№ 1458
гр. Плевен, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвия Г. И.а
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Силвия Г. И.а Гражданско дело №
20254430101732 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Подадена е искова молба от Й. И. К. с ЕГН ********** от гр.Плевен
ж.к.“***“ №*** ЧРЕЗ адв.Ч. Д. от АК Плевен, ПРОТИВ „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, район „***“,
ж.к.“*** 4“, „***“ №***.
Ищецът твърди, че срещу него бил издаден изпълнителен лист №*** от
09.09.2015г. въз основа на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.дело
№***/2015г., по силата на който дължи на ответника 1270,77 лева главница,
17,12 лева лихва и законна лихва, както и разноски от 25,42 лева.
Твърди, че на 23.04.2024г. по молба с вх.№26232 от взискателя „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД с приложен към нея посочения по-горе изпълнителен лист
в оригинал, срещу ищеца било образувано изпълнително дело №*** за
принудително събиране на посочените в листа парични суми. Посочва, че въз
основа на този изпълнителен лист няма образувани предходни изпълнителни
производства. Твърди, че по изпълнителното дело е издадена Покана по
чл.428, ал.1 ГПК, връчена на длъжника на 13.03.2025г., чрез работодател -
„***“ ООД, като принудителното изпълнение на задължението е осъществено,
чрез насочване на изпълнението върху вземания на длъжника от трето
задължено лице, произтичащи от трудово възнаграждение въз основа на
трудов договор сключен с посочения работодател.
1
Счита, че има правен интерес от предявяването на установителен иск по
чл.439, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК против „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, ЕИК
*** за установяването на факта, че не дължи паричната сума в размер на
1 270,77лв., за която сума е издаден изпълнителен лист №*** от 09.09.2015г.
на Районен съд - Плевен по ч.гр.д.№***/2015г., поради настъпила погасителна
давност по чл.110 от ЗЗД на вземането, което ответното дружество претендира
срещу ищеца и за принудителното събиране на която е образувано ИД№***
по описа на *** *** ***.
Твърди, че последното действие, с което е прекъсната давността спрямо
вземането на кредитора „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е предприето на
02.06.2015г., чрез подаването на Заявление за издаване на Заповед за парично
задължение по чл.410 от ГПК от страна на заявителя „ЕОС МАТРИКС ЕООД,
като от това последно действие до 23.04.2024г. — датата на образуване на
изпълнителното производство, пет годишния давностен срок предвиден в
чл.110 от ЗЗД е изтекъл и в този смисъл към момента на образуване на
изпълнително дело №***, вземането на кредитора „ЕОС МАТРИКС“ЕООД,
ЕИК *** е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение.
Моли съда да постанови решение, с което да установи, че вземането,
което „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
град София, район ***, ж.к.“***“4, *** 1, ***, има към ищеца Й. И. К., ЕГН
**********, представляващо главница в размер на 1270,77лв. по
Изпълнителен лист от 09.09.2015г., издаден по ч.гр.д. №***/2015г. на Районен
съд - Плевен, е погасено по давност на основание чл.110 от ЗЗД и не подлежи
на принудително изпълнение.
В срок е постъпил писмен отговор по чл. 131 ГПК от ответника чрез
***, оспорва се иска. Сочи, че делото не е подсъдно на РС-Плевен, тъй като в
това отношение ищецът няма качество на потребител. Сочи, че било
образувано изпълнително дело през 2016г. № ***г. по описа на ***, с рег.
№*** при К***, по което взискателят е направил искания за предприемане на
изпълнителни действия, прекъсващи давността. Твърди, че давността е
прекъсвана при всяко направено искане, независимо дали такова е извършено
впоследствие. Счита, че давността е прекъсвана с всяка направено искане за
предприемане на действия. Твърди, че до образуване на посоченото
изпълнително дело №***/2024г. на *** *** *** с рег. №*** на К***, давността
е прекъсвана многократно и вземането не е погасено.
Отправено е искане производството пред РС-Плевен да бъде прекратено,
като недопустимо. По отношение на основателността, ответникът излага
доводи, че претенцията е неоснователна и недоказана.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв.
Ч. Д., който поддържа исковата молба. Акцентира, че по изп. дело № ***г. по
описа на ***, с рег.№*** при К*** не са извършвани изпълнителни действия,
2
а дори и да бяха извършвани такива, те щяха да са незаконосъобразни предвид
разпоредбата на 427 ГПК за образуване на изпълнителното дело по постоянен
или настоящ адрес на длъжника.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на ищеца и възраженията на ответника, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Установява се от копие на изпълнителен лист №*** от 09.09.2015г. на
Районен съд – Плевен, издаден по ч.гр.д.№***/2015г., че ищецът Й. К. е
осъден да заплати на кредитора „ЕОС Матрикс“ЕООД сумата от 1270,77 лева
главница, ведно със законна лихва от 02.06.2015 г. до изплащане на вземането
и сумата от 25,42 лева за държавна такса. В изпълнителния лист е отразено, че
е издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение
№***/03.06.2015г., постановена по ч.гр.д.№***/2015 г. по описа на РС-Плевен.
От изисканото копие на изп.дело № *** по описа на *** *** ***, с
район на действие ОС-Плевен, се установява, че е образувано на 23.04.2025г.
по молба на взискателя „ЕОС Матрикс“ЕООД, против длъжника Й. К., за
събиране на задълженията по горецитирания изпълнителен лист. Видно от
копие на запорно съобщение на л. 44 от изп.дело е наложен запор върху всяко
възнаграждение за труд на длъжника.
С Писмо Вх. №19253/17.06.2025г. / на л. 48 от делото/ ***, с рег.№*** на
К*** уведомява Съда, че изп. дело № ***г. по негов опис е прекратено на
08.08.2018г., предадено е в архив на 09.11.2018г. и е унищожено, а
изпълнителният лист е върнат на взискателя „ЕОС Матрикс“ЕООД във
връзка с подадената молба Вх. № 11226/08.08.2025г. до *** за връщане на
изпълнителния лист.
С Писмо-уточнение Вх. № 20169/24.06.2025г. /на л. 51 от делото/ ***,
с рег.№*** на К*** уведомява Съда, че изп. дело № ***г. по негов опис,
което е прекратено на 08.08.2018г., предадено е в архив и унищожено е било
образувано на основание молба Вх. № 237/05.01.2016г. от взискателя „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, и изпълнителен лист по ч.гр.д.№***/2015г. по описа на РС-
Плевен, като изпълнителният лист е върнат на взискателя „ЕОС матрикс“
ЕООД. Уточнено е, че по изпълнителното дело няма извършвани
изпълнителни действия.
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 439 от ГПК. Касае се за отрицателен установителен иск, предпоставка
за допустимостта на който е наличието на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
3
изпълнителното основание. В конкретния случай, ищецът се позовава на
изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане. Този факт
е настъпил след издаването на изпълнителен лист по ч.гр.д.№***/2015г. по
описа на РС-Плевен. Това води до извода, че предявеният иск за недължимост
на въведената като предмет на делото сума е процесуално допустим, а по
същество и основателен.
Давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително
изпълнение. В т.10 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк. дело
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС подробно са описани действията, които не
представляват изпълнителни такива, и не прекъсват давността. Сред тях са
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други. В същото
Тълкувателно решение е дадено разяснение, че давността се прекъсва при
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 З***):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Правният интерес от водене на настоящото производство се обосновава
с твърдения за факт, възникнал след издаване на изпълнителен лист,
съобразно предвидените в чл.439 от ГПК предпоставки, като ищецът се
позовава на изтекла в негова полза обща петгодишна погасителна давност. В
гражданското право давността е правна последица на бездействието.
Бездействието на носителя на едно гражданско право да поиска
принудителното му изпълнение, през определен от закона срок, води до
погасяване на искането за принудително осъществяване. Периодът от време,
през който, ако носителят на едно субективно право не потърси неговото
принудително осъществяване, дава възможност на правно задълженото лице
да погаси правото на принудително изпълнение на оправомощеното лице.
Следователно погасителната давност е свързана с бездействието на носителя
на едно субективно право и води до загуба на право. Всъщност не се погасява
самото субективно право, а се погасява правото да се търси защита на
правото, тоест погасява се само възможността за правна защита. В основата на
погасителната давност, като правен институт, стои предположението, че
носителят на субективното право няма интерес от осъществяването му
/отказал се е от него/, щом като в продължителен период от време не търси
помощта от правозащитен орган. Защитата в изпълнителния процес е
4
средство за реакция срещу незаконосъобразните действия по изпълнението,
породени от нарушаване на материалноправните или процесуалноправните
изисквания за законност на изпълнителното производство.
Материалноправните изисквания за законност представляват условия за
допустимост на изпълнителното производство. Те обхващат съществуването
на изпълняемото право в полза на взискателя и принадлежността на обекта на
изпълнение към имуществото на длъжника по изпълнението. Защитата срещу
материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор
относно даденото гражданско право, поради това тя се реализира по исков
ред. Разпоредбата на чл.439 от ГПК дава възможност на длъжника по
изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемото право. Това право може
да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден
изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да
оспорва дължимостта на сумите като се позова на факти /погасяване по
давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването на
изпълнителен лист.
Погасителната давност е юридически факт, който включва
волеизявление на правно задълженото лице, с което то се позовава на изтекъл
в негова полза срок, през който носителят на едно субективно право е
бездействал. Волеизявлението на правно задълженото лице, с което то се
позовава на изтеклия в негова полза срок, е едностранна сделка, с която се
упражнява едно потестативно право. Погасителната давност не се прилага
служебно, не настъпва и по право. Това означава, че правозащитният орган не
може да възбуди процес и да приложи погасителната давност по своя
собствена инициатива. По принцип правото на длъжника да се позове на
изтекла в негова полза давност може да се осъществи само като възражение:
пред съд – при предявен иск или пред правозащитен орган – при предприети
от кредитора действия по принудително изпълнение /привеждане в
изпълнение на изпълнителен лист/. По изключение правото на длъжника
може да се осъществи и чрез отрицателен установителен иск по реда на чл.439
от ГПК, като извънредно средство за защита в изпълнителното производство,
при наличието на нови факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /в
частност след изтичане на срока за възражение по чл.414, ал.2 от ГПК, тоест
влизане в сила на заповедта за изпълнение/.
В общия случай, когато съдебното решение влезе в сила, почва да тече
нова давност. Следователно началото на давностния срок в изпълнителното
производство започва да тече от влизане в сила на съдебно изпълнително
5
основание. В заповедното производство, след изтичане на срока за възражение
и при неоспорване на заповед за изпълнение от длъжника, издадената заповед
за изпълнение влиза в сила. Въпреки липсата на законов текст, който изрично
да указва, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила
на пресъдено нещо, то доколкото влязлата в сила заповед за изпълнение
замества съдебното решение като изпълнително основание /въз основа на
влязлата в сила заповед за изпълнение направо се пристъпва към
принудително изпълнение/, следва, че след проведено заповедно производство
нова давност почва да тече от влизането в сила на заповедта за изпълнение.
Продължителността на новия давностен срок по правило е съответен на
предходния давностен срок – общ, специален или особен, но предвид, че
правото е установено със съдебно решение, давността се превръща в обща
/пет години/.
Съобразно разясненията дадени в ТР №2/26,06,2015 г. по тълк.д.
№2/2013 г. на ВКС, в изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска
нови изпълнителни способи/. Изпълнителният процес не може да съществува
сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече конкретни изпълнителни способи. Съгласно разпоредбата на
чл.116, б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането, при което с предприемането на всяко
такова действие започва да тече нова давност. Следователно нова давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. Хипотезата на „прекъсване на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б.“в“ от
ЗЗД“, не случайно законодателят е уредил отделно, без да възпроизведе
правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес.
Тези правила са неприложими при прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б.“в“ от
ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а
защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на
прекъсването. Исковото производство като динамичен фактически състав е
уредено по различен начин от изпълнителното производство. Исковото
производство започва с предявяването на иска и завършва със съдебното
6
решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до
постановяването на решение независимо от това извършва ли ищецът други
процесуални действия или процесът се основава на негови процесуални
пропущания. Всеки допустим исков процес завършва с решение, което
признава или отрича вземането. В исковия процес давността е прекъсната в
началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я
прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но
взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ /извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на
длъжника и др./, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети
задължени лица. Следователно в изпълнителното производство за събиране на
парични вземания предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността /независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на *** по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от З***/.
Изпълнителни действия, които прекъсват давността са: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на
кредитора; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане;
извършването на опис и оценка на вещ; назначаването на пазач; насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
7
действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело;
изпращането и връчването на ПДИ; проучването на имущественото състояние
на длъжника; извършването на справки; набавянето на документи, книжа и
др.; назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга; извършването на разпределение; плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. Ако обаче в хода на принудителното изпълнение
длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността
съгласно чл.116, б.“а“ от ЗЗД, а прекъсването на давността има за последица
нова давност. В този смисъл са разясненията в т.10 на ТР №2/26,06,2015 г. по
тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С предприемането на всяко валидно
действие за принудително изпълнение започва да тече „нова давност“. От
правилото, че когато започва да тече „нова давност“ се възстановява
съответният давностен срок – общ, специален или особен, и в предвид, че се
прекъсва давностен срок, установен със съдебно решение /доколкото влязлата
в сила заповед за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително
основание/, поради което се е превърнал в общ, то и тази „нова давност“, като
съответна, също е обща – петгодишна.
Настоящият съдебен състав намира, че давностния срок за погасяване
на вземането, е изтекъл. Считано от 05.01.2016г. / датата на образуване на
изп. дело № ***г. по описа на ***, с рег.№*** при К*** до прекратяването му
на 08.08.2018г., няма извършвани изпълнителни действия, съгласно
Писмо-уточнение Вх. № 20169/24.06.2025г. *** на л. 51 от делото.
Твърдението на ответника в отговора на исковата молба, че по изп. дело №
***г. по описа на ***, с рег.№*** при К*** са предприети изпълнителни
действия, прекъсващи давностния срок, не се подкрепя от събраните
доказателства. Изпълнително дело №***/2024г. на *** *** *** с рег. №*** на
К*** е образувано на 23.04.2024г. въз основа на същия изп. лист, след
изтичане на давностния срок.
В случая се касае за естествено задължение. Ответникът сочи също така,
че погасителната давност преклудира възможността вземането да бъде
събирано по принудителен ред, но не и да бъде погасено по доброволен начин.
Горното налага извода, че предявеният отрицателен установителен иск
по чл. 439 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за
посочените в исковата молба суми.
По разноските:
С оглед изхода на делото, ответникът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*** следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
8
разноски в размер на 50,83 лева държавна такса, 5 лева за обезпечителна
заповед и 427 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно представения
списък на разноски. Съдът намира, че възраженията на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение са неоснователни.
Процесуалният представител на ищеца адв.Ч. Д. е изготвил исковата молба,
явил се е в открито съдебно заседание и предвид фактическата и правна
сложност на делото, възнаграждението не е прекомерно. Следва да бъде
отбелязано, че възнаграждението не надвишава минималното, съгласно чл. 7,
ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Видно от приложения договор за правна
защита и съдействие, договореното възнаграждение е в размер на 427лева, от
което са изплатени изцяло и в брой.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.439 ГПК вр. чл. 124 ГПК,
по отношение на ответника „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, район “***”, жк.“***“, ул.“***“
№***, че ищецът Й. И. К. с ЕГН ********** от гр.Плевен ж.к.“***“ №***,
НЕ МУ ДЪЛЖИ сумите по издадения Изпълнителен лист №*** от
09.09.2015г. издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение №***/03.06.2015г., издадена по ч.гр.дело №***/2015г.по описа на
РС-Плевен, както следва: 1270,77 лева главница, ведно със законна лихва от
02.06.2015 г. до изплащане на вземането и сумата от 25,42 лева за държавна
такса, като погасени по давност.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.София, район “***”, жк.“***“,
ул.“***“ №***, ДА ЗАПЛАТИ на Й. И. К. с ЕГН ********** от гр.Плевен
ж.к.“***“ №***, разноски по делото, както следва: 50,83 лева държавна такса,
5 лева за обезпечителна заповед и 427 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Плевен в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9