, считам че същото е неоснователно, т.к. в
настоящото производство освен претенцията по ревандикационния иск се
разглежда и възражението за направени подобрения, които са на значителна
стойност.
Адв. С.: Моля да отхвърлите жалбата и потвърдите изцяло обжалваното
решение. Предвид настоящото производство в условията на ограничен въззив,
настоящият състав следва да разгледа наведените в жалбата твърдения.
Такива са направени в насока по неправилността на мотивите на съда относно
преценката на гласните доказателства. В тази насока ВРС има изложени
доводи защо кредитира и защо не свидетелските показания на всеки един от
свидетелите, като считам, че преди изявленията на въззивника, че клиентът
му е моряк и от 1991г. всяка година посещава имота, несъстоятелно е да се
6
приеме, че ще ползва свидетелските показания на две наскоро навършили
пълнолетие деца, които към датата на твърдяното придобиване са били
невръстни деца. Въззивникът не успя да намери други свидетели, които да
докажат твърдените от него факти и обстоятелства, е индиция, че същият е
изгубил владението.
Отделно от това, моля да обърнете внимание, че той не се легитимира
като собственик и пред административните органи, доколкото по делото има
доказателства, а именно административна преписка пред районна
администрация, които установяват, че контакти по повод административни
процедури са били осъществявани само с наследниците на В. С.. В тази
връзка като се има предвид разпределената доказателствена тежест,
поддържам изложеното от колегата по отношение на направените възражения
за прихващане и право на задържане. Поддържаме искането да ни бъдат
присъдени разноски, както и да ни бъде дадена възможност за представяне на
писмена защита.
Адв. С.: Моля да потвърдите обжалваното решение. Основното
оплакване в жалбата е за необоснованост на изводите на първата инстанция,
относно упражняваната фактическа власт и осъществявано владение в имота,
наведените в отговора на исковата молба и нашето становище възражение за
придобиване по давност. Както днес така и в жалбата жалбоподателите
признават, че никога не са упражнявали фактическа власт в имота от 1991г.,
когато са сключили договора с нашия наследодател. При това противоречие
твърденията за необоснованост изглеждат странни, защото се основават на
показанията на двама свидетели с трайни впечатления - Динев и В., които
описват имота преди смъртта на С. и със сигурност и подробно периода от
2005г., неговата смърт, когато владението е упражнявано от С. и Д., от 2014г.
от моя доверител, а след 2016г. от ответниците, на които той е предал
владението. Това владение е било явно, извършвани са многобройни
действия, едно от които са подобрения. Владението не е смущавано, няма
твърдения да е било смутено, било е спокойно. Именно на владението след
2005г. ВРС е основал решаващ извод за основателност на възражението на
ответниците, подкрепено от нас за придобиване на имота по давност чрез
присъединяване и на владението на Г.Ж., както и на предходните праводатели
– Г.Д. и Р. С..
Относно свидетелските показания, всъщност дори няма две групи
гласни доказателства, доколкото сочените от ищците предават първи
впечатления с давност шест месеца преди датата на с.з., а втората не можа да
опише имота изобщо, следователно показанията ѝ нямат стойност за делото.
Моля да споделите извода на ВРС и да потвърдите решението.
Основателни са възраженията на ответниците по иска за недоказаност на
главното твърдение на въззивника за придобиване на имота по правна сделка.
7
Адв. П. /реплика/: Относно твърдението, че В. С. към 1991г. не е бил
собственик на имота, по делото има нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка, който не е оспорен. Пред първата инстанция се
твърди, че имотът не е бил собственост на В. С., а на неговия баща - ЙО. С.. В
подкрепа на това твърдение е представен нотариален акт № 36/1964г., но
липсват доказателства, че имотът посочен в нотариален акт № 36/1964г. е
идентичен с процесния имот. При това положение неправилно се твърди, след
като не е оспорен акта по обстоятелствена проверка, че В. С. не е бил
собственик към 1991г.
Адв. В. /дуплика/: При оспорени права на собственост следваше
ищецът да установи права на собственост по отношение на неговия
праводател. Такива доказателства не бяха събрани, следователно правата на
собственост на ищеца не са доказани.
В-к Т.: Цялото село знае, че това място беше празно, аз поддържах
връзка с В. и Иван, но те умряха. Имам свидетели, които живеят там и са
възрастни, могат да дойдат и да кажат.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалните представители на
въззиваемите страни да представят писмена защита в седемдневен срок след
изготвяне на протокола.
СЪДЪТ обяви на страните, че ще се произнесе с решение в законния
срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:21
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8