Р
Е Ш Е Н И Е
№
ІV – 42 28. 02. 2020 година
град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На
десети февруари, две хиляди и двадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
МИХОВА
мл.с.
ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията Н.ПЕНЕВА
въззивно
гражданско дело номер 72
по описа за 2020 година
Производството
по делото е образувано по повод въззивна жалба на Н.Г.Б. ***, против Решение №2975/12.11.2019г. по гр.д.№4363/2019 г. по
описа на Бургаски районен съд, в частта, с което бракът на страните е прекратен
по вина на двамата съпрузи, а искът за издръжка за непълнолетният син на
страните Г
В Б., роден на *** год., е отхвърлен над сумата от 200 лева, до предявения иск
от 300 лева.
Въззивникът
изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му в
обжалваната част, с постановяване на въззивно решение, с което да бъде прието,
че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ищецът; размерът
на издръжката, дължима за непълнолетното дете на страните, да бъде определен на
300 лева. При подробно обсъждане на показанията на разпитаните по делото
свидетели, е формиран извод за липса на вина на въззивницата за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, а вината е изключително на ищеца.
Изложени са
съображения за нуждите на детето, които не могат да бъдат задоволени с
издръжка, в размер на 200 лева.
Въззиваемият – ищец В.И.Б. на 19.12.19г. не представя писмен
отговор на въззивната жалба по реда на чл.263 ГПК. В съдебно заседание, чрез
процесуален представител адв. Николова изразява становище за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас не представя становище по
делото. В първоинстанционното производство е представен социален доклад. Дирекцията не
изразява конкретно становище за предоставяне упражняването на родителските
права, режима на лични отношения и издръжката на детето.
Производството е
по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което е допустима.
Бургаският
окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно по
делото и видно от представеното удостоверение за граждански брак, страните са
съпрузи, сключили брак с акт №3538/21.11.1989г. на Община Т , С община. Не се спори, че през време на брака им
са родени две деца – Р– пълнолетен и Г – непълнолетен, род. на ***.
Спорът по делото
във въззивното производство касае въпроса чия е вината за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения. Спори се и по въпроса за
размера на издръжката, дължим от бащата на ненавършилото пълнолетие дете Г В Б..
С предявяване на
иска, ищецът В.Б. твърди, ответницата упражнява контрол и налага мнението си
спрямо всички в семейството по всички въпроси – кога и какво да се яде, кога де
се ползват бойлера, колата; забранява му да ходи на обучения, да се среща с
приятели. Претендира прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство по вина на съпругата.
Ответницата не оспорва
иска за развод. Оспорва твърденията за противобрачно поведение от нейна страна.
Излага съображения, че настъпилото разстройство на брачните отношения е по вина
на мъжа- същият от години подържа извънбрачна връзка с друга жена и под предлог
че годи на обучения, се среща с нея.
За установяване
на спорните обстоятелства относно настъпилото брачното разстройство, в
първоинстанционното производство са допуснати до разпит свидетелите С И С, Р Г.
А – сестра на ответницата и С С Т.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост
на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид
събраните по делото доказателства становищата на страните и като съобрази
Закона, намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Съображенията на първоинстанционния съд въззивната
инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
По изложените
във въззивната жалба съображения следва да се каже: Събраните в хода на делото
свидетелски показания сочат на дълбоко и непоправимо разстройство на брачните
отношения. Но от показанията не може да се установи че само единият от
съпрузите и конкретно – мъжа, носи вината за това. Основното противобрачно
поведение на съпруга, според съпругата е изневярата. Но доказателствата по
делото не установяват това твърдение. Обстоятелството, че според св.С „Цялото
училище говори за това, че те имат интимна връзка. … Децата говорят същото“, не
сочи към доказаност на това твърдение, предвид това, че свидетелката споделя
само слухове, а не е очевидец на действия и/или поведение, които без съмнение могат
да се тълкуват като извънбрачна връзка. Представените с писмена защита
извлечения от профили и страници в социалните мрежи са недопустими: на първо
място като доказателства и доказателствени средства; на второ място – не са
представени по надлежния ред и трето – неотносими са.
Поради това
първоинстанционното решение, в частта, с което е допуснат развод по вина на
двамата съпрузи, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По въпроса за издръжката,
дължима от ответника, въззивната инстанция споделя аргументите на
първоинстанционния съд на осн. чл.272 ГПК. В допълнение следва да се каже:
въззивната инстанция намира, че финансовите възможностите на майката са
по-големи от тези на бащата, предвид обстоятелството, че същата живее в
семейното жилище на страните, собственост на по-големия им син, отдава под наем
недвижим имот в гр.Б – ул.“***“ и притежава и друг недвижим имот в ж.к.
„Славейков“. Финансовите възможности на бащата произтичат от трудовото му
възнаграждение, същият не притежава жилище или друг недвижим имот. Поради това
би могъл да дава без затруднения месечна издръжка, в размер на 200.00 лева.
Поради това
първоинстанционното решение, в частта, с което бащата е осъден да заплаща
месечна издръжка, в размер на 200.00 лева на непълнолетния си син Г, е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно
разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, предвид това, че съдът приема, че вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака носят двамата съпрузи, всяка от
страните следва да понесе направените от нея съдебно – деловодни разноски, в
това число и тези, направени в първоинстанционното производство.
С оглед на
гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2975/12.11.2019г. по гр.д.№4363/2019 г. по описа на Бургаски
районен съд.
Настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2, т.2, вр.
чл.322, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.