№ 819
гр. Бургас, 01.08.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно
заседание на шести
юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: М. Николова
при секретаря Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдията
Николова административно дело № 750 по описа за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано
е по жалба на Д.К.Г., с адрес: ***, чрез адв. Р.В. против решение № 32-192827/13.06.2022
год. на директора на ТД “Митница Бургас“, с което за стоката, поставена под
режим свободно обръщение с крайно потребление с митническа декларация (МД) с
MRN 20BG001007018847R4/12.05.2020г.,
е определена нова митническа стойност в размер на 11 158.70
лева, с включени разходи за транспорт на стоката, определена е
нова данъчна основа при внос на стоката в размер на 12528.43 лева
и по отношение на Д.К.Г. са определени допълнителни задължения за вносно мито в
размер на 485.94 лева и ДДС в размер на 1069.08 лева със съответните лихви за
забава и е разпоредено вземането им под отчет.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и противоречие с материално-правни норми. Релевират се възражения, че
обжалваното решение е немотивирано и необосновано, тъй като административният
орган не е посочил обстоятелствата, породили съмнения в действителността на
договорната стойност и не е обсъдил възраженията на Д.Г.. Твърди се, че
митническите органи не са положили дължимата грижа и не са й връчили съобщение
по чл.22, т.6 от Регламент (ЕС) 952/2013, с което е нарушено правото й на
изслушване, както и правото й да получи предварителна информация за мотивите на
митническия орган и да изрази становище по тях. Сочи се, че не са налице
основания за определяне на нова митническа стойност на автомобила, че
уебсайтовете autoauctions.io и bidfax.info, не са
част от митническите информационни системи, че информацията от тях е
недостоверна и че не е събрани по законоустановения ред. Искането е за отмяна
на оспореното решение. Представят се писмени доказателства.
В
съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата
на сочените в нея основания. Претендира присъждане на разноски, за които предоставя
списък. Представя и писмени бележки.
Ответникът
- Директор на ТД „Митница Бургас“, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Представя
административната преписка по издаване на оспорения акт и допълнителни писмени
доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският
административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като
взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 12.05.2020
год. жалбоподателката Д.К.Г. е декларирала с МД с MRN 20BG001007018847R4/12.05.2020г.
(л.68-69) стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно
обращение, а именно: употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка ******,
модел: ****, бр.места: 5, товароносимост: 0, първа рег. 20140101, цвят черен,
раб.обем: 1 800 куб.см., мощност: 201 HPSAE, двиг.
№ BENZIN KAT, шаси №:*******************. Съгласно
данните в приложената товарителница № ********* (л.75-76
и 177 от делото), издадена от MAERSK и приложена в
превод на български на л.175-176 от делото, автомобилът е превозен от
пристанище Mаями/САЩ до пристанище Бургас/България. В митническата декларация
за стоката са декларирани съответно: в ел. д. № 5/14 „Код на държавата на
изпращане/износ“ – САЩ; в ел.д. № 4/1 „Условие на доставка“ - FOB-Франко борд
уговорено пристанище на натоварване“; № 4/16 „метод за определяне на
стойността“ - 1 - договорна стойност на внасяните стоки (чл.70 от Кодекса), в
ел.д. № 4/14 „Цена на стоката“ - 3 000.00; в ел.д. № 4/10 „Валута“ – USD; в
ел.д № 4/9 „Добавяния и приспадания“: код АК - Разходи за транспорт, товаро-разтоварни
и обработващи операции и разходи за застраховка до място на въвеждане на
стоките в Европейския съюз - 899.90 лева; код ВА - Разходи за транспорт след
мястото на въвеждане в Европейския съюз - 253.86 лева.
На база
декларираните данни, към датата на приемане на МД размерът на митническата
стойност за нея е определен съгласно разпоредбата на чл.70, § 1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г., предвид декларирания в ел.д. № 4/16 метод за определяне на
стойността, а именно на база договорната стойност, тоест действително платената
или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост,
като е взета предвид цената на лекия автомобил в размер на 3 000 USD в приложената
към МД фактура № 35219/23.02.2020г., издадена от „Global Auto Exchange“ (л.71),
представена и в превод на български език на л.173 от делото. Митническата
стойност е определена като към тази цена са добавени декларираните разходите за
международен транспорт в размер на 500 USD,
съгласно фактура № 2938/05.04.2020г., издадена от издадена от Export Auto Usa
Corp. (л.72 и л.172) и получената сума от 3500 USD е преизчислена
по валутния курс за митнически цели - 1,79979 BGN/ US на 6 299.27 лева.
Въз основа на определената митническа стойност в размер на 6 299.27 лева
са определени, взети под отчет и заплатени вземания за вносно мито в размер на 629.93
лeва и ДДС в размер на 1436.61 лева.
Към
митническата декларация за допускане за свободно обращение, освен фактура №
35219/23.02.2020г., издадена от „Global Auto Exchange“, са били приложени
удостоверение за собственост (certificate of title) №
*********/31.01.2020г.
(л.70 и л.167), представено в превод на български език на л.167 от делото), фактура
№ 2938/05.04.2020г., издадена от Export Auto Usa Corp. (л.72 и л.172), представена
в превод на български език на л.171 от делото) фактура № **********/07.05.2020г.,
издадена от Maersk Bulgaria Limited (л.73 и л.170), представена в превод на
български език на л.169 от делото, товарителница № *********, издадена от Maersk
(л.75-76; л.177), представена в превод на български език на л.175-176.
При
извършен последващ контрол на декларацията на основание чл.48 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 във вр.чл.84, л.1, т.1 от ЗМ от митническите органи е била
анализирана наличната информация за автомобил със същите характеристики и
идентичен VIN (номер на шаси), като на електронен сайт www.autoauctions.io и bidfax.info
е била открита информация за обявена продажна цена на аукцион с
дата 24.02.2020г. със статус „продадена“ (sold) за автомобил със същия VIN
(номер на шаси) - ************************ в страната на износа и „odometer
51 332 actual miles“ в страната на износа и продавач Progressive Casualty Insurance. Установено било, че
публикуваната на този сайт продажна цена на автомобила била в размер на 5 700
USD и превишавала с 2 700 USD декларираната пред митническите
органи цена в размер на 3000 USD при допускане за свободно
обращение.
Поради посочената
информация митническите органи са приели, че са налице основателни съмнения
относно действителната цена на автомобила, както и елементите, които се
прибавят към нея при определяне на митническата стойност, поради което на
основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ от
вносителя Д.Г. били изискани с писмо с peг. № 32-245115/30.07.2021г. (л.78-79
от делото) доказателства за потвърждение на декларираната цена: търговско досие
по сключената сделка, договор с продавача, договор с крайния получател на
автомобила, оферта, поръчка, ценови листи, потвърждения, проформа фактура,
бизнес кореспонденция или други документи и сведения, предшестващи издаването
на фактурата, както и документи относно извършените плащания към доставчика -
продавач на стоката и всякакви други данни, сведения и документи удостоверяващи
цената по сделката и разходите по нея, документи за разходи направени от
купувача, но невключени в действително платената или подлежащата на плащане
цена - комисионни и възнаграждения за посредничество, разходи за контейнери,
транспорт, застраховка, и други операции свързани с транспорта, както и писмени
обяснения от вносителя по конкретно поставени въпроси по повод извършената
сделка.
В
отговор от жалбоподателя е представено писмо, входирно с № 32-341813/28.10.2021г.
в ТД Митница Бургас (л.77), с което тя е уведомила митническите органи, че е
представила всички налични документи към момента на оформянето на вноса на
автомобила и че не разполага с други документи.
В съобщение
по чл.22, §6 Регламент №
952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013г. за създаване на
Митнически кодекс на съюза с peг. № 32-404546/13.12.2021г. (л.54), адресирано
до Д.Г., митническите органи са посочили, че предстои издаване на решение на
Директора на ТД Митница Бургас за определяне на нов размер на митническата
стойност на автомобила, деклариран с митническа декларация с MRN
20BG001007018847R4/12.05.2020г.
Като причина за това в съобщението е изтъкнато, че в резултат на извършената
проверка на приложените към МД документи и отговорът на Д.Г. с писмо с рег. № 32-341813/28.10.2021г.
