№ 36965
гр. София, 27.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20221110100673 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, депозирано
от “(ФИРМА) (.)” – ЕАД, седалище и адрес на управление – (АДРЕС), ЕИК ...,
представлявано заедно от Изпълнителния директор А.В.А. и прокуриста М.Т.П., чрез
пълномощника им – юр. Г.С.. Пълномощникът на търговското дружество – заявител моли да
бъде издадена заповед за изпълнение в полза на . против Г. АТ. С., ЕГН **********, с адрес
в (АДРЕС), за сумата от 5 431,25 лв. (пет хиляди четиристотин тридесет и един лева и
двадесет и пет стотинки), от която а) 5 262,57 лв. (пет хиляди двеста шестдесет и два лева и
петдесет и седем стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на
постъпване на заявлението в съда – 07.01.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането, б) 122,80 лв. (сто двадесет и два лева и осемдесет стотинки) – възнаградителна
лихва за периода от 20.07.2021 г. до 08.12.2021 г. включително и в) 45,88 лв. (четиридесет и
пет лева и осемдесет и осем стотинки) – обезщетение за забава за периода от 20.08.2021 г. до
06.01.2022 г. включително, както и за направените разноски в размер на 258,63 лв. (двеста
петдесет и осем лева и шестдесет и три стотинки) за заплащане на държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за студентски
кредит № 1608101878199163 от 15.08.2016 г.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на юр. Г.С., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на “(ФИРМА) (.)“ ЕАД попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т.
1 от ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността
по чл. 411 ал. 1 от ГПК – настоящият адрес на лицето, срещу което се иска издаване на
заповед за изпълнение и което има качеството “потребител“, според справката от НБД
„Население“ е в гр. София, т.е. на територията на съдебния район на Софийски районен съд.
1
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на юр. С., от когото изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното
в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република . и от данните
по делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване на
територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на “(ФИРМА) (.)“
ЕАД – София против Г.С.. На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за
заплащане на държавна такса в размер на 108,63 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв. Над посочената сума претенция за разноски за юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8
от ГПК (редакция ДВ бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридическите лица, представлявани от
юрисконсулт се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да
надхвърля максималния размер, определен с по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Размерът на възнаграждението в заповедното производство е определен в чл. 26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 150 лв. Предвид ниския
материален интерес на настоящето производство, съдът намира, че на заявителя следва да
бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на нормативно установения
минимум от 50 лв.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението, подадено от “(ФИРМА) (.)” – ЕАД, седалище и адрес на
управление – (АДРЕС), БУЛСТАТ ..., представлявано заедно от Изпълнителния директор
А.В.А. и прокуриста М.Т.П., за издаване на заповед за изпълнение против Г. АТ. С., ЕГН
**********, с адрес в (АДРЕС), за сумата от 5 431,25 лв. (пет хиляди четиристотин тридесет
и един лева и двадесет и пет стотинки), дължима по договор за студентски кредит №
1608101878199163 от 15.08.2016 г., от която а) 5 262,57 лв. (пет хиляди двеста шестдесет и
два лева и петдесет и седем стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от
датата на постъпване на заявлението в съда – 07.01.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането, б) 122,80 лв. (сто двадесет и два лева и осемдесет стотинки) – възнаградителна
лихва за периода от 20.07.2021 г. до 08.12.2021 г. включително и в) 45,88 лв. (четиридесет и
пет лева и осемдесет и осем стотинки) – обезщетение за забава за периода от 20.08.2021 г. до
06.01.2022 г. включително, както и за сумата от 158,63 лв. (сто петдесет и осем лева и
шестдесет и три стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане
на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата част.
2
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3