Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.
Шумен, 12.11.2021г.
Административен съд – гр. Шумен, в публично заседание на втори ноември две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
Административен съдия: Кремена Борисова
при участието на секретаря Св.Атанасова, като
разгледа докладваното от председателя АД № 238 по описа за 2021
година на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК във вр.
с чл.172 ал.5 от ЗДвП, образувано по жалба от
Т.М.И. с ЕГН **********, чрез адв.Г.С.от ШАК с
адрес за кореспонденция гр.Шумен ул.***№109 ет.3 офис 7 срещу Заповед с
рег.№21-0869-0000563 от 09.07.2021год. на
М.М.В.- ВПД Началник група към ОД на МВР
Шумен, сектор „Пътна полиция“ за
налагане на ПАМ по чл.171 т.2А б.А от ЗДвП-прекратяване регистрацията на МПС-лек автомобил Рено Клио
с рег.№*** за срок от 6 месеца, считано от 09.07.2021год..
В жалбата се релевират доводи
за незаконосъобразност на обжалвания административен
акт, като на първо
място се оспорва извършване от страна на
жалбоподателя на обективираното в ЗППАМ нарушение.
В тази насока жалбоподателят сочи, че не е предоставял автомобила на неправоспособния
водач, както са установили органите
на реда. На следващо място
релевира довод за противоречие на обжалвания административен акт на материалния
закон, тъй като обжалваната заповед е постановена при липсата на ясни
мотиви. В тази насока не е посочено
от административния орган коя от
трите възможни хипотези, визирани в разпоредбата на чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП е налице
в конкретния случай.
Предвид гореизложеното, оспорващият обективира искане за отмяна обжалваната ЗППАМ като незаконосъобразна и противоречаща на целта на административната
принуда.
Ответникът, ВПД Началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Шумен, се представлява от главен юрисконсулт С.,
която оспорва жалбата като неоснователна. В тази връзка в съдебно заседание и в
прил. писмено становище с рег.№ДО-01-2138/26.07.2021год.
сочи, че са били налице предпоставките за налагане на съответната ПАМ, административният
акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона форма, при спазване
на административнопроизводствените правила и на
материалния закон, в съответствие с целта на закона, както и че
административният орган е действал в условията на обвързана компетентност.В
допълнение излага, че по делото е безспорно доказано, че водачът на процесното МПС-турски гражданин е бил неправоспособен и не
притежава валидно СУМПС, което да е относимо за
качеството му на водач на МПС от посочената категория на територията на РБългария.Съшият е управлявал това МПС на път, отворен за
обществено ползване в границите на населеното място.Обективният факт на
управляване на МПС от неправоспособно лице е достатъчен за налагане на ПАМ, независимо
дали същото му било предоставено или не от собственика.Наложената ПАМ е в
минимален размер и съответства на принципа на съразмерност.Поради това отправя
претенция за отхвърляне на оспорването като неоснователно за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Шуменският административен съд, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №21-0869-0000563 от 09.07.2021год. на
М.М.В.- ВПД Началник група към ОД на МВР
Шумен, сектор „Пътна полиция“ на Т.М.И. с ЕГН ********** *** е наложена ПАМ по чл.171 т.2А б.А от ЗДвП-прекратяване
регистрацията на МПС-лек автомобил Рено Клио с рег.№*** за срок от 6 месеца,считано от
09.07.2021год. .Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено
обстоятелството, че срещу лицето М.С.е съставен Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 431873 /09.07.2021г., за това, че на 09.07.2021г., около 01,40 часа в гр.Шумен, по бул.С.Велики до КООП, в посока
ул.Кл.Охридски, лицето М.С.управлявал собствения на Т.М.И. лек автомобил Рено Клио с рег.№***, без да притежава съответното свидетелство
за управление на МПС /неправоспособен/. Констатираното деяние, наред с други
констатирани административни нарушения е било квалифицирано като
административно нарушение на чл.150 от ЗдвП, за което
Ц.Е.Ц.- на длъжност мл.автоконтрольор при ОД на МВР-Шумен
съставил посочения по-горе АУАН. При проверката на 09.07.2021год. били иззети и свалени 2бр. регистрационни
табели рег.№Н 3465КА.
Заповедта е връчена надлежно на оспорващия на 09.07.2021г..
и е оспорена с настоящата жалба с рег.№869000-9802
/20.07.2021год. по описа на ОД на МВР-Шумен, по повод на което е образувано и административно
дело № 238/2021г. по описа на Административен съд – гр. Шумен.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни,
относими и допустими доказателства. Същата не се оспорва от страните и се
подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната преписка
по издаване на акта.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка,
съдът формира следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения
индивидуален административен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна
поради следните съображения:
Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №21-0869-0000563 от 09.07.2021год. на
М.М.В.- ВПД Началник група към ОД на МВР
Шумен, сектор „Пътна полиция“ съдът приема за издадена от компетентен орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 2а се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г., на
основание чл. 165 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи е определил
Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От
своя страна, със Заповед № 372з-1604/16.06.2021г. ВПД директорът на ОД на МВР
гр. Шумен, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед №
8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, е оправомощил Началниците на групи в сектор „Пътна
полиция-Шумен, с компетентност на територията на цялата ОД на МВР-Шумен в т.ч.
и на група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки /вж. т.1.5
от заповедта на л.14 от делото/.Съгласно прил. удостоверение№372000-18149
от 17.09.2021год. на ОД на МВР-Шумен /л.27/
ст.инспектор М.М.В. заема длъжността началник група „Организация на движението,пътен контрол
и превантивна дейност“ в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Шумен, считано от 13.10.2020год. до настоящия момент и към
датата на издаване на обжалваната заповед за ПАМ-09.07.2021год. не е бил в
платен годишен отпуск или в отпуск поради временна нетрудоспособност, от което
следва, че заповедта е издадена от компетентен административен орган.
Съдът намира, че при издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
водещи до отмяна на оспорения административен акт.
Процесната заповед отговаря и на изискванията за
форма. В нея е посочено, че се издава въз основа Акт за установяване на
административно нарушение, като са описани и установените с акта
обстоятелства,като изрично е упоменато, че на посочените в ЗППАМ дата, час и
място, собственият на оспорващия Т.И. лек автомобил е бил управляван от
неправоспособно лице- М.С.. Същата
съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в текста на акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство,
съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му
материалноправно основание за прилагане на принудителната административна
мярка. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за
служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на
релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са
приложени писмени доказателства / Справка от АИС „КАТ-Регистрация“ с данни за
МПС с рег.№Н 3465КА и служебна справка с рег.№869р-6592/21.10.21г. от Началник
на сектор „ПП“/, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали
органа да издаде заповедта. И в мотивите, и в диспозитива
на обжалвания административен акт се
съдържат данни за адресата на същата, МПС-то /лек автомобил / е
индивидуализирано с марка и с регистрационен номер, поради което съдът
счита, че обхватът на действие на ПАМ е изяснен по безспорен начин, както по
отношение на МПС-то, така и по отношение на неговия собственик.В тази насока
изцяло неоснователни са релевираните от оспорващия
доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт поради липсата на мотиви и
неяснота коя от посочените в чл.171 т.2а б“а“ от ЗДвП хипотези е приложима към
случая.От подробното описание на фактическата обстановка в заповедта и АУАН, упоменат в същата става пределно
ясно, че в случая се касае до налагане на ПАМ на собственик, предоставил за
управление собственото си МПС на неправоспособен водач /не притежава СУМПС/.
