№ 41063
гр. София, 03.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110122074 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. Н. И. срещу „И.А.М.“ АД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от „И.А.М.“ АД.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2025 г. от
10:15 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е за разглеждане от Н. Н. И. срещу „И.А.М.“ АД частичен осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сумата в размер на 1 лв. – част от вземане в общ размер на 66,03 лв., представляващо
недължимо платена сума (възнаградителна лихва) по нищожен договор за паричен заем №
4241230/24.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 15.04.2025 г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът Н. И. е сключил с ответника „И.А.М.“ АД
договор за паричен заем № 4241230/24.08.2021 г. за сумата от 800 лв., вид на вноската –
двуседмична, а лихвен процент не бил посочен. В чл. 4 от договора било уговорено, че
страните се съгласяват заемът да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: две
физически лица – поръчители, които следвало да отговарят на следните условия: да
представят служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният
размер на същото да е минимум 1 000 лв., да работят по безсрочен трудов договор, да не са
заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД, да
нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други
банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; банкова гаранция или одобрено от
заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. При сключването на
договора за заем, ищецът сключил и договор за предоставяне на гаранция №
4241230/24.08.2021 г. с „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който посоченото
дружество поело задължение да обезпечи пред заемодателя задълженията на ищеца. За така
сключения договор ищецът се задължил да заплати възнаграждение на гаранта в размер на
321,97 лв., което било разсрочено заедно с вноските по кредита. В чл. 3 от договора за
гаранция било предвидено, че „И.А.М.“ АД е овластено да приема вместо гаранта
1
изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този
договор.
С влязло в сила решение № 17620/01.10.2024 г. по гр. д. № 9215/2023 г. по описа на
СРС, 34 състав, съдът е признал за установено в отношенията между Н. Н. И. и „Файненшъл
България“ ЕООД, че договор за предоставяне на гаранция е недействителен на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД. Ищецът поддържа, че при изложените в решението на СРС, 34 състав, мотиви,
недействителен е и договорът за паричен заем № 4241230/24.08.2021 г., тъй като в същия
грешно е посочен размер на ГПР, тъй като в него не е включено възнаграждението за
гаранта. Счита, че е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което
договорът за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Сочи, че всички суми
извън чистата стойност на кредита се явяват недължимо платени (платени при начална липса
на основание), поради което за него е възникнал правен интерес от завеждане на делото.
Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника „И.А.М.“ АД, с който ответникът изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Излага доводи, че процесният договор за паричен заем е
действителен и при сключването му са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
– 12 и т. 20, и ал. 2 ЗЗП. Сочи, че разпоредбата на 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договора да е
посочен самият ГПР, а не начинът за изчисляването му, който е подробно законово разписан
в Приложение № 1 на ЗПК и не подлежи на уговаряне между страните. Излага доводи, че
възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при изчисляване на ГПР, тъй
като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на
„общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване: 1./ сключването на договор за паричен заем № 4241230/24.08.2021
г. с „И.А.М.“ АД, с посоченото в исковата молба съдържание, който противоречи на
императивни материалноправни норми – в частност на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; 2./ извършено
плащане на сумите по договора за паричен заем в полза на ответното дружество.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже наличие на
основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно, че договор за
паричен заем № 4241230/24.08.2021 г. е действителен, че клаузите от договора са
индивидуално уговорени, както и че на потребителя при сключването на договора е
предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени
икономическите последици от сключването на договора.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ в срок до насроченото открито съдебно заседание да
изразят становище и ангажират доказателства за наличие/липса на неравноправни клаузи в
оспорения договор.
По доказателствата:
ПРИЕМА представените с исковата молба и с молба на ищеца от 19.08.2025 г.
документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата
молба при депозит в размер на 400 лв., вносим от ищеца в 7-дневен срок от връчване на
препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Т. Б., която да се уведоми за възложената експертиза и
да се призове за откритото съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за снабдяването му със съдебно
удостоверение като неотносимо и ненеобходимо.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
2
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3