РЕШЕНИЕ
№2234
гр. Пловдив,25.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и пети октомври, две хиляди двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора
Здравена Янева, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административнонаказателно дело № 1824 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател „Черноморец“ ООД гр. Пловдив обжалва чрез пълномощника си адв.Ш.
Решение № 665 от 31.03.2022 г., постановено по АНД № 5265/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, 11 н.с. С обжалваното решение е било изменено
Наказателно постановление № 585443-F584838/05.07.2021 г. на
Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив досежно правната
квалификация на нарушението, като е дадена такава по чл.113, ал.9 от ЗДДС и
наказателното постановление е потвърденото в останалата му част, с която на
жалбоподателя е била наложена имуществена санкция от 1000 лева на основание
чл.183, ал.1 от ЗДДС. Със същото решение жалбоподателят е бил осъден да заплати
юрисконсултско възнаграждение от 80 лева.
С жалбата се
прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив, като неправилно, като се излагат подробни
съображения за неправилна преценка на обстоятелствата по изпълнение процедурата
по чл.32 от ДОПК касателно издадения по отношение на дружеството-жалбоподател
акт за дерегистрация, както и по отношение на възражението на жалбоподателя за
пропускане на срока по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Прави се искане за
постановяване на решение по същество, с което наказателното постановление да се
отмени. Претендират се разноски по делото. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се е явил и не е изпратил представител.
Ответникът по
касационната жалба – ТД на НАП Пловдив е
депозирал писмен отговор по касационната жалба, с който е изложено становище
относно неоснователност на същата. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
размера на претендирано от другата страна адвокатско възнаграждение. В съдебно
заседание, редовно призован, ответникът не е изпратил представител.
Прокурорът
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението не е изцяло благоприятно, поради което
се явява допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Районен съд -
Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е приел,
че безспорно било доказано извършването на нарушение, което следва да се
преквалифицира като такова по чл.113, ал.9 от ЗДДС. По възражението на
жалбоподателя относно процедурата по съобщаването на акта за дерегистрация,
районният съд е приел, че в производството по обжалване на наказателното
постановление съдът не проверява законосъобразността на процедурата по издаване
на актове, постановени в хода на ревизионно, или друго административно
производство, включително и акта за дерегистрация, който е счел за валиден и
поради това и такъв, с който съдът следва да се съобрази.
Неправилно е прието от районния съд, че
фактът на издаване на акт за дерегистрация и липсата на отмяна на същия, е
достатъчно условие, за да се приеме наличието на осъществен състав на нарушение.
Елемент от фактическия състав на вмененото нарушение на
дружеството-жалбоподател е това, лицето, което го извършва, да не е
регистрирано по ЗДДС. В случая обаче, субектът на нарушението е бил
регистриран, като по отношение на него е бил издаден акт за дерегистрация с
основание по чл.176, т.3 от ЗДДС. Според чл.110 от ЗДДС, когато актът за
дерегистрация, издаден по инициатива на органа по приходите, е въз основа на основание
за дерегистрация по чл.176 от ЗДДС, датата
на дерегистрация е датата на
връчване на акта за дерегистрация /чл.110, ал.2, във връзка с чл.110, ал.1,
т.3 от ЗДДС/. Следователно, фактът на връчване на акта за дерегистрация е от
съществено значение за реализиране на фактическия състав на вмененото
нарушение, защото, ако той не е връчен, то няма да са настъпили последиците му
и лицето няма да се счита за такова, което не е регистрирано по ЗДДС, а следователно
и няма как да е субект на нарушението по чл.113, ал.9, пр.1 от ЗДДС,
санкционирано по чл.183, ал.1 от ЗДДС. В тази насока следва да се има предвид,
че районният съд неправилно е интерпретирал възраженията на жалбоподателя, като
такива за незаконосъобразност на акта за дерегистрация, доколкото те не касаят
проверка на законосъобразността на акта за дерегистрация, а редовността на
процедурата по връчването на същия, което е напълно относимо обстоятелство,
подлежащо на преценка от първоинстанционния съд. Настоящата съдебна инстанция
намира, че като не е извършил такава конкретна проверка, районният съд, в
крайна сметка, е достигнал до неправилни изводи относно осъществяването състава
на вмененото на жалбоподателя нарушение.
