№ 926
гр. Варна , 15.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500482 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба вх. № 267774/01.02.2021г. от П. Х. Л., ЕГН
********** от гр. София, ул. „Вакарел“, № 8, чрез адв. Ж.Н. срещу определение №
265185/30.12.2020г. по гр.д. № 9178/2020г. на ХLII състав на ВРС, в частта, в която е
допълнено Определение № 260598/04.09.2020г. по същото гр.дело № 9178/ 2020 год. на ХLII
състав на ВРС, като на осн. чл. 81 ГПК е осъден да заплати на ответното дружество „Клийн
сървиз 1“ ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр. Варна, СО
„Пчелина“, № 891, представлявано от управителите Нихат Мюстежеб Емин и Митат
Мюстежебов Мехмедов, сумата от 321.00 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно на прекратената част от производството по гр.дело № 9178/
2020 год. на ХLII състав на ВРС, образувано по иск с правно основание чл. 415 от ГПК и
обезсилената част от издадената по ч.гр.д. № 3590/2020г. на XXXIX състав на ВРС Заповед
за изпълнение № 2324/03.06.2020 г. на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК.
Счита, че определението в обжалваната част е неправилно, т.к. първоинстанционният
съд не е взел предвид възражението му за прекомерност, направено с изразеното становище
по молбата за допълване. ВРС не е съобразил ниската действителната фактическа и правна
сложност на делото, явяваща се несъразмерна на уговореното адвокатско възнаграждение,
т.к. действията, извършени от процесуалния представител се изчерпват единствено с
подаването на възражение по чл. 414 от ГПК, подавайки бланка, за попълването на която не
са необходими специални правни познания. Неправилно е приел съдът още, че не може да
определя по-нисък размер от този по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Цитира съдебна практика на ОС-Добрич, според която когато
се касае за заповедно производство с много ниска фактическа и правна сложност, може да се
присъди и по-нисък размер на адвокатско възнаграждение, според практиката на Съда на
ЕС, достигайки размер под минимума по Наредбата. Моли за отмяна на обжалваното
определение. Претендира заплащане на направените разноски.
В писмен отговор на подадената частна жалба „Клийн сървиз 1“ ООД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр. Варна, СО „Пчелина“, № 891,
представлявано от управителите Нихат Мюстежеб Емин и Митат Мюстежебов Мехмедов,
чрез адв. Г.К. я оспорва, като неоснователна. Частният жалбоподател неоснователно е
ангажирал правната сфера на дружеството, като е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу работодателя си, което след подаденото обосновано възражение от
1
упълномощен адвокат, в исковото производство не поддържа. Претендираните разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от 321.00лв. са определени в
минималния размер по чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. при материален
интерес от 2600.00лв. Възражението за прекомерност е неоснователно. Изразява несъгласие
с представената с частната жалба съдебна практика на ОС-Варна и ОДС-Добрич.
Моли да бъде отхвърлена частната жалба и потвърдено обжалваното определение.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Производството по ч.гр.д. № 3590/2020г. на XXXIX състав на ВРС е по подаденото
от П. Х. Л. заявление вх. № 26687/13.05.2020г. за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК. Приключило е с издаването на заповед №
2324/03.06.2020г. за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя, насочена
срещу „Клийн Сървиз“ ООД, ЕИК ********* за сумата от 290.00лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м. 02.2019г., сумата от 43.50лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м.03.2019г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 17.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сумата
от 290.00лв., представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 от ТК, както и сумата от
2600.00лв., представляваща обезщетение за извършени пътни разходи за периода от
м.01.2018г. до м.03.2019г. Претенциите по произтичат от сключен трудов договор №
34/27.07.2017г.
Издадената заповед за изпълнение е съобщена на длъжника на 10.06.2020г., видно от
разписката към съобщение от 04.06.2020г. на л. 19 от делото по заповедното производство.
В срок, „Клийн Сървиз 1“ ООД е подал възражение, на осн. чл. 414 от ГПК,
входирано с вх.№ 39870/23.06.2020г. С възражението работодателят е поискал присъждане
на разноски в заповедното производство, представяйки доказателства за сторените такива-
заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 921.00лв., видно от договор за правна
защита и съдействие от 23.06.2020г. на л. 26 от делото по заповедното производство.
