ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№16
гр. Велико Търново, 19.07.2022 г.
Административен
съд гр. Велико Търново, III-ти касационен състав, в закрито съдебно
заседание на осемнадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
разгледа
докладваното от съдия Дабкова касационно административнонаказателно дело № 10 122/2022 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 248 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с чл.144 от АПК и чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по Молба вх. № 3411/22.06.2022 г. в АСВТ, подадена от
името на Л. Г. Р., действащ чрез упълномощения адвокат, с искане за допълване на постановеното по делото
Решение, в частта за присъдените разноски.
В съобразителната част на молбата се посочва, че след
като оставил в сила решението на РС, АСВТ се мотивирал, че на ответника по
касация се следват разноски, но не се произнесъл по разноските в диспозитива на
решението му. По тези съображения и с оглед изхода на спора, ПП моли
касационния състав на съда да допълни Решение № 109/21.06.2022г., в частта относно
разноските.
В предоставения срок ответната по Молбата страна не ангажира становище.
Предвид установеното съдът приема, че е сезиран с
искане за допълване на визираното Решение, в частта за разноските, по реда на
чл.248 от ГПК. Последният приложим на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН. Молбата
за допълване е допустима, като подадена
в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от страна, участвала в производството пред
АСВТ, за която постановеното решение е благоприятно. Списъкът по чл.80 от ГПК съгласно ТР
№6/2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС не
е предпоставка за допълване на съдебното решение относно разноските.
Разгледана по същество Молбата за допълване е
ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Според чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Действително в ЗАНН няма препратка към ГПК, но присъждането на разноски
по АНД е уредено по начин, който препраща към реда по АПК. Последният,
процесуален ред, се прилага от касационната инстанция, вклч. относно
разноските. Поради това, без да са налице съответни препратки в ЗАНН, чрез
препратката по чл.63д, ал.1 от ЗАНН и чл. 144 от АПК се прилагат разпоредбите на чл.248 от ГПК,
вклч. относно изменението или допълването на съдебното решение, в частта за
разноските.
Производството по делото е образувано по касационна жалба
на АПИ-Национално ТОЛ управление срещу Решение № 127/16.03.2022г., постановено по АНД № 27/2022г. по
описа на ВТРС. В образуваното КАНД № 10122/2022г. по описа на АСВТ молителката
Л.Г.Р. е имал качеството на ответник. Същата в процеса е защитавана от
упълномощения адвокат М. Б. от ВТАК. Последният своевременно в о.с.з. на 10.06.2022г. е направил искане за
присъждане на разноски за АВ за тази инстанция в размер на 300лв. От ПП на
касатора е направено възражение за прекомерност на АВ.
С Решение № 109 от 21.06.2022г., постановено по КАНД
№ 10 122/2022г. по описа на АСВТ е оставено в сила решението
на ВТРС. Изложени са мотиви, че при този изход на Л. Р. се следват разноски за
АВ за касационната инстанция, а претендираното АВ не е прекомерно. Поради
пропуск обаче, АСВТ не е постановил диспозитив за разноските. Видно е от
фактическа страна, че искането за присъждане на разноски е неправено
своевременно, а АСВТ е пропуснал да се
произнесе по него. Налице е хипотезата на липса на произнасяне на съда
по заявено от страна искане за разноски, което се преодолява чрез допълване на
съдебния акт по реда на чл.248 от ГПК.
На молителя следва да се присъдят разноски за
касационната инстанция, на основание чл.63д от ЗАНН. Същите са своевременно
поискани и доказани. Представеният ДПЗС на л.18 съдържа удостоверяване на
извършено плащане в брой на сумата от 300,00лв. Същата не е прекомерна,
съгласно чл.18, ал.4 от Наредба №1/09.07.2004г. на Висшия адв. съвет.
Доколкото Решението, което се допълва е окончателно,
то и настоящото определение не подлежи на обжалване, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК.
Водим от
горното и на основание чл. 248, ал.3, вр. ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК
и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът след съвещание в посочения състав
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПЪЛВА Решение № 109 от 21.06.2022г. на АСВТ,
постановено по КАНД № 10122/2022 г., в частта на разноските,
дължими от касатора, като
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура"-Национално
ТОЛ управление, да заплати на Л.Г.Р. с ЕГН ********** сумата от 300,00лв. (триста
лева), представляваща разноски за производството пред АСВТ.
Определението не подлежи на
обжалване.
Препис от настоящото да се
изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: