№ 348
гр. К., 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510103116 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК във вр. с
чл.79, ал. 1от ЗЗД.
Ищецът твърди, че сключил с ответника на 11.02.2020г. договор за
предоставяне на кредит от разстояние №*****, при условията на ЗПФУР.
Сключването на самия договор се извършвало въз основа на подробна
информация, достъпна на уеб адрес:www.minizaem.bg., на който били
публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние, след
регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране
на полето "Съгласен съм с общите условия". В случая при кандидатстване,
ответникът посочил следния телефонен номер: ******** и имейл: ********.
Активиращият код бил **. Сключването на договора чрез електронната
платформа било годно доказателство по смисъла на чл.10 от ЗПК, във вр. с
чл.9 от ЗПФУР и чл.18, ал.2 от ЗПФУР във вр. с чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ. В хода
на кандидатстване, кредитополучателят изпратил снимка на личната си карта,
снимка тип „селфи“ с лична карта, от която било видно, че снимащото се
лице било това на документа за самоличност. По този начин,
кредитополучателят сключил договора за предоставяне на кредит от
разстояние, а кредитодателят му изпратил съобщение по телефон, с което го
уведомявал, че паричните средства били преведени по посочения от него
начин. Процедурата била извършена от ответника, в резултат на което на
същия бил отпуснат кредит в размер на ** лв. Съгласно чл.2, ал.2 от
Договора, сумата била преведена на ответника по посочен от него начин- по
касово, на каса на „Изи пей“ АД. Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от Договора за
кредит, вземането на главница в размер на ** лв., е разпределено за плащане
на десет вноски, всяка от които в размер на ** лв. за периода 12.03.2020г. -
07.12.2020г.. От нея нямало погасена част. Вноските били изцяло падежирали,
което било и основанието за тяхната изискуемост. При изплащане на
вноските по кредита, клиентът трябвало да преведе освен дължимата
главница и фиксирана договорна лихва фиксирана. Лихвеният процент бил
40.15%.. Нямало погасена част от договорната/възнаградителна лихва в
размер на ** лв.. Кредитът бил изцяло падежирал на 07.12.2020г.-датата на
1
последната дължима вноска по погасителен план. Поради неплащане на
кредита на основание чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД ответникът бил в забава от
датата на падежиране на целия кредит -07.12.2020г. Направил опити за
уреждане на отношенията с ответника по извънсъдебен ред, но същите били
безуспешни. Подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.д.№1808/2021г. по описа на РС-К. и издадена заповед за
изпълнение, връчена на длъжника по реда чл.47, ал.5 от ГПК. Съгласно
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с оглед указанията на заповедния съд предявява иска
за установяване на вземането си. Моли съда да постановите решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника А.. Р. Т., с ЕГН-
**********, че съществува вземане на “И.ф.“ ЕООД, с ЕИК:******, за
сумите: ** лв. главница, ** лв. договорна/възнаградителна лихва от
12.03.2020г. до 07.12.2020г., ** лв. лихва за забава от 07.12.2020г. до
21.03.2021г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до
изплащане на вземането. Претендира съдебни разноски по заповедното и
настоящото производство.
Преписа от исковата молба, ведно с приложенията към не и разпореждане по
чл.131 от ГПК са връчени на ответника на адреса му по месторабота.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба,
редовно призован не се явява в откритото заседание, не изпраща
представител и не е поискал делото да се разгледа в негово отсъствие
С молба вх.№3727/06.04.2022 г. ищецът чрез процесуалния си представител е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
По делото е приложено ч.гр.д.№1808/2021 г. по описа на РС-К., от което се
установява, че по подадено от “И.ф.“ ЕООД заявление е издадена заповед
№463/09.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу длъжника А.. Р. Т., с ЕГН-**********, за сумите: ** лв. главница, **
лв. договорна лихва от 12.03.2020 г. до 07.12.2020 г., ** лв. лихва за забава от
07.12.2020 г. до 21.03.2021 г., законната лихва върху главницата от 08.06.2021
г. до окончателното изплащане на вземането, както и ** лв. разноски, от
които: ** лв. държавна такса и ** лв. юрисконсултско възнаграждение, което
вземане произтича от договор за предоставяне на кредит от разстояние
№***** от 11.02.2020 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК и с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, ищецът е
предявил в срока по чл.415, ал.4 от ГПК иска за установяване съществуването
на вземането му по издадената заповед за изпълнение.
Установителният иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД е предявен в законоустановения едномесечен
срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска. В чл.239 от ГПК е посочено, че съдът постановява неприсъствено
решение когато: 1. на страните са указани последиците от неспазване на
2
сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание; 2.
искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с
оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът като взе предвид, че наличието на формалните предпоставки на чл.238
ал.1 от ГПК, фактическите обстоятелства по делото и представените
доказателства счита, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
От изложените в исковата молба обстоятелства и представените по делото
писмени доказателства, съдът приема предявения иск за процесуално
допустим и по същество вероятно основателен. Вероятната основателност се
обосновава и от приетите по делото, неоспорени заверени копия на договор за
предоставяне на кредит от разстояние №***** от 11.02.2020г., Общи условия
към договорите за предоставяне на кредит на “И.ф.“ ЕООД от 13.08.2018г.,
разпечатка от кореспонденция по повод сключване на договор за кредит от
разстояние – одобрение от 10.02.2020г., уведомяване за извършен превод от
**0 лв. по договор за заем №***** на 11.02.2020г., реструктуриране на
задължение към Мини Заем от 09.12.2020г., предсъдебно известие от
21.12.2020г., извънредно предложение от 20.11.2020г., лична карта, снимка,
селфи с лична карта, разписка за извършено плащане от 11.02.2020г., диск със
запис на разговор, връчени и неоспорени на ответника. Твърденията на ищеца
за неизпълнение на задълженията от ответника да заплати дължимите суми по
процесния договор за предоставяне на кредит е отрицателен факт, поради
което в тежест на А.. Р. Т. е да докаже, че е бил изправна страна, плащайки в
срок вноските по кредита.
Ответникът не е представил доказателства за плащане, както и не е навел
правопогасяващи, правоотлагащи или правоизключващи възражения, а
събраните в хода на производството доказателства установяват елементите на
фактическия състав на предявения иск за сумите: ** лв. главница, ** лв.
договорна/възнаградителна лихва от 12.03.2020г. до 07.12.2020г. и ** лв.
лихва за забава от 07.12.2020г. до 21.03.2021г., дължими по повод на валидно
сключения договор за предоставяне на кредит от разстояние №***** от
11.02.2020 г. Налице са всички материалноправни и процесуалнoправни
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, като предявения
иск следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
По разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изложеното на основание чл.78, ал.1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по настоящото дело
разноски в размер на ** лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр.с
чл.** от НПП и ** лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№1808/2021 г. по описа на РС-К..
3
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А.. Р. Т., с ЕГН-**********, с
настоящ и постоянен адрес гр.К., ул.“М." №**, вх.Б, ет.6, ап.**, че
съществува вземане на “И.ф.“ ЕООД, с ЕИК:******, със седалище и адрес на
управление гр.С., район Т., ж.к.“И.В.“, ул.“Б.“ №**, ап.1, на основание чл.422
вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, за сумите: ** лв. главница, ** лв.
договорна лихва от 12.03.2020 г. до 07.12.2020 г., ** лв. лихва за забава от
07.12.2020 г. до 21.03.2021 г., по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние №*****/11.02.2020 г., законната лихва върху главницата от
08.06.2021 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед
№463/09.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№1808/2021 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА А.. Р. Т., с ЕГН-**********, с настоящ и постоянен адрес гр.К.,
ул.“М." №**, вх.Б, ет.6, ап.**, да заплати на “И.ф.“ ЕООД, с ЕИК:******, със
седалище и адрес на управление гр.С., район Т., ж.к.“И.В.“, ул.“Б.“ №**, ап.1,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на
1** лв. и ** лв. разноски по ч.гр.д.№1808/2021 г. по описа на Районен съд-
К..
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните и да се приложи по ч.гр.д.
№1808/2021 г. по описа на РС-К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4