МОТИВИ
към Присъда № 45, постановена на 01.03.2011 год. по НОХД № 1728/2010 год. по
описа на Районен съд-Стара Загора
Повдигнато
е обвинение против подсъдимия Г.И.Г., роден на *** *** Загора,
живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, разведен,
осъждан, с ЕГН **********, за това, че през периода от 18.05.2010 год. до
04.06.2010 год. в град Стара Загора, в условията на продължавано престъпление,
с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у С.К.Н. и Р.Т.П.
заблуждение относно обстоятелството, че е служител на „В и К" ЕООД - град
Стара Загора, както и че дължат суми към „В и К" ЕООД – град Стара Загора
и с това причинил имотна вреда на С.К.Н. в размер на 5.00 лева и на Р.Т.П. в
размер на 16.00 лева, на обща стойност
21.00 лева- престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Повдигнато
е обвинение против подсъдимия Г.И.Г. *** за това, че през периода от 18.05.2010 год. до
04.06.2010 год. в град Стара Загора, в условията на продължавано престъпление,
отнел чужди движими вещи - пари, сумата от 176.00 лева, от владението на С.К.Н.
***, два броя дамски портмонета на стойност 7.60 лева и пари - сумата от 100.00
лева, от владението на Р.Т.П. ***, всичко на обща стойност 283.60 лева, без
тяхното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В
пледоарията си прокурорът поддържа изцяло повдигнатото против подсъдимият
обвинение, като счита, че по време на съдебното следствие са събрани
доказателства, които изцяло подкрепят описаната фактическа обстановка такава,
каквато е изложена в обвинителния акт.
По
отношение на наказанието предлага на подсъдимия да бъде определено наказание
при условията на чл.58а от НК, което да бъде изтърпяно при първоначален ”строг”
режим в затворническо заведение от закрит тип.
Защитникът
на подсъдимия Г.И.Г. - адв. Ж.Б. *** пледира за обвинението по чл.209 ал.1 от НК за оправдателна присъда, а за обвинението по чл.194 ал.1 от НК за приложение
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимият Г.И.Г., при условията
на чл.371, т.2 от НПК признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, поддържа пледоарията на защитника си и в последната си дума
изразява съжаление за извършеното.
Съдът
намери за установена следната фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Установи се по безспорен начин, че подсъдимият Г.И.Г. е роден на
*** *** Загора, живущ ***, българин, български гражданин, с основно
образование, разведен, осъждан, с ЕГН **********.
Установи
се по делото, че подсъдимият Г.И.Г. е жител ***, същият е осъждан многократно,
включително и на лишаване от свобода, но от изтърпяване на наложените му
наказания са изминали повече от пет години, поради което тези осъждания не
оказват влияние върху квалификацията на деянията, предмет на настоящото
производство.
Подсъдимият
Г. бил наркотичнозависим, като употребявал хероин. На 18.05.2010 год. преди
обяд подсъдимият се разхождал по улиците на град Стара Загора, като обмислял
как да си набави средства, с които да си купи хероин. Влязъл в жилищната
кооперация, намираща се на ул."Отец Паисий" № 59, вх.Б. На входната
врата на апартамент № 39 прочел табелка с надпис „С. и Йовчо Недкови". На
излизане от входа се срещнал с постр.С.К.Н. и я попитал:"Вие ли сте С.Н.".
Пострадалата му отговорила утвърдително, при което подс.Г. се представил за
служител на „ВиК" ЕООД - Ст. Загора, като й обяснил, че трябва да заплати
сметката за изразходвана вода и канализация на него, тъй като имало предвидена
такава възможност за възрастните хора. Н. не му отговорила нищо и продължила
към дома си. Подсъдимият се качил след нея. Пострадалата отключила входната
врата на апартамента и влязла вътре, а Г. влязъл след нея. Първо отишъл до
банята и видял водомера, а после й представил съобщителна бележка от „ВиК"
ЕООД - Ст. Загора, в която срещу реквизита „дължите сумата" собственоръчно
вписал „4.25". Обяснил й, че трябва да му плати сумата от пет лева, която
той щял да внесе в касата на дружеството, след което подс.Г. седнал в спалнята.
Св. Н. отишла в кухнята, където от чекмедже на СКШ-то взела една банкнота от
пет лева. В това чекмедже тя държала парите от пенсията си, от която били
останали общо сто и шестдесет лева - тринадесет банкноти по 10 лева и шест
банкноти по 5 лева. Докато чакал, подсъдимият видял на барче в спалнята пари -
една банкнота от 10 лева, една банкнота от 5 лева и една монета от 1 лев, общо
в размер на 16 лева. Взел тези пари и ги скрил в дрехите си. От мястото на
което стоял, подс.Г. имал пряка видимост към кухнята и добре видял откъде
пострадалата взела парите. Тя му дала банкнотата от пет лева и той я прибрал.
Излезли от спалнята и влезли в кухнята. Там той й поискал данните от паспорта и
стара квитанция от ВиК. Пострадалата се върнала обратно в спалнята - за да
търси стара квитанция. Подсъдимият се възползвал от нейното излизане от стаята,
отворил чекмеджето и взел от там парите от пенсията й - сумата от 160 лева,
които отново скрил в дрехите си. Св. Н. се върнала и му показала старата
квитанция. Г. я погледнал, след което си тръгнал. Пострадалата се усъмнила в
поведението му, незабавно отворила чекмеджето, в което държала парите си и
установила тяхната липса. После установила, че парите от барчето в спалнята
също липсвали. За случая Н. незабавно сигнализирала в РУ „Полиция" - Ст.
Загора, като към жалбата си приложила „квитанцията" от ВиК, която Г. й
представил.
Няколко
дни по - късно, на 04.06.2010 год. подс.Г. отново решил да си набави средства
по същия начин. Около 14.30 часа на посочената дата, той позвънил на входната
врата на произволно избрана къща, намираща се в гр. Стара Загора,
ул."Арда" № 5 Д. Там живеела постр.Р.Т.П. със съпруга си Брайко
Тодоров Петков, който по това време бил във влошено здравословно състояние -
възстановявал се след два инсулта. Св. П. отворила входната врата и видяла
подсъдимия, който се представил за инкасатор от „ВиК" ЕООД - Стара Загора.
Обяснил й, че трябвало да „засече" водомера, след което сметката за
изразходваната вода трябвало да бъде заплатена на него. П. го пуснала в дома
си, след което подсъдимия влязъл в тоалетната и погледнал показанията на
водомера. После поискал последната квитанция за платена вода и казал на
пострадалата, че имала пет кубика изразходвана вода, поради което трябвало да
му заплати сумата от 8 лева. П. се съгласи, като дори поискала да заплати
сметката и на дъщеря си, която живеела в съседство. Подс.Г. се възползвал от
ситуацията, като й обяснил, че сметката на дъщеря й също била 8 лева. Тогава П.
влязла в кухнята - за да вземе пари, а подсъдимият влязъл след нея и седнал на
един от столовете. Пострадалата извадила от портмоне, намиращо се в дамската й
чанта, пари сумата от 16 лева и му ги дала. През цялото време подсъдимият я
наблюдавал внимателно и след като взел парите, я помолил да му даде личната карта
на съпруга й, тъй като „трябвало да запише някакви данни". П. отишла до
всекидневната стая и донесла от там личната карта на съпруга си. Подсъдимият я
помолил да напише на един лист номера на личната карта. Докато тя пишела, Г. се
преместил от стола на дивана, където стояла дамската й чанта. Незабелязано от
нея, той бръкнал в чантата и взел от там две дамски портмонета, съдържащи пари
- общо сумата от 100 лева, които скрил в дрехите си. И двете портмонета били
кафяви на цвят, от изкуствена кожа. След като взел листчето с данните, които
записала П., подсъдимият си тръгнал.
С
всички придобити по гореописания начин пари, Г. *** Загора, за лична употреба.
Видно
от заключението на съдебно - икономическата експертиза пазарната стойност на
едното портмоне /закупено през 2000 г., отнето от
владението на постр. Р.П. е 2.00 лева, а на другото /закупено през 2009 г./ е 5.60 лева, на
обща стойност 7.60 лева.
Видно
от заключението на изготвената съдебно - психиатрична експертиза се установява,
че подс.Г.Г. страда от „Разстройство, вследствие употреба на опиоиди, хероинова
зависимост, непрекъсната употреба”. Според експерта, същият е бил в състояние
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си
към периода на процесиите деяния. Психичното му състояние е позволявало
правилно да възприема фактите, имащи значение към делото и да дава достоверни
обяснения по тях.
По
описания начин с деянията си подсъдимият Г.И.Г., през периода от 18.05.2010
год. до 04.06.2010 год. в град Стара Загора е осъществил от обективна и от
субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.209, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК, като в условията на продължавано престъпление, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил у С.К.Н. и Р.Т.П., заблуждение
относно обстоятелството, че е служител на „ВиК" ЕООД - гр. Стара Загора,
както и че дължат суми към „ВиК" ЕООД - град Стара Загора и с това причинил
имотна вреда на С.К.Н. в размер на 5.00 лева и на Р.Т.П. в размер на 16.00 лева, на обща стойност 21.00 лева,
и
през същия период в град Стара Загора, е осъществил от обективна и от
субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.194, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК, като в условията на продължавано престъпление, отнел чужди
движими вещи - пари, сумата от 176.00 лева, от владението на С.К.Н. ***, два
броя дамски портмонета на стойност 7.60 лева, както и пари - сумата от 100.00
лева, от владението на Р.Т.П. ***, всичко на обща стойност 283.60 лева, без
тяхното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
В
случая деянията извършени от подс.Г. осъществяват поотделно състави на едни и
същи престъпления, извършени са през непродължителен период от време /в рамките
на по - малко от един месец/, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, като последващото деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, поради което се касае за продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
От
субективна страна деянията са извършени виновно, при пряк умисъл, като подс. Г.
е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е техните общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици.
Описаната
фактическа обстановка и обвинението се доказват от събрания в хода на
разследването доказателствен материал - постановление за образуване на ДП,
полицейска проверка свидетелски показания, обясненията на обвиняемия, протоколи
за разпознаване на лице с фотоалбуми към тях, съобщителна бележка от „ВиК"
ЕООД - Ст. Загора, съдебно - икономически експертизи, съдебно - психиатрична
експертиза, справка за съдимост, справка от ГД „Изпълнения на наказанията"
- гр. София и други писмени доказателства по описа на делото.
За
да приеме за установена изложената фактическа обстановка и правна квалификация,
съдът на основание чл.373, ал.3 от НПК взе предвид направените от подсъдимия Г.
самопризнания при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и събраните в
досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят, а именно
показанията на свидетелите, протоколите и другите материали, приложени към
досъдебното производство.
ДОСЕЖНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО
НАКАЗАНИЕ:
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства и като се съобрази с двата
основни принципа – законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от предвиденото за това престъпление
наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието,
залегнали в чл.36 от НК, като се съобрази и с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК,
взе предвид:
предвиденото
в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от свобода от една до
шест години за деянието по чл.209, ал.1 от НК и лишаване от свобода до осем
години за деянието по чл.194, ал.1 от НК;
направените
от подсъдимия самопризнания и изразеното от него критично отношение към
извършеното, които съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства;
предходните
осъждания на подсъдимия, нямащи отношение към квалификацията на настоящото му
деяние, които съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство;
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима
към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
Изхождайки
от гореизложеното, съдът при условията на чл.58а от НК определи на подсъдимия Г.И.Г.
наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, отчитайки
съотношението им 2 към 1 спрямо наличното отегчаващо отговорността му
обстоятелство, т.е. между минималния и средния размер на предвиденото в закона
наказание за извършеното престъпление по чл.209, ал.1 от НК, а именно -
„лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца /18 месеца/ и след
като го намали с 1/3 – 12 месеца, му наложи наказание „лишаване от свобода” за
срок от една година /12 месеца/.
Тъй
като с оглед на предходните му осъждания и търпени от него наказания,
подсъдимият Г.Г. се явява рецидивист по смисъла на ЗИНЗС, съдът постанови
наложеното му с настоящата присъда наказание да се изтърпи от него при
първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип съгласно
чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Изхождайки
от гореизложеното, съдът при условията на чл.58а от НК определи на подсъдимия Г.И.Г.
наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, отчитайки
съотношението им 2 към 1 спрямо наличното отегчаващо отговорността му
обстоятелство за извършеното деяние по чл.194, ал.1 от НК, т.е. между
минималния и средния размер на предвиденото в закона наказание за извършеното
престъпление, а именно - „лишаване от свобода” за срок от една година и шест
месеца /18 месеца/ и след като го намали с 1/3 – 12 месеца, му наложи наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година /12 месеца/.
Тъй
като с оглед на предходните му осъждания и търпени от него наказания,
подсъдимият Г.Г. се явява рецидивист по смисъла на ЗИНЗС, съдът постанови
наложеното му с настоящата присъда наказание да се изтърпи от него при
първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип съгласно чл.60,
ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
На
основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи и наложи едно общо наказание от така
наложените, а именно- лишаване от свобода за срок от една година, което
постанови да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо
заведение от закрит тип на изтърпяване съгласно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
На
основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна при изпълнение на наложеното с
настоящата присъда наказание на подсъдимия времето, през което подсъдимият е
бил задържан и през което спрямо него е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража” по настоящото наказателно производство, считано от
25.01.2011 год., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
СЪДЪТ
осъди подсъдимият Г.И.Г. да заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на Районен съд Стара Загора сумата в размер на 240.00 лв. представляваща направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: