№ 17988
гр. София, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110120655 по описа за 2025 година
Г. Л. П. е предявил против ЮЛ осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
676.59 лв., представляваща недължимо платена сума за такса за разглеждане,
обективирана в ред № 5, раздел „Основни условия“ от договор за кредит №
****** от 21.05.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ЮЛ е сключен договор за кредит №
****** от 21.05.2023 г. за сумата от 3117.32 лв., ГПР 56.44 %. Поддържа, че в
договора била предвидена клауза за разглеждане на кредита в размер на 676.59
лв., която била включена в погасителни план, която такса била заплатена от
ищеца. Таксата противоречала на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което се
явявала нищожна. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
Ответникът признава исковете с подадения отговор на исковата молба.
Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска. С отговора на исковата
молба ответникът, е заявил, че признава исковете, а с нарочна молба от
25.09.2025 г. процесуалният представител на ищеца прави искане за
постановяване на решение при признание на иска. Не са налице
отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и съдът, на
основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови решение при
признание на иска.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
1
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в производството в
размер на 50 лв., платена държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на
процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за първата
инстанция в размер на 240 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав намира, че не следва да разглежда възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото в
хипотезата на чл. 38 ЗА, съдът определя размера на адвокатското
възнаграждение. С оглед изхода на спора на ответника не се дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЮЛ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*********, да заплати на Г. Л. П., ЕГН **********, със съдебен адрес
***************, чрез адв. Д. Г., по предявения иск с правно основание чл. 55,
ал.1, предл. 1 ЗЗД сумата от 676.59 лв., представляваща недължимо платена
сума за такса за разглеждане, обективирана в ред № 5, раздел „Основни
условия“ от договор за кредит № ****** от 21.05.2023 г.
ОСЪЖДА ЮЛ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*********, да заплати на Г. Л. П., ЕГН **********, със съдебен адрес
***************, чрез адв. Д. Г., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в
размер на 50 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*********, да заплати на адв. Д. Г., вписан в АК-****** с № *********, с
адрес ***************, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата от 240 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца Г. Л. П. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2