На 07.07.2020г. П. Х. Л. е известен, че срещу издадената в негова полза заповед за
изпълнение е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК.
В срок, на 05.08.2020г. е постъпила искова молба от П. Х. Л., срещу „Клийн Сървиз
1“ ООД, като е образувано гр.д. № 9178/2020г. на XLII състав на ВРС. С уточняваща молба
вх. № 264225/03.09.2020г. П. Х. Л., чрез адв. Ж.Н. е уточнил, че оттегля претенцията си за
сумата от 2600.00лв., представляваща обезщетение за извършени пътни разходи за периода
от м.01.2018г. до м.03.2019г. и е поискал производството да бъде прекратено в тази част.
С определение № 260598/04.09.2020г. съдът е прекратил частично производството по
делото, относно сумата от 2600.00лв., представляваща обезщетение за извършени пътни
разходи за периода от м.01.2018г. до м.03.2019г., на осн. чл. 232 от ГПК и е обезсилил
частично издадената по ч.гр.д. № 3590/2020г. на XXXIX състав на ВРС заповед №
2324/03.06.2020г. за изпълнение на парично задължение в полза на П. Х. Л. по реда на чл.
410 от ГПК, само относно сумата от 2600.00лв., представляваща обезщетение за извършени
пътни разходи за периода от м.01.2018г. до м.03.2019г., на осн. чл. 415, ал. 5 от ГПК.
Това определение е съобщено на „Клийн Сървиз 1“ ООД на 14.09.2020г., видно от
разписката към съобщението на л. 33 от първоинстанционното дело.
С молба вх. № 266480/17.09.2020г. „Клийн Сървиз 1“ ООД ,чрез адв. Г.К. е поискал
допълване на определение № 260598/04.09.2020г. с присъждане на сторените в заповедното
производство разноски, според обезсилената част от издадената заповед за изпълнение на
парично задължение-за сумата от 2600.00лв., в размер на 321.00лв.
Съдът е изпратил молбата за становище на насрещната страна-П. Х. Л., който в срок е
заявил, че молбата е недопустима, евентуално неоснователна. Моли да бъде оставена без
уважение, доколкото в заповедното производство не е била осъществявана защита на
работодателя и съдът не разглежда доводите му по същество и представените от него
доказателства. Правната защита на ответника се осъществява в същински вид в исковото
производство. По отношение на разноските в заповедното производство, съдът следва да се
2
произнесе с крайния си акт. Ако се приеме, че постановеното определение следва да бъде
изменено, прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение от 321.00лв.
Съдът е постановил обжалвания частично акт-определение № 265184/30.12.2020г.,
допълвайки определение № 260598/04.09.2020г., на осн. чл. 250 от ГПК, като е осъдил на
осн. чл. 81 от ГПК П. Х. Л. да заплати на „Клийн Сървиз 1“ ООД разноски в заповедното
производство в размер на сумата от 321.00лв.
Настоящият състав намира, че частната жалба е допустима за разглеждане и
основателна по съществото си.
Най-напред следва да бъде посочено, че извършеното по молба на „Клийн Сървиз 1“
ООД допълване на определение № 260598/04.09.2020г. в частта за разноските, с определение
№ 265184/30.12.2020г., намира правното си основание в разпоредбата на чл. 248 от ГПК, а
не както неправилно е посочено от първоинстанционния съд на осн. чл. 250 от ГПК. Тази
неправилна квалификация обаче не опорочава акта на ВРС до такава степен, че да последва
отмяна само на това основание, след като може да бъде поправена от въззивния съд.
В настоящия казус е налице своевременно подадена молба за присъждане на
разноски, обективирана в подаденото от „Клийн Сървиз 1“ ООД възражение по чл. 414 от
ГПК и са представени доказателства за сторените такива-заплатено адвокатско
възнаграждение в общ размер на 921.00лв. за неизплатеното трудово възнаграждение, за
дължимото обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ и за твърдяното от заявителя като дължимо
обезщетение за сторени транспортни разходи от 2600.00лв., според представения договор за
правна защита и съдействие от 23.06.2020г., видно от който уговореното адвокатско
възнаграждение е изплатено изцяло и в брой.
Заявителят П. Х. Л. е оттеглил претенцията си по гр.д. № 12619/2014г. на ВРС XХVI
състав на ВРС в частта за сумата от 2600.00лв., предмет на заповедното производство,
прерасналото в исково такова, след подаване от длъжника по заповедта за изпълнение на
парично задължение-„Клийн Сървиз 1“ ООД на възражение по чл. 414 от ГПК, като
производството по делото е прекратено в частта и заповедта за изпълнение е частично
обезсилена. При това положение произнасяне на съда по съществото на спора в тази част по
гр.д. № 9178/2020г. действително няма да има. Не следва да се присъдят обаче разноски на
„Клийн Сървиз 1“ ООД за заповедното производство.
Действително, в заповедното производство единствените разноски за адвокатска
защита, които може да направи длъжникът се ограничават до подаването на възражение, в
случай на издадена заповед за изпълнение срещу него. Присъдят ли се разноски за тия
действия, извършени от адвокат, като в настоящия казус, следва да се има предвид, че
подаването на възражение не се разглежда в самостоятелно състезателно производство, а е
само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което
исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на
иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението
си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл. 422
ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и
също нещо. Тъй като ответникът противопоставя именно правото си на мотивиране на
възражението, незапретено от закона, следва да се отчете, че същото следва да бъде
упражнявано без злоупотреба / чл. 3 ГПК /, каквото би съставлявало възмездяването за
дублираща се адвокатска защита, кумулативно - по подаване на възражение по чл. 414
ГПК и по защитата срещу иска по чл. 422 ГПК, като и двете възнаграждения обективно биха
могли да бъдат поискани за възмездяване само в производството по чл. 422 ГПК.
Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от
3
основателността на възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни
правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не
предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК.
Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за
материалното право. Така се е произнесъл ВКС в определение № 45/23.01.2019г. по ч.т.д. №
3078/2018г., Първо ТО, ТК, което се споделя напълно от настоящия състав.
Обжалваното определение, с което е допълнено определението на ВРС в частта за
разноските следва да бъде отменено и искането за това отхвърлено. „Клийн Сървиз 1“ ООД
разполага с възможността да иска присъждане на разноски в исковото производство, от
която възможност, видно от отговора на исковата молба вече се е възползвало. За сторените
такива по подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в частта, в
която е оттеглена частично претенцията и производството по гр.д. № 9178/2020г. на XLII
състав на ВРС е прекратено, може да претендира разноски пред исковия съд, на осн. чл. 78,
ал. 4 от ГПК.
Искането на жалбоподателя за възмездяване на разноски за настоящото производство
е неоснователно. От една страна няма ангажирани доказателства за сторени разноски, а от
друга-производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, по смисъла на чл. 81 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 265184/30.12.2020г. по гр.д. № 9178/2020г. на ХLII състав на
ВРС, в частта, с която е допълнено Определение № 260598/04.09.2020г. по същото гр.дело
№ 9178/ 2020 год. на ХLII състав на ВРС, като П. Х. Л., ЕГН ********** от гр. София, ул.
„Вакарел“, № 8 е осъден да заплати на „Клийн сървиз 1“ ООД, ЕИК *********,със седалище
и адрес на управление гр. Варна, СО „Пчелина“, № 891, представлявано от управителите
Нихат Мюстежеб Емин и Митат Мюстежебов Мехмедов сумата от 321.00лв.-съдебно
деловодни разноски сторени от ответното дружество за процесуално представителство-
адвокатски хонорар по ч.гр.д. № 3590/2020г. на XXXIX състав на ВРС, съразмерно на
обезсилената част от издадената по Заповед за изпълнение № 2324/03.06.2020 г. на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 3590/2020г. на XXXIX състав на ВРС и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Клийн сървиз 1“ ООД, ЕИК *********,със
4
седалище и адрес на управление гр. Варна, СО „Пчелина“, № 891, представлявано от
управителите Нихат Мюстежеб Емин и Митат Мюстежебов Мехмедов за допълване на
определение № 260598/04.05.2020г. по гр.д. № 9178/2020г. на ХLII състав на ВРС в частта
за разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 3590/2020г. на XXXIX
състав на ВРС, като П. Х. Л., ЕГН ********** от гр. София, ул. „Вакарел“, № 8 бъде осъден
да заплати сумата от 321.00лв., на осн. чл. 248 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на
чл. 274, ал. 4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5