№ 3862
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х. Гражданско дело №
20241110111723 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД, искова
молба и уточнителна такава /л.53/ насочена срещу Г. Н. Ш., К. Н. Ш. и В. Н. Ш. /
наследници на Е. И. Т. /, с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят
разделно на ищцовото дружество сумите както следва:
Г. Ш. – 302.47лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата, 62.83лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2021г. – 21.02.2024г., 11.13лв. – дялово разпределение за периода м.01.2021г. –
м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата и 2.96лв. – мораторна лихва за периода 18.03.2021г.
– 21.02.2024г.
К. Ш. - 302.47лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата, 62.83лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2021г. – 21.02.2024г., 11.13лв. – дялово разпределение за периода м.01.2021г. –
м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата и 2.96лв. – мораторна лихва за периода 18.03.2021г.
– 21.02.2024г.
В. Ш. - 302.47лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата, 62.83лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2021г. – 21.02.2024г., 11.13лв. – дялово разпределение за периода м.01.2021г. –
м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата и 2.96лв. – мораторна лихва за периода 18.03.2021г.
– 21.02.2024г.
Ищецът твърди, че ответниците като собственици на процесния апартамент
1
имат качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите
условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими
суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот
се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия
било извършвано от „Б.“ ООД, съобразно сключения между посоченото дружество и
сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответниците
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Г. Ш. и К. Ш., чрез
процесуалния им представител адв. И. А. – Р., с който се сочи, се сумите, предмет на
исковите претенции са платени. Излагат се съображения, че двамата са наследници по
съребрена линия на Е. Т., като след узнаване за делото са платили всички суми по
делото.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от В. С., чрез назначения
особен представител адв. З. С., с който исковете се оспорват.
Постъпил е отговор от В. С. и чрез упълномощен от него адвокат – В. Т., с който
сочи, че е приел наследството оставено от Е. Т., признава предявените искове, като с
оглед извършеното плащане прави искане същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД.
В проведеното на 28.02.2025г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца посочи, че всички суми, предмет на исковите претенции, са
заплатени, като претендират само разноски.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на
процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от „Т.С.“ ЕАД,
поради което заявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени
чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
Спорен по делото е въпросът за разпределението на разноските, като от страна
на ответниците са изложени подборни съображения, че не дължат разноски, доколкото
са платили сумите веднага, след като са били уведомени за претенциите на ищеца,
респективно навеждат доводи, че не са дали повод за завеждане на делото.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 78, ал. 2 ГПК - ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца.
С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр. д. №
112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с
поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за
заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в
2
случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът
доброволно е възстановил правото на ищеца.
В процесния случай ответниците са платили сумите, предмет на исковите
претенции в хода на процеса, респективно процесуалноправната разпоредба на чл. 78,
ал. 2 ГПК не намира приложение, доколкото същите са дали повод за завеждане на
делото.
За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл. 61, ал. 1 от Общите условия
на „Т.С.“ ЕАД – при промяна на собствеността или на правото на ползване новият
собственик или ползвател е длъжен да подаде до продавача на топлинна енергия
заявление за откриване на партида.
По изложената аргументация следва извода, че ответниците са дали повод за
завеждане на делото, доколкото не са платили дълга си преди процеса.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 900.00лв ., от които
600.00лв. – държавна такса, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер и 200.00лв. – депозит особен представител на В. С..
Част от разноските, а именно сумата от 700.00лв. следва да бъде разпределена
съразмерно между ответниците по 1/3, като към получената сума следва да се
прибавят разноски в тежест на В. С. в размер на 200.00лв. – възнаграждение за особен
представител.
По аргумент от изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, всеки от
ответниците следва да заплати на ищеца разноски както следва:
Г. Ш. – 233.33лв
К. Ш. – 233.33лв.
В. С. 433.33лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, срещу Г. Н. Ш., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумите както следва: 302.47лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2020г. – м.04.2022г. до обект с абонатен № 1****, представляващ ап. 21,
находящ се в /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
– 01.03.2024г. до окончателно изплащане на сумата, 62.83лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2021г. – 21.02.2024г., 11.13лв. – дялово разпределение за периода
м.01.2021г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба 01.03.2024г. до окончателно изплащане на сумата и 2.96лв. – мораторна лихва
за периода 18.03.2021г. – 21.02.2024г., като погасени чрез плащане в хода на
процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, срещу К. Н. Ш., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумите както следва: 302.47лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2020г. – м.04.2022г. до обект с абонатен № 1****, представляващ ап. 21,
находящ се в /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
01.03.2024г. до окончателно изплащане на сумата, 62.83лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2021г. – 21.02.2024г., 11.13лв. – дялово разпределение за периода
м.01.2021г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба 01.03.2024г. до окончателно изплащане на сумата и 2.96лв. – мораторна лихва
за периода 18.03.2021г. – 21.02.2024г., като погасени чрез плащане в хода на
3
процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, срещу В. Х. С., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумите както следва: 302.47лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2020г. – м.04.2022г., до обект с абонатен № 1****, представляващ ап.
21, находящ се в /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба 01.03.2024г. до окончателно изплащане на сумата, 62.83лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2021г. – 21.02.2024г., 11.13лв. – дялово разпределение за периода
м.01.2021г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба 01.03.2024г. до окончателно изплащане на сумата и 2.96лв. – мораторна лихва
за периода 18.03.2021г. – 21.02.2024г., като погасени чрез плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА Г. Н. Ш., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 233.33лв. – разноски.
ОСЪЖДА К. Н. Ш., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 233.33лв. – разноски.
ОСЪЖДА В. Х. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 433.33лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Д.“ ООД
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4