Р Е Ш Е Н И Е
№ 2255/12.12.2023г.
гр. Пловдив, 12.12.2023год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ касационен състав, в публично съдебно заседание на тридесети
ноември две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и участието на
прокурора ГИНКА ЛАЗАРОВА,
като разгледа докладваното от Председателя к.а.н.д. № 2274 по
описа за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Обжалвано е Решение № 1351/31.07.2023 г., постановено по АНД № 2516/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х н. с., с което е отменено Наказателно постановление № 367/09.03.2023 г. на Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Пловдив и е отправено предупреждение до С.С. във връзка с нарушение по Закона за горите.
Жалбоподателят
Директор на Регионална дирекция по горите гр.Пловдив излага възражения за
незаконосъобразност на обжалваното съдебното решение, като се иска то да се
отмени и да се потвърди изцяло наказателното постановление. Прави възражения за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ответника.
Ответникът по касационната жалба С.Й.С.,редовно
призован не се явява и не изразява становище по жалбата.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че решението на ПРС е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на обжалваното решение и
с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с
чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на
преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес -
страна във въззивното производство, за която решението е неблагоприятно, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с жалба против Наказателно
постановление № 367/09.03.2023г., издадено от Директор на РДГ-Пловдив, с което
на С.Й.С., на основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН, чл. 275, ал. 1, т.2 и чл.53, ал.1
и ал.2 от ЗАНН, са наложени глоба по чл.
266, ал. 1, т.1 от ЗГ в размер на 150 лева за нарушение на чл. чл. 213, ал. 1,
т. 1 от ЗГ и глоба по чл. 266, ал. 1, т.2 от ЗГ в размер на 150 лева за
нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, и е определено да заплати паричната
равностойност на липсващите вещи - предмет на нарушението - 2,00 пр. куб. метра
дърва за огрев от дървесен вид айлант и върба, в размер на 87,06 лв.
От фактическа страна е установено, че при извършена
проверка на 25.11.2022г. от служители на
РДГ-Пловдив и 01 РУ-Пловдив в дома на С., е било констатирано, че С.С. съхранява в двора
на дома си 2,00 куб.м. пространствени широколистни дърва за огрев (сухи),
дървесен вид - айлант и върба, с дължина до 1,50 метра, немаркирана с КГМ, ОГМ
или ПМ и без превозен билет, доказващ законния им произход. Широколистните
дървета били измерени и маркирани с КГМ № Б2801 и червена боя. За така
установеното бил съставен Констативен протокол № 007749/25.11.2022г. и Разписка
за отговорно пазене на дървата от жалбоподателя, въз основа на който е съставен
АУАН за нарушения на чл.213,ал.1, т.1 и т.2 от Закона за горите и съответно е
издадено НП.
За да отмени НП, съдът е приел, че нарушение несъмнено
е установено, тъй като от събраните по делото доказателства се установява
безспорно от фактическа и от правна страна, че С. е осъществил формално
административните нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ, доколкото
същият е съхранявал в двора на дома си дървесина, немаркирана с контролна
горска марка, съответно с производствена марка и непридружена с превозен билет,
но са били налице предпоставките за прилагане на института на маловажния
случай.
Изложено е в мотивите на съда, че обществената
опасност на дееца е ниска, тъй като
същият няма съставяни други АУАН-и и издавани НП-та за подобни деяния. Описва се, че предметът на нарушението - 2 кубика
дървесина, се явява на ниска стойност - 87,06 лв., т.е. около 8 пъти по ниска
от размера на минималната работна заплата към момента на извършване на
деянието.
Посочва се, че според показанията на св. Марков процесната
дървесина е била добита от сметището, което обстоятелство, въпреки че е било
посочено от С. още при съставяне на АУАН в графата за обяснения или възражения
на нарушителя, не е било изследвано от административнонаказващия орган.
Приема се от районния съд, че в случая съхранението на
изхвърлен ненужен дървесен материал безспорно сочи на по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните деяния от същия вид, каквито биха се явили
например добивът, транспортирането или съхраняването на незаконно изсечена
дървесина.
На това основание е мотивирано, че са налице
предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Решението е правилно.
Касационния съд изцяло споделя мотивите на районния
съд и препраща към тях. Обжалваното решение е пълно, непротиворечиво и ясно
мотивирано, като даденият отговор на повдигнатия спор е съответен на
материалния и на процесуалния закон, поради което решението следва да се остави
в сила.
За маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това деяние, което с оглед
липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид (аргумент от чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН).
Настоящият случай е именно такъв, като макар и
формално да е осъществен състава на вменените административни нарушения, с
оглед посочените по-горе факти и обстоятелства, деянието разкрива по–ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид.
В допълнение следва да се посочи, че към момента на
издаване на процесното НП, според разпоредбата на чл. 266, ал.1 от ЗГ за
нарушения по чл. 213 ЗГ се предвижда глоба
от 500 до 5000 лв., което обстоятелство не е съобразено от административно-наказващия
орган. При това положение налагането на глоби дори в минимално предвидения в
нормативния акт размер от 500,00 лв., се явява несъразмерно тежко наказание,
спрямо степента на обществената опасност на деянието.
Ето защо обжалваното решение ще се остави в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1351/31.07.2023 г.,
постановено по АНД № 2516/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х н. с..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: