Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
2020
Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На
четиринадесети септември Година
две хиляди и двадесета
В публично
съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 2896 по описа за 2020г .
за да се произнесе взе предвид следното
Производството
е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „А.Б.“ООД
против Електронен фиш серия Г № 0009385 на ОД на МВР –Варна, с
който на основание чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ
на осн.чл.638 ал.4 вр. ал.1 т.2 вр.чл.461 ал.1 от КЗ на „А.Б.“ООД е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 2000лв.
Жалбата
е процесуално допустима.
Подадена
е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Въззивната
страна иска отмяна на НП. Издаването на ЕФ в случаите на заснемане с АТС било
допустимо само, ако нарушението се изразява в управление на МПС, но не и в неизпълнение на задължението за сключване на договор за застраховка ГО. ЕФ
нямал изискуемите реквизити, като дата и място на извършване и др., не били
описани фактите на извършване на
нарушението. Законът допускал с ЕФ да се налага единствено наказание „ глоба“,
на физическо лице, но не и наказание „имуществена санкция“ на юридическо лице.
В съдебно заседание, редовно призована,
въззивната страна се представлява от адв. А., който изразява становище НП да
бъде отменено на основанията, изложени във въззивната жалба. Прави искане за
присъждане на разноски.
Въззиваемата
страна, редовно призована, се представлява от ю.к. Лукова, която не се явява в
съдебно заседание и изразява становището си по същество в писмени бележки.
Прави искане за присъждане на разноски.
След
преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На
21.09.2019г. в 09.29 часа, автомобил „Тойота Ланд КРуизер” с рег. В 5474 НР,
собственост на „А.Б.“ООД, бил
управляван в гр.Варна, Западна промишлена зона Варна. Автомобилът не бил
спрян от движение.
За
това бил издаден процесният електронен фиш. Нарушението било констатирано с
автоматизирано техническо средство- мобилна система за видеоконтрол.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства – материалите по АНП, вкл. разпечатка от техническото средство,
разпечатка за собственост и други.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Възраженията на жалбоподателя са
несъстоятелни.
Административно-наказателното
производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. В ЕФ са
посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика на когото е регистрирано превозното средство, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си,
поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В
него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, което е сторено.В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП
са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира
дата на съставяне. Липсата й не е съществено процесуално нарушение. Следва да
бъде съобразено естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от
ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства.
Не е съществено процесуално нарушение
съставянето на ЕФ когато с него се налага наказание имуществена санкция.Чл.189
ал.7 от ЗДвП е израз на волята на законодателя с ЕФ да се налага наказание не
само на физически, но и на юридически лица.
В този случай АТСС не е скоростомер, не
е средство за измерване и не влиза в обхвата на правилата на Закона за
измерванията, поради което и изискването за метрологичен контрол не се отнасят
до това автоматизирано техническо средство.
На кадрите от снимковия материал, се наблюдава ясно автомобила,
визиран в електронния фиш. Съгласно
чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административно наказателния процес.
Видно от приложената по делото
разпечатка, именно
„А.Б.“ООД е собственик на превозното средство. ЕФ е издаден срещу
собственика в съответствие с чл.188 ал.1 от ЗДвП. Чл.189 ал.5 предвижда
анулиране на ЕФ, ако в 14 дневен срок собственикът посочи лицето, на което е предоставил автомобила. Въззивникът
не е посочил в 14 дневен срок друго лице да е управлявало автомобила, поради
което дружеството би могло да бъде наказано както за неизпълнение на
задължението си да застрахова МПС, така и за управлението на превозното
средство.
Доказателствата
са достатъчни за изясняване на фактическата обстановка и не се налага
събирането на други такива.
Според изложеното в ЕФ ,дружеството е
наказано за нарушение на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ на осн.чл.638 ал.4 вр. ал.1 т.2 вр.чл.461
ал.1 от КЗ. Чл.638 ал.4 от КЗ
категорично предвижда, че „когато
с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага
глобата или имуществената санкция по ал. 1“. Нормата е специална по отношение
на нормата на чл. 638 ал.1 от КЗ и
изрично разпорежда, че наказанието се
налага на собственика, когато се установи управление на МПС , за което няма
сключен договор за застраховка ГО. Именно такъв е настоящият случай и
възраженията на защитата, че не ставало ясно за какво е наказано лицето,тъй
като законът предвиждал две различни хипотези на нарушение, са несъстоятелни.
Чл.638
ал.4 от КЗ препраща към ал. 2 по отношение на санкцията. Предвидено в закона
същата да е в размер на 2000 лв., поради което наложеното наказание е
справедливо.
На осн. чл. 63 ал.3 от ЗАНН, въззиваемата страна
има право да й бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Тъй
като делото не е с фактическа и правна сложност и е приключило ведно съдебно
заседание, съдът намира, че същото следва да е в минимален размер от 80 лв.
Т.к. жалбата следва да се остави без уважение, не
са налице предпоставките в полза на „А.Б.“ООД да се присъждат разноски.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г № 0009385 на ОД
на МВР –Варна, с който на основание чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ на осн.чл.638 ал.4 вр. ал.1 т.2 вр.чл.461
ал.1 от КЗ на „А.Б.“ООД е
наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000лв.
ОСЪЖДА „А.Б.“ООД да заплати в полза на ОД
на МВР – Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /
осемдесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „А.Б.“ООД за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ :