РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. П. , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20215200500349 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
Обжалва се решение № 137 постановено на 05.03.2021г. по
гр.дело № 2876 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2020г., с
което Н. АНГ. Л., ЕГН **********, от гр. П., бул. „А.С.“ № 18, вх.
„Б“, ет. 2, ап. 2, е осъдена да заплати на „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. П.,
ул. „Г. С. Р.“ № 1, ет. 10, ап. 60, със съдебен адрес: гр. П., ул. „И.В.“ №
8, ет. 1 – адв. И.П., на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, сумата в размер
на 2400,00 лв. с ДДС, представляваща наемна цена по сключен между
страните Договор за наем от 04.12.2017 г. на лек автомобил марка
„М.“, модел „S 350 D 4 MATIK “, с рег. № РА ... КВ, рама WDD...A... ,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 20.10.2020 г. до окончателното
й изплащане.Присъдени са сторени съдебно-деловодни разноски.
1
В жалбата си ,подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК ответникът
в първоинстанционното производство излага съображения за
неправилност на обжалвания съдебен акт.Въззивникът посочва,че не
оспорва установените от първоинстанционния съд факти,а именно: че
на 04.22017г. между страните в процеса е сключен договор за наем на
лек автомобил с рег. № РА... КВ, че е уговорена месечна наемна цена
за този автомобил в размер на 2000 лева без ДДС; че автомобила е
получен, както и че е върнат на наемодателя на 01.08.2018г., когато
договора за наем е прекратен. Въззивникът оспорва единствено
твърдението на ищеца,че наеманата цена по договора не е заплатена.
Твърди,че дължимата наемна цена е предадена лично на
представляващия търговското дружество на 01.01.2018г. при връщане
на автомобила. Въззивницата излага обстоятелства, че поради
обтегнатите й отношения със съпруга й,който има определено влияние
над наемодателя, се води настоящия симулативен процес.Искането е
решението да бъде отменено, а предявеният иск като неоснователен да
се отхвърли от въззивната инстанция.
В срока по чл.263,ал.І от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба,в който се излагат съображения за нейната неоснователност.
Въззиваемата страна твърди,че наемната цена по договора за наем не е
заплатена от въззивницата. Искането е решението като правилно да
бъде потвърдено.
Във въззивната фаза на процеса не са събирани нови
доказателства.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и
допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК
– подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект,
разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт
чрез постановилия го съд.
След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от
2
ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно
решение е валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в
надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и подписано от съдебния състав, който
го е постановил.
Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с
въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е
разгледал допустими искове с правно основание чл. 232,ал.2 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД - предявени от надлежно легитимиран правен субект,
разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана
редовна искова молба.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху атакувания акт,въззивният съд съобрази следното:
Предмет на претенцията е сумата в размер на 2400,00 лева -
представляваща наемна цена на лек автомобил, марка „М.“, модел
„S350 D 4 MATIK “, с рег. № РА ... КВ, рама WDD...A....
Няма спор между страните, а и от приложения по делото договор
за наем, се установява,че на 04.12.2017 г. между „ПАРК ТРЕЙД“
ЕООД, като наемодател и въззивницата Н. А. Л., като наемател, е
сключен договор за наем за ползване на лек автомобил, марка „М.“,
модел „S 350 D 4 MATIK “, с рег. № РА ... КВ, рама WDD...A..., за
срок от 04.12.2017 г. до 31.12.2017 г., срещу заплащане на наемна цена
в размер на 2000 лв. без ДДС, в края на срока на договора.
Няма спор ,че наемателя се е задължил да върне автомобила на
01.01.2018 г.,както и че автомобила е върнат на наемодателя- в този
смисъл са приложените по делото приемо-предавателни протоколи от
04.12.2017г., и от 01.01.2018г.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се
установява,че въззиваемата страна е издала фактура №1/04.12.2017 г.
3
на стойност 2400 лв. с ДДС с посочено основание: договор за наем от
04.12.2017г., подписана от страните в процеса. Вещото лице
посочва,че в счетоводните регистри на ищеца, по сметка 501 (каса в
брой) и 503 (банкови сметки) няма отразено постъпило плащане по
процесния договор и фактура. Ищецът не е водил на отчет
касов апарат/фискално устройство, чрез издаването на касова
бележка, от което да е получил суми от продажби в брой. В
банковите извлечения за движението на парични средства по
банковите сметки на дружеството за периода месец декември 2017 г. –
месец декември 2018 г. няма наличен запис за извършено плащане по
процесния договор и фактура по банков път. В счетоводството на
ищеца е надлежно осчетоводена процесната фактура. Използвани
са сметки, отразяващи доставка на фактура – наем и начислен
дължим ДДС и възникване на вземане от клиент. Паричното
задължение, предмет на иска, е отразено в счетоводството на
ищеца, като вземания от клиенти - по сметка 411. Фактурата е
декларирана от ищеца в дневника за продажби за месец декември
2017 г. и в справката – декларация по ЗДДС за месец декември 2017 г.,
като по същата няма извършено плащане.
Първоинстнационният съд е приел,че ответницата, чиято е
тежестта да докаже плащане на дължимата наемна цена по договора за
наем, не е доказала,че е изпълнила насрещното си задължение по
наемното правоотношение -да заплати на ищеца уговорената наемна
цена за ползване на лекия автомобил. Падежът на наемната цена е
уговорен в края на срока на наемния договор, поради което с
изтичането му наемната цена в размер на 2 400,00 лева е станала
изискуема. Тъй като ответницата не е ангажирала доказателства за
плащане на договорената наемна цена ,съдът е приел,че искът е
доказан.
Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд
изцяло се споделят от настоящия съдебен състав ,затова и на
4
основание чл.272 от ГПК препраща към тях. За пълнота на съдебния
акт, съдът счита за необходимо да отбележи следното:
Договорът представлява частен диспозитивен документ и има
доказателствена сила по отношение на факта, че обективираните в
него изявления принадлежат на лицата, посочени като техни автори. С
оглед на което съдът намира, че между страните е бил сключен
договор за наем по смисъла на чл. 228 от ЗЗД, по силата на който
ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване
процесния лек автомобил. От своя страна наемателят се е задължил да
заплаща уговорената наемна цена. Договорът е сключен за определен
срок, който е изтекъл. Липсват данни по делото срокът на договора да
е продължаван. Претенцията на ищеца касае период от време, в което
договорът за наем е бил в сила.
С оглед изложено съдът намира, че в полза на ищеца е
възникнало и е станало изискуемо правото да иска заплащане на
договорената от страните наемна цена за процесния период.
Доказателствената тежест за установяване на изпълнение на
задължението за заплащане на наемната цена е на страната на
ответника, който не ангажира никакви доказателства. В т.2 от
договора страните са уговорили, че наемната цена на автомобила ще
бъде в размер на 2000,00 лева без ДДС,платима в края на срока на
договора за наем -т.е на 31.12.2017г. Въведените от въззивницата
доводи за неоснователност на претенцията ,основани на влошени
отношения със съпруга й, са изцяло неотносими в настоящото
производство,поради което не следва да се обсъждат. Данни за
симулативен процес не се ангажират.
По изложените съображения, настоящата инстанция приема,че
не се доказа плащане на наемното възнаграждение ,поради което
исковата претенция се явява основателна.
При постановяване на решението си първоинстанционният съд е
5
съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства.
Същото е правилно,постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон.Направените от въззивния съд изводи съвпадат с
тези на първоинстанционния съд, поради което решението на
основание чл.271,ал.І от ГПК следва да бъде потвърдено.
Разноски не се присъждат, тъй като такива не са доказани.
Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 137 постановено на 05.03.2021г.
по гр.дело № 2876 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2020г.
Решението не подлежи на касационно обжалване – съобразно
чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6