Видно от приложената административна
преписка е, че е била нередовно проведена процедурата по чл.32 от ДОПК по връчването
на процесния акт за дерегистрация. Действително, удостоверени са извършени две посещения
през седем дни на адреса по чл.8 от ДОПК на жалбоподателя в гр. Пловдив, ул.
„Брезовска“ № 13, за което са съставени и протоколи. При посещенията е
документирано, че не е установен контакт с представляващ дружеството, или
упълномощено лице. Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.4 от ДОПК е било
изготвено съобщение, което е поставено на таблото в сградата на ТД на НАП – гр.
Пловдив на 20.06.2019 г. и е свалено на 05.07.2019 г., съответно е било
публикувано в Интернет страницата на НАП и е било изпратено електронно
съобщение на електронния адрес на дружеството. Според съда обаче, не е била
спазена стриктно процедурата по чл.32, ал.5 от ДОПК, като не е било изпратено
писмо с обратна разписка едновременно с поставяне на съобщението по чл.32, ал.4
от ДОПК. Действително, от материалите по преписката е видно, че е приложено
копие от плик и обратна разписка, но същото касае изпращане на писмо с много
по-ранна дата от датата на изготвянето и поставянето на съобщението по чл.32,
ал.4 от ДОПК, като от описанието в обратната разписка не може изобщо да се
установи и какво е било съдържанието на писмото. Следва да се има предвид тук,
че разписаната в закона процедура изисква изпълнение на всички условия
кумулативно, като включва и едновременно
с поставяне на съобщението да се осъществи изпращането на писмо с обратна
разписка. Нещо повече, от материалите по преписката е видно, че спрямо
дружеството е било провеждано ревизионно производство, като от представената
Заповед за възлагане на ревизия от 07.05.2020 г. е видно, че освен адреса по
чл.8 от ДОПК на органите по приходите е бил известен и адрес за кореспонденция
в гр. Пловдив, ул. „Карловско шосе“ № 168, 95, на който изобщо няма данни да е
изпращана кореспонденция към дружеството. Този адрес за кореспонденция е бил
вписан като адрес на управление до 2018 г. в търговския регистър, според
справка от ТР, както и е вписан в регистър БУЛСТАТ, в изпълнение на
изискванията на чл.28, ал.1, т.2 от ДОПК. Съгласно чл.32, ал.1 от ДОПК връчване
чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият
представител или пълномощник, член на орган на управление или служител,
определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за
кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. В случая, органите по
приходите са извършили посещения само на адреса по чл.8 от ДОПК - гр. Пловдив,
ул. „Брезовска“ № 13, но не и на известния адрес за кореспонденция. Поради
това, че процедурата по чл.32 от ДОПК не
е била надлежно осъществена, то и не може да се приеме, че е установено
надлежно връчване на акта за дерегистрация на дружеството-жалбоподател, а
оттам, доколкото наличието на дерегистрация от конкретна датата е факт от
значение за съставомерността на нарушението, то следва да се приеме, че към
момента на издаване на процесната фактура 24.07.2019 г. актът за дерегистрация
не е бил надлежно връчен, следователно не е настъпил фактът на дерегистрация и
не е налице установена първоначална дата на дерегистрацията, след която лицето
би могло да е в нарушение, ако посочи ДДС в издадена от него фактура.
Следователно, не може да се счете за доказано извършването на вмененото на
жалбоподателя нарушение.
По тези съображения и без да е
необходимо да се обсъждат останалите възражения на касационния жалбоподател,
обжалваното решение ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно,
включително и в частта му относно разноските и вместо това да се постанови
отмяна на наказателното постановление, предвид липсата на установено
административно нарушение.
Макар да е претендирала разноски,
страната-жалбоподател не е представила списък на такива, нито доказателства за
направата им, поради което и такива не следва да се присъждат.
Поради
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 665 от 31.03.2022 г.,
постановено по АНД № 5265/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, 11
наказателен състав, вместо което
постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 585443-F584838/05.07.2021 г. на Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП –
Пловдив, с което на „Черноморец“ ООД - гр. Пловдив с ЕИК ***е наложена
имуществена санкция от 1000 лева на основание чл.183, ал.1 от ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.