№ 4118
гр. София, 31.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110137398 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Искането на ищеца за допускане на ССчЕ със задачите , посочени в исковата молба,
следва да бъде отхвърлено, тъй като фактите, за установяване на които е поискана , не се
оспорват от страна на ответника .
Следва да бъде допуснато изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза със
задачите, поставени в исковата молба, като на основание чл. 162 ГПК следва да бъде
допусната експертиза и за отговор на въпроса какъв е размерът на обичайните разходи за
определяне на застрахователното обезщетение.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебна автотехническа експертиза по въпросите,
поставени в исковата молба, както и по въпроса: Какъв е размерът на обичайните разходи
за определяне на застрахователното обезщетение?
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., адрес: гр. АДРЕС, тел. *****, специалност:
транспортна техника и технологии; оценител на МПС.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 350 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
1
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за назначаване на ССчЕ.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 28.03.2023 г. – 09,15 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора и доказателствата към него.
Вещото лице да се призове, като му се укаже да работи е след представяне на
доказателства за внесен депозит.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са осъдителни искове по чл. 411,, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата 2508 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 24.02.2021 г., и
разноски за определянето му, заедно със законната лихва от предявяване на иска до
погасяването ,и за сумата 206,23 лева, представляваща мораторна лихва за периода
18.09.2021 г. – 10.07.2022 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на стойност 2493 лева,
в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че са сторени разноски за
определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател
по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради
което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и
разноските по определянето му. Твърди, че след покана ответникът не е заплатил дължимата
сума, поради което претендира същата, както и обезщетение за забава.
Ответникът оспорва исковете, като оспорва механизма на произшествието и счита, че
не всички вреди, описани в исковата молба, са в причинна връзка с процесното ПТП, че е
установена вината на застрахования при него водач, че платеното от ищеца обезщетение
надхвърля размер на действителните вреди. Оспорва размера на ликвидационните разноски.
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил
претендираното вземане, както и възражението си за съпричиняване, за което
2
обстоятелство не сочи доказателства.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг
и изпадането на ответника в забава, в случая и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД –
отправянето на покана и получаването й от длъжника.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил на падежа.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства: че на посочените в
исковата молба дата и място, между МПС, застраховано при ищеца по застраховка „Каско”,
и МПС, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е
реализирано ПТП,което представлява покрит риск, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 2493 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3