Присъда по дело №1884/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 95
Дата: 29 юни 2022 г. (в сила от 29 юни 2022 г.)
Съдия: Стоян Михов
Дело: 20221100601884
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 май 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 95
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов

СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
и прокурора Сн. Анг. Ст.
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100601884 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ присъда от 30.03.2022 г. по НОХД 11903/2020 г. по описа на
СРС, НО, 104 състав като вместо това

П О С Т А Н О В И :

ПРИЗНАВА подсъдимия Г. АТ. П. /с установена по делото
самоличност/ за ВИНОВЕН в това, че на 01.04.2020 година, около 02:00
часа, в гр. София, по ул. „В. Петлешков“, с посока на движение от ул. „Н.
Георгиев“ към ул. „Уошбърн“, е управлявал моторно превозно средство, а
именно лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Ъп“ с рeг. № СВ ****
MX, след употреба на наркотични вещества, установено по надлежния ред с
техническо средство, „Drugtest 5000” с идентификационен номер „ARLK
0001“, проба 185, който е дал положителен резултат за наличие на опиат,
1
амфетамин, метаамфетамин и метадон, включени в списъка на наркотичните
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, съгласно Списък I
към Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, издадена въз основа на чл. 3, ал.
2, от ЗКНВП, като на същият е връчен талон за медицинско изследване №
0009598 съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. обн. ДВ бр.
61/28.07.2017г. в сила от 29.09.2017г. за реда за установяване употребата на
алкохоли/или наркотични вещества или техни аналози: „При отказ на лицето
да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на
посоченото място или при отказ за изследване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на техническото средство или теста.“- престъпление по чл. 343б,
ал. 3 НК, поради което и на чл.54 НК му налага наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА И ГЛОБА В
РАЗМЕР НА 600 /ШЕСТСТОТИН/ ЛЕВА.
ОТЛАГА на осн. чл.66, ал. 1 НК изпълнението на така определеното
наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години.
НАЛАГА на осн. чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК на подсъдимия Г. АТ.
П. /с установена по делото самоличност/ наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години.
ПРИСПАДА на осн. чл. 59, ал. 4 НК при изпълнение на наказанието
лишаване от право да управлява МПС времето, през което подсъдимият е бил
лишен от това право по административен ред считано от 01.04.2020 година до
01.03.2022 година.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по ВНОХД № 1884/2022г. по
описа на Софийски градски съд –
Наказателно отделение, 9 въззивен състав

С присъда от 30.03.2022г. по НОХД № 11903/2020г. Софийски районен
съд – Наказателно отделение, 104 състав е признал подсъдимия Г. АТ. П. за
невинен в това, че на 01.04.2020г. около 02.00 часа в гр. София, по ул.
„В.Петлешков“ с посока на движение от ул. „Н.Георгиев“ към ул. „Уошбърн“
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“
модел “Уп“ с ДКН СВ **** МХ след употреба на наркотични вещества,
установено по надлежния ред – с техническо средство „Drugtest 5000“ с
регистрационен номер ARLK 0001, проба 185, което е дало положителен
резултат за наличие на опиат, амфетамин, метамфетамин и метадон,
включени в списъка на наркотични вещества с висока степен на риск за
общественото здраве съгласно Списък I към Приложение №1 към чл.3, т.1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, издадена въз основа на чл. 3, ал.2 ЗКНВП като на същия е връчен
талон за медицинско изследване № 0009598 съгласно чл.6, ал.9 от Наредба
№1/19.07.2017г. за реда за установяване на алкохол или наркотични вещества
или техни аналози, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по
обвинението за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 НК.
Срещу постановената присъда е депозиран протест от прокурор при
Софийска районна прокуратура с искане за нейната отмяна и постановяване
на нова от въззивния съд, с която подсъдимият бъде признат за виновен по
възведеното пред първостепенния обвинение. В допълнение към протеста
прокурорът посочва, че съдът е допуснал нарушения при оценката и анализа
на доказателствата, което е довело и до неправилно приложение на
материалния закон. В подкрепа на тази позиция твърди, че свидетелите Г. и П.
са еднопосочни в показанията си, че са наблюдавали процесния автомобил до
момента на преустановяване на неговото движение, когато са възприели
подсъдимия на шофьорското място. Представителят на държавното
обвинение анализира показанията на З.К. и С.Д., обективиращи твърдения,
оборващи обвинителната теза, поставяйки ги в контекста и на формалната
житейската логика, за да изрази схващането си, че те неправилно са
кредитирани от първия съд.
В съдебно заседание прокурорът от Софийска градска прокуратура
поддържа внесения протест по съображенията, които са изложени в него.