е установено, че фактура № 35219 от 23.02.2020г., издадена от „Global Auto
Exchange“ не съдържа всички необходими реквизити, удостоверяващи договорните
условия по сделката като: условие на доставка съгласно ИНКОТЕРМС; условие на
плащане, начин и срок на плащане, клаузи при неизпълнение или др. и същата не
може да служи в подкрепа на декларираните данни в МД относно митническата
стойност, че не са налице доказателства в подкрепа на точността на
декларираната цена, съгласно тази фактура, като напр. договори, поръчки,
оферти, кореспонденция или др. подобни, предшестващи сделката, както и че не са
представени никакви доказателства за извършени плащания към продавача и за
транспортни и други разходи, свързани с доставката на стоката. Извършен е
анализ на документите, приложени към МД, като са изтъкнати фактите, породили
съмненията в действителността на договорната стойност на автомобила, посочена
във фактура № 35219 от 23.02.2020г., издадена от „Global Auto Exchange“. В съобщението
е посочено, че съгласно приложеното към Митническата декларация удостоверение
за собственост № ********* с дата 31.01.2020г., издадено в страната на износа,
автомобилът е на името на Progressive Casualty
Insurance.
Съгласно информацията, открита на уебсайт www.autoauctions.io за продажба чрез
аукцион на 24.02.2020г. автомобил със същите характеристики (идентичен номер на
шаси и odometer в страната на износа)
обявеният продавач на автомобила също е Progressive
Casualty Insurance. В съобщението е изтъкнато, че тези данни и факта,
че датата, посочена във фактурата е по-ранна от датата на аукциона, са породили
съмнение у митническите органи относно достоверността на датата и наличието на
сделка между „Global Auto Exchange“ и Д.Г.. Освен това е посочено, че идентичните
данни за действително изминато разстояние (actual miles) на
автомобила при продажбата чрез аукцион на цена 5 700 USD
и тези, отразени в удостоверението за собственост № *********/31.01.2020г., а
именно 51 332 мили, както и за лицето - продавач при аукциона и собственик,
според удостоверението за собственост, а именно Progressive
Casualty Insurance, налагат извода, че автомобилът е в непроменено
състояние към 24.02.2020г. Това заключение е направено и на база 11 броя
снимкови изображения, удостоверяващи неговото състояние – повреден с видими
следи от удар в задната част на автомобила, както и описанието му в ел.д 6/8 в
митническата декларация.
В
съобщението е посочено, че публикуваната подробна информация от проведения
аукцион удостоверява по безспорен и категоричен начин, че на 24.02.2020г. описаният
автомобил е бил продаден на цена от 5 700 USD. Направен е извод, че
представената от вносителя фактура, издадена от „Global Auto Exchange“
предполага, че са възможни последващи препродажби на автомобила, в това число и
осъществена препродажба с купувач Д.Г., която, обаче, не е подкрепена с никакви
доказателства и не може да послужи за митнически цели. В тази връзка е посочено
е, че в случай, че е налице такава препродажба, в цената на автомобила би
следвало да са включени, както сумите за печалба, така и разходите за
посредничество и/или такси от проведен аукцион или др.подобни, тъй като при
определяне на митническата стойност към действително платената или подлежаща на
плащане цена за внасяните стоки се прибавят в степента, в която са направени от
купувача, но не са включени в действително платената или подлежаща на плащане
цена, разходите за комисионни и възнаграждения за посредничество. Направен е
извод, че в конкретния случай към преписката не са налице доказателства такива
разходи да са били извършени.
В
заключение е прието, че на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.,
митническата стойност на автомобила следва да се определи, като се вземе
предвид публикуваната на www.autoauctions.io продажна цена в размер на 5 700
USD на автомобил със същите характеристики и номер на шаси, която е
действително платена цена на автомобила при продажбата му за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза. Посочено е, че тази цена,
следва да бъде увеличена с декларираните от нея разходи за транспорт на 1
автомобил, а именно 500 USD или 899.90 лева при курс на 1 USD/1.79979 BGN.
Отбелязано е, че митническата стойност на стоката, допусната до
свободно обращение с митническа декларация с MRN 20BG001007018847R4/12.05.2020г.
