Р
Е Ш Е
Н И Е № 95
Гр. Стара
Загора, 08.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на двадесет и трети март през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЯНИЦА
ЧЕНАЛОВА
при секретаря Стефка
Христова
и с участието на прокурора Нейка Тенева
като разгледа докладваното от съдия Яница
Ченалова к.а.н. дело № 62 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, срещу
Решение № 15 от 12.01.2022 г., постановено по АНД № 2603/2021г. по описа на
Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление № 24-003022 от 05.08.2021г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора с наложена на ответника по касация
Д.И.Т. глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.61, ал.1 от Кодекса на
труда /КТ/. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното
решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно
основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят
оспорва извода на съда, че не е доказано извършеното от Д.И. в качеството му на
работодател нарушение на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда КТ/. При неправилна
оценъчна дейност на събраните по делото доказателства съдът е достигнал
погрешни изводи за характера на правоотношението между Д.Т.И. и А.И.Д..
Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него
да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно Наказателно постановление № 24-003022 от 05.08.2021г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.
В съдебно
заседание касаторът чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. поддържа
касационната жалба по наведените в нея оплаквания. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът
по касационната жалба – Д.Т.И., чрез пълномощника си по делото, в представеното
писмено възражение и молба с характер на писмено становище оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обосновано, в
съответствие и при правилно приложение на закона, Старозагорският районен съд е
отменил наказателното постановление, за което излага подробни съображения. Претендира
разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде
оставено в сила.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и след
служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспорения съдебен акт,
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява неоснователна.
Предмет на
съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е Наказателно постановление /НП/
№ 24-003022/05.08.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда” Стара Загора въз основа
на АУАН № 24-003022/05.07.2021
г., с което на Д.Т.И., в качеството му на работодател, на основание чл. 414,
ал.3 от КТ е наложено административно наказание – глоба в размер 2 000лв., за
нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство на 01.07.2021г. в 13.30 часа на обект: 6-то ОУ „Св.
Никола“, гр. Стара Загора – строително ремонтни работи и на 05.07.2021г. по
представени документи в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, е
установено, че Д.И., в качеството си на работодател /физическо лице/, е
допуснал до работа на 01.07.2021г. на обект в 6-то ОУ „Св. Никола“ лицето А.И.Д.
да работи като общ работник на посочения обект, без преди това да е сключил
писмен трудов договор с него.
Старозагорският
районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за
неговата материална незаконосъобразност. Въз основа на събраните по делото
доказателства и установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че
не е доказано извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение на
трудовото законодателство. В мотивите към решението са изложени съображения, че
не се установява съществувало правоотношение с характеристиките на трудово
такова между Д.Т.И. в качеството на работодател и А.И.Д. в качеството на
работник. Направен е извод, че към момента на издаване на наказателното
постановление Д.Т.И. няма качеството на работодател, поради което не може да
бъде субект на приложената санкционна разпоредба по чл.414, ал.3 от КТ.
Решението на Старозагорския районен съд е постановено
в съответствие и при правилно приложение на закона.
Действително един от основните принципи,
регламентирани в Кодекса на труда, е отношенията по предоставянето на работна
сила да се уреждат като трудови правоотношения - чл.1, ал.2 от КТ. Но не всяко
полагане на труд представлява престиране на работна сила и основание за
квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови
правоотношения по см. на чл.1, ал.2 от КТ. В случая, въз основа на събраните
във въззивното съдебно производство доказателства, обоснован, в съответствие и
при правилно приложение на закона е направения от Старозагорския районен съд извод
за липса на доказателства на 01.07.2021г. да е съществувало трудово правоотношение
между Д.Т.И. и А.И.Д. с предмет предоставяне от лицето А.И.Д. на работна сила
за изпълнение на трудова дейност като „общ работник“ при определени трудово
възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина. Не
е установено наличие на съществените елементи на трудовото правоотношение, т.е.
не е доказано, че лицето е осъществявало трудова дейност при изпълнение на
трудови функции като „общ работник“. Трудовият договор така, както е регламентиран
в Кодекса на труда, има за предмет предоставяне от едно физическо лице на
работната сила за изпълнение на даден вид работа при определени работен режим,
трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова
дисциплина, а предмет на гражданския договор /за изработка/ услуга /поръчка и
др./, съгласно разпоредбите на ЗЗД, е постигане на определен трудов резултат
/също свързан с полагането на труд/, за което да бъде заплатено предварително
договорено възнаграждение. В случая, както обосновано е прието от въззивния
съд, събраните по делото доказателства не сочат за възникнало трудово
правоотношение. Липсата на доказателства за наличието на престация на труд,
квалифицираща правоотношението като трудово, обуславя извод, че не доказано
съществуване на отношения по предоставяне на работна сила и полагане на труд
при изпълнение на определена трайно осъществяваща се работа и трудови функции
на определена длъжност, срещу договорено трудово възнаграждение, при установено
работно време и работно място, т.е. формално липсва основание да се приеме, че
са налице отношения, които следва да бъдат квалифицирани и уредени като трудови
правоотношения със сключването на писмен трудов договор.
С оглед гореизложеното,
административнонаказателното обвинение за допуснато нарушение на трудовото
законодателство от Д.Т.И. се явява фактически, правно и доказателствено
необосновано. Ето защо, правилно
Старозагорският районен съд е приел, че не е доказано по несъмнен начин
извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение -
допуснато в качеството му на работодател нарушение на императивното изискване
на чл.61, ал.1 от КТ, като в съответствие със закона съдът е постановил отмяна
на наказателното постановление.
Предвид изложените съображения съдът
намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното
решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото искането на
ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”, гр. София следва да бъде осъдена да заплати на Д.Т.И.
сумата от 500 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в
касационното производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №15/12.01.2022 г.,
постановено по АНД № 2603/2021 г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”, гр. София да заплати на Д.Т.И. ЕГН ********** сумата от 500лв.
/петстотин лева/, представляваща възнаграждение за един адвокат по КАНД № 62/22г.
по описа на АС Стара Загора.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.