Решение по дело №1751/2021 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 186
Дата: 25 март 2022 г.
Съдия: Силвина Дачкова Йовчева
Дело: 20213330101751
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Разград, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20213330101751 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 79 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „Водоснабдяване - Дунав“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Сливница“
№ 3а, представлявано от С.И. срещу А.. В. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
*****, с която са предявени обективно съединени искове за установяване, че
ответницата дължи на ищеца сумите 2026,80 лв., представляваща стойността
на предоставени ВиК услуги (693 куб. м. питейна вода) по абонатен № 57009
до водоснабден имот, представляващ апартамент с административен адрес:
гр. **, за което задължение са издадени 20 (двадесет) броя фактури в периода
31.05.2018 г. – 31.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
задължението и изискуемо вземане; 419,58 лв. (четиристотин и деветнадесет
лева и петдесет и осем стотинки), представляващи лихва за забава за периода
30.06.2018 г. – 20.05.2021 г. Претендират разноските, направени в хода на
заповедното и исковото производство. В условията на евентуалност, в случай
че искът бъде отхвърлен и ответната страна е направила искане за
присъждане на разноски, молят същите да бъдат съобразени с разпоредбите
на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, като бъдат
присъдени такива в минимален размер.
Ищцовото дружество сочи, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.410 от
ГПК, срещу А.. В. П. с ЕГН:********** е образувано ч. гр. д. № 1140/2021 г.
по описа на съда. Против длъжника била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение в размер на 2 446,38 лв. (две хиляди четиристотин
четиридесет и шест лева и тридесет и осем стотинки), от които 2 026,80 лв.
(две хиляди двадесет и шест лева и осемдесет стотинки) главница и 419,58 лв.
1
(четиристотин и деветнадесет лева и петдесет и осем стотинки) - лихва за
забава за периода 30.06.2018 г. – 20.05.2021 г. Във връзка с постъпило от
длъжника възражение срещу издадената заповед за изпълнение на
горепосоченото парично задължение ищцовото дружество чрез представителя
си предявява на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение 2
446,38 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и шест лева и тридесет и
осем стотинки), от които сумата 2 026,80 лв. (две хиляди двадесет и шест лева
и осемдесет стотинки), представляваща стойността на предоставени от
дружеството ВиК услуги през периода 09.04.2018 г. – 28.01.2020 г. и 419,58
лв. (четиристотин и деветнадесет лева и петдесет и осем стотинки),
представляващи лихва за забава за периода 30.06.2018 г. - 20.05.2021 г.
Ищцовото дружество твърди, че ответницата като потребител на ВиК
услугите по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗРВКУ за доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води, предоставяна от ищеца за
водоснабден недвижим имот, представляващ апартамент с административен
адрес: гр. **, въз основа на подадено от нея на 21.01.2003 г. заявление за
смяна на титуляра на откритата за имота партидата за ВиК услуги с абонатен
№ 57009 по реда на раздел 2 от глава VIII на ОУ. Ведно със заявлението
ответницата е представила Нотариален акт за покупко-продажба № 67 от
16.02.2002 г. по описа на Нотариус Р.И.. От този момент нататък между
страните са възникнали облигационни задължения по повод предоставянето
на ВиК услуги, по силата на които водоснабдителното дружество се е
задължило да снабдява потребителя-ответник с вода с питейни качества при
равни условия и с икономически обосновани разходи за доставката до
имота съгласно чл. 42, ал. 1, т. 1, от Наредба № 4, като ответницата се е
задължила да заплаща тяхната стойност на основание чл. 43, ал. 2, т. 1 от
цитираната наредба. Ищцовото дружество приема, че ответницата е
потребител на услугите им до 05.02.2021 г., когато последната депозирала
заявление за промяна на титуляра на партидата от друго лице, легитимирало
се като собственик на имота. Твърди се, че през отчетния период 09.04.2018 г.
- 28.01.2020 г. ищцовото дружество е доставило до горецитирания имот
693,00 куб. м. питейна вода, отвело е и е пречистило същото количество
отпадъчни води, с което е изпълнило задълженията си по договора за
доставка - чл. 7, т. 1 от Общите условия, вр. с чл. 42, ал. 1, т. 1. За
предоставените услуги дружеството е издало 20 (двадесет) броя фактури
предвид задължението си за ежемесечно фактуриране на доставяните
количества при условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия. Ответницата
следвало да ги заплаща редовно в едномесечен срок, считано от датата на
издаване на всяка една фактура, съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ. Сочи се, че ОУ
на дружеството дават възможност на потребителите в случай на несъгласие с
начислените и фактурирани количества, да възразят пред ВиК оператора по
реда на чл. 34, ал. 1, а няма постъпило такова възражение. Твърди се още, че
процесните количества услуги са отчетени с водомер с фабричен № 9978636,
марка „Инвенсус“, монтиран на 05.11.2010 г. с метрологична годност до края
на 2020 г. и съответстващо на изискванията на Закона за измерванията.
Уточнява се, че ежемесечното отчитане на показанията на аб. № 57009 е
отразявано в електронен карнет (таблет) по чл. на чл. 24, ал. 4 от ОУ, а със
заповед на управителя от 26.10.2016 г. е въведено и електронно отчитане на
показанията на водомерите на потребителите. Упоменава се още, че през
процесния период цените на услугите, предоставяни от ищцовото дружество
2
са претърпели двукратно промяна. Съгласно Решение № Ц-30/29.07.2016 г.
публикувано в официалния сайт на КЕВР, комисията е утвърдила цени без
ДДС на ВиК услугите, влизащи в сила на 01.08.2016 г., както следва: цена за
доставяне на вода на потребителите – 2,10 лв./куб.м.; цена за отвеждане на
отпадъчни води – 0,08 лв./куб.м.; пречистване на отпадъчни води от битови
потребители – 0,17 лв./куб.м. С Решение № БП-Ц-6/22.08.2019 г.,
публикувано на официалната страница на комисията, КЕВР е изменила
действащите цени, като е въвела нови такива, както следва: цена за доставяне
на вода на потребителите – 2,558 лв./куб.м.; цена за отвеждане на отпадъчни
води – 0,118 лв./куб.м.; пречистване на отпадъчни води от битови
потребители – 0,312 лв./куб.м. С Решение № Ц-37/23.12.2019 г. КЕВР ги е
изменила, като е утвърдила нови, считано от 01.01.2020 г., както следва: цена
за доставяне на вода на потребителите – 2, 427 лв./куб.м.; цена за отвеждане
на отпадъчни води – 0,121 лв./куб.м.; пречистване на отпадъчни води от
битови потребители – 0,302 лв./куб.м. Ищцовото дружество посочва, че
предвид посочените цени, стойността на доставените до процесния имот през
31.05.2018 г. – 31.01.2020 г. са на обща стойност 2 026,80 лв. (две хиляди
двадесет и шест лева и осемдесет стотинки) и към момента не са заплатени,
поради което е налице неизпълнение от страна на ответницата. Поради
изпадането в забава ищцовото дружество уточнява, че ответницата дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислена от първия ден
след настъпване на падежа на всяка една фактура до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на дружеството. За посочените задължения,
въпреки липсата на такова договорно задължение, дружеството отправило
писмено покана за доброволно плащане, която видно от обратната разписка,
не е потърсена от получателя. Ищецът уточнява, че съгласно чл. 67, ал. 4 от
ОУ поканата се счита за редовно връчена, тъй като е изпратена на адреса
посочен в партидата.
Ответницата оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че
измервателното устройство е негодно и начислените кубици са неверни, а
инкасаторът е надписвал данни. Твърди се, че в лаборатория е установена
повреда на измервателното устройство, а посочената консумация на вода е в
невъзможни стойности за битови нужди, стигащи до 161 куб. м. на месец.
Твърди се още, че в периода 01.10.2019 г. - 15.01.2021 г. жилището не било
обитавано, не е живял никой. Оспорва фактурите по отношение на формиране
на дължимост на начислената сума. Оспорва приложената справка за
консумация. Не възразява да се приемат като доказателства останалите
документи, приложени към ИМ. Прилага 3 бр. протоколи, които съдът не
може да допусне като доказателства по делото, доколкото същите са
нечетливи.
В хода на устните състезания процесуалният представител моли съдът
да съобрази, че ответницата е собственик на водоснабдения имот и като такъв
притежава права и задължения на потребител съгласно общите условия. Едно
от основните задължения е потребителят да заплаща доставените от
дружеството ВиК услуги и да се осигурява редовен достъп на длъжностни
лица за отчитането на количеството. Изтъква още, че ответницата е била
задължена да заплаща стойността на предоставените услуги в срок от 30 дни
от издаването на всяка фактура, но не е заплатила заплатила стойността на 19
бр. фактури от април 2018 г. до декември 2019 г., изпадайки в забава.
Изтъква, че за целия период отчетникът е имал достъп до водомера само
веднъж. Изразява мнение, че тези количества са отчетени през предходен
3
период, но поради факта, че е нямало достъп до водомера, не са били
начислени на потребителя. Посочва още, че за цялата 2020 г. не са
начислявани никакви количества, а през 2021 г. водомерът бил демонтиран,
тъй като е дошъл ред за подмяната му. Посочва, че е направен отказ от иска
за 288 куб., които се явяват надписани. Изразява мнение, че измервателното
устройство отговаря на изискванията за годност.
Процесуалният представител на ответницата моли за отхвърляне на
иска като неоснователен и недоказан. Твърди неизправност на водомера.
Счита, че водата не е доставена и потребена.
Съдът, вземайки предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа страна:
Не се спори, че ответницата е титуляр на откритата за имота партида за
ВиК услуги с абонатен № 57009 по реда на раздел 2 от глава VIII на ОУ за
водоснабден имот, представляващ апартамент с административен адрес: гр.
**. За предоставените услуги дружеството издало 20 (двадесет) броя фактури,
предвид задължението си за ежемесечно фактуриране на доставяните
количества при условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия. Тези фактури са
приети като доказателства по делото.
Свид. И.Й., която е инкасатор в ищцовото дружество посочва, че поела
отчитането на консумирана вода от 01.01.2019 г. Всеки месец минавала на 20-
то число, но не откривала никого в процесния имот. Това обстоятелство я
принудило да вписва показанията, отчетени за предходния период. През м.
май 2019 г. видяла пред адреса млада дама. Свидетелката се представила и в
присъствието на тази жена отчела показанията на водомера в процесния имот,
общо 161 куб. м. Свидетелката коментирала с непознатата количеството, но и
било обяснено, че на адреса живеят много хора. Свидетелката пояснила, че
никого не открива на адреса, съответно си дала телефонния номер, тъй като
непознатата оправдала собственото си поведение с множество ангажименти.
Разбрали се последната да я търси, за да се отчитат периодично реални данни.
Ответницата обаче не възразила относно количеството, отразено от
свидетелката, а именно 161 куб.м. Въпреки проведения разговор свидетелката
отново не откривала никой на адреса, не била търсена и по телефона. Сама
проявила инициатива чрез контакти по телефон, но никой не отговорил на
обаждането. Започнала пак да вписва служебно по 20 - 25 куб. м. При
отчитането и бил осигурен само веднъж достъп до адреса. При извършеното
отчитане при това еднократно посещение тя не забелязала никакво механично
въздействие върху водомера.
Показанията на свид. Х. К. са косвено доказателство, свидетелят сочи
вероятност, но не и сигурност на факта, за който са допуснати показанията
му, а именно че през отчетния период в същия имот не е живял никой.
Допълнително свидетелят сам опровергава себе си, твърдейки че е виждал
човек от семейството по десетина дни в месеца. Показанията на свидетелката
противоречат и на останалите доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прецени,
исковете са доказани до размера от 1928,88 лв. (хиляда деветстотин двадесет
и осем лева и осемдесет и осем ст.), представляващи стойността на
предоставените ВиК услуги за доставка на 665 куб. м. питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води на абонатен № 57009 до
водоснабден имот, представляващ апартамент с административен адрес: гр.
4
Р., обл. ** за периода 09.04.2018 г. - 23.12.2019 г. За предоставените услуги
през този период са издадени 19 (деветнадесет) броя фактури в периода
31.05.2018 г. - 31.12.2019 г.
Безспорно установено по делото е, че ответницата е носител на правата
и задълженията по договора за доставка на ВиК услуги по отношение на
имота с административен адрес: гр. Разград, ул. „Венелин” № 9, ап.1. Като
потребител на предоставяните от ВиК оператора „Водоснабдяване-Дунав”
ЕООД услуги, същата е задължена съгласно Общите условия на дружеството
да заплаща в срок предоставяните услуги. Не се спори, че ответницата не е
заплатила стойността на предоставените и в периода 09.04.2018 г. - 23.12.2019
г. услуги, свързани с доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води. Като доказателство за извършената доставка са приложени
извършените отчети и начисления по партидата с аб. № 57009 на
измервателното устройство, за което е представено извлечение от
електронния карнет, воден от отчетника на дружеството. В междинните
периоди между два реални отчета на водомера, поради отсъствие на
потребителя или ползване на платен годишен отпуск от отчетника, се
начислявали ежемесечно количества въз основа на средния месечен отчет от
предходните два отчета, съгласно чл. 23, ал. 3, изр.1 от ОУ. Според ОУ след
осигуряването на достъп до водомера, начисленията се изравняват в
съответствие с реалното показание. След демонтажа на водомера на
18.05.2021 г. показанията му са сравнени с начислените по партидата
количества, те съвпадали с направените начисленията, с изключение на 28
куб.м. по отношение на които, ищецът оттегли претенцията си, мотивирайки
искането си с това, че тези 28 куб. м. са надписани, съответно услугите не са
предоставени. Събраните доказателства сочат, че измервателното устройство
е било в метрологична годност по време на извършваните отчети, годно за
извършване на търговско мерене. Не са събрани доказателства в подкрепа на
твърденията на ответната страна за неизправност, поради което съдът приема,
че не е констатирана неизправност на измервателното устройство, която да е
повлияла на неговите показания и да ги е завишила.
С оглед изложеното, съдът приема, че е извършена доставка, отвеждане
и пречистване на отпадни води на количеството, посочено от процесуалния
представител на ищцовото дружество, а именно 665 куб.м. вода на стойност
1928,88 лв. (хиляда деветстотин двадесет и осем лева и 88 стотинки). По
отношение стойността на доставените количества са представени
доказателства за цените, по които се формира цената съгласно решения на
КЕВР за утвърждаване на цените на ВиК услугите.
Макар и да не бе доказано обстоятелството, че имотът не бил обитаван
през процесния период, следва да се има предвид, че заплащане се дължи за
доставеното количество, дори и да е била налице повреда или недостатък на
водопроводната инсталация. Съгласно ОУ именно потребителят има
задължение да констатира и отстранява такива повреди. Събраните
доказателства сочат, че техническото измервателно средство е било в
метрологична годност през отчетния период. Демонтажът му бил извършен
на 18.05.2021 г., а процесния период касае предоставени услуги за периода от
09.04.2018 г. до 23.12.2019 г. Освен това не се спори, че потребителят не е
възразил срещу начислените и фактурирани количества за предоставени ВиК
услуги в посочените срокове в ОУ.
Доколкото изцяло е доказано по основание и размер вземането на
5
стойност 1928,88 лв., основателно и доказано се явява акцесорното такова, а
именно за претендираната лихва за забава, представляваща сбора на лихвите
за забава по всяка една от процесиите фактури, изчислена от деня следващ
нейния падеж до 20.05.2021 г. в размер общо на 408,39 лв. (четиристотин и
осем лева и тридесет и девет ст.).
По разноските: Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Изключение от правилото е ал. 2 на същата разпоредба. За да се приложи
хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е необходимо наличието на две
кумулативни предпоставки: ответникът да не е дал с поведението си повод за
завеждане на делото и да е налице признание на иска, каквито в случая не са
налице. Ищцовото дружество представя доказателства за направени разноски
общо в размер на 581,07 лева. Съобразявайки, че съдът е уважил исковете
частично до посочените по-горе суми, ответникът съобразно уважената част
от исковете следва да бъде осъден да заплати 555,16 лева. Тези разноски
следва да бъдат разграничени, както следва: общо 46,75 лв. ( четиридесет и
шест лева и 75 стотинки) по заповедното производство и общо 508,41 лв.
(петстотин и осем лева и 41 стотинки) по исковото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че ответника А.. В.
П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. *****, дължи на ищцовото дружество
„Водоснабдяване - Дунав“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Разград, ул. „Сливница“ № 3А, представлявано от С.Р.И.,
следните суми във връзка с издадената срещу ответника Заповед № 724 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
20213330101140 по описа на за 2021 г. Районен съд - Разград: 1928,88 лв.
(хиляда деветстотин двадесет и осем лева и осемдесет и осем ст.),
представляващи стойността на предоставените ВиК услуги за доставка на 665
куб. м. питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води на абонатен
№ 57009 за периода 09.04.2018 г. - 23.12.2019 г. до водоснабден имот,
представляващ апартамент с административен адрес: гр. Р., обл. **, за които
услуги са издадени 19 (деветнадесет) броя фактури в периода 31.05.2018 г. -
31.12.2019 г. и ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК на 26.05.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението и изискуемо вземане; 419,58 лв.
(четиристотин и деветнадесет лева и петдесет и осем стотинки),
представляващи лихва за забава, начислена върху дължимата сума за периода
от настъпването на изискуемостта на всяко едно от месечните плащания,
първото от което е изискуемо на 30.06.2018 г. и за всяко следващо до
20.05.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А.. В. П. с ЕГН:
********** и адрес: гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване - Дунав“
ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул.
6
„Сливница“ № 3А, представлявано от С.Р.И.:
- сумата от 46,75 лв. ( четиридесет и шест лева и 75 стотинки) за
направени разноски по заповедното производство по ч. гр. д. № №
20213330101140 по описа на за 2021 г. Районен съд – Разград и
- сумата от 508,41 лв. (петстотин и осем лева и 41 стотинки) за
направени разноски по настоящото исково производство.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към ч. гр. д. № №
20213330101140 по описа на за 2021 г. Районен съд - Разград с оглед на
правните последици по чл. 416 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Разград
в двуседмичен срок от връчване му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7