Решение по КНАХД №2181/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – [област], подадена чрез процесуален представител – старши юрисконсулт З. М.-П., със служебен адрес: [населено място], [улица], против Решение № 732/26.06.2025 г. по административнонаказателно дело (АНД) № 1780/2025 г. по описа на Районен съд – [област], XXVI наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 25-1030-000780/19.02.2025 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област], с което на Л. Т. К., [ЕГН], за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 700 (седемстотин) лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)“ за срок от три месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Касационната жалба е подробно мотивирана. Със същата се иска да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно решението на Районен съд – [област]. В жалбата се твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че районният съд е достигнал до необоснован и неправилен извод, че не е доказано по безспорен начин извършването на административното нарушение и авторството му, като е приел, че от приложените доказателства не може да се установи дали отчетената скорост се отнася именно за управлявания от Кашилски автомобил. В жалбата се сочи, че съдът неправилно е тълкувал и преценил доказателствата относно начина на функциониране на използваното автоматизирано техническо средство „Celeritas MVD 2020“. Според касатора при използването на такива технически средства следва да се съобрази Наредба № 8121з-532 от 12.05.2016 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Изтъква се, че в конкретния случай измерването е извършено с одобрено по реда на Закона за измерванията средство за измерване, преминало последваща проверка, удостоверена с протокол, поради което събраните с него данни представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Поддържа се, че съдът не е взел предвид тези обстоятелства и неправилно е обезценил доказателствената стойност на снимковия материал, заснет от уреда, който недвусмислено установява нарушението. В касационната жалба се сочи още, че според ръководството за работа на системата „Celeritas MVD 2020“ заснемането на нарушението включва три снимки и една приближена снимка, като една от тях – т.нар. „проверка“ – винаги се генерира без маркировка („зелен кръст“), поради което липсата на такава маркировка върху една от представените снимки е нормална и не може да служи като аргумент за съмнение относно идентичността на обекта, скоростта на който е измерена. В тази връзка касаторът поддържа, че съдът е направил неправилен фактически и правен извод, като е основал решението си на липсата на маркировка върху автомобила на жалбоподателя и на наличието на други превозни средства в обсега на камерата, без да отчете, че системата автоматично фиксира обекта, чиято скорост надвишава разрешената, независимо от броя на МПС на кадъра. Излага се становище, че от представените доказателства по делото безспорно се установява спазване на всички изисквания на Наредбата, правилна работа на техническото средство и законосъобразност на съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Подчертава се, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и срокове, и че наложените санкции съответстват на предвидените в закона за конкретното нарушение. Касаторът счита, че неправилното решение на районния съд създава впечатление за безнаказаност и подкопава генералната и индивидуалната превенция на административнонаказателната отговорност по ЗДвП. С оглед на изложеното моли съдът да отмени изцяло решението на Районен съд – [област] и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Направено е искане при уважаване на жалбата да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, а при евентуално отхвърляне – възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от ответника по касация, с позоваване на Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело СМ38/22 и разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По делото не е постъпил отговор от касационния ответник.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – [област] изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията и извърши проверка по чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Решението на Районен съд – [област] е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Оспореното наказателно постановление № 25-1030-000780 от 19.02.2025 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област], е постановено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение с бланков № 3589567 от 07.02.2025 г., съставен от оправомощен полицейски инспектор в същия сектор. От материалите по административнонаказателната преписка и от доказателствата, приети от първоинстанционния съд, се установява, че на 25.01.2025 г. в 09:38 часа в [населено място], на [улица]срещу № 21, в посока на движение от север към юг, с автоматизирано техническо средство тип „Celeritas MVD 2020“, представляващо преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникация, е било установено и заснето нарушение на правилата за движение по пътищата. Системата е отчела движение на лек автомобил „Фолксваген Поло 1.4 TDI“ с регистрационен номер [рег. номер] със скорост 106,56 км/ч при разрешена максимална скорост за движение в населено място от 50 км/ч, като превишението е 53 км/ч след отчетен толеранс от 3%. След обработка на снимковия материал в сектор „Пътна полиция“ е установено, че собственик на автомобила е Л. Т. К., който впоследствие, с декларация по чл. 188 от ЗДвП, е посочил, че лично е управлявал процесното моторно превозно средство на посочената дата и час. Тъй като за превишение на скоростта от този порядък по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП се предвиждат наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“, за които не се допуска издаване на електронен фиш, полицейският орган е пристъпил към съставяне на АУАН. В акта е описано, че Кашилски, като водач на собствения си автомобил, е управлявал МПС със скорост 106,56 км/ч при ограничение 50 км/ч, като нарушението е установено с техническо средство „Celeritas MVD 2020“ и фиксирано със снимков материал № 016240. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя, който го е подписал без възражения и му е връчен препис. В законоустановения срок не са постъпили писмени възражения срещу акта. Въз основа на съставения АУАН административнонаказващият орган е издал наказателното постановление, с което на Л. К. са наложени административните наказания „глоба“ в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон. От доказателствата по делото се установява, че техническото средство, с което е извършено измерването, е одобрено по реда на Закона за измерванията, притежава удостоверение за одобрен тип средство за измерване и е преминало последваща проверка, удостоверена с протокол № 145-СГ-ИСИС/17.10.2024 г., издаден от Българския институт по метрология. Налице е и протокол за използване на автоматизираното техническо средство, от който е видно, че уредът е бил разположен на посочения адрес в стационарен режим, с посока на задействане „приближаващи автомобили“, за времето от 08:00 до 14:00 часа на 25.01.2025 г. В административната преписка се съдържа и снимковият материал, генериран от уреда, както и всички съпътстващи документи, удостоверяващи валидността на техническото средство, правомощията на длъжностните лица и съответствието на извършеното измерване с изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2016 г. Въз основа на тези данни административнонаказващият орган е приел, че е налице нарушение на правилата за движение по пътищата, изразяващо се в управление на МПС със скорост над разрешената за населено място, и е наложил на водача съответните по закон санкции.

Първоинстанционният съд е приел така изложената от административнонаказващия орган фактическа обстановка за безспорно установена дотолкова, доколкото се установява по делото, че на 25.01.2025 г. около 09:38 часа в [населено място], на [улица]срещу № 21, в посока от север към юг, с автоматизирано техническо средство тип „Celeritas MVD 2020“ е заснето движение на лек автомобил „Фолксваген Поло 1.4 TDI“ с рег. № [рег. номер] със скорост, отчетена от уреда като 106,56 км/ч при разрешена за населено място скорост 50 км/ч, както и че впоследствие в хода на административното производство жалбоподателят е попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, с която е потвърдил, че именно той е управлявал процесното МПС на посочените дата и място. Съдът е приел за безспорно, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, в законоустановения срок и форма, и че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено длъжностно лице въз основа на заповедта на министъра на вътрешните работи, като по административнонаказателната процедура не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.

За да достигне до различен краен резултат от този на наказващия орган, първоинстанционният съд е събрал и обсъдил в съвкупност както писмените, така и гласните доказателства. В хода на първоинстанционното производство по искане на жалбоподателя и с оглед изясняване начина на работа на автоматизираното техническо средство са били разпитани като свидетели актосъставителят З. Н. Г. и неговият колега Д. Н. М.. Съдът е кредитирал изцяло като правдиви показанията на свидетеля Гагъшки, който е потвърдил факта на извършеното фиксиране на скоростта именно с „Celeritas MVD 2020“, както и че след разчитането на данните в сектор „Пътна полиция“ е установен собственикът на автомобила и е съставен АУАН. В същото време свидетелят е дал и съществено уточнение, че при работа на уреда в режим „приближаващи автомобили“, когато в обсега на действие се намира моторно превозно средство без предна регистрационна табела, каквото е например мотоциклет, системата може да отчете скоростта му, но не винаги може да го идентифицира. Свидетелят Метахчев е потвърдил тези данни, като е дал по-детайлни разяснения за процедурата по настройване и използване на уреда и за това как върху снимката се поставя маркировка („+“/зелен кръст) върху превозното средство, чиято скорост е надвишила допустимата. Съдът е възприел и това негово твърдение, че на една от представените по делото снимки липсва такава маркировка върху автомобила „Фолксваген Поло“, както и че той самият не може да обясни причината за това и дали се дължи на особеност в конкретното преминаване или на техническо поведение на системата.

Паралелно с гласните доказателства съдът е приобщил и обсъдил писмените: протокола за използване на АТСС от 25.01.2025 г. с рег. № 1030р-1933/27.01.2025 г., фотоснимките от нарушението, писмо на Българския институт по метрология с приложена извадка от регистъра на одобрените типове средства за измерване, протокол от периодичната проверка на „Celeritas MVD 2020“, декларацията по чл. 188 ЗДвП, справка нарушител/водач, както и заповедта на министъра на вътрешните работи относно правомощията на органите. В хода на производството съдът служебно е изискал всички налични снимки, генерирани при фиксиране на нарушението, именно за да се установи дали във всяка от тях е отбелязан обектът на нарушението съобразно ръководството на производителя. При преглед на една от снимките, находяща се на л. 31 по делото, съдът е констатирал, че върху автомобила на жалбоподателя не е налице задължителната маркировка, посочена в „Ръководството на администратора за работа с техническо средство за контрол на скоростта“, и че на същия кадър се виждат и други участници в движението – втори лек автомобил и мотоциклет, като последният е разположен пред автомобила на жалбоподателя и разстоянието между тях се увеличава, тоест моторът реално изпреварва или се отдалечава по-бързо от автомобила.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че макар административнонаказващият орган да е действал в рамките на компетентността си и да е използвал годно, одобрено и проверено по Закона за измерванията техническо средство, в конкретния случай събраните доказателства не позволяват да се направи безспорен и категоричен извод, че измерената и отразена в наказателното постановление скорост от 106,56 км/ч е именно скоростта на движение на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № [рег. номер], управляван от жалбоподателя, а не скоростта на движение на другото МПС, намиращо се в обсега на уреда – мотоциклетът без предна регистрационна табела. Изложени са мотиви, че съгласно самото ръководство на уреда при едновременно движение на две и повече превозни средства системата отбелязва с маркировка това превозно средство, което е установено да превишава допустимата скорост, като по този начин се осигурява индивидуализация на нарушителя. В случая обаче върху една от служебно изисканите снимки такава маркировка изобщо липсва, което, съчетано с показанията на двамата полицейски служители относно ограничените възможности на камерата да идентифицира МПС без предна табела при режим „приближаващи“, поражда обосновано съмнение дали именно автомобилът на жалбоподателя е бил обектът на измерването. Съдът е приел, че при наличие на няколко движещи се обекта в кадър, от които единият е по-напред от заснетия автомобил и по характера си е точно този тип МПС, за който и свидетелите посочват, че не може да бъде еднозначно разчитан от системата, тежестта да се отстрани съмнението лежи върху административнонаказващия орган. След като такова съмнение не е било отстранено с други доказателствени средства, съдът е приложил принципа, че всяко неотстранено съмнение се тълкува в полза на привлеченото към отговорност лице, приложим и в административнонаказателния процес по силата на препращането на чл. 84 ЗАНН към НПК.

С оглед на това първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че административнонаказващият орган не е доказал по несъмнен начин авторството на вмененото нарушение и че поради недоказаност на съставомерното деяние наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Посочено е, че формалната законосъобразност на акта и наказателното постановление, включително спазването на сроковете по чл. 34 ЗАНН и компетентността на органите, не може да замести изискването за доказаност на нарушението по същество. Според първоинстанционния съд достатъчно е, че в конкретната фактическа обстановка техническото средство допуска измерване на скоростта на МПС, което не може да бъде идентифицирано, и че на представения кадър липсва маркировката, която по ръководството на уреда служи именно за индивидуализация на нарушителя, за да се приеме, че остава съмнение и това съмнение следва да се тълкува в полза на жалбоподателя. На това основание съдът е отменил наказателното постановление.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че събраните доказателства по делото не установяват по несъмнен начин авторството на нарушението и че в случая административнонаказващият орган не е изпълнил доказателствената си тежест да установи по безспорен начин, че отчетената скорост от автоматизираното техническо средство е била скоростта на движение именно на автомобила на жалбоподателя. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, тъй като фактите са установени чрез допустими и относими доказателствени средства – както писмени, така и гласни, които съдът е оценил обективно, всестранно и в тяхната взаимна връзка. Напълно обосновано районният съд е счел, че в случая не може да се направи категоричен извод за това кое конкретно моторно превозно средство е било измерено от техническото средство, при положение че на снимковия материал са видими едновременно автомобилът на жалбоподателя, друг автомобил и мотоциклет без предна регистрационна табела, който се намира пред останалите участници в движението. В случая правилно е установено, че при тези фактически данни и при липсата на маркировка върху автомобила на жалбоподателя не може да се приеме за доказано по несъмнен начин извършването на вмененото нарушение.

Настоящият съдебен състав счита изложените от касатора оплаквания в касационната жалба за неоснователни по следните съображения: Районният съд е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и е направил правилен извод, че не е доказано с категоричност, че отчетената скорост от 106,56 км/ч е била скоростта на движение именно на лекия автомобил на жалбоподателя. Фактическата обстановка е установена въз основа на последователните и безпротиворечиви показания на свидетелите З. Г. и Д. М.. Техните показания се подкрепят изцяло от обективните доказателства по преписката – снимковия материал, протокола за използване на автоматизираното техническо средство, писмото на Българския институт по метрология, протокола от последващата проверка на уреда, както и ръководството на администратора за работа с „Celeritas MVD 2020“. Именно въз основа на това ръководство съдът е констатирал, че при едновременно движение на две или повече превозни средства в обсега на уреда следва на снимката да бъде отбелязан обектът, превишил допустимата скорост, чрез маркировка, а при липсата на такава не може да се направи безспорен извод за това кое превозно средство е отчетено. При тези данни районният съд е направил правилен и напълно обоснован извод, че при наличие на други участници в движението и при липсата на маркировка върху автомобила на жалбоподателя остава обосновано съмнение относно точността на индивидуализацията на нарушителя.

Неоснователно е и оплакването, че първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбите на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2016 г. и неправилно е приел, че техническото средство не е функционирало съгласно изискванията. Районният съд не е поставил под съмнение годността и сертификацията на използваното средство за измерване, нито е приел, че то не е преминало последваща проверка. Изводите на съда се основават не на негодност на уреда, а на липсата на безспорна връзка между отчетената скорост и конкретния автомобил. Следователно, макар уредът да е годен и правилно използван, конкретният резултат от измерването не може да послужи като доказателство за вината на санкционираното лице. Този подход е в пълно съответствие с принципите на административнонаказателното право и с трайната съдебна практика, според която тежестта на доказване на нарушението лежи върху административнонаказващия орган и всяко неотстранено съмнение се тълкува в полза на привлеченото към отговорност лице.

Неоснователно е и възражението на касатора, че липсата на маркировка върху една от снимките е обяснима с начина, по който системата генерира кадрите. Действително в ръководството на уреда се посочва, че се създават няколко снимки, като едната може да бъде без зелен кръст. В конкретния случай обаче съдът е установил, че не се касае само до липса на маркировка по технически причини, а че на снимката присъстват повече от едно превозни средства, едното от които е мотоциклет без предна табела, което потвърждава възможността измерването да се отнася до друг обект. Районният съд е мотивирал изцяло този извод, като се е позовал и на показанията на свидетелите Гагъшки и Метахчев, които сами признават, че при движение на мотоциклет в обсега на камерата системата може да отчете скоростта му, но не може да идентифицира регистрационния му номер.

Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд, че при така събраните доказателства не може да се приеме за доказано, че именно жалбоподателят е извършил нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съдът е приложил правилно принципа „in dubio pro reo“, приложим в административнонаказателния процес по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 ЗАНН във връзка с чл. 303, ал. 1 НПК, и е основал решението си на недоказаността на съставомерното деяние, а не на формални пороци на акта или наказателното постановление. Поради това изложените в касационната жалба възражения срещу преценката на доказателствата са насочени единствено към опит за различна фактическа оценка, което е недопустимо в касационното производство, при което контролът се ограничава до проверка за законосъобразност на съдебния акт.

При извършената служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Поради това и при този изход на делото не се присъждат разноски, тъй като касационният ответник не е представил отговор и не е направил искане за тях.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – [област], XXIV състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 732/26.06.2025 г., постановено по АНД № 1780/2025 г. по описа на Районен съд – [област], XXVI наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление № 25-1030-000780/19.02.2025 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област], с което на Л. Т. КАШИЛСКИ, [ЕГН], е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 (седемстотин) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.