е изчислена в размер на 11 158.70 лева (5700 USD+ 500 USD)x 1.79979
лева/ USD. Освен това е посочено, че с оглед
определения нов размер на митническата стойност за стоката на основание § 77,
§1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013г. възниква вносно митническо
задължение на 12.05.2020г датата на приемане на митническата декларация,
съгласно чл.77, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г, че при така изчислената нова митническа
стойност на основание чл.85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. задължението за
вносно мито е в размер на 1115.87 лева (11158.70 лв. x 10% ставка
за вносно мито), че на основание чл.54, ал.1 от ЗДДС във вр.чл.77, §1, буква а)
от Регламент (ЕС) № 952/2013г и чл.77, §2 от същия регламент на датата на
възникване на митническото задължение възниква задължение за ДДС, а именно на
12.05.2020г., която е датата на приемане на МД, че на основание чл.55, ал.1 от ЗДДС е определена данъчна основа при внос на стоката в размер на 12 528.43
лева (11158.70 лв.+ 1115.87 лева + 253.86 лева – разходи, свързани с вноса) и
задължение за ДДС при внос в размер на 2 505.69 лева (12 528.43 лева
х 20%). В съобщението е посочено, че е установен размер за вземане под отчет и
досъбиране на мито в размер на 485.94лева и на ДДС в размер на 1069.08 лева, както
и че върху размера на така определените допълнителни задължения възниква
задължение за лихва за забава. На жалбоподателката е предоставен 30-дневен срок
за изразяване на становище, считано от получаване на съобщението.
Митническите
органи са направили два опита да връчат съобщението по чл.22, §6 Регламент №
952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013г. за създаване на
Митнически кодекс на съюза с peг. № 32-404546/13.12.2021г. (л.54) на Д.Г. чрез
лицензиран пощенски оператор, но пратките са били върнати като непотърсени,
видно от представените с административната преписка известия за доставяне
(л.50-53 от делото). С цел уведомяването й за изготвяне на съобщението е било
изготвено съобщение/уведомление на основание чл.18а, ал.9 от АПК до Г. от
технически сътрудник в ТД Митница Бургас (л.49 от делото), което е било
поставено на входната врата и на пощенската кутия на нейния адрес в гр.Бургас,
улица Копривщица № 13 на 20.04.2022г. Със съобщението по чл.18а, ал.9 от АПК на
Д.Г. е даден едномесечен срок от датата на поставянето му, да се яви на адрес:
гр.Бургас, ул. Княз Александър Батенберг № 1, БМФ Порт Бургас АД, КТ Запад, МП
Пристанище Бургас център, за да се запознае със съдържанието на съобщение с
peг. № 32-404546/13.12.2021г., като е посочено, че в случай, че Г. не се яви в
указания срок, съобщението ще бъде приложено към административната преписка и
ще се счита за връчено на основание чл.18а, ал.9 от АПК.
С Докладна
записка рег. № 32-190116/10.06.2022 г. (л.43 от делото) началникът на МП
Пристанище Бургас център е предложил на Директора на ТД Митница Бургас да бъде
издаден индивидуален административен акт за определяне на нов размер на митническата
стойност на стоката от МД с MRN 20BG001007018847R4/12.05.2020г.
При тези
данни и като е възприел изцяло изложените мотиви в съобщението по чл.22, §6 Регламент (ЕС) №
952/2013г. с peг. № 32-404546/13.12.2021г. за определяне на нов размер на
митническата стойност на внесения от жалбоподателката автомобил, Директорът на
ТД “Митница Бургас е издал оспореното в настоящото производство решение №
32-192827/13.06.2022 год., с което на основание чл.70, §1 чл.71, §1, б.“д“,
подбуква “ii“ от Регламент(ЕС) № 952/2013г. за
стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001007018847R4/
12.05.2020г. е
определена митническа стойност в размер на 11158.70лева, на
основание чл.85, §1 от Регламент(ЕС) № 952/2013г., спрямо новата митническа
стойност на стоката и при прилагане на ставка от 10 % за вносно мито,
съответстваща на декларирания код по КН 87032290 (код
по ТАРИК 87032490 00), е
определено вносно митническо задължение в размер на 1115.87
лева; на основание
чл.55, ал.1 от ЗДДС е определена данъчна основа при внос по смисъла на чл.16,
ал.1 от с.з. за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД
с MRN 20BG001007018847R4/ 12.05.2020г.
в размер на 12528.43 лева, съответно спрямо
тази данъчна основа и при данъчна ставка от 20 % е определено задължение за ДДС
при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДС в размер на 2505.69
лева; на основание чл.105, §3 и §4 от Регламент(ЕС) № 952/2013г. и чл.56 от ЗДДС, във вр. с чл. 105, §4, и § §4 от Регламент(ЕС) № 952/2013г. е определено
за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 485.94
лева и ДДС в размер на 1069.08 лева,
със съответните лихви за забава, дължими на основание чл.114, §2 от Регламент(ЕС)
№ 952/2013г. и чл.59, ал.2 от ЗДДС, във вр. чл.114, §2 от Регламент(ЕС) №
952/2013г., считано от 12.05.2020г.,
която е дата на възникване на митническото задължение и на задължението за ДДС
до датата на уведомяването на длъжника по т.9 от решението.
Решението
на директора на Териториална дирекция „Митница Бургас“ е изпратено два пъти чрез
лицензиран пощенски оператор на Д.Г. с писма с известие за доставяне ИДРS 800002SBYZ R от 14.06.2022г. и ИД PS 8000
02T64E 8 от
12.07.2022г., но тя не е открита на нейния адрес и
не го е получила. (л.29-32 от делото). С цел уведомяването й за изготвяне на
решението е било изготвено съобщение с рег.№ 32-323856/26.09.2022г. (л.25),
което е било поставено на таблото за съобщения в административната сграда на ТД
„Митница“Бургас на 30.09.2022г. и публикувано в Интернет на електронната
страница на Агенция „Митници“. Със съобщението на Д.Г. е даден 14 - дневен срок
от датата на поставяне, да се яви в сградата на ТД Митница Бургас, за да й бъде
връчено решението. На 17.10.2022г. съобщението е свалено от таблото и на
основание чл.19а, ал.7 от ЗМ, тъй като Г. не се е явила в митническото
учреждение в указания в съобщението 14 - дневен срок, Решение с рег.
32-192827/13.06.2022 год. на директора на ТД “Митница Бургас“, издадено от
директора на ТД „Митница Бургас“, е приложено към преписката и е прието за
редовно връчено на Д.Г. на 14.10.2022г.
При така
установените факти се налагат следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна, против индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в срока по чл.149, ал.1 от АПК, доколкото по делото не са налице доказателства за редовното връчване на
оспореното решение.
Съгласно чл. 19а, ал. 1 от ЗМ
решението се връчва лично на адресата или на длъжника или се изпраща на всички
заинтересовани лица, чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне
или чрез изпращане на електронно съобщение в тридневен срок от издаването му.
Нормата на чл.19 от ЗМ е
специална по отношение на общите правила за съобщаване на административните
актове по чл.61, ал.1, във
връзка с чл.18а от АПК.
Цитираната
разпоредба на чл.19а, ал.1 от ЗМ
предвижда възможност съобщения да се връчват на заинтересованите лица и чрез
лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне. В тази хипотеза съгласно чл.19а, ал.3 ЗМ
законодателят е предвидил, че съобщението, изпратено чрез лицензиран пощенски
оператор с известие за доставяне, се смята за редовно връчено на датата, на
която известието е подписано, или на датата, на която е направен отказ за
получаване на решението, който се удостоверява от лицето, което го връчва. В
случая, обаче, връчването на решението, адресирано до жалбоподателката, не е
било удостоверено по някой от визираните в чл.19а, ал.3 от ЗМ начини,
а пощенската пратка е върната с отбелязването, че не е била потърсена.
Следователно, при липсата на уредена в закона фикция за връчване на съобщението
чрез лицензиран пощенски оператор и когато то не е било потърсено от адресата,
то административният орган действително е следвало да връчи същото чрез
прилагане на съобщението към преписката при спазване на процесуалните правила
по чл.19а, ал.5 - 7 от ЗМ.
Предпоставка,
обаче, за законосъобразното извършване на процедурата по чл.19а, ал.5 - 7 от ЗМ от
страна на митническите органи е провеждане на т. нар. "документирано
издирване" на жалбоподателката, при което тя да не е била намерена на
нейния адрес. Доказателства такова "документирано издирване" от
административния орган да е било провеждано по отношение на жалбоподателката
липсват по преписката. Двукратното изпращане на пощенска пратка чрез лицензиран
пощенски оператор на адреса на Г. не би могло да изчерпи понятието
"издирване" по смисъла на ЗМ, тъй като последното предполага
извършването поне на две или повече действия, изразяващи се в прилагането на
различни способи за търсене на конкретен адресат. Едва след това съобщението за
явяване на лицето следва да бъде поставено на определеното за целта място в
митническото учреждение и да се публикува на интернет страницата на митническата
администрация, като при неявяване на адресата в 14-дневен срок от датата на
поставянето му, съобщението ще може да се приложи към преписката и да се смята
за редовно връчено. В този смисъл е и определение № 4814/18.05.2022 г. по адм.
д. № 4524/2022 г. на ВАС).
Разгледана
по същество съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, поради следните причини:
Съобразно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган, съобразно правомощията му по чл.19,
ал.1 и ал.7 от ЗМ, при спазване на предвидената в закона писмена форма и в него
са посочени фактическите и правни основания, мотивирали издаването на акта.
Основателно
е възражението на жалбоподателката, че митническите органи не са положили
дължимата грижа и не са й връчили съобщение по чл.22, т.6 от Регламент (ЕС)952/2013,
с което е нарушено правото й на изслушване, както и правото й да получи
предварителна информация за мотивите на митническия орган и да изрази становище
по тях.
В
конкретния случай, МД с MRN 20BG001007018847R4/12.05.2020г.е
била предмет на последващ контрол, относно верността на данните за реално
платената цена за автомобила, посочен в същата, релевантна за определяне на
митническата му стойност, съответно и за дължимите публични държавни вземания -
мито и ДДС по реда на чл.48 от МК във вр. чл.84 от ЗМ.
Според чл.84м от ЗМ, за
връчването на съобщения и документи при извършването на проверки в рамките на
последващия контрол се прилагат разпоредбите на чл.19а от същия закон.
Разпоредбата на чл.19а, ал. 1 от ЗМ
действително предвижда възможност съобщения да се връчват на заинтересованите
лица и чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне. Законът
,обаче, не урежда фингираното връчване по пощата на съобщението, ако пратката
не бъде потърсена от получателя в срока по чл.5, ал. 3 от Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети
от КРС на основание чл.36, ал.2 от ЗПУ.
Напротив, законодателят държи на личното узнаване на съобщението от адресата
като в чл.19а, ал. 3 от ЗМ изрично
е предвидено, че съобщението, изпратено чрез лицензиран пощенски оператор с
известие за доставяне, се смята за редовно връчено на датата, на която
известието е подписано, или на датата, на която е направен отказ за получаване
на решението, който се удостоверява от лицето, което го връчва. В случая
връчването на писмото, адресирано до жалбоподателката, с което тя се уведомява,
на основание чл.26 от АПК за
започване на административното производство по промяна на митническата стойност
на внесените стоки и й се предоставя възможност, в съответствие с чл.22 § 6 от Регламент (ЕС) №
952/2013 и чл.8 § 1 от Делегиран регламент на
Комисията (ЕС) № 2015/2447, да представи становище и
допълнителни доказателства, не е било удостоверено по някой от визираните в чл.19а, ал.3 от ЗМ начини,
а е върнато с отбелязването, че е било непотърсено. След двукратно посещение на
пощенски оператор с отбелязване, че писмото, досежно откриване на производство,
е непотърсено АО е прибягнал финално до метода, предвиден в чл.18а, ал.9 от АПК -
залепил е уведомление на вратата на адреса на жалбоподателката.
Чл.84и, ал.1, т.3 от ЗМ
предвижда, че митническите органи, извършващи проверка в рамките на последващия
контрол, могат да приемат за установени определените от тях елементи за
облагане, както и да приемат за установено избягването на мерките на
търговската политика, тъй като необходимите допълнителни данни и сведения не
могат да бъдат получени, защото проверяваното лице не е открито на адреса на
управление или на постоянния му адрес след щателно и документирано издирване.
Законът
за митниците не дава легална дефиниция на понятието "документирано
издирване", същевременно същият борави и с понятията "издирване"
и "щателно и документирано издирване", като за последните също
липсват легални дефиниции. Легална дефиниция на понятието "щателно и
документирано издирване" се съдържа в ЗДДС (отм. 2006 г.) и ДПК (отм. 2005
г.) съобразно които "щателно и документирано издирване" означава
органите по приходите/данъчните органи да са извършили поне две посещения на
декларирания от данъчния субект адрес за кореспонденция в различни дни за
период не по-малък от 14 дни, за което да са съставили протоколи. В ЗИДЗДДС,
обн. ДВ. бр. 109 от 18.12.2001 г., § 2, т. 18 се посочва, че "щателно и
документирано издирване" означава издирването от органите на
Министерството на вътрешните работи да е извършено чрез централния бюлетин и
при посочване на конкретните данни и места за издирване, резултатите от което
се прилагат към данъчния акт. "
Предпоставка
за законосъобразното извършване на процедурата по чл. 19а, ал. 5 - 7 от ЗМ от
страна на митническите органи е провеждане на т. нар.
"щателно/документирано издирване" на жалбоподателката, при което
последната да не е били намерена на нейния адрес. Доказателства такова "документирано
издирване" от административния орган да е било провеждано по отношение на
жалбоподателката липсват по преписката. Двукратното изпращане на пощенска
пратка чрез лицензиран пощенски оператор на нейния адрес не би могло да изчерпи
понятието "издирване" по смисъла на ЗМ, тъй като последното
предполага извършването поне на две или повече действия, изразяващи се в
прилагането на различни способи за търсене на конкретен адресат. Едва след това
съобщението може да се прибегне до използвания способ - чл. 18а, ал. 9 от АПК, за да
се приеме, че е приложена фикцията на редовното връчване (в този смисъл е и
цитираното по горе определение № 4814/18.05.2022 г. по адм.
д. № 4524/2022 г. на ВАС).
Нарушението
е съществено, доколкото в резултат на него жалбоподателката е бил лишена от
възможността да узнае за образуваното административно производство и да изрази
своето становище в определения й 30-дневен срок по мотивите, на които ще се основава
неблагоприятното за нея решение на митническите органи, както изисква
посочената разпоредба от регламента и съставлява самостоятелно основание за
отмяната на оспорения акт. Нормата на чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) №
952/2013 е императивна, а в случая не са налице някои от
изключенията по чл.10 от Делегиран регламент на
Комисията (EC) № 2015/2446 от регламентираното в нея право
на изслушване и кореспондиращото задължение на митническата администрация да
осигури възможност за неговото реализиране.
Процесният
внос е осъществен на 12.05.2020г., при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013
на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митнически кодекс на Съюза („Регламент (ЕС) № 952/2013“), в сила от 01.06.2016
г. По силата на чл. 70, §1 от този регламент основен метод за определяне на
митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, т.е. въз
основа на действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките
при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза.
Съгласно чл.70, §2 на същия регламент действително платената или подлежащата на
плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на
продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в
полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени
или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.
Когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл.70,
тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74 § 2
от буква а) до буква г) от параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съответно
когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, §2,
митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, §3 от МК - въз основа
на наличните данни на митническата територия на Съюза.
На
основание чл.140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.,
митническите органи могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна
информация, а съгласно чл.140, §2 ако съмненията им не отпаднат, митническите
органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда
на чл.70, §1.
Анализът
на горните разпоредби води до извода, че прилагането на вторичните методи по
чл.74 § 2 от буква а) до буква г) от параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е
субсидиарно и за да се премине към тях следва да са налице основателни съмнения
досежно цената, посочена в Митническата декларация на вносителя. Тези съмнения
следва да бъдат доведени до неговото знание и едва ако не бъдат разсеяни, е
налице възможност за определяне на митническата стойност по субсидиарно
предвидените методи. В Митническия кодекс и в Регламента за изпълнение не се
съдържа легална дефиниция на понятието основателни съмнения. Ето защо,
проявлението му следва да се установява във всеки отделен случай съобразно
конкретно установени факти и обстоятелства, като е в тежест на митническите
органи да докажат основателността на възникналите съмнения и да обосноват
определения нов размер на митническата стойност на внесената стока.
В
конкретния случай, митническите органи не са се справили с тази доказателствена
тежест, не са установили, посочили и доказали обстоятелства, които да изключват
приложение на основния метод за определяне на митническата стойност, съгласно
чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Административният орган се е позовал
на разпечатка от произволен интернет сайт, за да обоснове извод, че
действителната договорна стойност на процесния автомобил, закупен от
жалбоподателя е 5 700 USD, а не както е посочено в митническата декларация - 3
000 USD. Тези изводи съдът преценява като необосновани. Както и самият
административен орган посочва в „Certificate of title“ (удостоверение за
собственост) на превозно средство с VIN ***********************, издадено на
31.01.2020г. в страната на износ (л.70 и л.167) , представено в превод на
български език на л. 167 от делото), в полето, което удостоверява собствеността
(„owner“) е вписан Progressive Casualty Insurance, при липсата на
други данни за собственик. Сертификатът от 31.01.2020г., на който се позовава
административният орган е с дата, предхождаща датата на аукциона - 24.02.2020г.
т.е напълно е възможно в този времеви период да е била реализирана продажба на
автомобила, а представената от жалбоподателя фактура № 35219 е от дата 23.02.2020г.,
т.е преди провеждането на самия аукцион, на който митническите органи се
позовават и в същата като продавач е посочен „Global Auto Exchange“ LLC. Видно
от представената от ответника информация под формата на разпечатки от сайта www.autoauctions.io на същия e била
обявена продажна цена 5 700 USD, продавач Progressive
Casualty Insurance
и статус на автомобила - продаден, но това не означава, че
продажбата е била финализирана на същата цена, още по-малко, че именно жалбоподателката
е закупила процесния автомобил за сумата от 5 700 USD.
Нещо
повече, информацията, представена под тази форма, не представлява служебна
и/или официална такава, за да се разчита на нейната достоверност, респ. да се
използва като база данни или за сравнение. Информативният и неангажиращ
характер на тези данни е отбелязано в общите условия на самия сайт. Митническите
органи не са събрали по официален ред актуализирана информация относно крайната
продажна цена, на която е закупен автомобила и относно страните по сделката,
които да подкрепят данните, публикувани на www.autoauctions.io.
Същевременно,
административният орган без да оспорва автентичността на представената фактура
за придобиване на стоката е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на
декларираната митническа стойност в същата. Не е посочена и причина за
незачитане на данните за платената сума по нея, при условие, че не се отрича
автентичността ù. Същата е представена с административната преписка по
настоящото производство и установява по категоричен начин осъществена сделка с
предмет процесния автомобил; вида и техническите характеристики на същия;
цената на придобиване; размерът на разходите, формиращи договорната стойност по
чл.71 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
По всички
изложени по-горе съображения, съдът намира, че митническият орган не е
обосновал съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, в
нарушение на чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447.
Относно
процедурата по определяне на по-висок размер на митническата стойност на
автомобила, следва да се съобрази, че във всички случаи при прилагането на методи
за определяне на митническа стойност, митническите органи имат задължение да
положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните
стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. На това принципно
положение е основана и процедурата по чл.140, §1 от Регламента за прилагане с
уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална,
съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са
надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е
пряко свързана с тези съмнения, и да е съобразена с възможностите му. В случая,
митническите органи са посочили, че имат съмнения относно декларираната от
жалбоподателя договорна стойност на автомобила, но нито са обосновали тези
съмнения, за да изключат приложението на основния метод за определяне на
митническата стойност, съгласно чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., нито
са приложили някой от вторичните методи по чл. 74 §1-3 от МК.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че като не е приел декларираната договорна
стойност на процесната стока и е определил нова такава единствено съобразно
публикуваната информация за проведен аукцион за процесния автомобил в интернет
сайт на трета държава, директорът на ТД Митница Бургас към Агенция
"Митници" е постановил незаконосъобразен административен акт, който
следва да се отмени. Предвид незаконосъобразното определяне на митническата
стойност на стоката, незаконосъобразни се явяват и определените с оспорения акт
възникнали задължения за вносно мито, ДДС и съответната лихва.
При този
изход на спора и предвид своевременно направеното искане, на основание чл.143,
ал.1 от АПК, следва да се присъдят на жалбоподателя направените по делото
разноски в размер на 10 лева - държавна такса и 550 лева заплатено адвокатско
възнаграждение. Разноските, съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат
възложени в тежест на Агенция „Митници“, която е юридическото лице - чл.7, ал.1
от ЗМ, в чиято структура е включен административният орган, издател на
оспорения акт.
Воден от
горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Бургас,
осемнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 32-192827/13.06.2022
год. на директора на ТД “Митница Бургас“, с което за стоката, поставена под
режим свободно обръщение с крайно потребление с митническа декларация (МД) с
MRN 20BG001007018847R4/12.05.2020г.,
е определена нова митническа стойност в размер на 11 158.70лева, с включени разходи за транспорт на стоката,
определена е нова данъчна основа при внос на стоката в размер на 12528.43 лева
и по отношение на Д.К.Г. са определени допълнителни задължения за вносно мито в
размер на 485.94 лева и ДДС в размер на 1069.08 лева със съответните лихви за
забава и е разпоредено вземането им под отчет.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на Д.К.Г., с адрес: ***, съдебно-деловодни
разноски в размер на 560 /петстотин и шестдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: