РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Търговище, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20223530101232 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на
вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.240,ал.1,
чл. 240,ал.2 вр. чл. 99,ал.3-4 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД;
Ищецът „ЕОС МАТРИКС”ООД, ЕИК *********, гр. София, представлявано от
управителя Р. М.-Т., действаща чрез преупълномощен представител адв.Д. К.–ВТАК,
твърди в исковата си молба, че ответниците Т. А. К. с ЕГН ********** и Акшън Ю. Е. с
ЕГН **********, двамата от гр.Търговище, като солидарни длъжници-кредитополучатели,
сключили с „ПИБ“ АД Договор за банков кредит № 206LD-R-000028 от 21.07.2011г., по
силата на който банката им отпуснала кредит в размер на 550евро за погасяване на
съществуващи задължения, с краен падеж на 16.06.2021г.Твърди още, че с Договор за цесия
от 07.12.2018г. кредиторът цедирал вземанията си по договора на „С.Г.ГРУП“ ООД, ЕИК
*********, а с Договор за цесия от 11.12.2020г., сключен между посочения цесионер и
ищеца, вземането е прехвърлено на последния, като съобр. разпоредбите на чл. 99 от ЗЗД,
настоящия ищец е уведомил ответниците за извършената цесия с писма, получени от тях на
06.01.2022г. Излага, че по процесния договор са налице непогасени задължения в размер на
992,39,58лв., главница и 1 141,11лв. договорна лихва за периода от 21.07.2011г. до
16.07.2021г.,, като поради неплащане, ищецът се снабдил със Заповед по чл. 410 от ГПК №
388/27.06.2022г., постановена по ч.гр.д.№ 802/2022г. по описа на РСТ, срещу която
длъжниците са възразили, поради което ищецът приема, че за него е налице правен интерес
от предявяване на настоящите установителни искове за съществуване на посочените
вземания; претендира се законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК-
1
24.06.2022год., до окончателното изплащане на задължението, както и разноските в
заповедното и в настоящото производство.В съдебно заседание представител на ищеца не се
явява, постъпила е молба от 25.02.2023г. от адв.К.-ВТАК за даване ход на делото в
отсъствие на представител на ищеца, в която е поискано при оспорване на исковете от
ответниците, съдът да назначи СИЕ за установяване на обстоятелствата относно наличието
на непогасени суми по вид(главница , лихви, такси, разноски и др.); направено е и искане
за постановяване на неприсъствено решение против ответниците при наличието на
предпоставките за това; иска се и уважаване на предявените искове, ведно със законните
последици.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, писмени отговори от ответниците не са
постъпили, като в депозираните възражения по чл. 414 от ГПК длъжниците са изложили
твърдения за недължимост на претендираните суми.В съдебно заседание се явява
ответницата Т. К., което оспорва исковете, като представя доказателства за извършвани
плащания по договора и поддържа, че по същия не се дължат повече суми.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията и
възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а се установява и от представените доказателства, че
ответниците Т. А. К. и А. Ю. Е., двамата от гр.Търговище, като солидарни длъжници-
кредитополучатели, сключили с „ПИБ“ АД Договор за банков кредит № 206LD-R-000028 от
21.07.2011г., по силата на който банката им отпуснала кредит в размер на 550евро за
погасяване на съществуващи задължения, с краен падеж на 16.06.2021г., с краен падеж на
16.07.2021г., при годишна лихва, образувана от БЛП на банката за евро(който към момента
на сключване на договора е бил 7,99%), увеличен с надбавка от 8,51 пункта, или общо 16%,
ГПР в размер на 19,99%, като е предвидено и заплащане на еднократна такса за разглеждане
на искането в размер на 40лв. и комисионна за отпускане на кредита в размер на 2% от
разрешения кредит.Уговорени са правата и задълженията на страните, като към договора е
приложен и погасителен план.По делото са представени и договорите за цесия, по силата на
които вземането е било цедирано от кредитора ПИБ АД първо на „С.Г.ГРУП“ ООД, ЕИК
********* с Договор за цесия от 07.12.2018г., а с Договор за цесия от 11.12.2020г.,
посочения цесионер е цедирал същото вземане на настоящия ищец. Приложени са и
уведомления за извършените цесии, както и писма до длъжниците от страна на ищеца, с
които ги уведомява за прехвърлянето на вземането, получени от последните на 06.01.2022г.
Ответницата е представила по делото вносни бележки, от които са установява, че е
извършвано погасяване на дължимите суми в периода от 25.01.2018г. до 07.02.2019г. С
оглед направеното искане от адв.Д. К.-ВТАК с молбата от 25.02.2023г. и с оглед разпредЕ.та
от съда доказателствена тежест, в съдебно заседание на 26.01.2023г. съдът е назначил СИЕ
със задача да даде заключение относно това има ли непогасени суми по договора за кредит и
в какъв размер по пера-главница, лихви, като е определил депозит в размер на 180лв.
вносим в едноседмичен срок от ищеца, определил е и вещо лице. В дадения срок ищецът не
е внесъл депозит за вещо лице, поради което и заключение по назначената СИЕ по делото не
2
е изготвено. От приложеното ч.гр.д.№ 802/2022г. по описа на РСТ се установява, че в полза
на настоящия ищец е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № №
388/27.06.2022г. за сумата от 992,39,58лв., главница и за сумата от 1 141,11лв. договорна
лихва от 21.07.2011г. до 16.07.2021г.,ведно със законната лихва от 24.06.2022год., до
окончателното изплащане на задължението, както и разноските в размер на 42,67лв.
държавна такса и 180лв. адв. възнаграждение, оспорена от длъжниците.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявените установителни искове за съществуване на вземане по издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с неизпълнение на задълженията на
ответниците по договора Договор за банков кредит № 206LD-R-000028 от 21.07.2011г.,
сключен между тях и „ПИБ“ АД, като ищецът твърди, че са останали непогасени
задължения по договора в размер на 992,39,58лв., главница и 1 141,11лв. договорна лихва за
периода от 21.07.2011г. до 16.07.2021г., цедирани му от предишния цесионер, за които суми
ищецът се снабдил със Заповед по чл. 410 от ГПК № 388/27.06.2022г., постановена по ч.гр.д.
№ 802/2022г. по описа на РСТ, срещу която длъжниците са възразили, обуславящо и
правния му интерес от предявяване на настоящите установителни искове за посочените
вземания.От събраните писмени доказателства по делото се установява, че вземанията по
този договор са цедирани валидно първо на „С.Г.ГРУП“ ООД, ЕИК ********* с Договор за
цесия от 07.12.2018г., а с Договор за цесия от 11.12.2020г., посочения цесионер е цедирал
същото вземане на настоящия ищец и цесията е съобщена на длъжниците, поради което и на
осн. чл. 99,ал.3 от ЗЗД, извършеното прехвърляне на вземането има действие по отношение
на длъжниците-настоящи ответници от деня на съобщаването му, а именно- от
06.01.2022г.Видно от съдържанието на договора, вземанията по него са изискуеми на краен
падеж- 16.07.2021г., като относно размера на претендираните вземания, съдът приема
следното: По делото не са представени доказателства относно това какви плащания са
извършвани от длъжниците и по какви пера, като въпреки разпредЕ.та от съда
доказателствена тежест на ищеца в определението по чл. 140 от ГПК, а именно-
установяване наличието и размера на дължими непогасени задължения по договора, както и
размера на претенциите по пера и въпреки искането на процесуалния му представител за
назначаване на СИЕ, което съдът е уважил, заключение по така назначената СИЕ не е
изготвено поради неизпълнение на указанията на съда от страна на ищеца да внесе депозит
за вещо лице.Посочената пасивност на ищеца обуславя извод за недоказаност на
претенциите по размер, поради което следва да се приеме, че предявените установителни
искове за съществуване на вземания по Договор за банков кредит № 206LD-R-000028 от
21.07.2011г. против ответниците, които вземания са валидно цедирани на ищеца и за които
се е снабдил със Заповед по чл. 410 от ГПК № 388/27.06.2022г., постановена по ч.гр.д.№
802/2022г. по описа на РСТ, са останали недоказани по размер, поради което същите следва
да бъдат отхвърлени, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с
чл.240,ал.1, чл. 240,ал.2 вр. чл. 99,ал.3-4 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
3
По разноските: С оглед изхода от спора право на разноски имат ответниците, но
доколкото такива не се претендират, разноски не следва да се присъждат, на осн. чл. 81 от
ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕОС МАТРИКС”ООД, ЕИК *********, гр. София,
представлявано от управителя Р. М.-Т., действаща чрез преупълномощен представител
адв.Д. К.–ВТАК против Т. А. К. с ЕГН ********** и А. Ю. Е. с ЕГН **********, двамата
от гр.Търговище, кв. *********, като солидарни длъжници, установителни искове за
съществуване на вземания по Договор за банков кредит № 206LD-R-000028 от 21.07.2011г.
в размер на 992,39,58лв., главница и 1 141,11лв. договорна лихва за периода от 21.07.2011г.
до 16.07.2021г., ведно със законната лихва от 24.06.2022г. до изплащане на задължението,
валидно цедирани на ищеца, за които се снабдил със Заповед по чл. 410 от ГПК №
388/27.06.2022г., постановена по ч.гр.д.№ 802/2022г. по описа на РСТ, като неоснователни и
недоказани, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.240,ал.1, чл.
240,ал.2 вр. чл. 99,ал.3-4 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4