Съдът намира, че заповедта е издадена в съответствие и
с материалния закон и неговата цел и в този смисъл не са налице сочените от
оспорващия отменителни основания по смисъла на чл.146
т.4 и т.5 от АПК. С оспорената заповед административният орган е приложил
правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с
целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт. Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 2а б.А от ЗДвП /в редакцията в сила към датата на
издаване на заповедта/, посочена като правно основание за издаване на
процесната заповед, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на „собственик,
който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или
след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред,
или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или
4 или по реда на чл.69а от НПК, както и
собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства-за срок от 6 месеца до една година“.Следователно необходимите
предпоставки за издаването на заповед за налагане на ПАМ са установяването по
надлежен ред управление на моторно превозно средство без притежание на
съответното свидетелство за управление на МПС-от неправоспособен водач.В
конкретния случай е налице втората хипотеза на налагане на ПАМ на собственик,
чието МПС е управлявано от неправоспособен водач.
В случая събраните доказателства несъмнено установяват
наличието на посочения юридически факт, правопораждащ прилагането на ПАМ. По
делото няма спор относно обстоятелството, че на 09.07.2021г., около 01,40 часа в
гр.Шумен,по бул.С.Велики до КООП, в посока ул.Кл.Охридски
лицето М.С.управлявал собствения на Т.М.И. лек автомобил Рено Клио с рег.№***, без да притежава съответното свидетелство
за управление на МПС /неправоспособен/, установено в резултат на проведена
проверка от органи на ОД на МВР, за което на водача С.е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ №431873/09.07.2021г., приложен сред доказателствения
материал. В хода на съдебното производство са разпитани и полицейските
служители-очевидци-св.Ц.Ц.и св.О.Ю., установили
конкретното нарушение, чиито показания подкрепят обективираните
констатации за реализирана простъпка.От показанията на разпитаните в хода на
съдебното производство свидетели на нарушението се установи по категоричен и
безспорен начин, че в посочените в обжалваната заповед ден , час и място именно М.С.е бил възприет като водач на процесния
лек автомобил с рег.№Н ***КА от двамата очевидци.Същите съответстват на останалия
доказателствен материал, поради което следва да бъдат
ценени като достоверен източник на правнозначима
информация.Видно от показанията на разпитаните актосъставител
и свидетел по АУАН, нарушителят С.пояснил, че е
турски гражданин, няма пребиваване в България, бил в командировка в
„Алкомет“-Шумен.Същият се легитимирал пред органите на реда само с турския си
паспорт и пояснил , че не притежава българско свидетелство за управление на
МПС, има само турско такова, но не го носил, тъй като го забравил в Турция. В
тази насока, съдебният състав съобрази и факта, че жалбоподателят не оспорва
фактическата обстановка, описана в ЗППАМ не ангажира никакви доказателства,
които да установят фактическа обстановка, различна от тази по АУАН.Единственият
релевиран от оспорващия довод е , че не бил
предоставял за управление на нарушителя С.процесното
МПС, което обстоятелство не бе доказано
в хода на съдебното производство.В тази насока оспорващият релевира
довод, че собственият му лек автомобил-Рено Клио с
рег.№Н ***КА бил отдаден под наем с
договор на О.С..Представеният договор за наем, съставляващ частен свидетелстващ документ бе оспорен
по отношение на датата и съдържанието му.В хода на откритото производство по
оспорване на документа по реда на чл.193 от ал.3 от ГПК във вр.
с чл.144 от АПК, оспорващият не представи никакви доказателства във връзка с
оспорването, с оглед на което този документ следва да се изключи от доказателствения материал по делото и не може да се ползва
като достоверен източник на значима информация относно факта, че собственикът на
МПС бил предоставил процесния лек автомобил не на
неправоспособния водач, а на друго лице.Това обстоятелство е и ирелевантно в настоящото производство, тъй като обективният
факт, че процесното МПС-лек автомобил е бил
управляван от неправоспособно лице е достатъчен за налагане на ПАМ. Събраният
съвкупен доказателствен материал по делото обосновава
извод, че именно е М.С.управлявал собствения на
оспорващия Т.М.И. лек автомобил Рено Клио с рег.№***, без да притежава съответното свидетелство
за управление на МПС /неправоспособен/ , в какъвто смисъл са и констатациите на
контролните органи.В потвърждение на горното са и прил.
по преписката Справка от АИС
„КАТ-Регистрация“ с данни за МПС с рег.№*** и служебна справка с рег.№869р-6592/21.10.21г.
от Началник на сектор „ПП“/ ,установяващи, че оспорващият-Т. М.И. е собственик на процесното
МПС, както и че водачът не притежава
валидно СУМПС , относимо за качеството му на
водач на МПС от посочената категория на територията на РБългария.Последният
не е представил на органите на реда и турско такова.
Поради това съдът достига до единствено възможния
правен извод, че безспорно установени са всички елементи от фактическия състав,
съставляващ основание за прилагане на принудителната административна мярка.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че наложената
принудителна мярка е съобразена и с целта на закона, установена както в
обществен интерес, така и в интерес на самия водач - да се гарантира
безопасността на движението по пътищата, като се предотвратят тежките последици
при управление на МПС от водачи, които управляват собствените си МПС без да
притежават съответното СУМПС и представляват сериозен риск както за себе си,
така и за останалите участници в движението по пътищата. Нормите на ЗДвП са с
ясно изразен императивен характер и с оглед конкретното нарушение обжалваната
заповед не нарушава принципа за съразмерност, установен в чл. 6, ал. 2 и 5 от АПК. Управлението на МПС от лица, непритежаващи
съответното СУМПС е обществено укоримо.Мярката има
сериозен превантивен и преустановяващ ефект, тъй като се изпълнява незабавно с
прекратяване регистрацията на МПС за определен срок, определен в законоустановени рамки.Конкретният срок на действие на
мярката е определен до минимално предвидения в текста на чл. 171, т. 2а б.А от ЗДвП размер и е съобразен със спецификите на конкретното нарушение на обществената
опасност на водача . Следователно, с издаването на процесната заповед точно и
стриктно е спазена целта на закона - да се възпрепятства шофиране на МПС от
лица, непритежаващи съответните СУМПС, с оглед защита на особено съществени
обществени интереси - живота и здравето на гражданите и опазването на
имуществото както на самите тях, така и на държавата и общините.
Въз основа на изложените съображения съдът приема, че
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка.№ .№21-0869-0000563 от 09.07.2021год. на М.М.В.- ВПД
Началник група към ОД на МВР Шумен,сектор „Пътна полиция“ е правилна и законосъобразна, включително
и в частта относно определения срок на ПАМ, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода от спора и поради своевременното искане
за присъждане на разноски, направено в придружителното писмо, с което се
изпраща преписката и поддържано в съдебно заседание от процесуалния
представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят
дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази характера на
спора, разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира,
че в полза на държавното учреждение ОД на МВР - гр. Шумен /в чиято структура е ВПД
Началник група към ОД на МВР Шумен,сектор „Пътна полиция“ /, следва да се присъдят разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.М.И. с ЕГН **********,чрез адв.Г.С.от ШАК с адрес за кореспонденция гр.Шумен ул.***№109
ет.3 офис 7 срещу Заповед с рег.№21-0869-0000563 от 09.07.2021год. на М.М.В.- ВПД
Началник група към ОД на МВР Шумен, сектор „Пътна полиция“ за налагане на ПАМ по чл.171 т.2А б.А от ЗДвП-прекратяване регистрацията на
МПС-лек автомобил Рено Клио с рег.№*** за срок
от 6 месеца,считано от 09.07.2021год ..
ОСЪЖДА
Т.М.И. с ЕГН **********,***, да заплати на ОД на
МВР - гр. Шумен сума в размер на 100 /сто/ лева,съставляваща направените РАЗНОСКИ по делото.
На основание чл.172 ал.5 от ЗДвП /доп.
бр.77/2018год.,в сила от 01.01.2019год./ решението на
административни съд е окончателно и не
подлежи на обжалване .
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: