№ 38334
гр. София, 24.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20231110153459 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С молба с вх. № 241509/24.07.2024 г. адв. М. Л., в качеството му на пълномощник на
ответницата по делото Р. Ц. В. с искане за изменение на постановеното по делото Решение
№ 13269/04.07.2024 г. в частта за разноските, присъдени в полза на молителя като адвокатско
възнаграждение за осъществената от него безплатна адвокатска защита на ответницата в
исковото производство, чрез увеличаване на размера му до сумата от 600 лева, съответна на
отхвърлените искове. В молбата се посочва, че доколкото с исковата молба са предявени
четири кумулативно обективно съединени искове, то и на основание чл. 2, ал. 5 от Наредба
№ 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
процесуалния представител на ответната страна се следва адвокатско възнаграждение за
всеки един от тях, в какъвто смисъл е и направеното искане за това, обективирано в списъка
за разноски. Поддържа се, че в случая следва да се съобрази материалния интерес по всеки
от исковете, а не според техния сбор. Излага се, че определен по този начин размерът на
следващото се на адв. Л. адвокатско възнаграждение в исковата производство възлиза на
сумата от 600 лева. В молбата се твърди, че в настоящата хипотеза са налице всички
предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв – за
оказаната безплатна адвокатска защита на ответната страна по делото, без да е необходимо
провеждане на доказване относно наличието на конкретното основание за предоставяне на
защитата по този ред. С тези доводи се отправя искане за уважаване на молбата и за
изменение на решението в посочената част чрез присъждане на сумата от общо 600 лева,
съответна на отхвърлената част от исковете.
В депозирания по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор насрещната страна –
„...................“ ЕАД, чрез пълномощника си юрк. И., отправя искане молбата да бъде оставена
без разглеждане, като процесуално недопустима, респ. без уважение, като неоснователна.
Изразява становище, че постановеното по делото Решение от 04.07.2024 г. не следва да се
изменя в тази част.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК се явява редовно и
1
процесуално допустимо, като релевирано в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248,
ал. 1 ГПК и от легитимирана страна с правен интерес – пълномощника на ответната страна
по делото във връзка с присъдените разноски за оказана от него безплатна адвокатска
защита.
По същество искането се явява неоснователно, предвид следните съображения:
С постановеното по настоящото дело Решение № 13269 от 04.07.2024 г. са уважени
частично предявените от „...................“ ЕАД срещу Р. Ц. В. обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че Р. Ц. В. дължи на „...................“ ЕАД
следните суми: сумата от 774,18 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес: .................., с
абонатен номер ............, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 19.05.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от
93,16 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г.,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия и сумата от 54,44 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 19.05.2022 г. до окончателното й изплащане, за които
суми по ч. гр. дело № 27359/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.06.2023 г.,
поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 05.02.2024 г., като е отхвърлен
предявеният установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Р. Ц. В. дължи на „...................“ ЕАД сумата от 10,64 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 16.07.2020 г. до 02.05.2023 г., начислена върху главницата за
дялово разпределение.
С Решението на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв
ищцовото дружество е осъдено да заплати на адвокат М. Л., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв, сумата от 4,56 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на ответницата в настоящото
исково производство.
В мотивите на съдебното решение в частта относно разноските е посочено, че на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, и с оглед отразеното в представения договор за правна помощ и съдействие
от 09.11.2023 г. за оказване на правната защита от адвоката безплатно, тъй като доверителят
е материално затруднено лице, както и с оглед отхвърляне на исковите претенции, в полза
на адв. М. Л. - пълномощник на ответницата Р. В. в исковото производство, следва да бъде
присъдена сумата от 4,56 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска защита в исковото производство. Отразено е също така, че общият
размер на следващото се възнаграждение съдът определя на сумата от 400 лева, според
общия материален интерес по делото по предявените искове, както и при съобразяване с
липсата на фактическа и правна сложност на делото, обусловена от предявените обективно
съединени искове със сходен предмет на доказване, липсата на поискани допълнителни
доказателства, приключване на делото в рамките на едно открито съдебно заседание, както и
конкретните процесуални действия на пълномощника на ответната страна, изразяващи се в
депозиране на писмен отговор без представителство в съдебното заседание. Формиран е
извод, че този размер е и в рамките на минималния такъв, следващ от разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
2
възнаграждения (в редакцията, приложима към момента на сключване на договора за правна
помощ и съдействие).
Съдът намира, че не е налице основание за промяна на така формираните изводи, като
във връзка с конкретно наведените доводи, намира за необходимо да отбележи следното:
Предмет на настоящото дело са обективно съединени установителни искови претенции
за признаване дължимостта на вземания, представляващи главница и лихва за забава, във
връзка с доставка на топлинна енергия и дяловото й разпределение до топлоснабден имот с
адрес: .................., с абонатен номер .............
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция към момента на
сключване на договора за правна помощ и съдействие от 09.11.2023 г.) за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, а съгласно чл.
7, ал. 2 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнагражденията се определят именно според материалния интерес по
делото.
В настоящия случай, при съблюдаване на посочените разпоредби и характера на
вземанията, предмет на предявените искови претенции, съдът намира, че при определяне на
следващото се на адв. Л. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
защита на ответницата следва да се вземе предвид общият материален интерес по делото,
определен от общият размер на претендираните вземания за главница и лихва за забава, тъй
като независимо, че в случая са предявени и разгледани четири обективно съединени
установителни искове, имащи за предмет четири самостоятелни вземания, то съдът намира,
че се касае за предявени с една молба искове в защита на един интерес, изхождащи от едни и
същи правопораждащи факти, които предполагат еднаква защита, поради което за защита по
същите е дължимо едно възнаграждение, според общия размер на вземанията или в случая
възлизащо в размер от 400 лева, следващ от разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата
(предвид общия материален интерес по делото в размер от 932,42 лева), какъвто е
определеният и присъденият с решението по делото размер от 4,56 лева, съответно на
отхвърлената част от исковете – единствено за вземането в размер на сумата от 10,64 лева -
лихва за забава за периода от 16.07.2020 г. до 02.05.2023 г., начислена върху главницата за
дялово разпределение.
Ето защо, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на адв. Л. с искане за изменение на решението
в частта за разноските чрез увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение, се
явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат М. Л., в качеството му на
упълномощен процесуален представител на ответницата Р. Ц. В., обективирано в молба с вх.
№ 241509/24.07.2024 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 13269 от
04.07.2024 г. г. в частта за разноските, присъдени в полза на адв. Л. за осъществената от него
безплатна адвокатска защита на ответницата по настоящото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
3
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4