РЕШЕНИЕ
№ 251
гр. Бургас , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ в публично заседание на седми
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20202120104771 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на “ТИ БИ АЙ БАНК„
ЕАД, ЕИК ..............., седалище и адрес на управление в ........................, представлявано от
А.Ч.Д. и Н.Г.С., против С. И. С., ЕГН **********, адрес в .................................., с която се
претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК с №4652/09.12.2019 г., издадена по ч.гр.д.№10271/2019 г. по
описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 1886,60 лева, представляваща
неплатена главница по сключен между страните договор за потребителски кредит
№**********/08.03.2017 г., сумата от 183,83 лева, представляваща договорна лихва,
начислена за периода 15.03.2018 г. - 15.11.2018 г., сумата от 314,33 лева, представляваща
обезщетение за забава, дължима за периода 15.03.2018 г. - 15.11.2018 г., г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК на 06.12.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
сключен между страните е сключен договор за потребителски кредит от 08.03.2017 г. за
сумата от 3608,98 лева, от която 3000 лева е предоставения кредит, 386,68 лева е такса за
оценка на риска, 222,30 лева е застраховка „Живот“. Твърди се, че общото крайно
задължение по договора възлиза на сумата от 4504,76 лева, която е разсрочена на 19
погасителни месечни вноски, осемнадесет от които в размер на 237,09 лева и последна в
размер на 237,14 лева. Твърди се още, че с част от отпуснатата сума са рефинансирани
задължения на ответника по Договор за потребителски кредит №....................., както и че
към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК са падежирали всички вноски и
същите са станали изискуеми в пълен размер. Според ищеца, задължението на ответника е
останало неизпълнено в уговорения срок, поради което и сумите по договора се претендират
ведно с лихва за забава.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
1
По делото не е постъпил отговор на исковата молба в предоставения срок
по чл.131 от ГПК, който е изтекъл към настоящия момент.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
В съдебно заседания ищцовото дружество не се представлява, представя
молба, вх.№4775/05.05.2021 г., в която е направено искане за постановяване на
неприсъствено решение.
В съдебно заседание, редовно призован, ответникът не се явява и
представлява.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид
направеното от ищеца искане по чл.238, ал.1 от ГПК намира, че следва да постанови
неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил отговор на
исковата молба, не се е явил в първото съдебно заседание по делото, като не е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие.
От друга страна са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл.131 от ГПК и с
призовката за съдебно заседание, връчена редовно на ответника, на последният са указани
последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването му в
съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с
нея писмени доказателства, неоспорени от насрещната страна, съдът намира, че искът е
вероятно основателен. В този смисъл БРС счита, че са налице условията за постановяване на
неприсъствено решение за уважаване на предявения иск за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК с №4652/09.12.2019 г., издадена по ч.гр.д.№10271/2019 г. по описа на
Бургаския районен съд, а именно: сумата от 1886,60 лева, представляваща неплатена
главница по сключен между страните договор за потребителски кредит
№.................../08.03.2017 г., сумата от 183,83 лева, представляваща договорна лихва,
начислена за периода 15.03.2018 г. - 15.11.2018 г., сумата от 314,33 лева, представляваща
обезщетение за забава, дължима за периода 15.03.2018 г. - 15.11.2018 г., г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК на 06.12.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, без да мотивира съдебния акт по същество – чл.239,
ал.2 от ГПК, още повече че няма данни сумите да са погасена от ответната страна.
Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца с правно
основание чл.78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, които са в общ размер от 227,76 лева, от които 127,76 лева за
платена държавна такса и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съдът съобразява и тълкувателната практика на ВКС, че дължи осъдителен
диспозитив и за разноските по заповедното производство, които са в общ размер от 97,70
лева.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК по отношение на
ответника С. И. С., ЕГН **********, адрес в ......................., че дължи на ищеца “ТИ БИ АЙ
БАНК„ ЕАД, ЕИК ....................., седалище и адрес на управление в .......................,
представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С., сумата от 1886,60 лева (хиляда осемстотин осемдесет и
шест лева и шестдесет стотинки), представляваща неплатена главница по сключен между
страните договор за потребителски кредит №..................../08.03.2017 г., сумата от 183,83
лева (сто осемдесет и три лева и осемдесет и три стотинки), представляваща договорна
лихва, начислена за периода 15.03.2018 г. - 15.11.2018 г., сумата от 314,33 лева (триста и
четиринадесет лева и тридесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забава,
дължима за периода 15.03.2018 г. - 15.11.2018 г., г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК на 06.12.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК с №4652/09.12.2019 г. по ч.гр.д.№10 271/2019 г. по описа на
БРС.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН **********, адрес в ................................., да
заплати на ищеца “ТИ БИ АЙ БАНК„ ЕАД, ЕИК ......................., седалище и адрес на
управление в ....................., представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С., сумата от 227,76 лева (двеста
двадесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща направени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски и сумата от 97,70 лева (деветдесет и
седем лева и седемдесет стотинки), представляваща направени в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Защитата срещу
него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240 ГПК.
Вярно с оригинала
Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3