Присъда по дело №175/2024 на Районен съд - Тутракан

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 22
по НЧХД № 175 от 2024 год.

Подсъдимият А. К. Н., живущ в ****, ********, с ЕГН **********, е
предаден на съд с тъжба от Р. Д. В. за това, че на 03.04.2024 г. в ****, около
18:00 ч., в сградата на Народно читалище „Развитие 1913“ ****, е нанесъл на
Р. Д. В. от ****, лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 130, ал. 1
от НК.
Повереникът на частния тъжител намира за безспорно установена
фактическата обстановка по делото, като въз основа на нея навежда доводи, че
престъплението, в което е обвинен подсъдимият, било доказано по
недвусмислен начин. Пледира за осъждането на последния.
Защитникът на подсъдимия се солидаризира със становището на
повереника на частния тъжител, че фактическата обстановка е безспорно
установена на база проведеното съдебно следствие, като в противовес на него
излага доводи за недоказаност на деянието, в което е обвинен неговият
подзащитен. Пледира за оневиняването му и присъждане на разноски.
Подсъдимият пледира за оправдаването му.

Съдът, след като анализира събраните по наказателното производство
доказателства и обсъди изразените от страните становища, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. К. Н. е роден на ******, живущ в ****, ********.
На 03.04.2024 г. в сградата на Народно читалище „Развитие 1913“ в ****,
трябвало да се състои събрание на членовете на читалището. Измежду
последните били частният тъжител Р. В. и свидетелите Г.С. (***), К.А., М.А.
(**** ***), И.И. (***** с подсъдимия), Н.Н. (**** подсъдимия), В. Н. и Б.А..
На събранието, тъй като искали да станат членове на читалището,
присъствали още подсъдимият А. Н., ***у К. Н. и св. Г. Д..
Около 18:00 ч., още докато множеството се събирало отвън пред
зданието, между К. Н. и ч. тъж. В. възникнала словесен спор, тъй като
последният не желаел хора, които не са членове на читалището, да присъстват
на негово събрание. След влизането си в залата за провеждане на събранието,
ч. тъж. В. се настанил на стол, намиращ се в средната част на предните
редици, като до него били свидетелите К.А. и Б.А., а в непосредствена близост
зад него – и св. В. Н.. Групата около подсъдимия Н. се намирала в близост до
входната врата на залата. След като присъстващите заели местата си, спорът
между ч. тъж. В. и К. Н. прераснал в размяна на псувни и обиди (Н. напсувал
на майка В., който пък отвърнал с въпроса „Ти ли бе, педераст?“). Вследствие
на това, Н. се засилил към В., който пък, изправяйки се, бутнал намиращ се
пред него стол така, че да препречи пътя на Н.. Последният се спънал в стола
и паднал напред към В.. Последния също паднал, но назад върху стола, на
който допреди това седял.Столът бил със седалка,която вече била във
1

вертикално положение /при ставане от стола седалката сама заемала това
положение/. При падането си назад ч. тъж. В. ударил тилната част на главата
си. За кратко време около двамата се събрали голяма част от присъстващите,
които ги разтървали и им помогнали да се изправят. Междувременно св. М.А.
сигнализирала за случилото се на телефон 112. Същото сторил и частният
тъжител, след като се изправил и заедно с останалите присъстващи излязъл от
сградата на читалището. С оглед подадените сигнали, на място пристигнал св.
Н. П. – дежурен служител в РУ – Тутракан, който провел беседи с част от
присъстващите,включително и с частния тъжител. Той съставил протокол за
предупреждение по ЗМВР на К. Н.. След това ч. тъж. В. бил откаран от св.
К.А. до ФЦСМП – Главиница, където на първия бил издаден фиш за спешна
медицинска помощ. На 11.04.2024 г. по отношение на ч. тъж. било издадено
СМУ № 3812/2024 г. по описа на д-р Т.И..

