Р Е Ш Е Н И Е
№ 285
Гр.
Перник, 02.07.2020 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен
състав, в публично съдебно заседание проведено на първи юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
при
съдебния секретар Наталия Симеонова с участието на прокурор Росица Ранкова от
Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
КАНД № 349 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл.
63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на началника на
отдел „Оперативни дейности“ София при Главна дирекция „Фискален контрол“, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт М.К.
срещу съдебно решение № 1 от 13.02.2020 година,
постановено по АНД №
67 по
описа за 2019 година на Районен съд Б., с което е отменено Наказателно постановление № 426140-F423381 от 04.04.2019 година на началника на сектор „Оперативни
дейности“ в Централно управление на Националната агенция за
приходите София, с което на **** ЕООД, с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. ****, представлявано от управителя
И.С.И.с ЕГН ********** на основание
чл. 185,
ал. 2 от Закон за данък върху добавена стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 33, ал. 1
от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства.
Касаторът твърди,
че решението на районния съд е незаконосъобразно без да сочи конкретни
основания за обжалване по чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Излага доводи, с които заявява, че нарушението е установено и доказано,
както и възразява срещу изводите на районния съд за нарушено право на защита на
наказаното лице. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да
реши делото по същество, като потвърди издаденото наказателно постановление.
В проведеното съдебно заседание
касаторът, редовно призован се представлява от главен
юрисконсулт М.К., която поддържа касационната жалба и моли съда да
отмени решението на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно
и постанови друго, с което да потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение.
В проведеното
съдебно заседание ответникът по касационната жалба **** ЕООД, редовно призован,
не се представлява. В подадения отговор на касационната жалба, процесуалния
представител адвокат Р.Н. *** моли съда да остави в сила решението на районния
съд, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по приложен списък.
В проведеното
съдебно заседание Окръжна прокуратура Перник изразява становище, с което заявява, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд – Перник, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес
да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество касационната
жалба е неоснователна.
Предмет на касационно оспорване е решение на Районен съд Перник, с
което е отменено Наказателно постановление № 426140-F423381 от 04.04.2019 година на началника на сектор „Оперативни
дейности“ в Централно управление на Националната агенция за
приходите София, с което на **** ЕООД, с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. ****, представлявано от управителя И.С.И.с ЕГН
********** на основание чл. 185, ал. 2 от
Закон за данък върху добавена стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
година за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства. Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН)
№ F423381/14.10.2018 година. При проверка на контролните органи на 06.10.2018
година, в търговски обект – кафене, находящ се в гр. Б., ул. ****, стопанисван
от **** ЕООД е установено, че междинния отчет от монтираното в обекта ФУ №
0024574 е 65.11 лева, а фактическата наличност в касата на обекта е 136.60 лева.
Установено е, че фискалното устройство модел „Dateks“
с ИН на ФУ № DT496087
и ИН на ФП № 02496087 притежава
и са активирани функциите „Служебно въведени суми“ и „Служебно изведени суми“.
Установената разлика в касовата наличност е в размер на 71.49 лева и
представлява въвеждане на пари в касата, което не е отразено на фискалното
устройство, чрез функцията „Служебно въведени суми“. Посоченото неотбелязване
на приходи представлява нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства.
Районният съд е установил описаната фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че НП е
издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати нарушения на административно – производствените правила, водещи до неговата отмяна.
След преценка на доказателствения материал, е приел че в
обстоятелствената част на АУАН липсва посочване дали нерегистрирането на
промяната в касовата наличност води или не до неотразяване на приходи и
съответно, че на жалбоподателя такова обвинение не е предявено. Приел е, че с
това административнонаказващият орган е допуснал съществено
процесуално нарушение, тъй като по този начин в изключително
голяма степен е накърнил правото на защита на наказаното лице, водещо до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Настоящата касационна
инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
В тази връзка, решаващият съдебен състав съобрази, че същото е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
За да постанови решението си Районен съд Б. е събрал и приобщил към делото по надлежния
процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени с
наказателното постановление и ангажирани в хода на съдебното производство,
което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в АУАН и НП са проверени от районния съд с допустимите по закон
доказателствени средства.
При реализираната проверка за съответствие на
решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание,
настоящият касационен
състав намира, че при обективно възприетата
фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни изводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление.
Така
постановеното решение е правилно като краен резултат.
По делото няма спор, че при проверка на
контролните органи на 06.10.2018 година в посочения по – горе търговски обект е
установена разлика в касовата наличност в размер на 71.49 лева и представлява
въвеждане на пари в касата, което не е отразено на фискалното устройство, чрез
функцията „Служебно въведени суми“. Установено е, че фискалното устройство в проверения обект притежава посочените функции.
Съгласно
нормата на чл. 185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС, когато нарушението води до
неотразяване на приходи, се налага имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 3 000 лева до 10
000 лева, съответно когато не води до неотразяване на приходи се налага
санкция по ал. 1. В случая е ангажирана имуществената отговорност на ответника по касационната жалба на основание чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС, като нарушението е довело до неотразяване на приходи – факт,
който е елемент от фактическия състав на административното нарушение и който
подлежи на установяване и доказване. В конкретния
случай липсват каквито и да било доказателства, че сумата в размер на 71.49 лева
е приход, т.е. недоказано остава
обстоятелството, че разликата между касовата наличност съгласно ФУ и фактическата
наличност е довела до неотразяване на приходи. Наказателното постановление не
съдържа мотиви въз основа на какви доказателства наказващият орган е приел, че разликата между касовата наличност и фискалното устройство в обекта
е следствие на неотразяване на приходи. Доказателства за това не са събрани
нито в хода на административнонаказателното производство, нито в производството
пред районния съд. Следователно незаконосъобразно
е ангажирана имуществената отговорност на наказаното дружество на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. От друга страна пропускът
да се изясни дали нарушението е довело или не е довело до неотразяване на
приходи и как, е съществен елемент от фактическия състав на нарушението, който препятства
съдебната проверка относно правилното приложение на материалния закон. Ето защо
е невъзможно да се извърши проверка на приложимото право при тяхната
неустановеност.
С оглед изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на Районен съд Б.,
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила по изложените
по – горе мотиви.
Относно
разноските:
С оглед изхода
на делото следва да се остави без уважение направеното искане от процесуалния
представител на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед изхода
на делото следва да се уважи частично направеното искане от процесуалния
представител на ответника по касационната жалба, като НАП София му заплати
съдебни разноски в размер на 320 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение,
като до пълния претендиран размер от 500 лева е неоснователно, съгласно чл. 18,
ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН настоящия касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1 от 13.02.2020 година, постановено
по
АНД
№ 67 по описа за 2019 година на Районен съд Б..
ОСЪЖДА НАП София да заплати на **** ЕООД, с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. ****, представлявано от
управителя И.С.И.с ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 320 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/