Решение по дело №392/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл. 197, ал.2 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/.

Образувано по жалба вх. № 2100/14.05.2025г., подадена и подписана от името на ТД „Феникс агрогруп“ ЕООД, с. Стрелец, ЕИК *********, действащ чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се Решение № 49/28.04.2025г. на Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново и потвърденият с него Отказ на ПИ при същата дирекция за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С250004-012-0000020/08.04.2025 г.

Жалбоподателят оспорва решението, с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки, като неправилно поради неправилно прилагане на материалноправните разпоредби на закона. Посочва, че средствата, върху които е наложен запор, представляват субсидии, изплатени от Държавен фонд „Земеделие“, по програма за подпомагане на земеделските производители от ЕФ, които са несеквестируеми. Настоява, че същите са публични средства, целево предоставяни от държавния бюджет и този на ЕС, поради това върху тях не може да се провежда принудително изпълнение. В тази връзка цитира разпоредби на националното законодателство - Закона за подпомагане на земеделските производители, Закон за държавния бюджет, както и такива от приложимия общностен акт – Регламент (ЕС) №1306/2013г. на Съвета. Твърди, че разпоредбите на общностното право са императивни и като целево предоставени, тези средства от ЕФ са обект на специален режим, като единствен овластен да ги получи е земеделския производител, поради което са несеквестируеми и върху тях не може да се провежда принудително изпълнение за погасяване на публични и частни държавни вземания, и на вземания на трети лица. Отбелязва, че Регламентът като пряко приложим за държавите членки, е с превес над националното законодателство и изключва възможността получени субсидии да бъдат предмет на принудително изпълнение за публични задължения. По тези съображения иска от съда да постанови решение, с което да се отмени като материално незаконосъобразно обжалваното решение на Директора на ТД на НАП – Велико Търново и потвърдения с него Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки, в частта, с която е наложен запор върху несеквестируеми вземания на длъжника – постъпващите от ДФЗ суми от субсидии по сметката на земеделския производител в „ПИБ“ АД.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощения адвокат, който поддържа предявената жалба по изложените в същата съображения и допълнителни такива като пледира нейното уважаване. Претендира разноски и представя списък на същите по чл.80 от ГПК.

Ответникът по оспорването - директорът на ТД на НАП гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява в о.с.з. Представлява се от упълномощения юрисконсулт, който намира жалбата за неоснователна и иска същата да бъде оставена без уважение. Претендира за присъждане на разноски в минимален размер.

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта. Депозирана е в рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл. 197, ал.2 от ДОПК. Потвърдителното Решение №49/28.04.2025г. на Директора на ТД на НАП - В. Търново е съобщено на оспорващия по пощата на 30.04.2025 г., а жалбата е подадена чрез административния орган до АСВТ по пощата на 07.05.2025г., според пощенското клеймо на плика. Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол, съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.197, ал.1 от ДОПК.

Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и местна подсъдност. Не са налице пречки за постановяване на акт по същество. Предвид това, съдът прие жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.

Делото е основано изключително на писмени доказателства. Представените към жалбата и тези с административната преписка не са оспорени от страните. В хода на производството пред съда като писмени доказателства са приети материалите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с писмо с вх. № 2100/14.05.2025 г. от ТД на НАП - Велико Търново.

С разпореждането за насрочване на делото е указано на жалбоподателя, че в негова тежест е да установи пред съда, че по запорираната сметка са превеждани само целеви субсидии от Държавен фонд „Земеделие“ и/или други несеквестируеми вземания, както и наличието на предпоставките за отмяна на обезпечението по чл.208, ал.1 от ДОПК. На основание чл.170, ал.3 от АПК вр. §2 от ДР на ДОПК на ответника е указано, че в негова тежест е да установи фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнение на законовите изисквания при издаването му.

Съдът взе предвид направените в жалбата оплаквания. Съобрази доводите на страните. Извърши служебно дължимата проверка на оспорения акт, на основание чл.168 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателствени средства, съдът намери за установено следното:

1. В ТД на НАП - В. Търново е образувано изпълнително дело № *********/2020 г. за събиране на неплатени в срок публични задължения на жалбоподателя „Феникс агрогруп“ ЕООД в общ размер на 13876,74 лв., от които главница 13589,37 лв. и лихва 287,37 лв. На длъжника е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение изх. № С200004-048-0127413/16.11.2020г.

2. Публичен изпълнител при същата ТД преценил, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане. Поради това наложил обезпечителни мерки върху имущество на длъжника. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С220004-022-0000407/14.01.2022 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на длъжника в „Първа Инвестиционна банка" АД.

2.1. В ПНОМ не е посочено, че субсидиите от ДФЗ не са секвестируеми.

3. Последното плащане по сметката в ПИБ АД от ДФЗ е от 28.09.2023г. за сумата 20,07 лв. с основание ,„Получен превод в лева“.

4. С молба вх. № 55-04-2704/08.04.2025 г. длъжникът по изпълнително дело № *********/2020 г. е искал частично вдигане на запора на банковата си сметка по отношение на изплатените субсидии от ДФЗ. По молбата е постановен Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С250004-012-0000020/08.04.2025 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, който е бил предмет на обжалване пред административния орган.

5. С Решение № 49/28.04.2025г., Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново потвърждава Отказ на ПИ при същата дирекция за отмяна на наложени обезпечителни мерки.

В обобщение, горните фактически констатации са основани на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, които не са оспорени от страните и по своето съдържание не са противоречиви. На практика безспорно е между страните, че жалбоподателят е земеделски производител, който по посочената сметка в банка ПИБ получава субсидии от ДФЗ. В съдебна фаза на процеса не се събраха доказателства за нови обстоятелства, нито доказателства опровергаващи по съдържание тези, известни на публичния изпълнител/ПИ/.

Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните изводи:

Изнесените в жалбата твърдения за факти разкриват административноправен спор. Жалбоподателят търси съдебна защита срещу отказ на ПИ, потвърден от директора на ТД на НАП, да отмени постановление за наложени обезпечителни мерки – запор върху вземане от трето задължено лице –ДФЗ, и изпълнение върху суми, които счита за несеквестируеми.

Приложим закон при издаване и обжалване на акта е ДОПК. Правните норми са съобразен от съда в действащата при постановяване на оспорения акт редакция.

На основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК, отказът за отмяна на обезпечението се обжалва по реда на чл.197 от ДОПК. Следователно, в случая отказът подлежи на задължителен контрол по административен ред пред директора на съответната ТД на НАП, а неговото решение, с което се потвърждава този отказ, според чл. 197, ал. 2 от ДОПК може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя. Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 197 ДОПК се очертава, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са отказът на ПИ за отмяна на ОМ и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. В тази връзка, съдът на основание чл. 168 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, следва да прецени дали при издаването на двата административни акта са спазени изискванията за законосъобразност - наличието на компетентност на органа, постановил съответния акт; изискването за писмена форма и реквизити; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им.

При служебно дължимата проверка на валидността на обжалваните актове, която не се оспорва, съдът установи следното:

След служебно извършена проверка съдът установи, че оспорваното Решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия в ДОПК. Решението е издадено в писмена форма, в рамките на установения в чл. 197, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата, след проведено задължително производство по обжалване на действията на публичния изпълнител. Изложени са подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали териториалния директор на НАП да потвърди обжалвания пред него отказ.

Обжалваният пред административния орган отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки също е издаден от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП - гр. Велико Търново, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК, и в рамките на правомощията му по чл. 208, ал. 1 от ДОПК. Същият е изготвен в писмена форма и съдържа необходимите реквизити, както и фактически и правни основания за издаването му.

При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 197, вр. чл. 208 от ДОПК, като в хода й не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила при постановяване на отказа за отмяна на обезпечението и потвърдителното решение на Директора на ТД на НАП-В.Търново.

По делото не са спорни от фактическа страна обстоятелствата, че жалбоподателят има непогасени ликвидни и изискуеми публични задължения. Не се твърди погасяването им или друго активно поведение на длъжника в тази връзка, т.е. обезпечителната нужда съществува. Не се твърди и наличие на предпоставки за отмяна на обезпечението в хипотезата на чл.208, ал.1 от ДОПК.

Основният спорен между страните въпрос се свежда до това дали плащанията от Държавен фонд „Земеделие“ под формата на субсидии представляват секвестируемо имущество, върху което може да бъде насочено принудително изпълнение. Съдът намира отговорът на поставения въпрос за отрицателен предвид следното:

Несеквестируемостта е забрана за кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени права и имущество на длъжника. В разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ДОПК, аналогично на чл. 444 от ГПК, е прогласен принципът за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника. Докато чл. 444, т. 8 от ГПК предвижда, че изключение от този принцип следва да бъде предвидена изрично в закон, то специалната норма на чл. 213 от ДОПК не предвижда възможност за такива изключения и в частност относно субсидиите от Държавен фонд „Земеделие“ към земеделските производители. Въпреки това, съдът намира, че приложимата към казуса нормативна уредба е по-широка и включва както националното законодателство, така и правото на Европейския съюз.

В чл. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) са уредени различни форми на финансово подпомагане на същите оператори, а именно: държавно подпомагане; прилагане на схеми за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на ЕС, както и прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони. Средствата, с които се субсидират земеделските производители включват такива от държавния бюджет на Република България и от бюджета на Европейския съюз, в различно съотношение.

В конкретния случай запорираната сума представлява вземане на ЗП от ДФЗ по схема за единно плащане на площ, схема за преразпределение на плащане по СЕПП /СПП 2022/, зелени директни плащания по СЕПП, т.н. „зелени 2022“ и ФД 2022 г.

По своето естество и предназначение средствата, отпускани от фондовете на ЕС по схемите и мерките за подпомагане на ЗП, също са публични финансови средства съгласно чл. 17а от ЗПЗП, а съобразно § 1, т. 50 ДР ЗПЗП предоставянето им съставлява публично финансиране. Според предвиденото в чл.11а, ал.1 т. 2 от ЗПЗП, ДФ “Земеделие“, действащ като Разплащателна агенция за България, извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика/ОСП/. На ниво Общностно право въпросът за финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика беше уреден с Регламент /ЕС/ № 1306/2013 от 17 декември 2013г. на ЕП и на Съвета, който е отменен и заменен Регламент (ЕС) 2021/2116 на ЕП и на Съвета от 02.12.2021 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013. Според изложеното в преамбюлната част на новия Регламент (ЕС) 2021/2116 на ЕП и на Съвета разходите за Общата селскостопанска политика /ОСП/, включително разходите за интервенции по стратегическите планове по ОСП, следва да се финансират от общия бюджет на Съюза директно чрез Европейския фонд за гарантиране на земеделието /ЕФГ3 и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ или в контекста на споделеното управление с държавите членки. Според чл.4 от Регламент (ЕС) 2021/2116, финансирането на различните мерки, попадащи в тази политика, включително мерките за развитие на селските райони, се извършва от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), като фондовете са включени в общия бюджет на Европейския съюз. В подобен смисъл е и чл. 3 от отменения Регламент (ЕС) № 1306/2013. От тук следва и изводът, че получаваните от длъжника като земеделски производител субсидии от европейските фондове, чрез Държавен фонд „Земеделие“, в частта, която не е целево предоставена от държавния бюджет на България, представляват публично финансиране от бюджета на Европейския съюз, което също е целево.

Според текста на чл.44 на новоприетия Регламент (ЕС) 2021/2116, бенефициерите на тези плащания /регистрираните земеделски производители/ получават плащанията си в пълен размер, a целта – влагането на средствата от ЕС в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика. Предвидено е, че плащанията следва да се извършват навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно по предназначение. Разпоредбата е идентична и заменя нормата на чл. 11 от Регламент № 1306/2013(отм.). Неспазването от държавите членки на крайните срокове за плащане, установени в правото на Съюза, може да създаде сериозни затруднения за бенефициерите и да изложи на риск годишното разпределение на бюджета на Съюза. Същността на така посочената уредба е субсидиите да достигнат персонално до бенефициерите - земеделски производител, и да се употребят за целта, за която са отпуснати - влагането на средствата в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика, а не покриване на други задължения на бенефициерите, вкл. публични такива. От тук следва правният извод, че финансирането е и целево, т.е при средствата от ЕФ като част, от сумата на субсидията се касае за публично целево финансиране. Поради това, единствения овластен да получи средствата в пълния им размер е бенефициер – земеделски производител. Целта на финансирането е именно подпомагане на земеделските производители, като преведените в тази връзка и на това основание суми от Държавен фонд „Земеделие“ съставляват целево финансиране, чиято функция не може да се променя по волята на публичния изпълнител. Изразходването на отпуснатите целеви средства от ДФ "Земеделие" подлежи на контрол по отделен ред, а установяването, че те не са използвани по предназначение би довело както до връщането им в европейския бюджет, тъй като подлежат на възстановяване, така и до финансови корекции или налагане на санкции, както на земеделския производител, така и на държавата. Тези средства няма как да послужат за друго, освен за тази дейност, за извършването на която са отпуснати и предоставени на конкретния бенефициер. С оглед този специален императивно установен режим, получените средства от ЕФ съставляват несеквестируеми вземания на земеделския стопанин, макар европейското и националното право да не съдържат изрична разпоредба, където е употребен този израз, но смисълът е точно този. След като финансирането от ЕС за земеделските стопани е целево, като не се допуска то да преследва цел, различна от осъществяване на специалните политики на ЕС за развитие на селското стопанство и това, че за бенефициерите е предвидено по императивен начин правото да получат цялата помощ, която им е отпусната и е с източник средства от ЕС, то се налага изводът, че тези средства не могат да бъдат изплащани на лице, различно от бенефициера и да имат различно предназначение от това, за което са отпуснати. Изводът, който се налага е, че правото на финансова помощ от ЕС за земеделските стопани, като целево предоставени, са обект на специален режим и са несеквестируеми. Това означава, че към тях не може да бъде насочено принудителното изпълнение, независимо че плащанията от ДФ „Земеделие“ не покриват нормативната защита от принудително изпълнение по ЗДБ на Република България. Ако се приеме обратното, означава да се допусне противоречие с нормата на чл. 44 от Регламент /ЕС/ 2021/2116 и цялостната логика на публичното целево финансиране на земеделски производители със средствата от фондовете на ЕС.

На ниво европейско законодателство е въведено допълнително основание за несеквестируемост на средствата от субсидии, извън посоченото в нормата на чл. 213 от ДОПК. Видно от Закона за държавния бюджет, структурата на същия не включва попълването му със средства от ЕСИФ по този ред - чрез принудително изпълнение върху публично целево финансиране от фондовете на ЕС. Веднъж преведена субсидията не спира да бъде целева и не се превръща в парични средства, по отношение на които могат да се провеждат обезпечителни мерки, нито могат да бъдат обект на индивидуално принудително изпълнение. По същия начин и издръжката или пенсията, или обезщетението до несеквестируемия размер се изплаща в пари, но и те имат такъв характер, поради което не подлежат на обезпечителни мерки. Изразходването на отпуснатите целеви средства от ДФ "Земеделие", подлежи на контрол по отделен ред, а установяването, че те не са използвани по предназначение би довело както до връщането им в европейския бюджет, тъй като подлежат на възстановяване, респ. до финансови корекции или налагане на санкции, както на земеделския производител, така и на държавата, тъй като неизползването на средствата по предназначение е станало чрез нейните органи. Поради това, тези средства няма как да послужат за друго, освен за тази дейност, за извършването на която са отпуснати и предоставени на конкретния бенефициер.

В случая, видно от Извлечение от банковата сметка на дружеството в ТБ „Първа инвестиционна банка“ е, че по нея не са постъпвали други суми, извън тези от ДФ „Земеделие“, които се явяват несеквестируеми вземания и върху които не се допуска принудително изпълнение. Принципно запорът е възможен и законосъобразен при спазване на параметрите на несеквестируемостта, но по делото не се доказа в сметката да са постъпили други суми. Поради което основателно жалбоподателят твърди, че неговите права са засегнати, като е запорирано несеквестируемо имущество. Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по напълно несеквестируеми вземания, или вземания по които не се допуска принудително изпълнение. Когато по сметката на длъжника наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, по които не се допуска принудително изпълнение постъпват и плащания по други секвестируеми вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо над общия размер на другите секвестируеми постъпления.

Несекверистируемостта на средствата, представляващи целево подпомагане от ДФ „Земеделие“, обуславя незаконосъобразност на оспорваните актове - Решението на Директора на ТД на НАП – Велико Търново и отказа на публичния изпълнител за отмяна на обезпечението, поради противоречи с материалния закон, и е основание за тяхната отмяна до размера на получаваните от жалбоподателя субсидии.

При този изход на делото и предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски. Съобразно представен списък на л. 65 от делото, същите възлизат общо на 50 лева - заплатена държавна такса за образуване и разглеждане на делото. На основание §1, т.6 от ДР на АПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК следва да бъде осъдена Национална агенция за приходите да заплати на жалбоподателя сумата от 50 лева разноски по делото.

Воден от горните мотиви, на основание чл. 197, ал.4 от ДОПК, във вр. с чл.208, ал.2 от с.к., VII-ми административен състав на АСВТ

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 49/28.04.2025г. на директора на ТД на НАП гр. Велико Търново и потвърденият с него Отказ на ПИ при същата дирекция за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С250004-012-0000020/08.04.2025 г.

ОТМЕНЯ Постановление за налагане на обезпечителни мерки с № С220004-022-0000407/14.01.2022г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново в частта, с която е наложен запор върху несеквестируеми вземания на длъжника - постъпващите от ДФ"Земеделие" суми от субсидии по сметката на земеделския производител в ТБ „ПЪРВА ИВЕСТИЦИОННА БАНКА“.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „ФЕНИКС АГРОГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Стрелец, община Горна Оряховица, разноски за настоящото производство в размер на 50,00лв. (петдесет лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.