Решение по дело №349/2020 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 юли 2020 г.
Съдия: Ивайло Емилов Иванов
Дело: 20207160700349
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

285

 

Гр. Перник, 02.07.2020 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

    СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

 

при съдебния секретар Наталия Симеонова с участието на прокурор Росица Ранкова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 349 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“ София при Главна дирекция „Фискален контрол“, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт М.К. срещу съдебно решение 1 от 13.02.2020 година, постановено по АНД                       67 по описа за 2019 година на Районен съд Б., с което е отменено Наказателно постановление № 426140-F423381 от 04.04.2019 година на началника на сектор „Оперативни дейности“ в Централно управление на Националната агенция за приходите София, с което на **** ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Б.,                    ул. ****, представлявано от управителя И.С.И.с ЕГН ********** на основание чл. 185, ал. 2 от Закон за данък върху добавена стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно без да сочи конкретни основания за обжалване по чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Излага доводи, с които заявява, че нарушението е установено и доказано, както и възразява срещу изводите на районния съд за нарушено право на защита на наказаното лице. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да реши делото по същество, като потвърди издаденото наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован се представлява от главен юрисконсулт М.К., която поддържа касационната жалба и моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно и постанови друго, с което да потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба **** ЕООД, редовно призован, не се представлява. В подадения отговор на касационната жалба, процесуалния представител адвокат Р.Н. *** моли съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по приложен списък.

В проведеното съдебно заседание Окръжна прокуратура Перник изразява становище, с което заявява, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на Районен съд Перник, с което е отменено Наказателно постановление № 426140-F423381 от 04.04.2019 година на началника на сектор „Оперативни дейности“ в Централно управление на Националната агенция за приходите София, с което на **** ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. ****, представлявано от управителя И.С.И.с ЕГН ********** на основание чл. 185, ал. 2 от Закон за данък върху добавена стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба         № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства. Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F423381/14.10.2018 година. При проверка на контролните органи на 06.10.2018 година, в търговски обект – кафене, находящ се в гр. Б., ул. ****, стопанисван от **** ЕООД е установено, че междинния отчет от монтираното в обекта ФУ № 0024574 е 65.11 лева, а фактическата наличност в касата на обекта е 136.60 лева. Установено е, че фискалното устройство модел „Dateks“ с ИН на ФУ  DT496087 и ИН на ФП    № 02496087 притежава и са активирани функциите „Служебно въведени суми“ и „Служебно изведени суми“. Установената разлика в касовата наличност е в размер на 71.49 лева и представлява въвеждане на пари в касата, което не е отразено на фискалното устройство, чрез функцията „Служебно въведени суми“. Посоченото неотбелязване на приходи представлява нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Районният съд е установил описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че НП е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на административно производствените правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал, е приел че в обстоятелствената част на АУАН липсва посочване дали нерегистрирането на промяната в касовата наличност води или не до неотразяване на приходи и съответно, че на жалбоподателя такова обвинение не е предявено. Приел е, че с това административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като по този начин в изключително голяма степен е накърнил правото на защита на наказаното лице, водещо до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият съдебен състав съобрази, че същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си Районен съд Б. е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени с наказателното постановление и ангажирани в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в АУАН и НП са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият касационен състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Така постановеното решение е правилно като краен резултат.

По делото няма спор, че при проверка на контролните органи на 06.10.2018 година в посочения по – горе търговски обект е установена разлика в касовата наличност в размер на 71.49 лева и представлява въвеждане на пари в касата, което не е отразено на фискалното устройство, чрез функцията „Служебно въведени суми“. Установено е, че фискалното устройство в проверения обект притежава посочените функции.

Съгласно нормата на чл. 185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС, когато нарушението води до неотразяване на приходи, се налага имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 3 000 лева до 10 000 лева, съответно когато не води до неотразяване на приходи се налага санкция по ал. 1. В случая е ангажирана имуществената отговорност на ответника по касационната жалба на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, като нарушението е довело до неотразяване на приходи – факт, който е елемент от фактическия състав на административното нарушение и който подлежи на установяване и доказване. В конкретния случай липсват каквито и да било доказателства, че сумата в размер на 71.49 лева е приход, т.е. недоказано остава обстоятелството, че разликата между касовата наличност съгласно ФУ и фактическата наличност е довела до неотразяване на приходи. Наказателното постановление не съдържа мотиви въз основа на какви доказателства наказващият орган е приел, че разликата между касовата наличност и фискалното устройство в обекта е следствие на неотразяване на приходи. Доказателства за това не са събрани нито в хода на административнонаказателното производство, нито в производството пред районния съд. Следователно незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на наказаното дружество на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. От друга страна пропускът да се изясни дали нарушението е довело или не е довело до неотразяване на приходи и как, е съществен елемент от фактическия състав на нарушението, който препятства съдебната проверка относно правилното приложение на материалния закон. Ето защо е невъзможно да се извърши проверка на приложимото право при тяхната неустановеност. 

С оглед изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на Районен съд Б., като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила по изложените по – горе мотиви.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение направеното искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на делото следва да се уважи частично направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба, като НАП София му заплати съдебни разноски в размер на 320 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, като до пълния претендиран размер от 500 лева е неоснователно, съгласно чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1 от 13.02.2020 година, постановено по АНД 67 по описа за 2019 година на Районен съд Б..

ОСЪЖДА НАП София да заплати на **** ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Б.,                    ул. ****, представлявано от управителя И.С.И.с ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 320 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:/п/

             /п/