О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Сливен, 07.02.2020 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на седми февруари
през две хиляди
и двадесета година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря и с участието на
прокурора като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 30 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 88, ал. 3
от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по частна жалба на Й.П.Й.
от гр.Сливен против Решение № 148/20.11.2019 г. на Директора на Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите - гр.Бургас, с което е оставена
без разглеждане жалба с вх. №14262 от 06.11.2019г. по описа на ТД на НАП град
Бургас, подадена от Й.П.Й., чрез адв. Х.П.Г. срещу
отговор с изх. № С190020-178- **********/29.10.2019г, издаден от публичен
изпълнител при ТД на НАП Бургас, офис Сливен във връзка с постъпила молба на длъжника
с Вх. №13682/23.10.2019г. като подадена без интерес от обжалването.
В частната жалба са изложени
доводи, че решението не отговаря на обективно изнесените претенции в жалба с
входящ №14262/06.11.2019 г. , с която доказвали основанията за промяна на
размера на удръжката от п., като в обжалваното решение нямало процесуален
анализ на това становище. Счита, че чл.213, ал.1 от ДОПК не се прилага срещу
лица които са п. и процесуално се определя удържането от п. по
чл.114"а",ал.3 от КСО. Моли съда да отмени решението на Директор на
ТД на НАП - Бургас.
Съдът, след като разгледа
доводите на жалбоподателя, мотивите, изложени в оспорения административен акт и
въз основа на доказателствата, съдържащи се в административната преписка, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Решението е връчено на
жалбоподателя на 09.01.2020 г., жалбата е подадена на 14.01.2020 г., в срока по
чл. 88, ал. 3 от АПК, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол. Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Производството по издаване на Писмо
- отговор с изх. № С190020-178-**********/29.10.2019г, издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП Бургас, офис Сливен е започнало във връзка с постъпила
молба на длъжника Й.П.Й. с Вх. №13682/23.10.2019г., подадена до НАП, за
намаляване на размера на удръжката от п. му, като на основание чл.183 ал.1 от ДОПК е поискано одобряване на молбата му, погасяването на задължението да
става, като се намали размера на наложената удръжка от НАП върху п. от
220.65лв. на 100 лв.
Водещият изпълнителното
производство публичен изпълнител е отговорил в писмо отговор с изх. № С190020-
178-**********/29.10.2019 г, че съгласно чл.213 ал.1 от ДОПК принудителното
изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на: т.
5. „трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, п. или
стипендията - в размер до 250 лв. месечно". Удръжката над тази сума
постъпвала за погасяване на задължения по подадени декларации и влязъл в сила
РА.
Против този отговор е подадена
жалба с вх. №14262 от 06.11.2019 г. по описа на ТД на НАП град Бургас, подадена
от Й.П.Й., чрез адв. Х.П.Г., в която са изложени
възражения относно размера на удръжката по изпълнителното дело срещу Й.Й.. Тази жалба е разгледана
с решението предмет на настоящото производство.
Административният орган е приел,
че обжалвания отговор няма характер на индивидуален административен акт, тъй
като с него не се засягали права и законни интереси на задълженото лице. Освен
това цитираната от жалбоподателя практика била неотносима,
доколкото вида и размера на доходите и имуществото, върху които не можело да се
предприеме принудително изпълнение за публични вземания, респ. не могат да
бъдат налагани обезпечения били изрично определени в чл. 213 от ДОПК. При тези
мотиви приел, че подадената жалба е недопустима.
Решение № 148/20.11.2019 г. на
Директора на ТД на НАП Бургас е неправилно.
С молба на длъжника Й.П.Й. с Вх.
№13682/23.10.2019г., подадена до НАП, на основание чл.183 ал.1 от ДОПК по
същество е поискано разсрочване на задължението по изпълнителното производство.
Разрешение за разсрочване се дава от органите посочени в чл.184 от ДОПК, като
публичния изпълнител не е посочен сред тях. В случая е следвало молбата да се
изпрати на компетентния административен орган, който да разреши исканото
разсрочване или да откаже такова. Съгласно чл.185 ал.5 от ДОПК отказът да се
издаде разрешение за отсрочване или разсрочване се извършва с мотивирано
решение, което се съобщава в 7-дневен срок от издаването му на длъжника.
Изготвяйки отговор по подадената
молба по същество публичния изпълнител при ТД на НАП Бургас е препятствал
разглеждането на подадената молба от длъжника за разсрочване на задължението му.
В същото време в жалба с вх.
№14262 от 06.11.2019 г. по описа на ТД на НАП град Бургас, подадена от Й.П.Й.
са изложени възражения относно размера на удръжката по изпълнителното дело
срещу Й.Й.. По съществото си същата е подадена против
действията на публичния изпълнител. Съгласно чл.266 ал.1 от ДОПК действията на
публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника пред директора на
компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е
извършил.
От изложеното става ясно, че
директора на ТД на НАП град Бургас, се е произнесъл по нередовна жалба. От
жалбата разгледана с обжалваното решение не става ясно дали се обжалва отказ по
искане за разсрочване на задължение на основание чл.183 ал.1 от ДОПК или се
обжалват действията на публичния изпълнител по съответното изпълнително дело.
Административният орган е следвало да процедира съобразно чл.147 ал.2 от ДОПК,
като укаже за недостатъците на жалбата на жалбоподателя и му даде срок за
отстраняването им. Едва след изпълнение на тази процедура и установяване на
акта, който се обжалва, административния орган може да прецени дали жалбата е
допустима или не.
Като не е съобразил тези
обстоятелства и я е оставил без разглеждане, същевременно прекратявайки
образуваното административно производство, Директора на ТД на НАП Бургас е
постановил неправилен административен акт. Същият следва да се отмени и преписката
да се върне за разглеждане на подадената жалба.
Искания за присъждане на разноски
не са правени.
Ръководен от гореизложеното и на основание
чл. 88, ал. 3 от АПК, Административен съд Сливен
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Решение № 148/20.11.2019 г. на Директора на Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите - гр.Бургас, с което е оставена
без разглеждане жалба с вх. №14262 от 06.11.2019г. по описа на ТД на НАП град
Бургас, подадена от Й.П.Й., чрез адв. Х.П.Г. срещу
отговор с изх. № С190020-178- **********/29.10.2019г, издаден от публичен
изпълнител при ТД на НАП Бургас, офис Сливен във връзка с постъпила молба на
длъжника с Вх. №13682/23.10.2019 г..
ВРЪЩА административната
преписка на Директора на Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите - гр.Бургас за произнасяне по жалба с вх. №14262 от 06.11.2019г. по
описа на ТД на НАП град Бургас, подадена от Й.П.Й., чрез адв.
Х.П.Г. срещу отговор с изх. № С190020-178- **********/29.10.2019 г, издаден от
публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, офис Сливен във връзка с постъпила
молба на длъжника с Вх. №13682/23.10.2019 г..
Определението не подлежи на
обжалване или протест.
Определението да се съобщи на страните на основание чл.138 ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :