Решение по дело №412/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 70 и следващите от Закона за адми­нистративните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Постъпило е искане от Т. В. Р., [ЕГН], чрез адвокат С. П. за възобновяване на административнонаказателното производство по влязло в сила решение № 2375/ 19.12.2022 г. по анд № 5541/ 2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, потвърдено с решение № 688/ 11.04.2023 г., постановено по канд № 282/ 2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е потвърден електронен фиш серия К № 4727736, издаден от Областна дирекция на МВР - гр. Пловдив, с който на Т. В. Р., на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложена глоба в размер на 400 лева, за нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДвП.

Искането е обосновано с твърдения за допуснато нарушение на материалния закон от въззивната и от касационната инстанции, които неправилно са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила, като не е съобразен закона. Твърди, че са налице основания за възобновяване по чл.70,ал.2,т.1 и т.3 от ЗАНН. Претендира се постановяване на решение, с което да се възобнови съдебното производство и да се отмени електронен фиш серия К № 4727736, издаден от Областна дирекция на МВР - гр. Пловдив, с който на Т. В. Р., на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложена глоба в размер на 400 лева, за нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДвП. Претендира и направените по делото разноски в размер на 400лв.

Ответната страна - ОД на МВР- Пловдив, не се явява, не се представлява, но е постъпило становище чрез упълномощения юрисконсулт Г. Б.. Моли искането да бъде оставено без уважение, като счита, че не са налице основанията на чл.70, ал.2, т.1 и т.3 ЗАНН. Прави възражение на размера на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез представляващия прокурор, изразява становище за неоснователност на направеното искане.

Относно допустимостта на искането, съдът намира следното:

Съгласно чл. 71, ал. 1, т.1 от ЗАНН, искането за възобновяване може да се направи в 6-месечен срок от влизането в сила на присъдата или решението - в случаите по чл. 70, ал. 2, т. 1, 2, 4 и 8. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, искане за възобновяване на административнонаказателно производство може да направи лицето, по отношение на което е издаден актът по чл. 70, ал. 1.

С оглед присъединеното анд № 5682/ 2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, решение № 1083 от 16.06.2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив е влязло в сила на същата тази дата, поради което подаването на искането, предмет на настоящето производство, чрез Районен съд– Пловдив на 12.09.2023 г. се явява направено в срока по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗАНН.

Искането е направено от правоимащо лице по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗАНН и против акт, подлежащ на проверка по реда на тази глава, съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, поради което е допустимо.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Необходимо е да се посочи, че възобновяването по реда на Раздел VIII от ЗАНН е средство за защита срещу влезли в сила порочни административнокаказателни или съдебни актове, но тя не е обжалване, тъй като се развива след като атакувания административнонаказателен акт или съдебно решение са влезли в сила и административнонаказателния или съдебният процес вече са приключили. Поради това отмяната на влязъл в сила административнонаказателен акт или съдебно решение не е фаза, стадий на административния или съдебно административния процес, а е самостоятелно извънинстанционно производство, което не обхваща всички неправилни административнонаказателни или съдебни актове и всички техни пороци. Тя е средство за защита срещу административнонаказателни актове или съдебни решения, когато неправилността им се състои в несъответствие между постановеното окончателно решение и действителното правно положение, само когато се дължи на изчерпателно посочени в чл. 70, ал. 2 от ЗАНН причини.

По конкретно изложение основания, съдът намира, че не е налице основанието на 70, ал. 2, т.1 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба административнонаказателното производство се възобновява, когато с влязла в сила присъда или решение се установи, че някое от доказателствата, въз основа на които е издаден актът е с неистинско или с невярно съдържание. От посоченото става ясно, че за да е налице основание за възобновяване по т.1, е необходимо наличие на няколко предпоставки. На първо място следва актът във връзка, с който е направено искането за възобновяване, да е издаден въз основа на неистинско доказателство или такова с невярно съдържание. Това обстоятелство следва да е установено с влязла в сила присъда или решение. В процесното искане за възобновяване не се сочи да е налице влязла в сила присъда или постановено решение, въз основа на които да е установено, че някое от доказателствата, послужили за издаване на процесния ел.фиш, е с невярно или неистинско съдържание. Няма как постановеното по анд № 5682/ 22 г. по описа на Районен съд – Пловдив решение да послужи за основание по т.1 от цитираната разпоредба, тъй като отмененият с него фиш е съставен въз основа на други писмени доказателства, а на изготвените в хода на административнонаказателната процедура срещу процесния електронен фиш документи по конкретното по дело, чието възобновяване се иска. С други думи неправилно и дори абсурдно е да се твърди, че постановеното решение № 1083/ 16.06.2023 г. по адм.д.№ 5682/ 2022 г., с който е отменен електронен фиш серия К № 4776161 за нарушение от 22.04.2022 г. компрометира съставения във връзка с настоящия електронен фиш серия К № 4727736 от 13.04.2022 г. протокол по чл.10 с рег.№ 1030р-12564 от 28.04.2021г., касаещ настоящия казус.

Не са налице и основанията на чл.70, ал.2, т.3 от ЗАНН. Нормата сочи, че административнонаказателното производство подлежи на възобновяване, когато се открият нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни на нарушителя, наказващия орган или съда при постановяване на акта. От молителя се представя съдебно-техническа експертиза, за която се твърди, че е налице соченото основание за наличие на ново обстоятелство. Видно от събраните по делото доказателства, съдебно-техническата експертиза е станала известна на страната по адм.д.№ 5682/ 2022 г. по описа на Районен съд с приемането й в с.з. на 17.05.2023 г., а искането за възобновяване е направено на 14.09.2023 г., поради което не е спазено изискването за допустимост, тъй като съгласно чл.71, ал.1, т.2 от ЗАНН Искането за възобновяване може да се направи в едномесечен срок от узнаването за обстоятелствата по чл. 70, ал. 2, т. 3.

Освен това представената експертиза по анд № 5684/ 22 г. по описа на Районен съд – Пловдив не може да се счита за ново обстоятелство затова производство, тъй като фактите по делото са различни, а изводите на вещото лице са изградени въз основа на тези факти. Така например няма данни разположението на автомобила и в двата случая да е било едно и също. Освен това по дело № 5541/22 г. по описа на Районен съд - Пловдив са били представени доказателства както за разположението на знака, така и за разположението на камерата, заснела нарушението. Не е установено по конкретното дело и въз основа на конкретните факти разположението на автомобила дали е било извън зоната на знака, нито това обстоятелство може да се установи с представената към искането експертиза, изготвена по друго дело и касаеща друг случай.

Посочените в чл. 70, ал. 2 от ЗАНН правни основания за отмяна са изчерпателно изброени и съставляват отклонение от общия принцип за окончателност и правен стабилитет на съдебно решение, което след като е влязло в сила се ползва от сила на пресъдено нещо със съответните субективни и обективни предели за това, поради което и не могат да се тълкуват разширително или по аналогия.

Предвид изложеното, настоящият състав на Административен съд Пловдив намира, че посочените възражения не установяват наличие на основание за отмяна по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 1 и т.3 от ЗАНН, нито по смисъла на останалите разпоредби на чл. 70, ал. 2 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното настоящия съдебен състав намира, че, искането за възобновяване на административнонаказателното производство е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Предвид изхода на делото в полза на вносителя на искането не се дължат разноски.

С оглед надлежно въведеното в настоящето производството искане от пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, следва да бъде осъден Т. Р. да заплати на ОД на МВР - Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. /осемдесет лева.

Така мотивиран и на основание чл. 73 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. В. Р., [ЕГН], от гр.Хисаря, [улица]за възобновяване на административнонаказателното производство по влязло в сила решение № 2375/ 19.12.2022 г. по анд № 5541/ 2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, потвърдено с решение № 688/ 11.04.2023 г., постановено по канд № 282/ 2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е потвърден електронен фиш серия К № 4727736, издаден от Областна дирекция на МВР - гр. Пловдив, с който на Т. В. Р., на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложена глоба в размер на 400 лева, за нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Т. В. Р., [ЕГН], гр. Гисаря, [улица], обл. Пловдив, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив разноски в размер на 80 лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.