Изложената фактическа обстановка съдът извежда от показанията на
свидетелите, обясненията на подсъдимия и следните писмени/веществени
доказателства: з. к. на СМУ № 3812/2024 г., издадено от д-р Т.И. – специалист
по съдебна медицина; з. к. на Фиш за спешна медицинска помощ №
461/03.04.2024 г.; з. к. на ЕР № 93903 от зас. № 224/22.11.2022 г.; писмо вх. №
5231/01.11.2024 г. и CD носител със запис на повикванията, извършени на
03.04.2024 г. в 18:20 ч.
Съдът кредитира с най-висока доказателствена стойност показанията на
св. Н. П., тъй като той е единственият свидетел, за когото липсват основания
на бъде предубеден. Въпреки че същият не е бил пряк очевидец на процесните
събития, от показанията му могат да се изведат два важни фактически извода,
касаещи пряко предмета на доказване и подкрепящи едната от двете
представени на съда тези – тази на защитата. На първо място –
непосредствено след процесната ситуация са липсвали видими следи от
нанесен удар по лицето на частния тъжител (което впрочем се подкрепя и от
представените от последния медицински документи). На второ място – от
снетите сведения непосредствено след процесната ситуация, на служителя са
били предоставени данни, че спорът и последвалото съприкосновение е било
изцяло между ч. тъж. В. и К. Н., а не между първия и подсъдимия. Свидетеля
посочва,че частния тъжител не е споделил с него за нанасяни удар или удари
от подсъдимия А. Н..
Показанията на останалите свидетели (с изключение на св. К.А. и св.
Б.А., в частта, в която се различават от тези на болшинството) и обясненията
на подсъдимия съдът кредитира като правдиви, тъй като в основната си част
(въпреки че произхождат от водени и от двете страни свидетели) те се
припокриват едни с други. Посредством тях се установява, че е възникнал
спор между ч. тъж. В. и К. Н., вследствие на който последният се е засилил
към първия и спъвайки се в поставения пред него стол е съборил и самия
тъжител на земята, с при което след съприкосновение са намиращия зад него
стол с вдигната седалка, са настъпили и нараняванията в задната част на
главата му. Показанията на св. К.А. (в частта, в която твърди, че подсъдимият
е нанесъл удар с юмрук в лицето на ч. тъж.) и Б.А. (твърдяща, че е видяла
2

единствено замахването, предхождащо удара), съдът намира за недостоверни,
тъй като, от една страна, остават изолирани от показанията на другите
свидетели, а от друга – те противоречат на обективните находки по делото –
установените с представените медицински документи наранявания в тилната
част на главата на тъжителя. Следва да се подчертае и че показанията на тези
свидетели противоречат и на представената от частния тъжител фактическа
част на обвинението (описана в тъжбата), в която се сочи, че подс. А. Н. го е
хванал за дрехите в областта на гърдите и го е блъснал назад, след което
паднал по гръб и си ударил главата в земята. Това твърдение на тъжителя,
върху което се уповава цялата му претенция, остава абсолютно недоказано и
неподплатено от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. И
твърдението му,че св.В. Н. му е казал,че подсъдимия А. Н. не,че го е
блъснал,но и му е нанесъл удар с юмрук,също беше опровергано от свидетеля
пред съда.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира за
установено от правна страна следното:
Подсъдимият А. Н. е наказателно отговорно лице и като такъв
представлява надлежен субект на престъплението, в извършването на което е
обвинен.
От обективна страна, за да е осъществено престъпно увреждане на
телесния интегритет на пострадалото лице, е необходимо подсъдимият, чрез
действия (в редки случаи – чрез противоправни бездействия), да увреди
здравето на пострадалия – т.е. необходимо е да е осъществено изпълнително
деяние, да е настъпил престъпен резултат и да е налице причинно-следствена
връзка помежду им. Видно от представената медицинска документация, на
тъжителя е била причинена контузия на главата, обуславяща наличието на
болка и страдание (т.е. престъпен резултат по чл. 130, ал. 2 от НК, а не по ал. 1
от с.з.). В настоящия случай обаче съдебният състав намира, че приетата за
установена фактическа обстановка по никакъв начин не обосновава подс. А.
Н. да е извършил каквото и да е престъпно деяние, още по-малко такова по чл.
130, ал. 1 или ал. 2 от НК, тъй като не се установява той да е бил (пряко или
опосредствано) в съприкосновение с тъжителя В.. Следователно, липсва
извършено от подсъдимия деяние, което да е причинило контузията на
тъжителя Въз основа на това, съдът счита, че подсъдимият не е извършил
деянието, за което е обвинен.
Доколкото горното обуславя отрицателен отговор на първия въпрос,
визиран в чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК, то съдът, на основание чл. 304, предл.
първо от НПК, намира за лишен от смисъл по-нататъшния коментар по
отношение съставомерността на предявеното обвинение, тъй като
установените факти водят до извода, че деянието, предмет на обвинението, не
е извършено от подсъдимия.

Водим от горното съдът призна подсъдимия А. К. Н. за невиновен в това,
че на 03.04.2024 г. в ****, около 18:00 ч., в сградата на Народно читалище
3

„Развитие 1913“ ****, е нанесъл на Р. Д. В. от ****, лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
като го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл. 130, ал. 1 от НК.
Предвид изхода на делото и искането на защитника на подсъдимия, на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът осъди частния тъжител да заплати
сторените от подсъдимия разноски за адвокатски хонорар в размер на 1 400,00
лв.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	22
Дата:	18 ноември 2024 г. (в сила от 4 декември 2024 г.)
Съдия:	Спас Маринов Стефанов

Дело:	20243430200175
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	2 юли 2024 г.

Присъда по дело №175/2024 на Районен съд - Тутракан

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите