РЕШЕНИЕ
№ 848
гр. Благоевград, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210101457 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№1457/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград е
образувано по искова молба вх.№12644/31.05.2024г. депозирана от Н Б., с ЕГН **********,
в качеството на майка и законен представител на малолетното дете А. Г. Б., с ЕГН
**********, с адрес гр.Б, срещу З, със седалище и адрес на управление: гр.Со с която е
предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.429 от КЗ във връзка с чл.45
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника З да заплати на А. Г. Б., с ЕГН **********,
Ч., с ЕГН **********, сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени в резултат на ПТП от 16.11.2023г. неимуществени вреди - болки и страдания,
ведно със законната лихва, считано от 22.02.2024г. до датата на окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 16.11.2023г., около 15:25 часа, в гр.Бпо бул.„В с посока на
движение от кв.„И.... се е движил л.а. марка „АС, управляван от И. Г. М., с ЕГН **********,
като същият в района на кръговото кръстовище между бул.„Д“ не е пропуснал и е ударил
правомерно пресичащите от ляво на дясно по посока на движението, на пешеходна пътека,
тип „Зебра“, майка и дете - Н Б. и дъщеричката й - А. Г. Б., като с тези действия е станал
причина и е реализирал ПТП с материални щети и пострадали лица. Сочи се, че ударът от
автомобила първоначално е поет от майката, която е била качена върху капака и с глава е
счупила челното стъкло, а детето е ударено с предната част на МПС, като с висока енергия е
паднало на пътното платно.
Сочи се, че местопроизшествието е посетено от компетентните органи на МВР, които са
съставили Констативен протокол за ПТП №2023-1046-753 от 16.11.2023г., като се посочва, че
по случая е образувано досъдебно производство №463/2023г. по описа на РУ - Благоевград.
Навежда се, че непосредствено след инцидента, по спешност, пострадалата е откарана от
екип на ЦСМП в МБАЛ „Б гр.Б където е приета с оплаквания от силно главоболие, гадене,
повръщане, световъртеж и без ясен спомен за случилото се. Твърди се, че след проведени
рентгенови изследвания и консултации със съответните специалисти й е постановена
диагноза - Комоцио церебри.
Твърди се, че в болничното заведение пострадалата е приета за лечение и активно
наблюдение в Хирургично отделение на черепно-мозъчната травма, като й били извършени
вливания за овладяване на състоЯ.ето. СъстоЯ.ето й е проследявано и на 18.11.2023г. е
изписана за продължаващо домашно лечение с препоръки за спазване на щадящ режим без
натоварване, Х...
Излага се, че в резултат на получените травматични увреждания, ищцата е търпяла болки и
страдания, които са били със значителен интензитет през първите две седмици от
възстановителния период. Предвид характера на нараняванията се сочи, че е следвало да
1
спазва щадящ режим на покой без натоварване. Излага се, че поради черепната травма А. Б.
е следвало да ограничи както двигателните си активности, така и занимания, ангажиращи
вниманието, което се отразило изключително зле на емоционалното й състоЯ.е.
Посочва се, че преди инцидента детето А. Б. е била енергично, жизнерадостно и
любознателно дете, спокойна и уравновесена за възрастта си, умеела да се занимава сама и с
радост преоткривала света, говорела свободно и с лекота общувала както с връстниците,
така и с възрастни. Излага се, че инцидентът довел не само до застой, но и регрес в
развитието на детето, като същата станала плачлива и раздразнителна, отказвала да говори и
към момента все още имала смущения при изразяване, изпитвала страх при най-малкия шум,
като изпадала в неутешим плач. Посочва се, че детето започнало да се изпуска, нищо не я
радвало - нито играчки, нито лакомства, като в първите седмици изпитвала страх и от майка
си и плачела при всеки опит да я прегърне. Твърди се, че и към момента изпадала в
неутешимо състоЯ.е при звук на автомобилно движение и влизане в болнично заведение,
каквито прояви не е имала по-рано, което превръщало контролните и профилактични
медицински прегледи в допълнителен стресиращ за развитието и израстването й фактор.
Твърди се, че към момента състоЯ.ето на детето не е възстановено. Сочи се, че А.
получавала спонтанно главоболие, което било нетипично и необяснимо за дете на такава
малка възраст. Налице била и негативна промяна в поведението й - след инцидента А.
изпадала в състоЯ.я на дезинтересованост и апатия, като се изолирала от децата, с които
общувала, страхувала се да не я наранят. Инцидентът събудил у детето основателен страх,
който не бил преодолян понастоящем. Стряскала се, сънувала кошмари, страхувала се от
автомобили, чувствала се несигурна и притеснена в присъствието на външни хора. Настоява
се, че инцидентът оставил травма в съзнанието на детето, с която ще живее завинаги.
Посочва се, че за лек автомобил марка „А. е налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в З.по застрахователна полица №BG/., валидна към датата
на събитието - 16.11.2023г.
Твърди се, че с претенция вх.№ОК-128814/22.02.2024г., предявена на основание чл.429, ал.1
от Кодекса за застраховането, А. Г. Б. е депозирала искане за обезвреда от застрахователя на
деликвента, като по искането в З. е образувана преписка по щета №**********, като до
момента, въпреки представените в пълнота документи, установяващи настъпването на
събитието и последиците за ищцата, ЗД „Б. неоснователно изисквало влязъл в сила акт
срещу виновния водач и документи, съдържащи се в досъдебното производство, с които
ищцата е била в невъзможност да се снабди, а ответникът отклонявал изпълнението на
задълженията си по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
С оглед на горното, се иска от съда да осъди ЗД „Бул Инс“, ЕИК ********* да заплати на А.
Г. Б., с ЕГН **********, Ч., с ЕГН **********, сумата от 10 000.00 /десет хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за претърпени в резултат на ПТП неимуществени вреди -
болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 22.02.2024г. до датата на
окончателното плащане.
В отговора на исковата молба ответникът З оспорва предявения иск като неоснователен.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Г по
отношение на МПС „А“ с peг.№
Оспорва се механизма на ПТП, като се счита, че представените по делото доказателства
нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП, като единствено
доказателство за механизма, което ангажира ищеца се посочва, че е съставеният по случая
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, който според ответника не се ползва с
материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото
няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента.
Оспорва се да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от
неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС.
Твърди се, че събитието е случайно за водача на МПС, като за него не е била налице
обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.
Прави се възражение за съпричиняване на вредите съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД, като се
твърди, че произтеклите от ПТП вреди са съпричинени от самия пострадал, чрез неговия
законен представител, която с поведението си е създала предпоставки и условия за
настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди. Твърди се, че ищецът, чрез
2
неговия законен представител, в значителна степен е завишил риска от собственото си
увреждане като е нарушил нормативно-установените правила за движение на пешеходци,
нарушавайки конкретни разпоредби на ЗДвП, предприемайки пресичане на неустановено за
целта място и навлизайки внезапно на пътното платно. Твърди се, че пешеходецът заедно
със своя законен представител е пресичал пътното платно на червен светофар, макар и на
обозначено за това място, без да се увери в собствената си безопасност и преди да навлезе
на пътното платно не се е съобразил с разстоЯ.ето до приближаващото се МПС, както и
неговата скорост на движение.
Оспорва се в резултат на процесното ПТП ищцата да е претърпяла цитираните в исковата
молба телесни повреди - по вид и степен. Оспорва се, че същите са резултат на
реализираното МПС. Твърди се, че няма представена медицинска документация с данни за
настъпило влошаване вследствие на описаните травматични увреждания. Оспорват се
твърденията, че оздравителният процес е бил по-продължителен, отколкото е необходимо
обикновено в такива случаи с подобен вид травма.
Размерът на иска се оспорва като силно завишен и неотговарящ на принципа на
справедливостта, заложен в чл.52 от ЗЗД.
Оспорва се и претендираната законна лихва по основание и размер. Оспорва се началната
дата за определянето й.
С оглед на горното, се иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. В условията на евентуалност размерът на претендираното обезщетение да бъде
намален поради принос и прекомерност.
В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа иска и моли за уважаването му.
В съдебно заседание ответната страна не изпраща свой представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 16.11.2023г., малко преди и около 15:25 часа, при ясно време, водачът И. Г. М. се намирал
на бул.„В, където управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „А
със скорост от около 30 км/ч. Същият се движил по бул.„В“ в посока от кръстовището с
кръгова организация, намиращо се пред ПГАСГ - кръговото кръстовище на бул.„В”, в посока
към кръговото кръстовище с бул.„С“, при бившето предприятие „З.“. Уличното платно на
бул.„В“ в частта след кръговото кръстовище и до кръстовището с ул.“К.“ имало по две ленти
за движение в двете посоки, като водачът И. М. се движил в дясната лента по посоката си на
движение. Настилката на пътя била гладка, асфалтова, без наклон, пътят бил сух.
Организацията на движението в участъка на кръстовището на бул.“В.“ и ул.“К се
осъществявала със следните пътни знаци Б3 „Път с предимство“ и пътен знак от групата на
пътните знаци със специални предписания Д17 „Пешеходна пътека“, като самата пешеходна
пътека била тип 8.1 „Зебра“, с положена напречна пътна маркировка. Пешеходната пътека,
обозначена с пътна маркировка М 8.1, тип „З“, очертана с широки непрекъснати линии,
успоредни на оста на пътя, се намирала на бул.„Васил Левски“ срещу магазин „Е“ и
непосредствено преди кръстовището с ул.„К.“. Движението в този уличен участък било
натоварено, като имало почти непрекъснато движение на моторни превозни средства и на
пешеходци.
В същото време пешеходката Н Б., държейки с дясната си ръка, ръката на дъщеря си А. Г. Б.,
на 4 години, предприела пресичане на бул.“В“ в посока от бл.Р. към магазин Ет. Пресичането
на бул.“В“ предприели по първата пешеходна пътека откъм страната на кръговото
кръстовище на бул.“В“, при ПГАСГ. Пешеходките се движили със спокоен ход и
приблизителна скорост от около 4.1 км/ч, в посока от дясно – на ляво спрямо движението на
автомобила, управляван от водача И. М.. Към този начален момент на двете пешеходки
лекият автомобил „Ауди“ вече се намирал на около 36.20 м. по дължина преди мястото на
удара, а водачът М. управлявал със скорост от около 30 км/ч.
В същото време водачите на автомобилите, движещи се в насрещната лента за движение в
посока от бившето предприятие „Зърнени храни“ към центъра на града /водача Давидков с
първи автомобил и водача Дивизиев с втори автомобил/ са възприели пресичащите
пешеходки и са спрели управляваните от тях автомобили преди пешеходната пътека, за да ги
пропуснат. След като пешеходките пресекли дясната лента за движение спрямо движението
на автомобилите към „Зърнени храни“, която в края си е със защрихована площ /Маркировка
3
тип М15/ и намирайки се на около 1.52 м. от мястото на удара, водачът М. със закъснение от
около 3.01 секунди възприел опасност от ПТП и удар. Поради много малкото време водачът
М. само успял да отклони незначително волана надясно, с което и насочил автомобила в
същата посока. Непосредствено с отклоняването на автомобила надясно и със скорост от
около 29.9 км/ч лекият автомобил А. с дясната половина от предната броня в обхвата на
преден регистрационен номер ударил странично в левия крак пешеходката Н. Б.. Вследствие
на приложения натиск в левия крак, настъпила фрактура на фибулата, а от постъпателното
движение на автомобила в посока напред, в тялото на пешеходката се е породила
инерционна сила, която е насочила тялото й към предния капак и челно стъкло, като е
ударила главата си в челното стъкло и го е счупила. Поради внезапно възникналия инцидент
и здрав захват на ръката на детето А. Б., при залитането на Надежда Б. към предния капак, и
тялото на детето също залита едновременно с майка си към предната част на автомобила.
При това залитане тялото на А. Б. се е ударило в тялото на Надежда Б., с което значителна
част от кинетичната енергия е била погасена и двете са се оказали върху предния капак
„возени от МПС“. Последвало е бързо изравняване на скоростите на автомобила и телата на
двете пешеходки, от което поради слабото триене и двете са изпаднали отдясно на вече
спиращия автомобил. След изпадането на пешеходките, същите са се установили върху
асфалтовата настилка.
Детето А. Б. била изплашена и плачела, като майка й Надежда Б. я гушкала, за да я успокои.
На мястото на ПТП пристигнали екипи на полицията и на бърза помощ. Полицейските
служители съставили Протокол за ПТП №2023-1046-753, в който като пострадали лица –
пешеходци са вписани Н. Б. и А. Г. Б..
Детето А. Г. Б. било транспортирано с линейка до Спешно отделение на М. и впоследствие
настанена в Хирургично отделение, където е проведено двудневно болнично наблюдение и
лечение.
От приложената Епикриза с ИЗ №10534/1008 от Хирургично отделение на МБАЛ
Благоевград се установява, че по анамнестични данни детето А. Б. е повърнала еднократно,
имала главоболие, гадене и позиви за повръщане. При извършените прегледи и консултации
при опипване бил установен оток в челната област, без други травматични увреждания. На
18.11.2023г. е изписана в подобрено общо състоЯ.е за продължаване на лечението в
домашни условия, с поставена диагноза – мозъчно сътресение /комоцио церебри/, без
открита вътречерепна травма.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза на вещото лице д-р Я. З. се
установява следното: Установените травматични увреждания отговарят да са получени по
време и начин посочен в исковата молба, показанията на свидетелите и анамнезата в
историята на заболяването, а именно – при ПТП - блъскане на пешеходец от автомобил.
Установеният оток в областта на челото се дължи на падане върху терена. Не са налице
данни за изпадане на пострадалата в пълно безсъзнателно състоЯ.е – комоционна кома.
Установеното мозъчно сътресение е без данни за пълна загуба на съзнанието. Същото е
причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота. Преживяното мозъчно
сътресение, след острия стадий, може да остави церебрастенна симптоматика с астенна
картина – лесна уморяемост, вегетативна лабилност – промени в кръвно налягане,
главоболие, световъртеж, безсъние, безпокойство, слабост на вниманието и др., с
продължителност от няколко седмици до няколко месеца. В конкретния случай се касае за
лекостепенно мозъчно сътресение при млад индивид, като тези оплаквания и симптоматика
са възможни с продължителност от около 1-2 месеца. Във връзка със съобщеното от
свидетелката, че след инцидента детето е имало продължителни оплаквания, вещото лице е
дало заключение, че няма обективна находка, която да сочи, че има физиологични
изменения, директно дължащи се на травмата и да са довели до последващи трайни
страдания и разстройство на здравето, поради което според вещото лице същите могат да се
дължат най-вече на тензионната /стресова/ компонента, от нарушено психо-емоционално
равновесие, вероятно следствие на посочения инцидент, на фона на по-лабилен терен на
детската психика.
Възприетият от съда механизъм на пътно-транспортното произшествие се установява от
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, изготвена от вещото лице
инж.Владимир Ненков. Експертът е дал заключение, че в началния момент, в който двете
пешеходки предприемат пресичане на пешеходната пътека, лекият автомобил А. се е
4
намирал на около 36.20 м. по дължина преди мястото на удара. При движение със скорост
от около 30 км/ч опасната зона за спиране на водача М. е 16.30 м. При разстоЯ.е от 36.2 м. до
мястото на удара, за водача е съществувала техническа възможност пряко и неограничено да
вижда движенията и действията на двете пешеходки, както и да предотврати ПТП със
спиране чрез своевременно задействане на спирачната уредба, но по субективни причини не
е предприел действия по намаляване на скоростта. Ето защо, причините за настъпване на
ПТП не са от технически характер, а от субективен и се изразяват в закъснение от около 3.01
секунди в действията на водача М. при предприемане на ефективно спиране чрез спирачната
уредба. Вещото лице е дало заключение, че за пешеходките не е съществувала техническа
възможност за пресичане през мястото на удара преди преминаването на лекия автомобил
А.по посочената траектория през същото място на удар.
Описаният от вещото лице механизъм на пътно-транспортното произшествие се
потвърждава и от показанията на св.Е. В. Д.– свидетел-очевидец на инцидента, както и от
показанията на водача И. Г. М., чиито показания безпротиворечиво кореспондират на
останалите събрани по делото доказателства.
Със Споразумение №3034/10.12.2024г. И. Г. М. е признат за виновен в това, че 16.11.2023г.,
около 15:25 часа, в гр.Б., като правоспособен водач и при управление на лек автомобил
марка „А., на пешеходна пътека, намираща се на бул.„В.”, непосредствено преди
кръстовище, образувано от бул.„В.”, с посока на движение от кръгово кръстовище на бул.„В.
нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП, а именно чл.119, ал.1 от ЗДвП „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре;“, като при приближаване на пешеходна пътека
М 8.1, тип „зебра”, означена с пътен знак Д 17 и съответна напречна пътна маркировка, не е
спрял при възникналата опасност - преминаващият през пътното платно пешеходец и не е
пропуснал Н. Б. от гр.Благоевград, като по непредпазливост причинил на същата средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на малкия пищял на лявата подбедрица без
разместване на костни фрагменти, което й причинило трайно затруднение в движението на
левия долен крайник за срок от около 2 месеца – престъпление по чл.343, ал.3, предл.5,
б.“а“, предл.1, алт.2 вр. чл.342, ал.1, предл.3 от НК във връзка с чл.119 ал.1 от ЗДвП, за което
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, чието изпълнение е
отложено на основание чл.66 от НК за срок от 3 години.
За претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото е разпитана св.М Б. – баба на
детето по бащина линия. Свидетелката сочи, че е била уведомена от сина си /бащата на
детето/ за инцидента и веднага отишла в Спешния център. Когато свидетелката видяла
детето, то плачело, треперило, било много изплашено. След като детето започнало да
повръща, лекарите решили, че трябва да го задържат 3 дни за наблюдение в болницата. През
този период свидетелката ходила на свиждане на детето, като го описва като плачливо,
стресирано, сънувало кошмари, треперило. След изписването от болницата, детето често се
оплаквало от главоболие. И до ден днешен говорила за инцидента, преживявала го,
изпитвала силен страх от автомобили. Свидетелката е забелязала промяна в детето след
произшествието - станала страхлива и не искала да спи сама, без майка си, станала по-свита
и плашлива.
По делото е признато за безспорно и се установява, че към датата на ПТП за лек автомобил
„А, управляван от И. Г. М., е имало валидна застраховка „Гр - застрахователна полица
BG/02/123002860845, валидна от 18.09.2023г. до 17.09.2024г.
На 22.02.2024г. На Б., в качеството на майка и законен представител на детето А. Г. Бподала
в ответното дружество „Застрахователна компания Б застрахователна претенция вх.№. с
искане за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от ПТП. С писмо изх.№ и писмо изх.№Н ответното дружество уведомило представителя на
ищцата, че във връзка с подадената молба е заведена щета №**********, но не са налице
основания за удовлетворяване на претенцията, тъй като следва да бъдат представени
допълнителни документи.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства,
които са безпротиворечиви и установяват еднопосочно релевантните факти от предмета на
доказване.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
5
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Разпоредбата на чл.432 от КЗ предвижда,
че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване
изискванията на чл.380 от КЗ.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните
кумулативни елементи: 1) застрахованият виновно да е увредил пострадалото лице, като му е
причинило имуществени или неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното деЯ.е на застрахования; 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между
деликвента и ответника-застраховател; 3) отправяне към застрахователя на писмена
застрахователна претенция от увредения, ведно с предоставяне на пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в
случаите на възстановяване в натура. Предпоставка за допустимост на прекия иск срещу
застрахователя е застрахователят да не е платил в срока по чл.469, да е отказал да плати
обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение по арг. от чл.498, ал.3 от КЗ. Разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ
обвързва допустимостта на прекия иск по чл.432 от КЗ от наличието на започната процедура
за доброволно уреждане на отношенията между увреденото лице и застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и изтичането на тримесечен срок от
предявяване на претенцията пред застрахователя или пред негов представител /чл.496 от
КЗ/.
В настоящия случай по делото е безспорно, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие – ПТП от 16.11.2023г. за лек автомобил „А е имало валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ в „Застрахователна компания Б- застрахователна
полица, валидна от 18.09.2023г. до 17.09.2024г. Застраховани лица по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са собственикът, ползвателят
или държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко друго лице, което извършва фактически действия по
управлението и ползването на моторното превозно средство /чл.477, ал.2 от КЗ/. Към
момента на събитието лек автомобил „А е бил управляван от лицето И. Г. М., който има
качеството на застрахован. По делото се установява, че ищцата А. Г. Б., чрез своята майка и
законен представител Н Б., е отправила към застрахователя писмена застрахователна
претенция на 22.02.2024г., заведена с вх.№ С писмо изх.№г. ответното дружество е
уведомило представителя на ищцата, че не са налице основания за удовлетворяване на
претенцията.
Според съда е осъществен и следващият елемент от описания по-горе фактически състав на
имуществената отговорност на застрахователя, а именно - виновно противоправно деЯ.е на
деликвента, с което са причинени вреди на увреденото лице. От събраните по делото
доказателства се установи, че на 16.11.2023г. около 15.25 часа на ул.“Ва е настъпило пътно-
транспортно произшествие, при което водачът на лек автомобил „Ау – И. Г. М., не е
пропуснал преминаващите по пешеходната пътека хванати за ръка майка и дете - Н Б. и А. Г.
Б., блъскайки ги с управлявания от него лев автомобил, вследствие на което им е причинил
травматични увреждания.
Механизмът на ПТП и вината на водача на лекия автомобил марка „Ауди А3“ с рег.
№Е9853МС се доказват от приобщените по делото доказателства, вкл. от заключението на
съдебно-автотехническата експертиза. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с
увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП посредством ангажирането
на доказателства – разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица, ако
преценката на фактите от значение за механизма на ПТП изисква специални познания, които
съдът не притежава. При съвкупната оценка на събраните доказателства и съобразно
заключението на вещото лице, съдът приема, че причина за настъпилото ПТП е виновното и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Ауди А3“ с рег.№Е9853МС – И. Г.
М., който при управление на МПС е нарушил следните правила за движение по пътищата,
6
регламентирани в ЗДвП и ППЗДвП – чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре.“; чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоЯ.ето на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състоЯ.е да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“;
чл.102 от ППЗдВп: „При приближаване към кръстовище водачът на пътното превозно
средство е длъжен да проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта
или да спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат
предимство за преминаване“. В нарушение на горепосочените правила за движение по
пътищата, И. Г. М. като водач на нерелсово пътно превозно средство не е изпълнил
задължението си да пропусне пешеходката А. Г. Б., пресичаща платното за движение по
пешеходна пътека; не е изпълнил задължението си да прояви необходимата предпазливост,
приближавайки кръстовището, за да може да намали скоростта или да спре при възникналата
опасност за движението, каквато представлява пешеходката А. Г. Б., за да я пропусне като
ползваща се с предимство за преминаване. При упражняване на правото на пешеходците да
преминат през сигнализирани, маркирани и други участъци от пътното платно, които са
определени от закона като пешеходни пътеки, законодателят е установил право на
предимство, съпътстващо правото на преминаване, на което право съответства задължението
на водачите на превозни средства да осигурят предимство на пешеходеца от момента на
стъпването му на пешеходната пътека /Тълкувателно решение №2/22.12.2016г. по тълк.д.
№2/2016г. на ОСНК на ВКС/.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че в момента, в
който пешеходките са предприели пресичане по пешеходната пътека и са стъпили на
пътното платно, лекият автомобил Ауди се е намирал на около 36.20 м. по дължина преди
мястото на удара. При разстоЯ.е от 36.2 м. до мястото на удара, за водача е съществувала
техническа възможност пряко и неограничено да вижда движенията и действията на двете
пешеходки, както и да предотврати ПТП със спиране чрез своевременно задействане на
спирачната уредба.
В този смисъл неоснователно се явява възражението на ответното дружество, че в случая е
налице случайно деЯ.е по смисъла на чл.15 от НК и при създалата се пътна обстановка
ударът е бил непредотвратим. Първото условие за невиновно поведение на водача, според
чл.15 от НК, е той да е спазил определени предписания, с оглед на което няма задължението
и не е длъжен да предвиди възможните общественоопасни последици при конкретната
пътна обстановка. Следващото условие е той да е бил поставен в невъзможност да предвиди
и предотврати тези последици поради внезапно възникнала пряка и непосредствена
опасност от неправомерно поведение на участниците в движението, която не може да се
преодолее по начините, предвидени в чл.20, ал.2 от ЗДвП – чрез намаляване на скоростта на
движение или чрез спиране. В случая водачът И. М. е управлявал лек автомобил в населено
място - в гр.Благоевград, в района на кръстовището с обозначени пешеходни пътеки между
бул.“В отличаващо се със засилен трафик на автомобили и движение на пешеходци. Същият
се е движил по прав участък, като е бил на разстоЯ.е 36.2 м., когато пешеходките са стъпили
на пътното платно и са започнали пресичане, като същият е имал пряка видимост и е можел
да види вече намиращите се около средата на пътното платно преди момента на удара
пешеходки. Още повече, че същият е имал възможност да види, че и насрещно движещите
се автомобили са спрели преди пешеходната пътека, за да пропуснат минаващи пешеходци,
което също е било индиция за него за наличие на препятствие на пътя.
Следователно водачът е имал възможност и е бил длъжен да предвиди, че поради
допуснатите от него нарушения на правилата за движение по пътищата, с деЯ.ето си може
да причини ПТП с настъпване на вредоносен резултат. При конкретната пътна обстановка
пешеходката е можела обективно и субективно да бъде възприета като препятствие, за да
може водачът на МПС да намали скоростта или да спре при възникналата опасност за
движението. Наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя,
поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие /Тълкувателно
7
решение №2/22.12.2016г. по тълк.д.№2/2016г. на ОСНК на ВКС/.
Неоснователно е и възражението за съпричиняване от законния представител на детето
поради допуснато нарушение на чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.119,
ал.5 от ЗДвП, която е била действаща правна норма към датата на произшествието, при
пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка „пешеходна
пътека“, когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е
нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата, имащо отношение към
произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното
произшествие. По делото се доказа, че допуснатите от водача на МПС нарушения на ЗДвП и
ППЗДвП са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, вследствие на което е
причинено разстройство на здравето на пешеходец на обозначена с пътна маркировка
пешеходна пътека, поради което по силата на цитираната законова разпоредба пешеходецът
не може да се счита за съпричинител за настъпване на ПТП. В Тълкувателно решение
№2/22.12.2016г. по тълк.д.№2/2016г. на ОСНК на ВКС е прието, че правото на пешеходеца
при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с
маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като
това право се упражнява при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП. При
упражняване на правото на пешеходците да преминат през сигнализирани, маркирани и
други участъци от пътното платно, които са определени от закона като пешеходни пътеки,
законодателят е установил право на предимство, съпътстващо правото на преминаване.
Освен че на осъществяването на правото на предимство стои насрещно задължение на
неограничен кръг от равнопоставени правни субекти - водачи на превозни средства,
характерно за него е, че то не може да бъде загубено. Дори и неправилното му упражняване
не води до неговото отпадане или изключване. Възложените задължения на водачите на
пътни превозни средства в това отношение имат императивен характер, като правото им да
преминават през пешеходни пътеки е подложено на значителни ограничения и забрани. За да
могат пешеходците да осъществят своето право, е необходимо те да са стъпили на
пешеходна пътека или да преминават по нея. Законодателят въвежда задължение на водача
да осигури предимство едва от момента на стъпване на пешеходеца на пешеходната пътека,
дори и от предходното му поведение да е ставало напълно ясно, че той има намерение да
премине през нея. При използване на своето право за преминаване през пешеходна пътека
пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат задължението да му осигурят
упражняването на това право, за разлика от преминаването на необозначено място.
Същевременно, при преминаване през обозначена пешеходна пътека законодателят е въвел
задължение за пешеходците, прогласено в разпоредбата на чл.113, т.1 от ЗДвП - да се
съобразят с разстоЯ.ето до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на
движение. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установи, че в
момента на възникване на опасността за водача на лекия автомобил, а това е моментът, в
който пешеходката е започнала пресичане на бул.“Васил Левски“, лекият автомобил се е
движил със скорост, при която е съществувала техническа възможност за предотвратяване на
произшествието чрез задействане на спирачната система, тъй като пешеходката не е
попадала в опасната зона за спиране на автомобила. В този смисъл липсва допуснато
нарушение от страна на пешеходката, респ. на нейната майка, която я е водила за ръка, на
правилото по чл.113 от ЗДвП – двете пешеходки са предприели пресичане в момент, в който
лекият автомобил е бил на такова разстоЯ.е от тях и се е движил с такава скорост, които са
позволявали при своевременна реакция на водача при възникналата опасност, същият да
спре и да ги пропусне.
На следващо място, от събраните по делото доказателства се установи, че вследствие на
процесното ПТП пострадалото дете А. Б. е получила оток в областта на челото от падането
върху пътното платно, повърнала е еднократно, оплаквала се от главоболие, гадене и позиви
за повръщане; наложил се болничен престой за лечение и наблюдение за два дни; била
изплашена, плачлива; след изписването й от болницата също се оплаквала от главоболие,
преживявала катастрофата и сънувала кошмари /св.Б./. От заключението на вещото лице по
СМЕ се установи, че установеното лекостепенно мозъчно сътресение е причинило временно
разстройство на здравето неопасно за живота, като е възможно за период от около 1-2 месеца
в конкретния случай същото да причини главоболие, световъртеж, безсъние, безпокойство,
слабост на вниманието и др., а в случай, че се приеме, според свидетелките показания, че
8
тези симптоми са продължили и след това - според експерта в конкретния случай това би се
дължало най-вече на преживения стрес от случилото се на фона на по-лабилната детска
психика.
По отношение размера на обезщетението, което следва да се присъди за претърпените от
детето неимуществени вреди, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение по силата на чл.52 от
ЗЗД. Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, означава да бъде определен
онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите. Справедливостта изисква сходно разрешаване на
аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото
разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да
се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. При определяне размера на
справедливото обезщетение, съдът съобрази: - 1) характера и степента на увреждането,
продължителността на лечението и възстановяването, както следва – оток в челната област;
лекостепенно мозъчно сътресение, наложило болничен престой от 2 дни, довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота; 2) възрастта и здравословното
състоЯ.е на пострадалата – дете на 4 години в добро общо здравословно състоЯ.е; 3)
изпитаните болки и страдания от причинените увреждания; 4) преживяната прихологическа
травма – стреса и уплахата от преживяното ПТП, страх безпокойство, тревожност; 6)
социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането и съдебната
практика по сходни случаи. В случая психологическият ефект от произшествието се е
отразил по-драстично предвид възрастта на детето – на 4. с неукрепнала психика в
сравнение с влиЯ.ето, което би имал върху възрастен.
Настоящият съдебен състав при преценка на всички събрани по делото доказателства счита,
че с оглед на продължителността, интензивността на болките и страданията, изпитвани от
ищцата – нанесена лека телесна повреда на пострадалото дете - мекотъкА. контузия на
главата и лекостепенно мозъчно сътресение без загуба на съзнание, оставили за период от 1-
2 месеца симптоматика като безсъние, безпокойство, главоболие, както и посттравматичен
стрес от случилото се и непрекъснатото преживяване на събитието- дете на 4 г. е било
возено върху капака на движещ се автомобил, след което е изхвърчало и паднало на пътното
платно, удряйки си главата, както и с оглед факта, че увреждането е настъпило в крехка
детска възраст, което поради това се е отразило по-негативно на психиката и емоционалните
изживявания след събитието, намира, че сумата от 7 000 лв. представлява справедлив
еквивалент на понесените страдания. До този размер предявеният иск следва да се уважи.
Частичната основателност на главния иск води до основателност и на акцесорната
претенция за законната лихва, считано от уведомяването на ответника от увреденото лице за
настъпването на процесното застрахователно събитие, а не от датата на увреждането. В
чл.429, ал.2, т.2 и чл.493, ал.1, т.5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното
покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за лихвата за
забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в
рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-рА. –
арг. от чл.429, ал.3 и чл.430, ал.1, т.2 от КЗ. В този смисъл е и съдебната практика – Решение
№128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2018г. на ВКС, I т.о., според което в хипотезата на пряк иск
от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в
застрахователната сума по чл.429 от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а
не и от момента на увреждането. Предвид изложеното, съдът намира, че лихвата за забава се
дължи от предявяване на застрахователната претенция от 22.02.2024г. до окончателното
плащане /Решение №206 от 23.04.2024г. по в.гр.д.№222/2024г. на О..../.
По разноските: Ищцовата страна е направила следните разноски: 400 лв. държавна такса; 20
лв. за свидетел; 678 лв. за СМЕ. От тях се по съразмерност се следват 768.60 лв.
Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв, което съдът съобразно цената
9
на иска /10 000 лв./ определи на сумата от 1300 лв., в размера по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата,
което с начислено ДДС се равнява на 1560 лв. От тях по съразмерност се следват 1 092 лв.
Ответната страна е направила следните разноски – 20 лв. за свидетел; 1400 лв. за САТЕ, от
които съразмерно с отхвърлената част от иска се следват 426 лв. Направени и са разноски в
размер на 1560 лв. за адвокатско възнаграждение. Насрещната страна е направила
възражение за прекомерност, което следва да се остави без уважение - искането по чл.78,
ал.5 от ГПК е винаги неоснователно над размера, до който страната, която е направила
възражението за прекомерност, също е оценила труда на своя адвокат, в случая ищцовата
страна претендира възнаграждение в същия размер. Общият размер на разноските, които
следва да се присъдят, съразмерно с отхвърлената част от иска, е 894 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З..., със седалище и адрес на управление: гр.Сда заплати на А. Г. Б., с ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител Н Б., с ЕГН **********, с адрес
гр.Б, на основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.429 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД, сумата от 7 000 лв. /седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
в резултат на ПТП от 16.11.2023г. неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със
законната лихва, считано от 22.02.2024г. до датата на окончателното плащане, както и сумата
от 768.60 лв. /седемстотин шестдесет и осем лева и шестдесет стотинки/ за разноски по
делото.
ОСЪЖДА А. Г. Б., с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Н Б., с
ЕГН **********, с адрес гр.Б, да заплати на ЗД...ъс седалище и адрес на управление: гр.С
сумата от 894 лв. /осемстотин деветдесет и четири лева/ за разноски по делото.
ОСЪЖДА З, със седалище и адрес на управление: гр.С, да заплати на адв.М. Б. Н личен
номер **********, гр.С сумата от 1092 лв. /хиляда деветдесет и два лева/ за адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред О в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10