Р Е Ш Е Н И Е № 44
Гр.Разград, 13.07.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито
съдебно заседание на четвърти юли две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Е. СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА
РОБЕВА
ДОРОТЕЯ И.
При участието на секретаря Д.Г. и
прокурора АНТОНИЯ ДОНЕВА, като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 149
по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.328 и
сл. НПК.
С Присъда № 1/09.01.2015г. по НОХД №
339/2011г. Исперихският районен съд е признал подсъдимия В.П.П., ЕГН **********,
за виновен за това, че за времето от 12.12.2010г. до 20.01.2011г. в с.Камен,
обл.Велико Търново, гр.Пазарджик и гр.Варна, в условията на продължавано
престъпление, повторност и немаловажен случай, сам и след предварителен сговор Е.Г.М.
***, Г.С. *** и неизвестно лице от гр.Варна, с цел да набави за себе си имотна
облага е въвел в заблуждение С.Б.К. от гр.Пазарджик и с това й причинил имотна вреда
в размер на 250 лева, Е. Г.К. от гр.Пазарджик и с това й причинил имотна вреда
в размер на 300 лева, З. Г. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на
430 лева, С.Б.П. от гр.Варна и с това й причинил имотна вреда в размер на 1750
лева, С.Х.Г. от гр.Варна и с това й причинил имотна вреда в размер на 1070 лева,
И. Г. И. *** и с това му причинил имотна вреда в размер на 1800 лева, М.Ф.Г. ***
и с това й е причинил имотна вреда в размер на 3500 лева, М. *** и с това й
причинил имотна вреда в размер на 220 лева, М.Д.Д. *** и с това й причинил
имотна вреда в размер на 4000 лева, Д. Щ. К. от гр.Варна и с това й причинил
имотна вреда в размер на 1320 лева, Й. С. Н. от гр.Варна и с това й причинил
имотна вреда в размер на 1300 лева, С.С. У. от гр.Варна и с това й причинил
имотна вреда в размер на 1000 лева, В.М.В. *** и с това й причинил имотна вреда
в размер на 3100 лева, като деецът се е представил за длъжностни лица –
разследващ орган, полицейски служител и лекуващ лекар, като общата вреда е в
големи размери – 20 040 лева, поради
което и на основание чл.210, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.5 във вр. с чл.209, ал.1
вр. с чл.26, ал.1 НК го е осъдил на 6 години лишаване от свобода в затвор при
първоначален строг режим.
Със
същата присъда ИРС е признал подсъдимия Е.Г.М., ЕГН ********** за виновен в
това, че за времето от 13.12.2010г. до 20.01.2011г. в с.Камен, обл.Велико
Търново и гр.Варна, в условията на продължавано престъпление, повторност и
немаловажен случай, след предварителен сговор с В.П.П., Г.С.И. и неизвестно
лице от гр.Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, е въвел в
заблуждение З. Г. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 430 лева, С.Б.П.
от гр.Варна и с това й причинил имотна вреда в размер на 1750 лева, С.Х.Г. от
гр.Варна и с това й причинил имотна вреда в размер на 1070 лева, И. Г. И. *** и
с това му причинил имотна вреда в размер на 1800 лева, М.Ф.Г. *** и с това й е причинил
имотна вреда в размер на 3500 лева, М. *** и с това й причинил имотна вреда в размер
на 220 лева, М.Д.Д. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 4000 лева,
Д.Щ.К. от гр.Варна и с това й причинил имотна вреда в размер на 1320 лева, Й.С.Н.
от гр.Варна и с това й причинил имотна вреда в размер на 1300 лева, С.С.У. от
гр.Варна и с това й причинил имотна вреда в размер на 1000 лева, В.М.В. *** и с
това й причинил имотна вреда в размер на 3100 лева, като деецът се е представял
за длъжностни лица – разследващ орган, полицейски служител и лекуващ лекар, и
причинената обща вреда е в големи размери –общо 19 490 лева, поради което
и на основание чл.210, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.5 във вр. с чл.209, ал.1 вр. с
чл.26, ал.1 НК го е осъдил на 6 години лишаване от свобода в затвор при
първоначален строг режим.
Със същата присъда ИРС е признал
подсъдимия Ю.В.М., ЕГН **********, за виновен в това, че 20.05.2010г., на
28.06.2010г. и на 26.08.2010г. в с.Камен, обл.Велико Търново, гр.Горна
Оряховица, гр.Нови Пазар, гр.Шумен и гр.Исперих, в условията на продължавано
престъпление, след предварителен сговор с Б.М.К. ***, К.М.К. ***, А. ***, А.М. ***,
Г.Г.Ю. ***, А.Г.Н. *** и С.Д. Г. от гр.Шумен с цел да набави за себе си имотна
облага е въвел в заблуждение В.Н€ Г. от гр.Исперих и с това й причинил имотна
вреда в размер на 1869,06 лева, Ц.И.Д. *** и с това й причинил имотна вреда в
размер на 10 000 лева и Е.М.Б. и с това й причинил имотна вреда в размер на
2000 лева, като деецът се е представил за длъжностни лица – следовател и/или
адвокат, като е причинил обща вреда в размер на 13869,06 лева, поради което и
на основание чл.210, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.26,
ал.1 НК го е осъдил на 4 години лишаване от свобода в затворническо общежитие
от открит тип при първоначален общ режим.
Със същата присъда Исперихският районен
съд е признал подсъдимия Г.С.И., ЕГН ********** за виновен в това, че за
времето от 13.12.2010г. до 20.01.2011г., в с.Камен, обл.Велико Търново и
гр.Варна, в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с
В.П.П., Е.Г.М. и неизвестно лице от
гр.Варна, с цел да набави за себе си имотна облага е въвел в заблуждение З. Г. ***
и с това й причинил имотна вреда в размер на 430 лева, С.Б.П. от гр.Варна и с
това й причинил имотна вреда в размер на 1750 лева, С.Х.Г. от гр.Варна и с това
й причинил имотна вреда в размер на 1070 лева, И. Г. И. *** и с това му
причинил имотна вреда в размер на 1800 лева, М.Ф.Г. *** и с това й е причинил
имотна вреда в размер на 3500 лева, М. *** и с това й причинил имотна вреда в размер
на 220 лева, М.Д.Д. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 4000 лева,
Д.Щ.К. от гр.Варна и с това й причинил имотна вреда в размер на 1320 лева, Й.С.Н.
от гр.Варна и с това й причинил имотна вреда в размер на 1300 лева, С.С.У. от
гр.Варна и с това й причинил имотна вреда в размер на 1000 лева, В.М.В. *** и с
това й причинил имотна вреда в размер на 3100 лева, като деецът се е представил
за длъжностни лица – разследващ орган, полицейски служител и лекуващ лекар, и
вредата е в големи размери – общо 19 490 лева, поради което и на основание
чл.210, ал.1, т.1, т.2 и т.5 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК го
е осъдил на 6 години лишаване от свобода в затвор при първоначален строг режим.
Със същата присъда ИРС е признал
подсъдимия В.Х.Б., ЕГН ********** за невиновен в това, че за времето от
13.12.2010г. до 20.01.2011г. в с.Камен, обл.Велико Търново и гр.Варна, в
условията на продължавано престъпление след предварителен сговор с В.П.П., Е.Г.М.,
Г.С.И. и неизвестно лице от гр.Варна, с цел да набави за себе си имотна облага
е въвел в заблуждение З. Г. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на
430 лева, С.Б.П. от гр.Варна и с това й причинил имотна вреда в размер на 1750
лева, С.Х.Г. от гр.Варна и с това й причинил имотна вреда в размер на 1070 лева,
И. Г. И. *** и с това му причинил имотна вреда в размер на 1800 лева, М.Ф.Г. ***
и с това й е причинил имотна вреда в размер на 3500 лева, М. *** и с това й
причинил имотна вреда в размер на 220 лева, М.Д.Д. *** и с това й причинил
имотна вреда в размер на 4000 лева, Д.Щ.К. от гр.Варна и с това й причинил
имотна вреда в размер на 1320 лева, Й.С.Н. от гр.Варна и с това й причинил
имотна вреда в размер на 1300 лева, С.С.У. от гр.Варна и с това й причинил
имотна вреда в размер на 1000 лева, В.М.В. *** и с това й причинил имотна вреда
в размер на 3100 лева, като деецът се е представил за длъжностни лица –
разследващ орган, полицейски служител и лекуващ лекар, като общата вреда е в
големи размери – 19 490 лева, поради което и на основание чл.304 НПК го е
оправдал по обвинението по чл.210, ал.1, т.1, т.2 и т.5 във вр. с чл.209, ал.1
вр. с чл.26, ал.1 НК.
Със същата присъда ИРС е признал
подсъдимия А.И.Н., ЕГН ********** за виновен в това, че на 20.05.2010г., на
28.06.2010г. и на 26.08.2010г. в с.Камен, обл.Велико Търново, гр.Горна
Оряховица, гр.Нови Пазар, гр.Шумен и гр.Исперих, в условията на продължавано
престъпление, повторност и немаловажен случай, след предварителен сговор с Б.М.К.,
К.М.К., Ю.В.М., А.М.Д., Г.Г.Ю., А.Г.Н. и С.Д. Г. с цел да набави за себе си
имотна облага е въвел в заблуждение В.Н€ Г. от гр.Исперих и с това й причинил
имотна вреда в размер на 1869,06 лева, Ц.И.Д. *** и с това й причинил имотна вреда
в размер на 10 000 лева и Е.М.Б. и с това й причинил имотна вреда в размер на
2000 лева, като деецът се е представил за длъжностни лица – следовател и/или
адвокат, като е причинил обща вреда в размер на 13869,06 лева, поради което и
на основание чл.210, ал.1, т.1, т.2 и т.4 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с
чл.26, ал.1 НК го е осъдил на 4 години лишаване от свобода в затворническо
общежитие от открит тип при първоначален общ режим.
Със
същата присъда ИРС е признал подсъдимия А.М.Д., ЕГН ********** за виновен в
това, че на 20.05.2010г., на 28.06.2010г. и на 26.08.2010г. в с.Камен,
обл.Велико Търново, гр.Горна Оряховица, гр.Нови Пазар, гр.Шумен и гр.Исперих, в
условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с Б.М.К., К.М.К.,
Ю.В.М., А.И.Н., Г.Г.Ю., А.Г.Н. и С.Д. Г. с цел да набави за себе си имотна облага
е въвел в заблуждение В.Н€ Г. от гр.Исперих и с това й причинил имотна вреда в
размер на 1869,06 лева, Ц.И.Д. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на
10 000 лева и Е.М.Б. и с това й причинил имотна вреда в размер на 2000 лева, като
деецът се е представил за длъжностни лица – следовател и/или адвокат, като е
причинил обща вреда в размер на 13869,06 лева, поради което и на основание
чл.210, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК го е
осъдил на 4 години лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип
при първоначален общ режим.
Със същата присъда ИРС е признал
подсъдимия Б.М.К., ЕГН ********** за виновен в това, че че на 20.05.2010г., на
28.06.2010г. и на 26.08.2010г. в с.Камен, обл.Велико Търново, гр.Горна
Оряховица, гр.Нови Пазар, гр.Шумен и гр.Исперих, в условията на продължавано
престъпление, след предварителен сговор с К.М.К., Ю.В.М., А.И.Н., А.М.Д., Г.Г.Ю., А.Г.Н.
и С.Д. Г. с цел да набави за себе си имотна облага е въвел в заблуждение В.Н€ Г.
от гр.Исперих и с това й причинил имотна вреда в размер на 1869,06 лева, Ц.И.Д.
*** и с това й причинил имотна вреда в размер на 10 000 лева и Е.М.Б. и с това
й причинил имотна вреда в размер на 2000 лева, като деецът се е представил за
длъжностни лица – следовател и/или адвокат, като е причинил обща вреда в размер
на 13869,06 лева, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с
чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК го е осъдил на 4 години лишаване от
свобода в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.
Със същата присъда ИРС е признал
подсъдимия К.М.К., ЕГН ********** за виновен в това, че на 20.05.2010г., на
28.06.2010г. и на 26.08.2010г. в с.Камен, обл.Велико Търново, гр.Горна
Оряховица, гр.Нови Пазар, гр.Шумен и гр.Исперих, в условията на продължавано
престъпление, след предварителен сговор с Б.М.К., Ю.В.М., А.И.Н., А.М.Д., Г.Г.Ю.,
А.Г.Н. и С.Д. Г. с цел да набави за себе си имотна облага е въвел в заблуждение
В.Н€ Г. от гр.Исперих и с това й причинил имотна вреда в размер на 1869,06
лева, Ц.И.Д. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 10 000 лева и Е.М.Б.
и с това й причинил имотна вреда в размер на 2000 лева, като деецът се е
представил за длъжностни лица – следовател и/или адвокат, като е причинил обща
вреда в размер на 13869,06 лева, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.1
и т.2 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК го е осъдил на 4 години
лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип при първоначален
общ режим.
Със същата присъда ИРС е признал
подсъдимия А.Г.Н., ЕГН ********** за виновен в това, че на 20.05.2010г., на
28.06.2010г. и на 26.08.2010г. в с.Камен, обл.Велико Търново, гр.Нови Пазар и
гр.Исперих, в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор
с Ю.В.М., Б.М.К., К.М.К., А.И.Н. и А.М.Д. с цел да набави за себе си имотна
облага е въвел в заблуждение Ц.И.Д. *** и с това й причинил имотна вреда в
размер на 10 000 лева, като деецът се е представил за длъжностно лице -
адвокат, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.209,
ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК го е осъдил на 3 години лишаване от свобода и на
основание чл.66, ал.1 НК е отложил изпълнението на наложеното наказание за
изпитателен срок от 5 години.
Със същата присъда ИРС е осъдил
подсъдимите Ю.М., Б.К., К.К., А.Д. и А.Н. да заплатят солидарно на Ц.Д.
обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението н размер на 10
000 лева, ведно със законната лихва от
датата на увреждането - 28.06.2010г. до окончателното изплащане на сумата. По
отношение на подсъдимите В.П., Е.М., Г.И. и В.Б. искът на Д. е бил отхвърлен.
Със същата присъда ИРС е осъдил
подсъдимите В.П., Е.М. и Г.И. да заплатят солидарно на М.Г. обезщетение за
причинени имуществени вреди от престъплението в размер на 3500 лева, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 27.12.2010 година до окончателното
изплащане.
Със същата присъда ИРС е осъдил
подсъдимите В.П., Е.М. и Г.И. да заплатят солидарно на П. *** – наследник на Й.С.Н.
обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението в размер на 1 300
лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 04.01.2011г. до
окончателното изплащане на сумата, както и 1 200 лева разноски по делото.
Гражданският иск на П.И. до първоначално предявения размер от 1500лв, както и в
частта срещу подсъдимите Ю.М., Б.К., К.К., А.д., А.Н., А.Н. и В.Б., е бил
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Със същата присъда ИРС е осъдил подсъдимите
В.П., Е.М. и Г.И. да заплатят солидарно на В.М.В. обезщетение за причинени
имуществени вреди от престъплението в размер на 3100 лева и за претърпени
неимуществени вреди сумата от 1000 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането и за двете суми - 20.01.2011г. до окончателното изплащане на
сумата, както и 550 лв разноски по делото. Гражданският иск на В.В. срещу
подсъдимите В.П., Е.М. и Г.И. за неимуществени вреди до първоначално предявения
размер от 5000 лв, и в частта против подсъдимия В.Б. е бил отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Със същата присъда ИРС е осъдил
подсъдимите В.П., Е.М. и Г.И. да заплатят солидарно на М.Д.Д. обезщетение за
причинени имуществени вреди от престъплението в размер на 4000 лв и за
претърпени неимуществени вреди сумата от 1000 лева, ведно със законната лихва
от датата на увреждането и за двете суми - 02.01.2011г. до окончателното
изплащане на сумата. Гражданският иск на М.Д. за претърпени неимуществени вреди
до първоначално претендирания размер от 2000 лв и в частта за разноски – 1000
лв, както и против подс.Б., е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В тежест на подсъдимите са присъдени
разноските по делото, включително държавни такси върху уважените граждански
искове.
Недоволна
от така постановената присъда е останала Исперихската районна прокуратура и я
протестира поради явна несправедливост на наложените наказания, като несъответстващи
на обществената опасност на деянието и дейците. По отношение на В.П. се иска
налагане на наказание в максималния размер, по отношение на Е.М. се предлага
наказанието да бъде увеличено на 7 години лишаване от свобода, по отношение на Ю.М.,
А.Д., А.Н., Б.К. и К.К. се предлага наказанията да бъда увеличени на 6 години
лишаване от свобода, а по отношение на А.Н. се предлага наказанието да се
увеличи поне с една година. В тази връзка прокурорът предлага изменение на
присъдата и потвърждаване в останалата й част.
Протестът
се поддържа и от представителя на Окръжна прокуратура-Разград.
Против
присъдата е постъпила въззивна жалба от В.П., който счита, че тя е постановена
при непълнота на доказателствения материал, в нарушение на процесуалните
правила, довели до ограничаване правото му на защита. Иска отмяна на присъдата
и признаването му за невиновен, както и отхвърляне на гражданските искове. В
хода на съдебните прения пред въззивния съд неговият защитник адв.Ч. *** конкретизира,
че допуснатите от районния съд съществени процесуални нарушения се изразяват в
липса на мотиви поради буквалния препис на
обвинителния акт, в необсъждане на протоколите за претърсване и изземване, и в
неправилен анализ на доказателствата. Поради това предлага присъдата да бъде
отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Алтернативно защитникът
моли за намаляване на наложеното наказание поради прекомерната му строгост.
Присъдата
се обжалва от подсъдимите Е.М., А.Д. и А.Н., които чрез защитника си адв.Е.Н. ***
излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които не са конкретизирани, и при явна несправедливост на наложените наказания.
Моли за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане, или за
оправдаване на подсъдимите, или за намаляване на наложените наказания и
прилагане института на условното осъждане. С оглед последното искане защитникът
обръща внимание върху факта, че подс.М. е бил реабилитиран, а и от момента на
извършване на деянията са изминали около 6 години.
Постъпила
е въззивна жалба и от подсъдимите Б.К. и К.К., подадена чрез адв.П.С. ***, в
която се сочи, че присъдата е постановена при допуснати съществени процесуални
нарушения, при непълнота на доказателствата и е необоснована. Иска се отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на
подсъдимите и отхвърляне на гражданските искове. Пред въззивния съд се излагат
конкретни доводи, свързани с неправилна оценка на дискредитирани обяснения на
подсъдимите и на данни от СРС, които са недостатъчни да обосноват осъдителна
присъда.
Присъдата
се обжалва и от подсъдимите Ю.М. и Г.И. чрез защитника им адв.Р. ***, поради
това, че е постановена при непълнота на доказателствата, превратно тълкуване на
наличните, съществени процесуални нарушения и поради това, че наложените
наказания са явно несправедливи. Моли за отмяна на присъдата и постановяване на
оправдателна такава, както и за отхвърляне на гражданските искове. В съдебно
заседание пред въззивния съд адв.И. е развил съображения, че присъдата почива
на предположения и на обяснения на подсъдимите, които не се поддържат.
Недоволен
от присъдата е останал и подс.А.Н., която чрез защитника си адв.З.И. от
АК-Шумен я обжалва като постановена в нарушение на материалния закон и на процесуалните
правила. Моли за отмяна на присъдата и за оправдаване на подс.Н.. В хода на
въззивното производство се прави алтернативно искане за потвърждаване на
присъдата срещу Н..
Подс.В.Б.
не ангажира конкретно становище по жалбите и протеста.
Гражданският
ищец Ц.Д. възразява срещу подадените жалби и поддържа съображенията на районния
съд.
Гражданските
ищци Д.Д. и Р.Д. чрез своята майка М.Д., първите двама наследници на ищцата М.Д.,
считат, че атакуваната присъда е правилна.
Гражданските
ищци М.Г., П.И. като наследник на ищцата Йорданка Н., и В.В. не ангажират
становища във въззивното производство.
Разградският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
К.К. – К. по прякор „Б.” и подсъдимият Б.К. ***. Подс.А.Д. – К. е техен
братовчед от гр.Горна Оряховица, а подс.А.Н. – „М.” е негов приятел.
Подс.Ю.М.
*** познавал братята Б. и К. К., и знаел, че се занимават с телефонни измами. В
началото на 2010г. се свързал с тях и се уговорили да работят заедно. От къщата
на К. тримата звънели на произволно избрани номера на стационарни телефони. Подс.Ю.М.
се преструвал, че плаче и съобщавал, че е катастрофирал. Лицето, което
отговаряло на обаждането, погрешно приемало, че разговаря със свой близък и го
назовавало. Подс.М. потвърждавал, че се обажда именно лицето, на което е
оприличен, и започвал да разказва, че при катастрофата е убил дете, че е
задържан в полицията и за освобождаването му са нужни пари. Един от братята
Карамфилови продължавал разговора, като се представял за разследващ орган или
адвокат, повтарял невярната информация за злополуката и обосновавал
необходимостта от заплащане на определена сума. След като приелият обаждането
се съгласял да предостави исканата сума или част от нея, подсъдимите се
обаждали на подсъдимите А.Д. и А.Н., които изпращали трето лице да прибере
парите. Разговорите със заблудените граждани били продължителни и траели до
момента на предаване на парите, за да се осуети възможността те да се свържат с
близките си и да проверят верността на съобщеното по телефона.
СИМ-картите,
които подсъдимите използвали за разговорите с гражданите и помежду си, били предплатени
и били доставяни от трети лица, които пък ги закупували на името на случайни
хора. Така през 2009г. неизвестни мъже открили св.А.Я. от гр.Провадия, който
просел на ЖП-гарата в гр.Горна Оряховица. Срещу 15 лв той подписал договори за
продажба на мобилни телефони и на няколко СИМ-карти, които били платени и взети
от тези непознати лица. СИМ-картите били с номера **********, **********, **********,
********** и **********/т.І, л.25-л.26 от ДП/. Едната СИМ-карта с № ********** била придобита
от братята Б. и К. Карамфилови, които я държали в своя дом и от нея звънял
подс.Ю.М.. Друга от СИМ-картите с № ********** се ползвала от
подсъдимите А.Д. и А.Н., като от нея те се обаждали на „мулетата”.
„М.”
били наричани лицата, които взимали парите от измамените граждани. Привличането
им се извършвало по телефона без директен контакт с поръчителя, който им
възлагал срещу съответно възнаграждение получаването на документи или пари, без
да обяснява действителния им произход. Преди и по време на изпълнение на
поръчката „мулето” било в непрекъснат телефонен контакт с възложителя, който му
давал описание на лицата, упътвал го за мястото на срещата и за мястото, на
което да остави парите.
По
описания начин
подсъдимите Ю.М., К.К., Б.К., А.Д. и А.Н. извършили следните
деяния:
1. На 20.05.2010г. в 14:07 часа от № ********** подсъдимият Ю.М. позвънил на стационарен
телефон № ********** в гр.Исперих / т.І, л.17 и л.22 от ДП/.
Обадила се В.Н€ Г. /родена 1927г. и починала 2012г./. Плачейки, подс.М. се представил
за дъщеря й, която е катастрофирала и е убила дете на 10 години. Съобщил, че била
задържана в полицията и трябвало да се плати гаранция за освобождаването й от
10 000 лв. След това се обадил подс.К.К., който се представил за
следовател И. и потвърдил необходимостта от заплащане на гаранцията. Г. казала,
че не разполага с такава голяма сума и, че част от парите й са в евро.
„Следователят” се съгласил да приеме наличните средства и заявил, че ще изпрати
човек, който да ги вземе. За целта поискал точния адрес на Г. и описание на
къщата й. Междувременно в 14:21 часа подс.Б.К. от № **********, регистриран от
фактическата му съпруга П.С.С., се обадил на подс.А.Н. на № ********** да изпрати
„муле”/т.І, л.180 и л.202, т.VІІІ, л.50/. Последвало обаждане от № **********
на № ***,
ползван от Г.Г.Ю. *** /т.І, л.29 - л.30, т.Х, л.48-л.49/ с указание от откъде
да получи пратката. Г.Ю. отишъл до къщата на Г. и взел увитите във вестници
пари – 500 лв и 700 евро, или общо 1869.06 лв /т.І, л.12/.
След разкриване на деянието Г.Г.Ю. върнал
1870 лв на св.Н.И. – наследник на Васила Г.. С определение от 26.02.2014г. по
НОХД № 364/2012г. по описа на ИРС е било одобрено споразумение, по силата на
което Ю. се е признал за виновен в авторство на горното деяние и е приел да
изтърпи наказание 10 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание
чл.66, ал.1 НК е било отложено за изпитателен срок от 3 години.
2. На 28.06.2010г. в 15:13 часа подс. Ю.М.
позвънил от № ********** на стационарен телефон № ********** на св.Ц.Д. ***, род.1948г./ т.ІІІ,
л.14/. Представил се за нейния син и й казал, че е претърпял катастрофа,
блъснал дете и е наел адвокат, с когото тя трябвало да говори. Предал телефона
на един от братята К., който уверил св.Д., че пострадалото от катастрофата дете
е починало, че е от ромски произход, че нямало близки и срещу 10000 лв случаят
можело да бъде прикрит. Св.Д. се усъмнила в истинността на думите му, поради
което единият от другите двама подсъдими се престорил на снахата и започнал да
плаче по телефона, че са загазили, и да моли за помощ. Св.Д. се съгласила да
даде парите и подробно обяснила местонахождението на къщата си. „Адвокатът
Пламен” й казал да излезе от дома си и да тръгне по улицата към ресторант
„Парка”, където негов човек ще я намери. Докато траел разговора със св.Д., подс.Б.К.
от телефон № ********** се обадил на А.Д. и А.Н. да изпратят „муле” в
гр.Исперих, което да вземе парите/вж. CD в т.ХІІ, л.24/.
Сим-карта № ********** била закупена от св.Д. М. Д./т.VІІІ, л.81/, който я продал на
Илия С.Г. от Павликени, а той я препродал на подс.Б.К.. След няколко месеца Б.К.
потърсил св.Д., защото бил загубил картата, и се снабдил с дубликат.
След обаждането на подс.Б.К., от СИМ-картата
с № ********** позвъняване получил подс.А.Н. *** на телефона му с № **********
/вж. данните-справка за проведените разговори в том ІІІ, л.21-л.23/. Подс.Н. отпътувал
за гр.Исперих и се срещнал със св.Д., потвърдил, че го изпраща Пламен и взел от
нея два плика – единият с 9500 лв, а другият с 500 лв. Втората сума била
неговото възнаграждение. Съобразно дадените му по телефона указания подс.Н. ***,
където оставил парите под един камък под рекламна табела с надпис „Виктория”. Подсъдимите
Д. и Н. прибрали парите, дали на другите трима подсъдими по 1400 лв, а останалите
си поделили.
3.
На 26.08.2010г. в 14:24 часа подс. Ю.М. от № ********** позвънил на телефон № **********
в гр.Исперих / т.ІІ, л.19/. Обаждането приела св.Е.Б., род.1936г. Подс.М.
започнал да плаче, наподобявайки женски глас. Св.Б. помислила, че се обажда
дъщеря й Златка и я попитала какво става. Подс.М., преструвайки се на Златка,
през сълзи обяснил, че дъщеря й, т.е. внучката на св.Б. е катастрофирала и
блъснала дете на 9 години, което починало, а тя била задържана в полицията и се
нуждаела от пари за гаранция. Тези обстоятелства били потвърдени от единия от
братята Карамфилови, който се представил за адвокат. Подс.М. попитал св.Б.
колко пари може да даде. Тя отговорила, че разполага с 2000 лв. Обяснила на
„адвоката” къде живее и зачакала човека, който щял да дойде за парите.
По време на разговорите със св.Б. подсъдимите
А.Д. и А.Н. от № ********** се обадили на св.С. Г. от гр.Шумен на неговия №
********** /вж.т.ХІІ, л.22 и CD в т.ХІІ, л.24/
и го изпратили да потърси адреса. Св.Г. пристигнал в гр.Исперих и намерил
къщата на св.Б.. Тя го чакала отвън и му дала плик с 2000 лв. След това,
съобразно указанията по телефона, св.Г. *** и оставил 1500 лв под указателна
табела на разклона за с.Джулюница. Останалите 500 лв взел като възнаграждение
за услугата.
В хода на досъдебното производство св.С.
Г. възстановил на св.Е.Б. сумата 2000 лв /вж.разписка от 29.09.2011г. на л.114
от том ХІV/. С определение от 06.10.2011г. по НОХД № 299/2011г. по описа на
РС-Исперих е било одобрено споразумение, по силата на което С. Г. се е признал
за виновен за това деяние и е приел да изтърпи наказание 1 година и 6 месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК
за изпитателен срок от 3 години/т.ХІV, л.135-л.137/.
Изложената
фактическа обстановка по пунктове 1, 2 и 3 се доказва от обясненията на подс.Ю.М.
/т.VІІ, л.147-л.150/, прочетени по реда на чл.279, ал.2 във вр. с ал.1, т.4,
пр.1 НПК, обясненията на подс.А.Н. /т.VІІ, л.169-л.171/, прочетени по реда на
чл.279, ал.1, т.4, пр.1 НПК и обясненията на подс.В.П. /т.VІ, л.56/, прочетени
на основание чл.279, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 НПК, от показанията на
свидетелите Н.И., Ц.Д., Е.Б., С. Г., А.Я., от писмените доказателства по НОХД № 364/2012г. по
описа на ИРС и от многобройните справки за проведени разговори в т.І, т.ІІ,
т.ХІ и т.ХІІ от ДП.
Подс.А.Н.
поддържа обясненията си от досъдебното производство. В хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд той е бил разпознат от св.Ц.Д..
Подс.Ю.М.
не поддържа обясненията си от досъдебното производство, но както
първоинстанционният съд, така и въззивният съд ги цени като доказателствен
източник. Тези обяснения са подробни, изчерпателни и разкриват лица и
обстоятелства, които биха могли да бъдат известни единствено на извършителя на
деянията. Описаните факти съответстват на показанията на пострадалите лица, на
подс.Н. и на св.Г..
Тъй като
подсъдимите Ю.М. и В.П. сочат съучастници с прозвища „К.” и „М.”, видно от
полицейските справки в том ХІV, л.63 и л.65, това са съответно подсъдимите А.Д.
и А.Н.. Съгласно данните
за личността на подс.А.Н. на л.65, том ХІV от ДП, той
дружи с лица от криминалния контингент в кв.Калтинец – същия, в който
действителният купувач на „работните” СИМ-карти е посочил адрес за
кореспонденция /т.І, л.88/.
Обясненията на
подс. Ю.М. се подкрепят от тези на подс.В.П., а в отделни техни части – и от телефонните
разпечатки.
Общият преглед
на справките от мобилните оператори показва, че основното занимание на подсъдимите
М., Б.К., К.К., Д. и Атанасов е било да разговарят по телефона и твърде често –
помежду си.
Разговорите от
СИМ-карта с № **********
са били провеждани от клетка Камен, където живеят подсъдимите М. и Карамфилови,
а разговорите от СИМ-карта с № *********** – от
клетка в гр.Горна Оряховица, където живеят подсъдимите Н. и Д..
Детайлният анализ на
справките разкрива, че на
датите, на които са били извършени деянията, разговорите между подсъдимите са
били особено интензивни.
На 20.05.2010г. по време
на извършване на деянието по п.1 - от 14:21 часа до 14:53 часа са били
проведени множество разговори между Б.К. от № ********** и А.Н. от № **********
и А.Д. от № ********** /вж. справка за клетка 54342 в том І, л.180-л.181/. А от
15:01
часа до 17:12 часа подс.К.К. от № ************ е разговарял многократно
с подс.А.Д. /т.ХІ, л.154/
На 28.06.2010г. по време на извършване
на деянието по п.3 от 14:35 часа и до 18:31 часа е регистриран засилен трафик между подс. А.Н. от № ********** и подс.К.К. от
№ ********** и № *********, между Н. и Б.К. от № *********** /т.ХІ, л.140,
л.155 и т.Х, л.125, л.129-л.130/.
От телефонните разпечатки се установява
и пътят на подс.Н. до мястото за предаване на парите по маршрут Исперих –Лудогорци
– Разград – Лозница – Търговище – Омуртаг - Велико Търново. По аналогичен начин
– от клетките, от които са провеждани разговорите, се проследява и движението
на св.С. Г. /вж. CD в т.ХІІ,
л.24/.
Сестрата
на подс.В.П. живеела на съпружески начала с подс.Ю.М.. Подс.П. познавал и
подсъдимите Б. и К. Карамфилови. Знаел, че те тримата се занимават с телефонни
измами. Известна му била схемата на извършването им и решил да я приложи в своя
полза. През есента на 2010г. се снабдил с предплатена СИМ-карта с № **********.
Тази карта била закупена на 01.10.2010г. от св.Й. Й. /т. V, л.17, т.ІІ, л.3 от
НОХД № 339/2011г./ по молба от неговия познат Г. ***, по прякор „Мърфи”.
Двамата заедно отишли в магазин на „Виваком”, където св.Й. сключил договор за
закупуване на СИМ-карта с № **********. Г. „Мърфи” я платил и я взел.
Впоследствие я препродал на св.В.И. от гр.Горна Оряховица – първи братовчед на
подс.Г.И. /т.ІІ, л.2 гръб от НОХД № 339/2011г./. Св.В.И. продал картата на
подс.В.П..
След
като си осигурил работна СИМ-карта, подс.П. решил да „работи” в гр.Пазарджик и започнал
търсене на „муле” в гр.Пазарджик.
На 12.12.2010г. в 13:30 часа от тел. № *********** се обадил на св.К. Л. от гр.Пазарджик
на мобилен № *******. Обяснил му, че се занимава с PVC и алуминиева дограма, че прави реклама
по телефона и му трябва човек, който да взима проектите от клиентите. Предложил
му срещу възнаграждение от 50 лв да носи пликовете от даден адрес и да ги
доставя на съответно място. Св.Л. приел предложението.
От № ********** подс.П. започнал да звъни на
произволно избрани стационарни телефони в гр.Пазарджик /вж. CD в т.ІХ, л.27 от ДП/.
4.
На
12.12.2010г. в 14:47 часа подс.В.П. позвънил на стационарен телефон № **********
в гр.Пазарджик. Разговорът бил приет от св.Стоянка Казакова, на 79 години. С
преправен женски глас подс. П. й съобщил, че е станала голяма беля. Св.К.
попитала дали се обажда Г. /внучката й/ и подс.П. отговорил утвърдително. След
това се представил за дознател И. и обяснил, че от катастрофата е пострадало
момченце на 12 години от ромски произход, което починало и за такива случай
законът гласял 4-5 години затвор. Поискал 5000 лв за освобождаване под парична
гаранция. Св.К. споделила, че вкъщи има само 220 лв и той я предупредил, че ще
изпрати брат си да ги вземе. По-късно подс.П. позвънил на св.К. Л. и му поръчал
да отиде на посочения от св.Казакова адрес гр.П.,**** Св.Л. отишъл до жилището
на Казакова и тя му дала плик, съдържащ 250 лв. Съгласно получените указания
св.Л. закупил 4 бр ваучери на „Виваком” за 190 лв и издиктувал на подсъдимия активиращите
кодове. Останалите пари взел като възнаграждение.
5. Същия ден на 12.12.2010г. в 18:01 часа
подс. В.П. позвънил на номер *********, от който се обадила св. Е. Кочева от
гр.Пазарджик, род.1940г. Плачейки, подс.П. й съобщил, че е станала голяма беля.
Св.Кочева попитала дали се обажда дъщеря й Роси и подс.П. потвърдил. След това
с нормален глас се представил като дознател И. и разказал на св.Кочева, че синът
й и дъщеря й са блъснали момченце на 12 години, от ромски произход, което е в
болница и лекарите не давали гаранции за него. Няколко секунди по-късно й
казал, че са се обадили от болницата и детето е починало. Св.К. попитала за състоянието
на Р. и Ж., при което подс.П. я успокоил, че Роси е добре, а Ж. при удара си
бил ударил челюстта и не можел да говори. „И.” заявил, че е говорил със
съдебния лекар, който бил негов човек и, ако се даде определена сума, можело да
ги освободи. Поискал 8000 лв. Св.К. не разполагала с такава сума в брой. Подс.П.
й предложил да даде поне половината, да събере парите от съседи или да заложи
злато. Св.К. отговорила, че вкъщи имала само 300 лв. Подсъдимият я изпратил
пред читалище „Виделина”, където тя предала сумата от 300 лв на св.Л.. Св.Л.
взел за себе си 50 лв, а с останалите закупил ваучери, чиито кодове издиктувал
на подс.П..
С ваучерите, закупени от св.Л., подс.П.
зареждал работната СИМ-карта с № **********.
От
този номер подс.П. продължил да звъни на стационарни телефони в гр.Варна, като
привлякъл за съучастник и подс.Е.М. – негов близък приятел. Подс.Е.М. потърсил за
съдействие подс.Г.И. – „Пилето”, за когото знаел, че има „мулета” в гр.Варна.
Подс.Г.И. се съгласил да участва в деянията при условие, че получените пари се
разделят, както следва: 20% на „мулето”, 40% за Г.И. и по 20% за В.П. и Е.М.. Впоследствие
подс.Г.И. им предоставил телефон, от който да му се обаждат.
6. На 13.12.2010г. в 11:18 часа подс.В.П.
позвънил на номер *********. Обаждането било прието от св.З. Д. /родена 1932г.
– починала 2013г./. Подс.П. започнал разговора с това, че е катастрофирал,
блъснал едно дете и сега бил задържан в полицията. На Д. се сторило, че се
обажда зет й Ивайло М. и го назовала по име. Подс.М. продължил разговора, като
се представил за капитан Н. от Пътната полиция и казал, че се познавали с И..
Обяснил, че детето е починало, че то нямало родители и със случая ще се заеме Държавната агенция за закрила на
детото, но тогава работата щяла да стане сложна. Предложил да уреди работата
срещу гаранция от 15 000 лв. Д. имала само 250 лв, поради което я изпратил
да купи ваучери под предлог, че така искал съдебният лекар. На три пъти Д.
излизала да купува ваучери, общо за 430 лв, диктувала номерата им по телефона,
след което ги унищожавала по настояване на „капитан Н.”. 7. На 15.12.2010г. в 15:43 часа подс.В.П.
позвънил на номер *********. Слушалката
вдигнала св.С. П., род.1950г. Като се преструвал, че плаче, подс.П. съобщил, че
е катастрофирал, блъснал дете и се намира в полицията. Св.П. помислила, че се
обажда синът й К.мир. Подс.Е.М. се представил за капитан Н. и я уведомил, че
Красьо е ударил дете на 9 години, което е починало. Прокурорът искал да му даде
постоянна мярка задържане под стража, делото щяло да се образува по бързата
процедура и присъдата ще бъде 4-5 години затвор и 85-90 000 лв кръвнина. Отново
се обадил подс.П., който молел „майка си” за помощ и настоявал тя да говори със
следователя да го пусне под гаранция. Разговорът продължил подс.Е.М., който
успокоил св.П., че имало начин да се уреди работата, че ще освободят Красьо до
30-40 мин, ако се внесе гаранция от 10 000 лв. Св.П. разполагала с 1750 лв,
които „капитан Н.” се съгласил да приеме и й наредил да отиде до спирката пред
магазин „Пикадили”, където негов човек щял да я чака. Междувременно подс.П.
позвънил на подс.Г.И., за да изпрати своето „муле” на същото място.
По-късно неустановено в хода на
разследването лице се срещнало със св.П., казало й, че го изпраща капитан Н. и взело
плика с парите. Те били получени от подс.И., който ги разпределил съобразно
предварителната уговорка.
8.
На 17.12.2010г. в 16:41 часа подс.Е.М. позвънил на номер *********. Обадила се
св.С.Г., род.1935г., на която съобщил, че е катастрофирал с колата. Св.Г. го
попитала кой е, дали е К. /дъщеря й/ и подс.М. отговорил утвърдително. После подс.П.
се включил в разговора, представяйки се за полицай. Той информирал св.Г., че
при катастрофата е починало дете от ромски произход, на 12 години, сираче, че нямало
подадена жалба и съдебният лекар можело да напише, че детето е починало от
друго, като трябвало да му се даде една гаранция от 6000 лв и случаят щял да
бъде потулен. Св.Г. не разполагала с такава сума. „Полицаят” заявил, че смяната
му свършва след 20 минути, след което нямало да може да направи нищо. Тя
обещала, че ще направи всичко възможно да намери парите. Опитала се да се обади
на приятелка, от която да поиска помощ, но не могла да се свърже с нея. Тогава
подс.М. я попитал колко пари има в наличност и дали няма нещо, което да заложи.
Св.Г. разполагала с 550 лв в брой и златни накити. Подс.М. й казал да ги донесе
пред Централната поща в гр.Варна. Накарал я да опише бижутата и да преброи
парите, през което време подс.Г.И. изпратил неустановено лице да се срещне със
св.Г. пред пощата. Там тя му дала парите – 550 лв и златните си накити – една
обица тип халка, част от обица с гравиран кръст и без закопчалка, една златна
пендара и част от синджир. Златните предмети са оценени на 520 лв, а общата
стойност на предаденото имущество възлиза на 1070 лв.
Впоследствие
подсъдимите П., М. и И. продали златните предмети и си поделили парите
съобразно договорката им, както и получената сума в брой.
9. На 22.12.2010г. в 09:27 часа подс.М.
позвънил на стационарен телефон с номер
*********. Обадил се И. Г. /роден 1930г. - починал 2011г./. По гореописания
начин подсъдимите П. и М. заблудили И. Г., че се обажда синът му, който
катастрофирал с колата, ударил едно дете и се намира в полицията, като били
нужни 8000 лв, за да се потули случая. Г. казал, че вкъщи има само 2-3 хиляди
лева, но след преброяване се установило, че са 1800 лв. По указания на
подсъдимите И. Г. отишъл с такси до Централна поща в гр.Варна, където предал
парите на изпратено от подс.И. неустановено лице. По-късно тримата подсъдими си
ги разделили по уговорения начин.
10. На 27.12.2010 г. подсъдимите П. и М.
продължили телефонната дейност. В 11:18 часа от номер ********** се обадила св.М.Г.,
род.1944г. /т.V от ДП/. Подс.П. й съобщил, че синът й Филип бил катастрофирал,
блъснал момченце на 12 години от ромски произход и то починало. Бил задържан
във Второ районно управление и за освобождаването му трябвало да се внесе
гаранция от 8 000лв. Св.Г. не разполагала с такава сума, но дала 3500 лв.
Парите били приети от неизвестно лице, изпратено на адреса на св.Г. от подс.И..
Последният ги получил и дал съответната част на другите двама подсъдими.
11. На 28.12.2010г. в 10:46 часа подсъдимите
П. и М. позвънили на телефон номер **** и провели разговор със св.М. Ц. /родена
1932г.–починала 2012г./. Успели да я заблудят, че се обажда внукът й Иво, който
блъснал 12-годишно дете от ромски произход и то починало. „Следователят И.” й
разяснил, че в такива случаи законът гласи от 3 до 10 години лишаване от
свобода и, за да се „закрие” работата трябват около 9000 лв. Св.Ц. казала, че
може да даде само 200 лв в момента. Подс.П. я изпратил до най-близкия
хранителен магазин, от който да купи ваучери на „Виваком” за тази сума. Св.Ц. закупила ваучерите и отишла пред Централна
поща в гр.Варна, както й било наредено по телефона. Междувременно от работната
карта № *** подсъдимите позвънили на произволно избрания телефон № *** /т.ІV,
л.80 от ДП/, на който се обадил св.Н.Д., ученик в VІІ клас. Св.Н.Д. се
припознал в батко си - негов роднина, който бил в Италия. „Батко” го помолил да
свърши една работа – да се срещне с една жена, която ще му даде ваучери и той
да му продиктува номерата им, след което да ги изхвърли. Св.Д. отишъл пред
Централна поща, взел ваучерите от св.Ц. и по мобилния си телефон № *** съобщил
на подсъдимите активиращите кодове /т. ІV, л.94/.
12. На 02.01.2011г. в 14:59 часа подсъдимите П.
и М. позвънили на телефонен номер *********. Обаждането било прието от св.М.Д.,
род.1926г. Подсъдимите я заблудили, че внукът й Д. е катастрофирал и блъснал
малко дете. Поискали от нея сумата от 6000 лв. Св.Д. заявила, че разполага само
с 4000 лв. Подс.М. като „И.” от полицията й казал, че неговият син ще дойде да
вземе парите. Подсъдимите накарали св.Д. да преброи парите и да даде подробно
описание на местонахождението си, след което тя слязла пред блока и дала сумата
4000 лв на неизвестно лице, изпратено от подс.И.. Когато той получил парите, ги
разпределил съобразно предварителната договорка с П. и М..
13.
На 03.01.2011г. в 15:35 часа подс.Е.М. позвънил на номер *********. Обадила се св.Д.К., род.1940г. Плачейки, подс.М.
й съобщил, че си е счупил крака. Св.К. помислила, че се обажда внукът й Н.,
което било потвърдено от подсъдимия. В разговора се включил подс.П., който се
представил за д-р Г. и обяснил, че Н. си е счупил крака на четири места и, ако
не се оперира до един час, можело да остане в инвалидна количка. Операцията му била
напълно безплатна, но били нужни четири златни пирона, които не се поемали от
Здравната каса. Трябвало да се внесат 3000 лв, като за целта касиерът щял да
дойде с линейката до тях. Св.К. настояла да се свържат с майката на Н., при
което подс.П. обяснил, че тя е дошла и е внесла 1000 лв в Здравната каса, но й
станало лошо и я вкарали в спешното отделение. Св.К. споделила, че има само 540
лв. Подс.П. поискал да заложи и нещо златно. Св.К. разполагала със златни
накити. „Д-р Г.” се съгласил да приеме наличните пари и златните предмети. По
негово указание св.К. излязла пред жилището си и предала на неизвестно лице,
изпратено от подс.И., сумата 540 лв и следните накити: мъжки златен пръстен с
тъмен камък, дамски пръстен от руско злато с червен камък, два чифта златни
обици тип халки, едно колие от руско злато във формата на листо, два дамски
златни пръстена, една златна буква „К” и една буква „А”. Златните предмети са
оценени общо на 780 лв.
Впоследствие
подсъдимите П., М. ***, за да продадат златните предмети. Подс.И. и подс.М.
посетили заложната къща на св.Теодор Зирков, от когото получили 600 лв. Тримата
подсъдими си поделили и тази сума.
14. На 04.01.2011г. в 13:20 часа при позвъняване
от подсъдимите П. и М. до номер ********* отговорила Й. Н. /родена 1926г. – починала
2014г./. Подс.П. се представил за полицай и й съобщил, че нейният зет Ивайло с
колата блъснал едно момченце на 12 години, което било в тежко състояние. Св.Н.
попитала за дъщеря си П., при което подс.М., плачейки, се престорил на П. и
потвърдил, че са катастрофирали. Подс.П. като „следовател И.” информирал Н., че
ще ги пусне, ако до половин час се внесе гаранция от 8000 лв. Св.Н. разполагала само с 1300 лв, която сума „П.” й
казала да даде. Подс.П. наредил на Н. да сложи парите в една найлонова торбичка
и да ги предаде на сина му, който щял да я чака долу на улицата. Докато траел
разговора, подс.М. уведомил подс.И. за адреса на св.Н. и той изпратил
неизвестно лице, което взело парите. След като ги получил, подс.И. дал на
другите двама съответната част от тях.
15. На 06.01.2011г. в 15:21 часа подсъдимите
П. и М. позвънили на стационарен номер *********, от който се обадила
св.Севдалина Узунова, род.1957г. Тя оприличила плачещия глас на този на сина си
Калин. Подс.П. се представил като разследващия случая дознател И. и й съобщил,
че синът й е блъснал момченце на 12 години, което е издъхнало по пътя към
болницата. За да не отиде Калин в затвора, били нужни 8000 лв за гаранция, при
което документите по следствието щели да отидат в канала. Св.Узунова успяла да
събере 1000 лв и съобразно дадените й указания, отишла пред Катедралата в
гр.Варна. Там неизвестно лице я уведомило, че го изпраща И. и взело парите.
По-късно ги предало на подс.И., който дал 40% от тях на подсъдимите П. и М..
16. На 20.01.2011г. в 08:58 часа подсъдимите
П. и М. позвънили позвънили на номер *********. Обаждането било прието от св.В.В.,
род.1935г. Съвместно подс.М. като хлипащ син, а подс.П. като следовател Н.
информирали св.В., че синът й Г. е причинил катастрофа, при която е починало
12-13-годишно дете. „Следователят” се ангажирал да освободи сина й и повече да
не бъде търсен за дело, ако до 40 мин, докато му свърши смяната, даде 7000 лв. Св.В.
се притеснила, че до 40 минути няма да може да събере такава сума, и помолила
да даде част от нея. Вкъщи имала 3100 лв, които предала на пратеника на „Н.” –
неизвестно лице, осигурено от подс.И..
Съобразно заключението на назначената
по делото оценъчна експертиза, общата стойност на предмета на посегателство по
п. 1 – п. 3 възлиза на 13869,06
лева,
по п.4 – п.16 – на 20 040 лева, а по п.6 – п. 16 – на 19 490
лева.
Фактите,
изложени от п.4 до п.16, се доказват от обясненията на подс. В.П. /т.VІ, л.52-л.57 от ДП/, приобщени
по реда на чл.279, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 НПК, от обясненията на подс.Е.М.
/т.VІ, л.67-л.71/ и на подс. Г.И. /т. VІІ, л.40-л.42/, приобщени по реда на
чл.279, ал.2 във вр. с ал.1, т.4, пр.1 НПК. Подс.Е.М. поддържа обясненията си
от досъдебното производство, подс.Г.И. не ги поддържа, а подс.В.П. заема
противоречиви позиции – пред първоинстанционния съд е отрекъл верността на
прочетените му обяснения, а пред въззивния съд признава вината си. В съдебното
заседание на 08.01.2015г. подс.В.П. е обяснил, че по време на задържането му
всеки ден оперативният работник Игнатов идвал при него и го карал да си
признае. Същият Иму казвал какво да говори и под негова диктовка били записани
обясненията му. Твърденията на подс.П. са неверни. На досъдебното производство
подс.П. е бил разпитван от разследващия полицай Г. К и пред нея в
присъствието на двама защитници подробно е описал извършените деяния. И
основните факти, и детайлите, изнесени от подс.П. изцяло съответстват на
обясненията на подсъдимите М. и И. – от една страна, на показанията на
пострадалите лица – от друга страна, и на писмените и веществените доказателствени
средства – от трета. При това въззивният съд приема за годен и достоверен
източник на доказателствена информация именно посочените обяснения на тримата
подсъдими от досъдебното производство. Макар да са били приобщени по реда на чл.279, ал.2 НПК, те не са единствените
доказателства, обосноваващи приетата фактология.
Фактът,
че подс.В.П. е ползвал СИМ-карта №
**********, се доказва от показанията на св.В.И. /т.ІІ, л.2 гръб от НОХД №
339/2011г. на ИРС/ във връзка с показанията на св.Й Й. /т.ІІ, л.3 от НОХД №
339/2011г./, и от обясненията на М. и И.. Гласът на П. е установен и в 13
телефонни разговора, проведени със свидетелите Казакова, Кочева, Г., Г., Г., Ц.,
К., Н., Узунова и В., които са били записани при прилагането на СРС и са
отразени в Протокол от 18.03.2011г. за изготвяне на ВДС
„Звукозапис на разговори по мобилен телефон”.
Участието на
подсъдимите В.П. и Е.М. в престъпната схема пряко се доказва и от заключението
на фоноскопната експертиза /т.2, л.479 от ВНОХД № 149/2015г./, съгласно което
гласът на подс.П. е идентичен с гласа на лицето, обозначено като „мъжът” в
разговор № 10, „мъж 1” в разговори № 15, 25, 29, 42, 43 / до 3:35 мин/, 45 и
„мъж 2” в разговори № 58, 62, 63, 66, 72 /до 8:32 мин/, 77, а гласът на подс.М.
е идентичен с гласа на лицето, обозначено като „мъж 3” и „мъж 1” в разговор №
39, „мъж 1” в разговори № 41, 43 /от 3:43 мин до края/ и 44, и „мъж 2” в
разговор № 72 / от 9:08 мин до края/.
Вещите лица сочат,
че преправените гласова не могат да се анализират, тъй като при преправянето не
се отчитат индивидуалните им особености. Останалите гласове са били обект на
акустичен и лингвистичен анализ, при което са установени съответните съвпадения.
Макар да не са имали за задача да проверяват дали има манипулация или монтаж на
записите, експертите не са констатирали признаци за такива с оглед факта, че
няма промяна във фоновия шум.
Заключението на
фоноскопната експертиза като компетентно, обосновано и неоспорено от страните
се възприема от съда изцяло.
Съдържанието на провежданите разговори по п.4 – п.16 се изяснява
от показанията на пострадалите лица или техните наследници, като част от тези
показания придобиват пълнота чрез посочения Протокол за изготвяне на
ВДС „Звукозапис на разговори по мобилен телефон” от прилагане на СРС. В него са
отразени разговорите с измамените граждани по пунктове 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10,
11, 13, 14, 15, и 16. Той съдържа и първия разговор между подс.В.П. и св.К. Л.
/разговор № 15/. Св.Л. добросъвестно и правдоподобно е дал показания за приноса
си в осъществяване на деянията по п.4 и п.5. Неговите твърдения се подкрепят и
от справката за телефонните му разговори
на 12.12.2010г. в том ІV, л.110 от ДП.
Фактът, че именно подсъдимите М. и И.
са се разпоредили със златните предмети, дадени от св.Д.К., се доказва от
показанията на св.Т. З., който познава подс.И. и е разпознал подс.М. /т.VІ,
л.95-98 от ДП/.
Участието на подс.Г.И. се доказва не
само от обясненията на подсъдимите, а и от справките за проведени разговори.
Така например CD в т.ІХ, л.55
съдържа данни, че в периода от 15:06 часа до 17:21 часа на 02.01.2011г. са били
проведени повече от 20 разговора между № **********, регистриран от подс.Г.И.
/т.ХІІ, л.22/ и № **********, регистриран от бащата на подс.В.П. и ползван от
последния, по времето, когато е било извършено деянието по п.12.
В същия CD в т.ІХ, л.55 са отразени 8 разговора
между № ********** на подс.И. и № **********, регистриран от подс.Е.М., по
време на извършване на деянието по п.14 – на 04.01.2011г. от 14:23 до 14:43 часа.
В т.ІХ, л.26 е приложен CD, от който се установява, че на
03.01.2011г. от 15:48 часа до 17:18 часа, когато е било извършено деянието по
п.13, между подс.П. от № ********** и
подс.И. от № *********** са били проведени 10 разговора.
В
т.VІ от ДП са приложени протоколи за претърсване на жилищата на П. и М. и за
изземване на множество сим карти, мобилни телефони, компютри, блутуут адаптор, карти памет, адаптери SD, поставки за сим карта.
Въззивният съд цени тези доказателства само дотолкова, доколкото установяват,
че подсъдимите П. и М. активно са използвали мобилни апарати и приложения за тях.
Телефонът, в който е била използвана СИМ-карта № *********5, не е бил открит. По отношение на него подс.П.
е дал обяснения, че го е унищожил.
Пред въззивния съд
подс.П. е обяснил, че заедно с него и колегите му в измамите е участвал и Д. Р.
от с. Камен, по прякор М. „Патрона”. Той бил запознат с тези работи и им казвал
как става всичко. Той също говорил по телефона и си преправял гласа. Подс.П.
заявява, че още на досъдебното производство бил съобщил за участието на това
лице. Първо, въззивният съд няма основание да кредитира тези твърдения, тъй
като при разпита си на 17.02.2011г.
като обвиняем П. е обяснил, че е закупил СИМ-картата от един приятел по прякор
„Баката” от гр.Горна Оряховица, кв.Калтинеца, за който знаел от братовчед си Я.
от гр.Ветово/т.VІ, л.52/, а с М. по прякор „Патрона” ходили в заложната къща в гр.Велико
Търново/т.VІ, л.54/. И второ, евентуалното съществуване на друг съучастник не
влияе върху развитието на настоящия процес. Данните за друг съучастник могат да
послужат като основание за образуване на отделно производство.
Относно
подсъдимия В.Б. въззивният съд констатира, че обясненията на подс.Г.И. от досъдебното
производство са единственото уличаващо го доказателство. В тях подс.И. го
посочва като име, местоживеене, възраст, № на мобилен телефон и собственик на
два автомобила Форд, което съответства на данните за Б.. Но други доказателства
за участието му в деянията липсват. В т.ХІІ и т.ХІІІ от досъдебното
производство са приложени справки за проведените телефонни разговори от
мобилните телефони на подс.Б. и на неговите близки, но от тях не се установява
да са приемани обаждания от телефонните номера на подс.Г.И.. Наред с това, част
от пострадалите описват лицето, на което са предали парите и вещите, като млад
мъж, момче, което очевидно не се отнася за подс.Б..
Подс.Ю.М. е на 29 години, не е женен, не
е осъждан.
Подс.Б.К. е на 32 години, има едно
дете, не е осъждан.
Подс.К.К. е на 40 години, не е женен,
не е осъждан.
Подс.А.Д. е на 31 години, не е женен,
има едно дете, не е осъждан.
Подс.А.Н. е на 34 години, не е женен,
осъждан е двукратно. По първото осъждане
е реабилитиран по право. Второто осъждане е по споразумение от 28.11.2006г. по
НОХД № 1877/2006г. по описа на РС-Велико Търново за престъпление по чл.209,
ал.1 във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 НК с наказание пробация, включващо следните
пробационни мерки: задължителна режгистрация по настоящ адрес за срок от 1 година
и 6 месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1
година и 6 месеца и 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от
1 година /вж. справка за съдимост в т.VІІІ, л.88/.
Подс.А.Н. е на 26 години, не е женен,
има едно дете, към момента на извършване на деянието не е бил осъждан.
Подс.В.П. е на 26 години, не е женен,
не работи, осъждан е по Споразумение от 28.09.2010г. по НОХД № 1441/2010г. по
описа на РС-Шумен за престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр.
с чл.18, ал.1 НК, извършено на 26-27.09.2010г., на 1 година и 6 месеца лишаване
от свобода , отложено за изпитателен срок от 4 години /т. VІІІ, л.100/.
Подс.Е.М. е на 30 години, не е женен,
има две деца, осъждан е двукратно. По първото осъждане е реабилитиран. Второто
осъждане е по споразумение от 02.04.2007г. по НОХД № 205/2007г. по описа на
РС-Горна Оряховица за престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във
вр. с чл.18, ал.1 НК е наказан с пробация, включваща следните пробационни
мерки: 10 месеца задължителна регистрация, 10 месеца задължителни периодични
срещи с пробационен служител и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото
за срок от 10 месеца /вж. справка за съдимост в т.VІІІ, л.97/.
Подс.Г.И. е на 31 години, не е женен,
не е осъждан.
Подс.В.Б. е на 50 години, женен е, не е
осъждан.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:
Протестът е неоснователен, а жалбите са
частично основателни.
Не са налице пороци в процесуалната
дейност, които да налагат отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за
ново разглеждане.
Неаргументиран е доводът на защитника
на подс.В.П. за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса
на мотиви към присъдата, която представлявала буквален препис на обвинителния
акт. Действително в някои части мотивите преповтарят фактическата обстановка по
обвинителния акт, но това не пречи да се разбере и провери волята на съда.
Първоинстанционният съд не е нарушил задълженията си по чл.305, ал.3 НПК и в
достатъчен обем е обсъдил доказателствата по делото. Следва да се отбележи, че
въззивният съд В изпълнение на правомощията си по чл.314 и чл.316 НПК извърши
собствена проверка на целия доказателствен материал и направи самостоятелен
анализ на доказателствената наличност, с оглед на което формира фактическите и
правните си изводи. При това, дори да има непълно или неправилно обсъждане на
доказателствата, то е отстранено от тази инстанция.
Въззивният съд счита за неоснователни
оплакванията на защитниците адв.С. и адв.И. за допуснато нарушение по чл.303,
ал.1 НПК. Обжалваната присъда в осъдителните си части не почива на
предположения. Тя се базира на верига от преки и косвени доказателства, които в
тяхната съвкупност формират категорични заключения относно авторството на
деянията. По-горе бяха изложени съображения относно доказателствената сила на
обясненията на подсъдимите и данните от СРС, които не са единствените
доказателствени източници.
По същество, отговаряйки на въпросите
по чл.301, ал.1, т.1 НПК, Исперихският
районен съд е приложил правилно материалния закон.
Деянията по п.1 – п.3 са извършени от
подсъдимите Ю.М., Б.К., К.К., А.Н. и А.Д.. В деянието по п.1 е участвал и Г.Ю.,
в деянието по п.2 - и подс.А.Н., а в деянието по п.3 – и св.С. Г.. При тази съвместната
дейност пострадалите . Г., Ц.Д. и Е.Б. са били въведени в заблуждение, че техни
близки роднини са катастрофирали, причинили са смъртта на дете, задържани са в
полицията и за освобождаването им трябва да се плати парична гаранция. Мотивирани
от заблудата, че помагат на свои близки, пострадалите са се разпоредили с
определени парични суми, от което са претърпели вреди. Настъпването им е пряка
и непосредствена последица от задружните усилия на подсъдимите, чието съучастие
е под формата на съизвършителство. Както е указал ВС в Решение № 268 от
18.V.1995 г. по н. д. № 131/95 г., II н. о., съизвършителство има не само
когато всеки от съучастниците участвува в извършването на дейности, очертаващи
всички елементи на престъплението, но и когато той осъществява само отделни
елементи на престъпния състав, като съзнава, че другите му съучастници
извършват другите елементи на престъплението. В случая подсъдимите са обединили усилията си за постигане на общата цел да се облагодетелстват
неправомерно. Подсъдимите Ю.М., К. и Б. Карамфилови пряко са създали неверните
представи у измамените лица. Подсъдимите А.Д. и А.Н. не просто са улеснили
първите трима, те са участвали още при взимане на решението за извършване на
деянията и предварително са били подготвени да организират пренасянето на предмета
на престъплението. Тяхната дейност съпътства извършването на всяко деяние и
способства за довършването му. Подс.Н. е участвал само във второто деяние, като
приносът му се изразява в затвърждаването на заблудата и настъпването на
вредоносните последици. Без неговото съдействие измамата не би била довършена.
При осъществяване на деянието по п.1
подс.К.К. се е представил за следовател, а по п.2 и п.3 той и подс. Б. К. са се
представяли за адвокати. Адвокатът не е длъжностно лице по смисъла на чл.93,
т.1 НК, но следователят несъмнено е такова, поради което деянието по п.1 се
квалифицира по чл.210, ал.1, т.1, пр.1 НК, а с това и на основание чл.26, ал.3 НК цялостната престъпна дейност се подвежда по този състав.
Деянията са били извършени след
предварителен сговор, тъй като са били предварително планирани, осигурени са
били средства за осъществяването им – телефони и СИМ-карти, намерени са били
съучастници, които да обезпечат получаването на облагите.
Подсъдимите са действали с общ пряк
умисъл на съизвършители. Съзнавали са, че предизвикват неверни представи у
пострадалите, предвиждали са, че поради заблуждението те ще претърпят вреди и
са искали да реализират користните си намерения.
Извършени са три деяния, всяко от които
поотделно съставлява измама, осъществени са през непродължителни периоди от
време при еднаква обстановка и еднородна вина, и последващите се явяват
продължение на предходните. Това сочи на продължавано престъпление по смисъла
на чл.26, ал.1 НК.
С оглед на горното се обосновава
обективна и субективна съставомерност по чл.210, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с
чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК.
По отношение на подс.А.Н. е налице и
квалифициращия признак по чл.210, ал.1, т.4 НК. Подс.Н. е бил осъждан за измама
по НОХД № 1877/2006г. по описа на РС-Велико Търново и от изтърпяване на
наложеното му наказание пробация до момента на извършване на разглежданото
престъпление не е изтекъл 5-годишния срок по чл.30, ал.1 НК. Поради това и
съгласно чл.28, ал.1 НК е налице хипотеза на повторност. Повторно извършеното
престъпление не представлява маловажен случай с оглед многобройността на
деянията, начина на извършването им и високата стойност на предмета на
посегателство.
По отношение на подс.А.Н., който е
участвал в извършването само на едно деяние, престъплението не представлява
продължавано такова и се квалифицира по чл.210, ал.1, т.1, пр.2 и т.2 във вр. с
чл.209, ал.1 НК.
Деянията по п.4 – п.16 от обективна
страна също осъществяват изпълнителната форма възбуждане на заблуждение.
Пострадалите лица са получили телефонни обаждания за невярна злополука,
разговаряли са с мними полицаи или лекари, и са се разпореждали със свое
имущество, за да подпомогнат засегнатите си близки, от което подсъдимите В.П., Е.М.
и Г.И. са реализирали имотни облаги.
Подс.В.П. е действал сам при извършване
на деянията по п.4 и п.5, а останалите е извършил в съучастие с подсъдимите М.
и И..
При разговорите с пострадалите, с
изключение на този по п.13, подсъдимите П. и М. са се представяли за длъжностни
лица - полицейски служители, поради което е налице квалифициращия признак по
чл.210, ал.1, т.1, пр.1 НК.
Подсъдимите П., М. и И. са извършили
деянията по п.6 – п.16, предварително сговаряйки се. Преди да започнат общата
дейност са обсъдили начина на работата си, разпределили са ролите си, доставили
са средствата, уговорили са условията за разпределение на печалбите.
Фактът, че общата парична стойност на
предмета на престъплението надхвърля 70 пъти установената за страната минимална
работна заплата от 240 лв/16 800 лв/, по смисъла на ТР № 1/98г. на ВКС, по т.д.
№ 1/98г., ОСНК, обосновава признака големи размери.
От субективна страна са налице пряк
умисъл и користна цел. Подсъдимите П., М. и И. са съзнавали, че предоставят
невярна информация на пострадалите, предвиждали са, че поради нея те ще
предприемат имуществени разпореждания – даване на пари, златни бижута или
закупуване на ваучери. Подсъдимите са действали с цел противозаконно лично
облагодетелстване и са я постигнали.
Касае се до множество
деяния, извършени през периоди от няколко дни, с обективна и субективна връзка
между тях, при които общият престъпен резултат е над установения критерий за
големи размери, което ги определя като единно продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 НК.
По този начин се доказват обективните и
субективните признаци от състава по чл.210, ал.1, т.1, т.2 и т.4 във вр. с
чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК.
Относно подсъдимите В.П. и Е.М.
престъплението се явява извършено в условията на повторност. Двамата подсъдими
са били осъждани за измама: П. – по НОХД № 1441/2010г. по описа на РС-Шумен, в
сила на 28.09.2010г., а М. – по НОХД № 205/2007г. по описа на РС-Горна
Оряховица, в сила от 02.04.2007г. От изтърпяване на наказанията не е изтекъл
срока по чл.30, ал.1 НК и случаят е
немаловажен. Маловажността се изключва от многобройността на деянията и
големите размери на причинените вреди. Така по отношение на П. и М.
квалификацията е и по т.4 на чл.210, ал.1 НК.
В частта относно наложените наказания
присъдата следва да бъде изменена. Исперихския районен съд не е спазил в
пълнота изискванията по чл.54 НК и не е съобразил факторите по чл.21, ал.1 НК.
Наказал е авторите на втората група деяния с по 6 години лишаване от свобода, Н.
– с 3 години, а останалите – с по 4 години лишаване от свобода. Подобен подход
не отчита индивидуалното участие на всеки подсъдим и относимите за неговата
отговорност смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. За да отстрани този
недостатък на присъдата, въззивният съд отбелязва следното, важимо за всички
подсъдими:
От една страна, степента на обществена
опасност на престъпленията е много висока. В последните години престъпленията
от този вид са особено разпространени. Деянията се отличават с безсрамие и
хитрост. Пострадали са възрастни хора, които са били унижавани и манипулирани,
и чието здраве е било реално застрашено.
От друга страна, наказателното
производство продължава повече от 5 години, което превишава границите на
разумния срок, и този факт следва да се отчете като облекчаващ фактор.
Предвидената санкция по чл.210, ал.1 НК
е от 1 до 8 години. В тези предели въззивният съд диференцира наказателната
отговорност, изхождайки от степента на участие на всеки подсъдим и на
релевантните за него обстоятелства.
Подс. А.Н. е участвал в извършването
само на едно деяние, признал се е за виновен, съдействал е за разкриване на
обективната истина по делото и към момента на извършване на деянието не е бил
осъждан. Младата му възраст и обстоятелството, че е баща на малолетно дете също
смекчават отговорността му. Тя се отегчава обаче от високата стойност на
предмета на престъплението. При значителния превес на смекчаващите
обстоятелства определеното от ИРС наказание от 3 години лишаване от свобода се
явява несъответно на извършеното престъпление и следва да бъде намалено на 1
година и 6 месеца лишаване от свобода. В този размер то е подходящо за
постигане целите на индивидуалната и генералната превенция. Законосъобразно е
приложен и института на чл.66, ал.1 НК, но изпитателният срок следва да се
коригира на 4 години, за да бъде съобразен с правилото по чл.66, ал.2 НК. Тази
продължителност на изпитателния срок е достатъчна, за да може подс.Ахмедов да
преосмисли поведението си и да се поправи.
Подсъдимите Ю.М., Б.К., К.К. и А.Д. са
с чисто съдебно минало – обстоятелство, което не е оценено в достатъчна степен
от първоинстанционния съд. То занижава личната им обществена опасност и
обуславя намаляване на определените им наказания. Въззивният съд счита за
съответни на характера и тежестта на извършеното престъпление наказанията 3
години лишаване от свобода, които обаче следва да се изтърпят ефективно. Размерът
на наказанията и липсата на предходни осъждания са две от предпоставките за
условно осъждане, но институтът по чл.66, ал.1 НК е неприложим поради отсъствие
на третото изискване – да е възможно постигане на целите по чл.36 НК без
реалното изтърпяване на наказанието. Подсъдимите са автори на продължавана
престъпна дейност, квалифицирана по два признака и включваща три деяния с висока
стойност на общия резултат. Коментираните по-горе обстоятелства, очертаващи
висока степен на обществена опасност на извършеното престъпление, мотивират
настоящата инстанция да приеме, че изолирането на подсъдимите от обществото е
необходимо както за тяхното поправяне и превъзпитание, така и за постигане на
превантивен ефект спрямо останалите членове на обществото. Само посредством
ефективното изпълнение на наказанията ще се отговори и на обществените
очаквания за справедливост. Наказанията следва да бъдат изтърпени в
затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим, съгласно
чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 ЗИНЗС.
Подс.А.Н. е извършил престъплението в
условията на повторност, което сочи на утвърдени престъпни навици и поради
което наказателната репресия спрямо него в сравнение с тази на съучастниците му
следва да бъде засилена. За справедливо въззивният съд намери наказанието
лишаване от свобода за срок от 3 години и 6 месеца, което следва да бъде изтърпяно
в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим, съгласно
чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 ЗИНЗС. Това разпределение се следва предвид факта, че Н.
е реабилитиран по първото осъждане, а второто е с наказание пробация, т.е. той
се счита осъждан за първи път на лишаване от свобода.
Наложеното
на подс.В.П. наказание от 6 години лишаване от свобода съответства на
обществената опасност на престъплението, на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, и на целите по чл.36 НК. Престъпната дейност на подс.П. е
най-интензивна. Тя е квалифицирана по 4 признака, включва 13 деяния за период
от около 40 дни и води началото си по-малко от три месеца след влизане в сила
на условната му присъда по НОХД № 1441/2010г. на РС-Шумен. Общата стойност на
причинените вреди е значително над установения критерий за големи размери и
личният принос на подс.П. в престъпната дейност е най-голям. Така се установява
значителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства спрямо
смекчаващите, които са младата му възраст и влошеното му здравословно
състояние. Поради това и за постигане на необходимия поправително-възпитателен
и предупредително-възпиращ ефект подс.П. следва да понесе наказание над средния
предвиден размер, а именно 6 години лишаване от свобода, което съгласно чл.60,
ал.1 и чл.60, т.2 ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим в
затворническо общежитие от закрит тип.
Квалификацията
на престъпната дейност на подс.Е.М. е същата, като на подс.В.П., но М. е съавтор
на 11 деяния и степента на участието му в тях не е толкова висока, колкото на
подс.П.. С оглед на това определеното от ИРС наказание от 6 години лишаване от
свобода следва да бъде намалено на 5 години. То следва да бъде изтърпяно в
затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим, съгласно
чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 ЗИНЗС.
Подс.Г.И.
не е осъждан и не е демонстрирал такава изобретателност като съучастниците си П.
и М.. Поради това наложеното му наказание следва да се намали на 4 години
лишаване от свобода, което също следва да се изтърпи в
затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим, съгласно
чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 ЗИНЗС.
В оправдателната част присъдата е
законосъобразна и обоснована. Участието на подс.В.Б. в престъплението, в което
е обвинен, не е доказано по изискуемия от чл.303, ал.2 НПК несъмнен начин.
Обясненията на подс.И. от досъдебното производство са недостатъчни да обосноват
осъдителна присъда, поради което правилно ИРС е оправдал подс.Б..
По
гражданските искове за имуществени вреди присъдата следва да бъде потвърдена.
По отношение на всеки от исковете, предявени от ищците, са налице
предпоставките по чл.45 ЗЗД: противоправно поведение на подсъдимите –
разглежданите престъпления; имуществени вреди за пострадалите ищци; причинна
връзка между двете, при която вредите се явяват пряка и непосредствена
последица от престъпленията; и вина. Този фактически състав поражда пълната
имуществена отговорност на подсъдимите – автори на съответното престъпление. Те
дължат на пострадалите обезщетение в размер на вредите, ведно с текущата
законна лихва от датата на деликта до окончателното изплащане. Така правилно
подсъдимите Ю.М., Б.К., К.К., А.Д., А.Н. и А.Н. са били осъдени солидарно да заплатят
на ищцата Ц.Д. обезщетение в размер на 10 000 лв, като по
отношение на подсъдимите В.П., Е.М., Г.И. и В.Б. искът на Д. е бил отхвърлен.
Правилно
подсъдимите В.П., Е.М. и Г.И. са били осъдени да заплатят солидарно на М.Г.
обезщетение в размер на 3500 лева, на П. *** – наследник на Й.С.Н. - обезщетение
в размер на 1 300 лева, на М.Д. – 4000 лв и на В.М.В. - 3100 лева.
Законосъобразно искът на П.И. е бил отхвърлен до първоначално предявения размер
от 1500 лв и в частта срещу подсъдимите Ю.М., Б.К., К.К., А.Д., А.Н., А.Н. и В.Б..
Правилно исковете на Д. и В. против подсъдимия Б. са били отхвърлени като
неоснователни.
В
частта, в която са присъдени обезщетения за неимуществени вреди в полза на
ищците В.В. и М.Д., присъдата е незаконосъобразна. Исковете за неимуществени
вреди са били недопустими и първоинстанционният съд не е следвало да ги приема
за разглеждане, още по-малко – да ги уважава. По смисъла на чл.84, ал.1 НПК в
наказателното производство могат да встъпят пострадали, които са претърпели
вреди от престъплението, когато тези вреди са елемент от престъпния състав –
предмет на обвинението. Несъставомерните вреди не подлежат на обезщетяване в
наказателния процес. Измамата е резултатно престъпление, имуществените вреди са
обективен признак от неговия състав и само те подлежат на доказване, съответно
могат да бъдат основание за граждански иск. Поради това в тази част присъдата
следва да бъде отменена, а производството – прекратено.
Предвид прекратяването на производството
по исковете за неимуществени вреди се налага изменение на присъдата и в частта
относно дължимите държавни такси. Държавни такси се дължат единствено върху
уважените граждански искове за имуществени вреди - 4% от 11 900 лв или 476
лв – от подсъдимите В.П., Е.М. и Г.И., чиято отговорност по отношение на тези
разноски е солидарна.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189, ал.3 НПК законосъобразно в тежест на подсъдимите са били присъдени
разноските по наказателния процес. Подсъдимите П. и М. следва да понесат и
разноските, направени във въззивното производство за събиране на
доказателства, относими към обвинението
срещу тях.
По изложените съображения и на
основание чл.337, ал.1, т.1 и чл.338 НПК Разградският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 1/09.01.2015г.,
постановена по НОХД № 339/2011г. по описа на Исперихския районен съд, В ЧАСТТА
относно наложените наказания, като ГИ НАМАЛЯВА, както следва:
На подсъдимия А.Г.Н. – от 3 години
лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 5
години, на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като на основание
чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението му за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ;
На подсъдимите Ю.В.М., Б.М.К., К.М.К. И
А.М.Д. – от 4 години лишаване от свобода на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода;
На подсъдимия А.И.Н. – от 4 години
лишаване от свобода на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода;
На подсъдимия Е.Г.М. – от 6 години
лишаване от свобода на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален ОБЩ
режим в затворническо общежитие от открит тип.
На подсъдимия Г.С.И. – от 6 години
лишаване от свобода – на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален ОБЩ
режим в затворническо общежитие от открит тип.
ОТМЕНЯ присъдата в частта, в която са
били уважени гражданските искове на В.М.В. и М.Д.Д. за присъждане на
обезщетения за претърпени неимуществени вреди, и ПРЕКРАТЯВА производството в
тази му част.
ИЗМЕНЯ присъдата в частта, в която
подсъдимите В.П., Е.М. и Г.И.
са били осъдени да заплатят по сметка на
РС-Исперих държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, като
НАМАЛЯВА дължимата сума от 564 лв на 476 лв и ПОСТАНОВЯВА солидарното й
заплащане от тримата подсъдими.
ОСЪЖДА подсъдимите В.П.П. и Е.Г.М. да
заплатят солидарно в полза на бъджета на съдебната власт по сметка на
Разградския окръжен съд за разноски на въззивното производство сумата 854.86 лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата
част.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ДГ