МОТИВИ
по решение № 18 от 18.01.2016г. на Районен
съд-гр.Несебър,
постановено по НАХД № 1862 по
описа за 2015г. на съда
Производството по делото е по
реда на чл.375 и сл. от НПК.
Образувано е по повод постъпилото
в съда Постановление на Районна прокуратура – гр.Несебър от 08.12.2015г., с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия Л.П.Г. с
ЕГН **********, с налагане на административно наказание ЗА ТОВА, ЧЕ
На 16.09.2015г., около 23.30 часа, в гр.Несебър,
обл.Бургаска, до почивна станция на МВР, управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил „Рено”, модел „Клио” с ДК № ....., без да притежава свидетелство
за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за същото деяние, наложено с НП № 14- 0304-000449/24.04.2014г. на Началника
на ОДМВР, РУ- Несебър, влязло в сила на 28.10.2014г. - престъпление по чл.343в,
ал.2 от НК.
В съдебно заседание, обвиняемият Г.
не се явява и не изпраща представител.
Представителят на Районна прокуратура
– гр.Несебър в съдебно заседание поддържа подаденото Постановление за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и внася корекции досежно
годината на издаване на Наказателно постановление № 14- 0304-000449 на Началника на ОДМВР, РУ- Несебър, като вместо написаната „2015г-„
моли да се чете „2014г.” Не сочи нови доказателства.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
На 16.09.2015г., свид.З.Д. –
мл.автоконтрольор при ОДМВР, РУ-Несебър, спрял за проверка управлявания от обв.Г.
лек автомобил „Рено Клио” с ДК№ ..... При проверката, обвиняемият не представил
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, за което му е
съставен акт по ЗДвП. При извършената последваща проверка било установено, че
обв.Г. е лишен от право да управлява МПС по ЗДвП и към момента на проверката не
притежава такова. Установено било също, че обвиняемият е управлявал автомобила
в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответното свидетелство.
При разпита си пред разследващите
органи обвиняемия Г. се признава за виновен и дава обяснения по случая.
От данните по делото се установява, че обв.Г. е санкциониран с Наказателно
постановление с НП № 14-0304-000449 от
24.04.2014г. на Началника на РУП-Несебър, влязло в сила на 28.10.2014г.,
за това, че управлява моторно превозно средство без да е
правоспособен водач, за което на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, му е
била наложена глоба.
Изложеното се подкрепя изцяло от
материалите по досъдебно производство № 304-ЗМ-2070/2015г. по описа на ОДМВР, РУ-гр.Несебър,
приети като доказателства по делото.
При
така изяснената фактическа обстановка по делото, съдът счита за безспорно
установено, че извършеното на 16.09.2015г. от обвиняемия Г. деяние осъществява
признаците на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК. От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината “пряк умисъл”, съгласно чл.11, ал.2 от НК.
Видно от приложеното по делото
свидетелство за съдимост, към датата на инкриминираното деяние, обвиняемият Г.
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
осма, раздел четвърти от Наказателния кодекс. За извършеното от него
престъпление, към момента на извършването му, се предвижда наказание – лишаване
от свобода до две години.
Отчитайки гореизложеното и на
основание чл.2, ал.2 от НК, съдът намери, че са налице предпоставките на чл.78а
от НК за освобождаване на обвиняемия Г. от наказателна отговорност, като за
извършеното от него деяние му бъде наложено административно наказание “глоба”.
При
определяне размера на предвидената в текста на чл.78а, ал.1 от НК санкция на обвиняемия
Г., съдът съобрази от една страна степента на обществена опасност на
извършеното от него престъпно деяние, с оглед предвиденото от законодателя
наказание и разновидността на формата на вината – „пряк умисъл”. Наред с това,
съдът взе предвид степента на обществена опасност на личността на дееца – младата
му възраст и признанието на вината му. От друга страна, съдът взе предвид
наложените на обвиняемия административни наказания по ЗДвП с влезли в сила
наказателни постановления /вж.справка – л.18 по ДП/, които очевидно не са го
поправили и превъзпитали към спазване законите на РБългария и в частност –
Закона за движение по пътищата.
При
тези данни, съдът счита, че на обвиняемия Г. следва да се наложи наказание –
“глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева в полза на Държавата.
Съдът
счете, че така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на
степента на обществена опасност на престъплението като деяние, степента на
обществена опасност на обвиняемия, като личност и напълно достатъчно по размер
да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и
генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Мотивиран
от гореизложените съображения, настоящият съдебен състав постанови решението
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: