Р Е Ш Е Н
И Е
№ 2177
гр. Пловдив,
15.11.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ, І отделение, І състав в открито съдебно заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа
докладваното от Председателя адм.
дело № 2867 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на Глава Х от
АПК, във връзка с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/.
Образувано е по жалба на „ЛИЙТ ГРУП” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовско
шосе“ № 147, склад 76, представлявано от управителя Т.Б.Д., чрез пълномощника
адв. З.,***, против Решение рег. № 32-184747 от 13.10.2020г. към МД № 18BG002002Н0003846 от 08.01.2018г. на директора на Териториална дирекция Северна морска
към Агенция „Митници”, с което е отказано да се приеме митническата стойност на
декларираните стоки с № 23 по МД MNR: 18BG002002Н0003846 от 08.01.2018г.; определена митническа стойност по митническа
декларация 18BG0020020003846 от 08.01.2018г. за стока № 23 – 1 800лева (0,90 лева х 2 000 комплекта);
разпоредена е корекция на митническа декларация MNR: 18BG002002Н0003846 от 08.01.2018г., като са определени дължими суми за доплащане: мито в
размер на 156,56лева, ДДС в размер на 292,24лева и лихва за забава.
Според дружеството - жалбоподател оспореното решение е изцяло немотивирано,
издадено при липса на доказателства за връзка между изложената фактическа
обстановка и правните основания за неговото издаване. Иска се отмяна на
оспореното решение и присъждане на направените разноски. Допълнителни съображения
по съществото на спора са изложени в представените на 01.09.2021г. писмени
бележки от пълномощника адв. З..
Ответникът Териториална дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна. Твърди, че оспореното решение е законосъобразно. На дружеството
е дадена възможност да представи допълнителни доказателства за цената на
стоките, но такива не са били представени, а справедливата цена е в пъти по-висока
от декларираната. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Подробни съображения по
съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Съдът намира, че жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, подадена от активно
легитимирана страна, адресат на оспореното решение, и в преклузивния 14-дневен
срок от съобщаването (видно от отбелязване на л. 16). Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
От представената административна преписка се установява, че на 08.01.2018г.
с митническа декларация № 18BG002002Н0003846 дружеството - жалбоподател е декларирало за допускане за свободно
обращение 26 стоки, 627 колета по фактура № TP20171101 от 01.11.2017г., с фактурна стойност 13 316,40щатски долара,
внос от Китай.
Във връзка с извършена повторна проверка на митническа
декларация с MNR 18BG002002Н0003846 от 08.01.2018г. с писмо изх. № 32-49404 от 13.02.2020 г. (л. 71 - 72),
връчено по пощата на 17.02.2020г., дружеството е поканено да предостави
документи и информация в подкрепа на декларираната митническа стойност и е
уведомено, че ако в определения 10-дневен срок не се представят изисканите
документи и информация митническите органи ще продължат процедурата за
определяне на нова митническа стойност.
С писмо вх. № 32-63316 от 26.02.2020г. (л. 52 - 53) дружеството е депозирало
писмени обяснения и е представило документи за извършените пътувания на
представител на дружеството до Китай, за транспортни разходи, фактури и
разплащателни документи, счетоводни регистри и справки за извършените
последващи продажби (л. 54 – 70).
Със съобщение изх. № 32-154788 от 02.06.2020г.
(л. 23 - 27) по реда на чл.22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 дружеството е
уведомено за мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган
относно митническа декларация с MNR 18BG002002Н0003846 от 08.01.2018г., че започва административно производство и на дружеството е дадена
възможност да изрази становище по мотивите.
Директорът на ТД Северна морска /понастоящем ТД „Митница“ Варна в Агенция
„Митници“/е посочил, че са налице обстоятелства, които обосновават основателно
съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност, поради което
не следва да бъде приложен чл. 70 от Регламент (ЕС) № 925/2013. Въз основа на
приложената фактура № TР20171101 от 01.11.2017 г., фактури за услуги и други
документи е установено, че за стока № 23 по МД 18BG002002Н0003846 от 08.01.2018г. „кухненска ръкохватка с ръкавица – 2 000 комплекта”, 127кг
нето, код по КН **********, декларираната цена е 3,90лева/кг, а справедливата
цена за ЕС е 12,95 лева/кг. Тъй като декларираната стойност на стоките по процесната
МД от 08.01.2018г. е по-ниска от съответната справедлива
цена, валидна за тях в ЕС, възникват съмнения относно реалността на
декларираната митническа стойност, поради което се прилага чл. 140 от Регламент
за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015г. за определяне на
подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №
925/2013.
Директорът на ТД Северна морска е описал действията по уведомяване на
дружеството с писмото от 13.02.2020г. и отговорът на дружеството от
26.02.2020г., описани са приложените към отговора писмени документи. Тъй като
към представените документи не са приложени външнотърговски договор,
кореспонденция, заявки и други документи по сключената сделка, оферти, поръчки,
митническите органи не разполагат с достатъчно доказателства в подкрепа на
действително платената цена. Без да оспорват автентичността на търговската
фактура митническите органи считат, че вносителят не е представил достатъчно
доказателства или сведения за установяване точността на декларираната договорна
стойност, които да отхвърлят възникналите съмнения.
Директорът на ТД Северна морска е посочил, че за целите на проверката на
декларираната митническа стойност на внасяните стоки освен сравнителен анализ
на база наличната информация в митническата информационна система митническите
органи използват оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на ЕВРОСТАТ за подробна
статистика на международната търговия със стоки за всеки продукт, произход и
държава членка на местоназначение за многогодишен период, обикновено последните
четири последователни години – т.нар. „справедливи цени”. Когато декларираната
от вносителя стойност на дадена стока е по-ниска от определената рискова
прагова стойност, определена на базата на справедливи цени, предоставени на
разположение на държавите членки на ЕС чрез системата ТЕЗЕЙ на Съвместния
изследователски център на ЕК, както е в случая, възникват съмнения относно
декларираната митническа стойност.
С оглед установеното, за стока № 23 по МД 18BG002002000Н0003846 от 08.01.2018г. и обстоятелството, че митническата стойност на
внесената стока за килограм нетно тегло е основана на изключително ниска
фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки,
както и липсата на документи в подкрепа на декларираната митническа стойност,
остава съмнението относно действителния размер на митническата стойност на
стоките.
Описан е основният метод за определяне на митническата
стойност, даден в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС), който е договорната цена и
който следва да се преценява заедно с чл.74 от регламента, предвиждащ и други
методи за определяне на митническата стойност. Цитирана е практика на Съда на
ЕС – решение от 16.06.2016г. по дело С-291/15, където съдът приема, че при
извършване на проверка на декларираната митническа стойност тя следва да бъде
сравнявана със справедливата цена, извлечена от информационната система ТЕЗЕЙ
на Съвместния изследователски център към ЕК, а не с рисковия праг, а нова
митническа стойност следва да бъде определена чрез последователно прилагане на
методите, определени в чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013; съответно в тези
случаи е налице достатъчно основание да се отхвърли декларираната по реда на
чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническа стойност без да бъде оспорвана
автентичността на предоставените документи.
Съответно съобразявайки нормата на чл. 74 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 е направен извод, че не може да се определи митническата
стойност въз основа на идентични стоки, тъй като описанието на стоките в кл. 6/8
на митническите декларации за допускане за свободно обращение, регистрирани в приблизително
същия период, е недостатъчно – не включва качество на изделията, изчерпателно
описание на артикулите, състава на материала и т.н., което не позволява
прилагането на метода за идентичност на стоките по смисъла на определението по
чл. 1, § 2, т.4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Посочено е, че за да
се приложи методът, трябва безспорно да бъде установено, че стоките с приети
договорни стойности са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение:
технически характеристики, качество, авторитет, доверие и известност на
стоките, произведени в същата държава, в която са произведени декларираните
стоки, допуснати за свободно обращение в същия момент или по същото време. В
настоящия случай, митническите органи не са открили достатъчно изчерпателна
информация за тези показатели, не е открита информация и при допълнителното
проучване и анализ, поради което този метод не може да бъде използван.
При прилагане на втория вторичен метод за определяне
на митническа стойност по чл. 74, § 2, б.”б” от Регламент (ЕС) № 952/2013 въз
основа на сходни стоки, е анализирана информация за стоки с приети договорни
стойности, произведени в същата държава, които имат подобни характеристики и
подобни съставни материали с декларираните стоки, което дава възможност да изпълняват
същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, и които са
били допуснати до свободно обращение в приблизително същото време. Факторите,
които определят дали стоките са сходни, са качество, авторитет, доверие,
известност на стоките и търговска марка. При изследване на метода е направен
анализ в митническата база данни за декларации за допускане за свободно
обращение с крайно потребление на сходни стоки по същото или приблизително
същото време, т.е., във време възможно най-близко до датата на поставяне под
режим свободно обращение на стоките, подлежащи на остойностяване. Съответно,
намерени са декларирани и приети митнически стойности от други вносители, които
не са необичайно ниски.
Изхождайки от правилото на чл. 141 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013 е определена нова митническа стойност на стоките от 0,90лв./комплект
или общо 1 800лв. На основание разпоредбата на чл. 101 от Регламент (ЕС) №
952/2013 и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС са определени допълнително задължения за
вносно мито в размер на 156,56лв. и ДДС в размер на 292,24лв.
Няма данни в преписката от страна на дружеството да е изразено становище
във връзка с мотивите на предстоящото решение.
На 13.10.2020г. е издадено оспореното решение – предмет на настоящото
съдебно производство.
В хода на съдебното производство от ответника по делото е представен превод
на справка от системата „ТЕЗЕЙ“, приложение към писмо рег. № 32-351981 от
01.12.2020г. (л. 111 – 112). От страна на жалбоподателя са представени писмени
доказателства, съгласно описа на л. 148, сред които фактури за последваща
продажба на стоки, заповеди за командироване на служител на дружеството до
Китай, хронологични регистри на счетоводни сметки (л. 153 – 180).
В хода на съдебното производство по искане на дружеството -жалбоподател е
допуснато извършването на съдебно - счетоводна експертиза, чието заключение
съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните
по делото писмени доказателства.
Вещото лице е посочило, че общата фактурна стойност по инвойс № TP20171101 от 01.11.2017 г., издадена от китайското
дружество, е в размер на 13 316,40 щатски долара и на 30.11.2018г. е
нареден валутен превод на същата стойност в полза на китайското дружество с
основание за плащане инвойс фактурата (банково извлечение на л. 153). Във
връзка с наредения валутен превод в счетоводството на дружеството вещото лице е
намерило извършени съответните счетоводни записвания. Според вещото лице е налице
съответствие между платената цена и декларираната митническа стойност в
процесната митническа декларация.
Вещото лице е изследвало фактурите за продажба, приложени по делото и е
посочило, че жалбоподателят е определил продажна цена на стоките от 0,35лв./пак,
т.е. стоките са продадени с надценка от 0,10лв./комплект. В счетоводството на
дружеството са извършени съответните счетоводни записвания във връзка с разходи
за командировки и самолетен билет за пътуване до Китай на служителя В.Д..
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав
намира следното от правна страна: оспореното
решение
е издадено от материално, териториално и персонално компетентен орган по
аргумент от чл. 19, ал. 7 от ЗМ, съгласно който за целите на прилагане на чл. 29
от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се
издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено
друго. От своя страна, чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 разпорежда, че освен когато даден митнически орган действа
като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и
7, член 23, параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от
митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление.
Следователно, може да се направи обоснован извод, че оспореното решение
е издадено от директора на ТД Северна морска (с променено в
последствие наименование ТД Митница Варна) при спазване пределите на
предоставените му от закона правомощия.
Следва да бъде отбелязано, че оспореното решение не се различава по
съдържание съществено от съобщението от 02.06.2020г., мотивите са идентични,
като е посочено несъответствието между декларираните митнически стойности и
т.нар. справедливи цени, чието приложение е обосновано с мотивите на решението от 16.06.2016г. по дело С-291/15 на Съда на ЕС, което решение е неправилно
интерпретирано от митническите органи, защото съобразяваната в
случая информация (справка от митническата информационна система) не отговаря
на това условие, тъй като от посочените статистически данни не може да се
извърши преценка дали се касае за средностатически размер на покупните цени на
сходни стоки.
Тук следва да бъде посочено, че в хода на
съдебното обжалване са представени единствено фактури за продажба на стоки на
клиенти на жалбоподателя и такива за извършени разходи за командироване на
служител до Китай. Самите фактури за последващата продажба на стоките не е доказателство за
цената, на която са били купени и внесени на територията на страната. В този
смисъл, със заключението на вещото лице не се установяват нови факти от
значение за настоящия спор относно митническата стойност на внесените стоки под
№ 23 по процесната МД и е изцяло неотносимо към предмета на спора. Продажната
цена на внесените стоки при тяхната реализация в страната не е доказателство за
цената, на която са договорени, купени и внесени тези стоки. Счетоводните
записи не са спорен въпрос и също не доказват действителната договорена цена на
процесните стоки.
Същевременно, обаче, е основателно възражението на дружеството -жалбоподател
за неспазване на правилата на чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и
чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на
нова митническа стойност на внесените стоки под № 23 от МД 18BG002002000Н3846 от 08.01.2018г.
Прилагането на вторичните методи по чл.74 от Регламент (ЕС) №
952/2013 за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е
обоснована неприложимост на основния метод по чл. 70. В случая приложението на
вторичните методи е обосновано с ниската декларирана стойност на процесните
стоки, която е по-ниска от справедливата цена на ЕС за стоки с този код по
ТАРИК. Така според констатациите на митническите органи, за стока № 23
декларираната цена е 3,90лева/кг, а справедливата цена на ЕС е 12,95лева/кг. По
административната преписка обаче липсват доказателства, обосноваващи тези
изводи.
В изпълнение на задължението по чл. 140 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447 митническите органи са поискали от дружеството - жалбоподател
да предостави допълнителна информация с писмо от 02.06.2020г., но съмненията им не са
отпаднали, а мотивите са бланкетни и неаргументирани, неподкрепени от никакви
доказателства, извън тези от митническата система MIS ЗА и митническата система „ТЕЗЕЙ“ (л. 96 – 99).
Не е направен необходимия анализ по чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 във
връзка с използвания вторичен метод за определянето на митническата стойност на
процесните стоки. Митническият орган се е позовал бланкетно на
справка в митническата информационна система, без да посочи каквато и да било
статистика за цени и съпоставката им с покупната цена на процесните стоки, не
са изложени мотиви, че е използвана същата информация, съдържаща се в
представената в съдебното производство справка за митническата стойност на
сходни стоки, предмет на внос в периода май – декември 2018г.
Съгласно чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 2015/2447 при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по
реда на член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса се използва договорната
стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско
равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се
определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност
се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни
стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази
договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите,
дължащи се на търговското равнище и/или количествата.
Следователно,
директорът на ТД Северна морска не е направил
необходимия анализ по чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на
съществените елементи във връзка с използвания вторичен метод за определянето
на митническата стойност на процесните стоки № 23, поради което оспореното
решение се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.
Ето защо,
оспореният административен акт е постановен в нарушение на материалния закон,
поради което е незаконосъобразен и като такъв ще следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото, основателна
се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на разноски. По делото
своевременно са претендирани съдебни разноски от процесуалния представител на
жалбоподателя, които се установиха в общ размер от 750лв. /седемстотин и
петдесет лева/, от които: 50лв. - внесена държавна такса, 300лв. изплатено
адвокатско възнаграждение и 400лв. внесен депозит за вещо лице. Предвид
фактическата и правна сложност на делото, договореното адвокатско
възнаграждение не се явява прекомерно, съответно неоснователни са доводите на
процесуалния представител на ответника в тази насока.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на „ЛИЙТ ГРУП” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 147, склад 76,
представлявано от управителя Т.Б.Д., чрез пълномощника адв. З.,***, решение
рег. № 32-184747 от 13.10.2020г. към МД № 18BG002002Н0003846 от 08.01.2018г. на директора на Териториална дирекция Северна морска
към Агенция „Митници”, с което е отказано да се приеме митническата стойност на
декларираните стоки с № 23 по МД MNR: 18BG002002Н0003846 от 08.01.2018г.; определена митническа стойност по митническа
декларация 18BG0020020003846 от 08.01.2018г. за стока № 23 – 1 800лева (0,90 лева х 2 000 комплекта);
разпоредена е корекция на митническа декларация MNR: 19BG002002Н0003846 от 08.01.2018г., като са определени дължими суми за доплащане: мито в
размер на 156,56лева, ДДС в размер на 292,24лева и лихва за забава.
ОСЪЖДА Агенция „МИТНИЦИ“ – гр. София да
заплати на „ЛИЙТ ГРУП” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 147, склад 76,
представлявано от управителя Т.Б.Д., сумата в размер на 750лв. /седемстотин и петдесет
лева/ разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: