№ 296
гр. Бургас, 27.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20242120204768 по описа за 2024
година
Производството е образувано по повод жалба, подадена от „*********“ ЕООД, ЕИК
*** против наказателно постановление /НП/ № 789467-F784198/27.09.2024г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Дирекция „Оперативни Дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ на Национална Агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 7,
ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185,
ал. 2, изр. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 6200 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. Оспорват се
констатациите на наказващия орган като се твърди, че в обекта не се приемали плащания в
брой, не била извършвана услуга издаване на фестивална карта. Със заплатената на КАСА
сума от 50 лева била захранена индивидуалната микросметка и разходите за извършени
банкови трасфери към Разчетна сметка на ***. Разплащанията на фестивала се извършвали
чрез безналични плащания посредством фестивални платежни карти и банкови платежни
карти, а не се приемали плащания в брой и не бил налице риск да не се отчете плащане и да
се ощети фиска. Дружеството имало договорни отношения с *** и безналичните плащания
на фестивала постъпвали по разчетна сметка на *** посредством трансфери от лични
сметки на посетителите чрез банкови карти и посредством фестивални карти, които се
зареждали чрез банкова система с парична сума в размер избран от посетителя под формата
на открита индивидуална микросметка и при плащане посетителят прехвърлял сумите от
индивидуална микросметка към разчетна сметка в ***. Всички безналични плащания били
чрез платежните терминали на *** свързани с разчетната сметка на *** и се администрирали
от банката чрез въведена система за разплащане с фестивални карти и платежна технология
„***” като зареждането ставало с парични средства, с които се захранвала микросметка в
отворена каса на банката партньор на територията на фестивала, а другата възможност за
плащане била чрез дебитни и кредитни карти с ПОС устройства собственост на банката.
След приключване на фестивала дружеството получавало от *** чрез превод събраните суми
и дружеството организатор се разплащало с търговците, участвали на събитието чрез
1
банкови преводи по обявени от тях сметки като за разплащанията била издавана данъчна
фактура. Била налице пълна проследимост на реализираните продажби и отчетност. Счита,
че НП е незаконосъобразно. Твърди, че дружеството имало закупени, въведени в
експлоатация и налични по време на концерта 6 броя фискални устройства, които били
регистрирани в НАП като безстационарен обект и били предназначени за събития със
случаен характер, но при условия, че има основание за ползване. Не било мотивирано
налагане на имуществена санкция в размера в НП, моли за отмяна на НП. Отделно бил
нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН и АУАН бил съставен в отсъствие на
задълженото лице, без да са налице основанията за това. Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание представител на дружеството не се явява, депозирано е писмено
становище като се поддържа жалбата, излагат се отново подробни съображения, оспорват се
установените от НАП факти и счита, че същите се различават от действителността като
поддържа изложеното, че е налице проследимост на разплащанията, прави се възражение и
че ако се приеме нарушение, то е налице маловажен случай. Ангажира доказателства.
За Административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт Ч., която оспорва жалбата
и счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което моли
да се потвърди. Претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване НП
е връчено на 30.10.2024г., а жалбата е подадена с пощенски оператор на 13.11.2024г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН - съставен от
оправомощено за това лице.
На 06.08.2024г. била извършена проверка от служители на НАП в това число от св. Г.
А. на обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - каса, находящ се в гр. Бургас, ***, в
рамките на ***, стопанисван от „*********“ ЕООД, с ЕИК: ***. Установило се от органите
по приходите, че в обекта няма монтирано, въведено в експлоатация, дистанционно
свързано към НАП, работещо фискално устройство. Преди легитимирането на органите по
приходите, в 19:13 ч. на 06.08.2024 г., била извършена контролна покупка на услуга
„издаване на фестивална карта“ ***, на стойност 50 лв., заплатени от Г. А. - старши
инспектор по приходите – с пари в брой, за което е издаден документ, от дата 06.08.2024 г.
(19:13 ч.). в който е описан потребителски номер *** и потребител ***, без за покупката да
бъде издаден фискален касов бон поради липсващо в обекта фискално устройство, нито
касова бележка от ръчен коран. Св. А. преценила, че дружеството е допуснало нарушение на
разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС .
Извършената проверка била документирана с ПИП cep. АА № 0172163.
На „*********" ЕООД, с ЕИК: *** бил съставен АУАН на 23.08.2024г. като бил
съставен в отсъствие на задължено лице, но му е връчен, т.е. дружеството е било запознато с
неговото съдържание и не се касае за нарушаване на правото му на защита. На 27.09.2024г. е
издадено обжалваното наказателно постановление, с което наказващият орган е приел, че е
налице нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС
за покупката да бъде издаден фискален касов бон поради липсващо в обекта фискално
устройство, нито касова бележка от ръчен коран.
Разпитана в съдебно заседание св. А. посочи, че всъщност заредила в картата сума в
размер на 50 лева, но реално можела да похарчи 48 лева, защото 2 лева били такса за
активиране на фестивалната карта. Ето и защо съдът намира, че всъщност услугата, която е
трябвало да отчете дружеството и да издаде фискална касова бележка е за посочените 2 лева,
което е стойността за картата и нейното активиране, а сумата от 48 лева е сумата, с която
може да се извършват покупки в рамките на събитието, за които също следва да се води
отчетност. На практика обаче за извършената покупка на фестивална карта и нейното
2
активиране, не била издадена фискална касова бележка, като причината за това е липса на
монтирано и въведено в експлоатация ФУ от организатора на събитието, или от кочан с
ръчни касови бележки, съдържащи реквизити съгласно изискванията на Наредба №Н-
18/13.12.2006г. на МФ. Прието е, че с описаното деяние била нарушена разпоредбата на
чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС и на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.1 на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 6200 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от гласните доказателства и доказателствени средства. От всички
доказателства следва, че действително следва да се приеме, че разплащанията на
територията на фестивала се извършват безкасово с кредитни, дебитни карти и фестивална
карта, която може да се закупи на опредени места и чрез плащане в брой, на място, по време
на събитието на каса на банката партньор на събитието. Установява се безпротиворечиво от
събраните доказателства, че за платената сума за фестивална карта, за нейното активиране,
фискална касова бележка не е била издадена, тъй като в обекта не е било налично ФУ. Съдът
се доверява на показанията на свидетелката като те съответстват и на писмените
доказателства по делото.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Съдът приема, че НП е издадено от компетентен орган съгласно Заповед ЗЦУ-
384/27.02.2024г. на Изпълнителен директор на НАП, а АУАН е издаден от старши инспектор
по приходите, който притежава необходимата компетентност.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 4 ЗДД предвижда, че Министърът на финансите издава
Наредба, с която определя условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване,
експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях;
изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на
данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от
фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;
видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за
издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и
ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на
продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и
ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби чрез
електронен магазин; формата и съдържанието на документите, условията, редът и начинът
за издаването им, както и задълженията за предаване на данни при неприсъствено плащане с
кредитна или дебитна карта. Редът и начинът на издаване на фискални касови бележки се
урежда с приетата на основание чл. 118, ал. 4 ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
(Наредбата).
Не е спорно, че на територията на събитието, организаторът на събитието приема
3
разплащания на територията на събитието чрез използване на карти, но също така става
ясно, че се приемат и пари в брой на обозначените „каси“, където именно е била платена и в
брой сумата в размер на 50 лева. За получената карта /съответно открита сметка обаче
въпреки извършеното в брой плащане не е издаден фискален касов бон или касова бележка
от кочан за стойността на покупката и причината за това е било, че е липсвало фискално
устройство и не е издадена и касова бележка от ръчен кочан. Съгласно разпоредбата на чл. 7,
ал. 1 от Наредбата лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и
използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 ДР на ЗДДС е всяко място, помещение или
съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или
от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или
съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или
други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или
други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват
продажби.
Съгласно чл. 118, ал. 3 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи,
регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща
в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите
платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен
тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност. В случая в обекта – каса за зареждане на фестивална карта за заплатената в брой
такса за фестивална карта не е била издадена фискална касова бележка съгласно посочената
разпоредба.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата предвижда, че всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните
системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор
за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя
хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1,
т. 1, 4, 7 и 8.
В случая съдебният състав не споделя съображенията за наличие на изключение,
предвидено в чл. 3, ал. 1 от Наредбата, тъй като сумата е платена в брой именно, за да бъде
открита т.нар. „микросметка“ и да бъде издадена картата за разплащане, тя е платена в брой,
на каса, на предварително оповестено място, тя е цената на стоката/ услугата за откриване
на сметка. Плащането на цената/таксата е извършено в брой на каса и този състав намира за
неоснователни наведените в жалбата възражения за наличие на регистрирано фискално
устройство от страна на дружеството – жалбоподател, което да е било на територията на
фестивала. Макар дружеството да има регистрирани устройства в НАП конкретното
нарушение касае липсата на монтирано и въведено в експлоатация ФУ в конкретния обект -
каса, в момента на плащането на стойността за получаване на карта в 19:13 часа, което се
установява и доказва от липсата на издаден фискален касов бон за извършената покупка и
от показанията на свидетелката, на които съдът намира, че няма причина да не се довери, тъй
като са последователни, логични и са подкрепени от писмените доказателства. Съгласно чл.
3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. лицата са длъжни с получаване на плащането да
предоставят на клиента издадената фискална касова бележка, която съобразно изискванията
на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н - 18/2006 г. на МФ, да бъде четима, да съответства на
образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа нормативно установените задължителни
4
реквизити, вкл. и тяхното вярно отразяване. В случая такава фискална касова бележка не е
издадена, тъй като е липсвало в обекта – каса за зареждане на фестивална карта на
монтирано и въведено в експлоатация ФУ. Предвид наличието на различни начини на
плащане в това число и „в брой“, макар и на точно определени места, няма как да се приеме,
че отпада задължението на дружеството за монтиране и въвеждане в експлоатация на ФУ на
събитието.
С оглед на изложеното този състав приема, че от обективна страна е нарушена
разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., като в
конкретният обект е липсвало фискално устройство, за което законосъобразно дружеството е
санкционирано чрез издаването на процесното НП.
Наказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 185, ал. 2 изр. 1 ЗДДС, която
предвижва, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Изр.
2 на посочената разпоредба обаче предвижда, че когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно - глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. Наказващият
орган обаче не е въвел твърдение нито в АУАН, нито в НП че нарушението води до
неотразяване на приходи и в какъв размер. Липсват въведени твърдения да са били укрити
приходи като и наказващият орган е приел, че има индиция за укриване на приходи, но нито
е посочил размер, нито какви приходи са укрити, като в тази насока и жалбоподателят
заявява, че е деклариран ДДС и липсва ощетяване на фиска и било възможно проследяване
на извършените плащания. След като наказващият орган не е констатирал, че вследствие на
установеното нарушение е настъпило неотразяване на приходи, то правилната санкционна
норма, която е следвало да бъде приложена е чл.185, ал.2, изр.последно, във вр. с чл.185,
ал.1 от ЗДДС. В случая липсва пречка да се приложи посочената санкционна разпоредба,
тъй като тя е по-благоприятна за нарушителя, доколкото предвижда по-нисък размер на
санкцията. Същевременно не е налице вменяване на нови факти на нарушителя, по които
последният да не се е защитавал в хода на административнонаказателното производство,
като приложението на материалния закон относно извършеното нарушение и неговата
правна квалификация остава непроменен. Разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 ЗДДС се
явява привилегирован състав на санкционната разпоредба по чл. 185, ал. 2, изр. 1-
во ЗДДС предвид предвидения по-нисък размер на санкцията за извършеното нарушение.
При определяне на санкцията за така извършеното нарушение съдът счита, че същата
следва да бъде наложена в размер от 1000 лева като се отчита стойността на покупката,
която по мнение на съдебния състав в само стойността на картата, т.е. сумата от два лева,
тъй като това е цената на услугата, и санкцията следва да е пропорционална.
С оглед изложеното този състав не приема, че се касае за „маловажен случай“ на
административно нарушение като нарушението не се отличава от типичните нарушения от
този вид. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение
наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Пар. 1, т. 4 ЗАНН
определя, че „маловажен случай” е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
5
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. В случая по делото липсват доказателства, въз основа на
които да бъде направен извод, че конкретното деяние и неговият извършител биха могли да
бъдат определени като такива с по-ниска степен на обществена опасност и изобщо да не се
наложи наказание, а да се отправи предупреждение.
Предвид горното, съдът счита, че НП следва да бъде изменено в частта относно
размера на наложената санкция, като същият бъде намален от 6200 лева на 1000 лева.
Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. В случая наказателното постановление се изменя. Предвид
изменението на наказателното постановление е уважена частично претенцията на
жалбоподателя, като в същото време е прието, че е налице и основание за ангажиране на
неговата административнонаказателна отговорност, но неправилно е определен размера на
наложеното административно наказание. Изменението на НП, с което се намалява размера
на санкцията, съдържа имплицитна частична отмяна на акта. Поради това при наличието на
изменено НП, неговите адресати разполагат с процесуална възможност за обезщетение за
претърпени вреди и разноските следва да се разпределят по съразмерност (арг. Решение от
07.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 326 / 2020 г. на III състав на Административен съд - Стара
Загора; Определение № 10291 от 01.08.2018 г. по адм. д. № 8147/2018 на Върховния
административен съд; Решение № 101 от 05.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 69 / 2020 г. на
Административен съд – Кюстендил; Определение № 2105 от 14.12.2020 г. по к. ч. адм. н. д.
№ 2307 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Определение от
22.05.2020 г. по к. ч. адм. н. д. № 10095 / 2020 г. на Административен съд - Велико Търново и
др.). Жалбоподателят не претендира разноски. Наказващият орган претендира разноски като
се защитава от юрисконсулт и следва да се определят разноски на основание чл.63д, ал.5 от
ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
съобразно фактическата и правна сложност на делото в размер на 120 лева като следва да се
присъдят разноски съразмерно на потвърдената част, а именно 20 лева.
Предвид гореизложеното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 789467-F784198/27.09.2024г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Дирекция „Оперативни Дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ на Национална Агенция за приходите, с което на „*********“ ЕООД,
ЕИК *** за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 6200 лева В ЧАСТТА относно приложимата санкционна разпоредба като Я
ПРЕКВАЛИФИЦИРА в чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС и НАМАЛЯВА размера на
наложената имуществена санкция от 6200 (шест хиляди и двеста лева) лева на 1000 (хиляда)
лева.
ОСЪЖДА „*********“ ЕООД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Национална Агенция за
приходите разноски в размер на 20 (двадесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6