Отново акцентира на факта, че полицейските служители са имали
непрекъснат визуален контакт върху спрения впоследствие за проверка лек
автомобил, чийто водач са установили като Г.П.. Моли да бъде отменена
атакуваната присъда и бъде постановена нова осъдителна от въззивния съд.
1
Защитата на подсъдимия Г.П. заявява, че изводите на районен съд са
аргументирани, естествена последица от което би било потвърждаване на
атакувания съдебен акт. Коментира, че показанията на разпитания в хода на
проведеното въззивно съдебно следствие свидетел Г. се различават коренно
от тези, депозирани от него в досъдебната фаза на процеса и в хода на
първостепенното съдебно производство. Моли да бъде потвърдена присъдата
на районен съд.
Подсъдимият се присъединява към позицията на своя защитник. В
дадената му възможност за последна дума моли да бъде потвърден
първоинстанционният съдебен акт.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, включително и такива от настоящия съдебен състав, счита, че
протестът на прокурор при Софийска районна прокуратура е основателен,
поради което и постанови присъда, с която отмени атакувания първостепенен
съдебен акт.
В рамките на своите правомощия и за детайлизиране фактологията по
делото въззивният съд проведе въззивно съдебно следствие, в рамките на
което разпита свидетеля Г.Г., както и попълни доказателствената маса с
актуална справка за съдимост и информация за статута на подсъдимия като
водач на МПС от СДВР – Отдел „Пътна полиция“.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав установи следната фактическа обстановка:
Свидетелите В.П. и Г.Г. изпълнявали задълженията си като автопатрул
61 към 5 РУ – СДВР в периода от 19.00 часа на 31.03.2020г. до 07.00 часа на
01.04.2020г. По време на обхода си те неколкократно забелязвали в района на
кв. „Хаджи Димитър“ и пазар „Герена“ лек автомобил „Фолксваген“ „Уп“ с
ДКН ****, който бил електрически, отдаван под наем от „Райд Шеър
България“ ЕАД на неограничен брой потребители чрез мобилно приложение
„Спарк“ и който за периода от 17.30 часа на 28.03.3030г. до 23.08 часа на
06.04.2020г. бил във владение на подсъдимия Г.П.. Около 02.00 часа на
01.04.2020г. свидетелите забелязали, движейки се зад автомобила по ул.
„Васил Петлешков“ с посока на движение от ул. „Найден Георгиев“ към
ул.“Уошбърн“, че той криволичи, след което подали сигнал на водача да спре.
Автомобилът се позиционирал пред №75 на ул. „Васил Петлешков“, където
подсъдимият живеел заедно със св. З.К. и детето им. Полицейските
служители слезли от своя автомобил и се приближили към „Фолксваген“
„Уп“, за да извършат проверка. Установили, че негов водач бил подсъдимият
Г.П., намиращ се на предна лява седалка, а на задната седалка бил св. С.Д.,
като и двамата били заспали. След като привлекли вниманието на подсъдимия
чрез почукване на стъклото и изискване на документите му, П. и Г. възприели
негово неадекватно състояние, предизвикало ги да му извършат проверка за
употреба на наркотични вещества. Те уведомили своите колеги – свидетелите
М.Л. и П.Д., имащи право да ползват техническо средство „Drugtest 5000“ с
2
регистрационен номер ARLK 0001, с което след пристигането си извършили
проба на водача Г.П.. При проверката се установило, че проба № 185 на
подсъдимия дава положителен резултат за наличие на опиат, амфетамин,
метамфетамин и метадон. На подсъдимия бил съставен АУАН № 695049, в
който били описани резултатите от проверката и му бил издаден талон за
медицинско изследване № 0009598. Свидетелите П. и Г. съпроводили подс. П.
до Военномедицинска академия, където той отказал да предостави кръв и
урина за изследване. Този отказ той саморъчно отразил в протокола за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Установените чрез
техническото средство вещества - опиат, амфетамин, метамфетамин и
метадон били включени в списъка на наркотични вещества с висока степен на
риск за общественото здраве съгласно Списък I и II към Приложение №1 към
чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, издадена въз основа на чл. 3, ал.2 ЗКНВП.
Със заповед № 690/01.04.2020г. на подс. П. временно било отнето
свидетелството за управление на моторно превозно средство, впоследствие
върнато на 01.03.2022г. поради изтичане на максималния осемнадесетмесечен
срок на наложената принудителна административна мярка. Самият подсъдим
притежавал СУМПС № ********* след издържан изпит за правоспособност
за категории В, М и АМ, валидно до 21.09.2026г.
Така възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка се
установява от събраните и приобщени по време на първостепенното и
въззивното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства:
показанията на свидетелите Г.Г., В.П., П.Д. и М.Л., включително и
приобщените такива по реда на чл. 281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК, депозирани от
тях в хода на досъдебното производство, акт за установяване на
административно нарушение № 695049/01.04.2020г., талон за медицинско
изследване № 0009598, протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози от 01.04.2020г., протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества, заповед № 690/01.04.2020г.,
справка картон на водача Г. АТ. П., протокол № ********* - 10000 от
30.01.2020г. за сервизна проверка на „Drugtest 5000“ идент. № ARLK – 0001,
удостоверение изх. №49/12.06.2020г., издадено от „Доверие за здраве“
АИПСМП, информация от „Райд Шеър България“ ЕАД, справки рег. №
433200 – 62004/16.06.2022г. и рег. № 433200-64122/22.06.2022г. на СДВР –
Отдел „Пътна полиция“ с приложения и справка за съдимост на подсъдимия.
Въззивната инстанция преценява, че изброената доказателствена маса
установява еднопосочно, че подсъдимият Г.П. е управлявал в описаното
време и място лекия автомобил след употреба на наркотични вещества.
Свидетелите В.П. и Г.Г. са лицата, възприели деянието и изнесеното от
тях в това им качество би следвало да носи пълна информация, отразяваща
3
механизма на случилото се и поведението на подсъдимия и действително,
депозираното от тях покрива тези очаквания. От показанията им се изяснява
времето и мястото на възприемане на процесния автомобил, посоката на
движението му, начинът на управлението му, различен от конвенционалния,
което всъщност е била и причината за спирането му за проверка. Напълно
еднопосочни са твърденията им за състоянието на подсъдимия и свидетеля
С.Д., които са спели съответно на предна лява и задна седалки, както и за
постоянно наблюдение върху „Фолксваген“ модел „Уп“ от момента на
възприемане от тях на криволичещото му движение до възприемане на
подсъдимия като негов водач и ненапускане, респ. невлизане на други лица в
него. Тази информация е последователна и взаимно допълваща се в
показанията на двамата полицейски служители, депозирани и в досъдебната,
и в съдебната фаза на процеса. В този смисъл са некоректни възраженията на
защитата, че между дадените от Г.Г. в рамките на проведеното въззивно
съдебно следствие показания и предходните такива са налице противоречия.
Всъщност настоящият съдебен състав не съзира такива, а приема
обективираната информация като допълваща вече изнесената и то относно
релевантни факти, чието детайлизиране е обосновало и служебното му
допускане до разпит. Единствената нова информация е относно подаден
сигнал за спиране от полицейския автомобил към управлявания от
подсъдимия, но тя не противоречи на вече изнесена, тъй като свидетелят
изобщо не е депозирал предходни показания за това обстоятелство. За
акцентирания от защитника факт на несъответствие в депозираните данни за
времеви интервал от 1-2 минути от спиране на автомобила и осъщественото
възприемане на подсъдимия и липса на такъв интервал, самият свидетел е
уточнил при разпита си пред първия съд, че този темпорален отрязък е по
повод слизането им от полицейския автомобил до заставането им до
процесния. Всъщност този факт не е и от съществено значение за авторството
на деянието, а същественото е дали свидетелите са наблюдавали
непрекъснато лекия автомобил и поведението му на пътя, отговорът на който
въпрос и от Г., и от П. е позитивен. И двамата свидетели са категорични, че
при непрекъснатото си визуализиране на „Фолксваген“ „Уп“ той не е
напускан от лица, нито в него са се качвали други при спряло положение.
Еднопосочността и взаимната допълняемост на свидетелствата на Г. и П.,
които са лица безпристрастни спрямо изхода на делото, мотивира съда да
възприеме с доверие показанията им. Те са потвърдени и от писмените
доказателства по делото – акта за установяване на административно
нарушение, талона за изследване и протокола за медицинско изследване. От
тях се установява спазване на всички изисквания на Наредба №1/19.07.2017г.
за реда за установяване на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от страна на полицейските служители – и на тези, спрели автомобила,
и на тези, проверили подсъдимия П. като негов водач.
При възприетата добросъвестност на свидетелите Г. и П., настоящият
съдебен състав не би могъл да подходи с доверие спрямо свидетелите З.К. и
4
С.Д., чиито показания противоречат на тези на полицейските служители. Не
може да бъде споделена развитата от К. и Д. теза, че последният и
подсъдимият са пребивавали в дома на П. на ул. „**** до ранните часове на
01.04.2020г., където Д. е употребил немалко количество алкохол, когато се е
прибрала св. К. с невръстното си дете и е помолила Г.П. да паркира
процесният автомобил, след което двамата приятели слезли до автомобила и
изчакали в него пристигането на поръчано за С.Д. такси. Тези показания не
съответстват на изложените от Г.Г. и В.П. факти, че са шофирали зад лек
автомобил „Фолксваген“ „Уп“, възприели са движението му не в права линия
по пътното платно, подали са сигнал за спиране и след слизане от
полицейския автомобил и приближаване до процесния са установили като
негов водач именно подсъдимия Г.П.. При афишираното от тях перманентно
наблюдение над лекия автомобил по време на движението му по пътното
платно до спирането му и невъзприемане междувременно на спиране и
излизане от него на св. К. с дете, респ. влизане преди проверката на подс. П. и
св. Д. в него, не могат да бъдат възприети като достоверни показанията на
жената, с която П. фактически съжителства и на неговия приятел С.Д..
Коментираните до момента кредитирани с доверие от съда гласни
доказателствени източници несъмнено установяват, че в инкриминираното
време и място именно Г.П. е управлявал лекия автомобил марка
„Фолксваген“ модел “Уп“ с ДКН СВ **** МХ и то след употреба на
наркотични вещества. Техният вид се конкретизира от показанията на
техническото средство „Drugtest 5000“ с регистрационен номер ARLK 0001 в
пробата на подсъдимия - № 185, коментирана както в показанията на Г. и П.,
така и обективирана в АУАН № 695049/01.04.2020г., издаден на подсъдимия.
Констатираните опиат, амфетамин, метамфетамин и метадон са наркотични
вещества с висока степен на риск за общественото здраве. Амфетаминът и
метамфетаминът са включени в Списък I - Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина, съгласно Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена въз
основа на чл. 3, ал.2 ЗКНВП, а метадонът е включен в Списък II - Вещества с
висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната
медицина, съгласно Приложение № 2 към същия текст.
Всъщност никоя от страните по делото не спори относно резултатите от
проведеното изследване, намерило отражение и в акта за установяване на
административно нарушение. Приемането на резултатите от теста от страна
на подсъдимия се индикира и от отказа му да предостави кръв и урина за
изследване, в която ситуация, съгласно чл. 6, ал.9 от Наредба №1
/19.07.2017г. за реда за установяване концентрация на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози /в сила от 29.09.2017г.,
изм. и доп. ДВ бр.81/02.10.2018г./ се приемат резултатите от теста:
„Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
5
вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на
техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при
отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване“. Индиректно наличието на установен метадон у Г.П. при
управлението на моторното превозно средство се доказва и от
обективираното в удостоверение № 49/12.06.2020г., издадено на подсъдимия
от „Доверие за здраве“ АИПСМП, че на 27.12.2019г. той е приет в програма
за лечение с метадон и лечението му продължава към момента на издаване на
удостоверението като приемната диагноза на подс. П. е хероинова
зависимост. Самият подсъдим при снемане на анамнезата от д-р М.М., видно
от отразяванията в протокола за медицинско изследване във ВМА, е заявил,
че е употребил 40 мл метадон през последните 24 часа по лекарско
предписание. Фактът, че метадонът, както амфетаминът и метамфетаминът са
наркотични вещества, е безспорен и въпреки наличието на лекарско
предписание и контрол върху употребата му от подсъдимия, за него е налице
законова забрана да управлява автомобил след приема му.
Годността на техническото средство „Drugtest 5000“ с регистрационен
номер ARLK 0001, с което е установено наличие на наркотичните вещества в
проба № 185 на подс. Г.П. се удостоверява с протокол за периодична сервизна
проверка № ********* – 10000, извършена на 30.01.2020г. със срок на
валидност 12 месеца, т.е. към момента на изготвяне на проба № 185 на
01.04.2020г., отчела позитивен резултат за употреба на опиат, амфетамин,
метамфетамин и метадон, то е било изправно.
Въз основа на изследваните доказателствени източници настоящият
съдебен състав счита, че подсъдимият Г. АТ. П. е осъществил състава на
престъпление по чл.343б, ал.3 НК – на 01.04.2020г. около 02.00 часа в гр.
София, по ул. „В.Петлешков“ с посока на движение от ул. „Н.Георгиев“ към
ул. „Уошбърн“ управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Фолксваген“ модел “Уп“ с ДКН СВ **** МХ след употреба на наркотични
вещества, установено по надлежния ред – с техническо средство „Drugtest
5000“ с регистрационен номер ARLK 0001, проба 185, което е дало
положителен резултат за наличие на опиат, амфетамин, метамфетамин и
метадон, включени в списъка на наркотични вещества с висока степен на риск
за общественото здраве съгласно Списък I към Приложение №1 към чл.3, т.1
от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, издадена въз основа на чл. 3, ал.2 ЗКНВП като на същия е връчен
талон за медицинско изследване № 0009598 съгласно чл.6, ал.9 от Наредба
№1/19.07.2017г. за реда за установяване на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози.
От обективна страна, подсъдимият е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Фолксваген“ модел “Уп“ с ДКН СВ ****
6
МХ, след употреба на наркотични вещества – опиат, амфетамин,
метамфетамин и метадон, които са високорискови наркотични вещества
съгласно Наредба за реда и квалификацията на растенията и веществата като
наркотични.
В настоящия случай се установява, че подсъдимият е управлявал
моторно превозно средство, когато е спрян от полицейските служители за
проверка. Този факт се доказва от показанията на свидетелите П., Г., Л. и Д..
Фактът на употреба от страна на подсъдимия на наркотични вещества,
след което е предприел управление на моторно превозно средство се изяснява
от тестването с техническото устройство „DrugTest 5000“.
Налице е и субективна съставомерност на извършеното, тъй като П.
съзнателно е предприел управление на моторно превозно средство след
употреба на наркотични вещества. Дали тази употреба е повлияла или не
върху съзнанието и поведението на водача до степен да застраши живота или
здравето на околните, е ирелевантна за съставомерността на извършеното, тъй
като законодателят не изисква изследване на въпроса бил ли е и доколко
водачът на съответното превозно средство под въздействие на наркотичното
вещество. За ангажиране на неговата наказателна отговорност е достатъчно
той да е управлявал моторното превозно средство след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, а степента на тяхното въздействие и
времевия интервал на предхождащия прием биха повлияли при отмерване на
наказанието му, но не биха игнорирали наказателната му отговорност.
Причини за престъплението са както ниското правосъзнание на П., така
и неглижиране от негова страна на високата степен на обществена опасност
на извършеното.
В санкционната част на разпоредбата на чл.343б, ал.3 НК законодателят
е предвидил наказания лишаване от свобода за срок от една до три години и
глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
При определяне вида и размера на наказанието настоящият съдебен
състав прецени съотносимостта на смекчаващите и отегчаващите
наказателната отговорност на Г.П. обстоятелства. От една страна съобрази
липсата на предхождащи деянието осъждания спрямо подсъдимия, а от друга,
установената употреба на разновидни наркотични вещества и предхождащи
нарушения на правилата за движение по пътищата, както и обстоятелството,
че при управлението на МПС в автомобила е имало пътник, чиито живот и
здраве са били поставени в опасност при съставомерното управление от
подсъдимия на МПС, след употреба на наркотични вещества. Поради това
съдът счита, че следва да отмери наказанията лишаване от свобода и
кумулативно предвиденото глоба над минималните размери, визирани в
санкционната част на относимата материалноправна норма - една година и
шест месеца и 600 лева. За да бъдат постигнати целите на наказанието не е
необходимо подсъдимият да бъде отделян от обичайната си битност,
обгрижвайки и невръстното си дете, както и да бъде отграничен от социума с
7
постановяване на ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, което мотивира този съдебен състав да приложи разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК, отлагайки изпълнението на наказанието за изпитателен срок в
минимален размер от три години.
Подсъдимият на основание чл. 343г НК бе лишен и от право да
управлява моторно превозно средство за срок от две години като съдът се
възползва от визираната в чл.49, ал.2 НК възможност лишаването от това
право при налагането му заедно с наказание лишаване от свобода да
надвишава срока на последното. За да отмери този срок съдът съобрази
множеството нарушения на ЗДвП при управление на моторно превозно
средство от подсъдимия преди извършване на настоящото деяние, което се
явява и логична последица от цялостното му поведение по несъобразяване с
правилата за движение по пътищата /включително и шофиране с
несъобразена скорост/, определяйки го като недисциплиниран водач. С този
срок на лишаване от право да управлява моторно превозно средство съдът
счита, че подсъдимият би се възпрял от продължаване на афишираното до
момента негово поведение, както и би се ограничила възможността му да
извършва правонарушения, свързани със спазване на правилата за движение
по пътищата.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 59, ал.4 НК, при изпълнение на
наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство
съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право
по административен ред, считано от 01.04.2020г. до 01.03.2022г.
Така мотивиран съдът постанови своята присъда.
8
Съобщи за изтекли лични данни