№ 731
гр. Русе, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20254520100964 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК.
Ищецът „Електроразпределение Север” АД твърди, че съгласно влязло в сила
решение по ВГД № 744/2023 г. по описа на Окръжен съд - Русе имал право да получи
сумата от 7843.84 лв. Предмет на делото била фактура № **********/12.04.2021 г. на
стойност 12472,78 лв., начислена по аб.№ ********** и кл.№ **********.
Гражданското дело се водило на 3 инстанции, като ВКС върнал същото за ново
разглеждане от РОС, в резултат на което било постановено решение по ВГД 744/2023
г., с което се признавало правото на „Електроразпределение Север“ АД да получи
сумата от 7843.84 лв. След влизане в сила на решението фактура №
**********/12.04.2021 г. на стойност 12472,78 лв. била сторнирана и издадена нова с
№ **********/04.11.2024 г. Съгласно решението на съда, посоченото вземане било
начислено по проведена корекционна процедура по ПИКЕЕ по аб.№ ********** и кл.
№ **********. Корекционната процедура била проведена съгласно правилата на
ПИКЕЕ, доказани били кумулативните предпоставки-основание за начисляване на
количеството ел.енергия и издаване на процесната фактура, която към настоящия
момент не била заплатена. С оглед на това обстоятелство ищецът смята, че тази сума е
безспорно дължима и следва да бъде заплатена. Сумата от 3922.30 лв., представляваща
1/2 от вземането, била платена от В.Д. - наследник на титуляра на партидата по кл.№
**********. Остатъкът от съдебно признатото вземане в размер на 3921,54 лв.,
дължимо от Д. К., не било платено, поради което на основание чл. 410 от ГПК, във
връзка с чл. 107 от ЗЕ, било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
1
срещу ответницата, в резултат на което било образувано ч.г.д.№ 7045/2024 г. по описа
на РС-Русе. Към момента на подаване на заявлението този потребител на електрическа
енергия имал неизплатени задължения в общ размер 3952,72 лв. за обект на
потребление с аб.№ ********** и кл.№ **********. В посочената сума били
включени неплатената фактура в размер на 3921,54 лв., представляваща главница за
ел.енергия, както и мораторна лихва в размер на 31,18 лв. от падежа й до 09.12.2024 г.,
посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл.№ ********** към
същата дата. Върху горецитираните суми ищецът заплатил и 2 % държавна такса.
Срещу издадената заповед било депозирано възражение, в резултат на което и в
срока по чл. 415 ГПК ищецът предявява настоящия иск. Позовава се на решение №
55/22.02.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 812/2011 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл.
290 ГПК, според което качеството "пресъдено нещо" на решението по установителен
иск създава състояние на определеност и безспорност относно съществуването или
несъществуването на спорното вземане. Влязлото в сила решение по ВГД 744/2023 г.
на РОС имало задължителна сила за всички съдилища на осн.чл.297 ГПК. Фактура №
**********/04.11.2024 г. на стойност 7843.84 лв. била издадена в изпълнение и на
основание влязло в сила решение. Целта на настоящота производстно била не да се
пререшава отново правилността на корекционната процецура, а да се снабдят с
изпълнителен титул за неплатения остатък. Предвид изложеното, моли да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Д. Б.
К., че дължи на ищеца сумата 3921,54 лв., представляваща главница за ел.енергия,
както и мораторна лихва в размер на 31,18 лв. от падежа й до 09.12.2024 г., съгласно
извлечение от сметка по кл.№ ********** към същата дата, ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението. Претендира и направените съдебни разноски.
Ответницата депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
допустимостта и основателността на претенциите, основаващи се на влязъл в сила
съдебен акт по ВГД 744/23 г. на РОС, по силата на който частично бил уважен
предявеният от ищеца иск по чл.422 от ГПК за сумата от 6236,39 лв. и мораторна
лихва от 98,74 лв., като било признато за установено по отношение на В.Б.Д., че дължи
сумата от 3922 лв. за периода 21.07.2018 - 13.01.2021 г. и мораторна лихва от 62,20 лв.
за периода 23.04.2021 - 18.06.2021 г., със законна лихва от датата на депозираното
заявление по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. Д. К. не била страна в това
производство и не била обвързана от решението на съда. С него не било установено
„съдебно признато право" на „Електроразпределение-Север" - сумата от 7843,84 лв.
Следвало се пълно и главно доказване на ищеца по претенцията в настоящото
производство. Обективните и субективни предели на СПН законът ясно очертавал,
както и в ТР 3/2016 г. по отношение частично предявените искове. Спиране и
прекъсване срока на погасителната давност /в случая приложима 3-годишна такава -
2
чл.111, б.“б“ от ЗЗД/ се проявявала само относно иска, с който съдът е сезиран и по
който трябва да се произнесе с решението. Силата на пресъдено нещо на влязлото в
сила съдебно решение се разпростирала само спрямо субективната и обективна рамка
на диспозитива на решението, постановено по съществото на спора. Изхождайки от
диспозитива на решение № 90/12.03.2024 г. на РОС по в.гр.д.744/23 г. се касаело за
претенция, ангажираща периода 21.07.2018 г. - 13.01.2021 г. и спрямо Д. К. заявената в
настоящото производство такава от 3921,54 лв. била погасена по давност. Моли
производството по делото да бъде прекратено, поради недопустимост на исковете.
Претендира и разноски по делото.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
В полза на ищцовото дружество по приложеното ч.гр.д.№ 7045/2024 г. по описа
на РС-Русе е издадена Заповед № 3705/11.12.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу ответницата по настоящото дело Д. Б. К. за сумите:
3921,54 лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия за обект с аб.№
********** – гр.Р., бул.“Ц.О.“ 52, кл.№ **********. ведно със законната лихва от
10.12.2024 г. до изплащане на вземането, 31.18 лв. мораторна лихва от падежа на всяка
фактура до 09.12.2024 г., 79.05 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК на заявителя са дадени указания за
предявяване на иск за установяване вземането си срещу длъжника, предвид
постъпилото възражение от последния по чл.414 ГПК.
Към исковата молба е приложено извлечение от сметка към 09.12.2024 г. на
клиент: Б.Д.Н., в което е отразена фактура № **********/04.11.2024 г. с падеж
18.11.2024 г., сума по документа – 7843.84 лв., неплатен остатък – 3921.54 лв. за
периода 21.07.2018 г. – 13.01.2021 г. и лихва към 09.12.2024 г. – 31.18 лв. Представена е
и самата цитирана фактура, както и кредитно известие № **********/04.11.2024 г. към
фактура № **********/12.04.2021 г. с основание за издаване: в.гр.д.№ 744/2023 г. на
ОС-Русе за периода 07.11.2016 г. – 13.01.2021 г., на обща стойност 12 472.78 лв.
Към отговора си ответницата депозира заверен препис от Решение №
400/01.04.2022 г. по гр.д.№ 5088/2021 г. по описа на РС-Русе, с което е отхвърлен
изцяло предявеният от „Електроразпределение Север“ АД установителен иск срещу
В.Б.П. за дължимост на сумите: 6236.39 лв. – задължение за неплатена електроенергия
за периода 07.11.2016 г. – 13.01.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявление по чл.410 ГПК и 98.74 лв. мораторна лихва.
С Решение № 90/12.03.2024 г. на ОС-Русе, постановено по в.гр.д.№ 744/2023 г.,
цитираното първоинстанционно решение е отменено в частта, с която е отхвърлен
3
иска за периода 21.07.2018 г. – 13.01.22021 г. и вместо него е постановено друго, с
което е признато за установено, че В.Б.П. дължи на „Електроразпределение Север“ АД
сумата от 3922 лв., представляваща половината от коригирана цена на консумирана
ел.енергия за посочения период, ведно със законната лихва от подаване на заявление
по чл.410 ГПК и 62.20 лв. мораторна лихва.
Ищцовото дружество допълнително представя становище от Директор ЕК от
04.11.2024 г. за корекция на ел.енергия, с което се одобрява да се начисли общо
количество ел.енергия в размер на 39 223 кВТч. за периода 21.07.2018 – 13.01.2021 г.
на абонатен № **********/кл.№ **********.
Ответницата, заедно с брат си В.Б.Д., са законни наследници на баща си Б.Д.Н.,
починал на 30.12.2020 г.
На 31.05.2021 г. Д. К. подава заявление до „Електроразпределение Север“ за
достъп и пренос на ел.енергия в съществуващ обект с кл.№ ********** и аб.№
**********, ползвал се досега от баща й Б.Д.Н., представляващ къща в гр.Р.,
бул.“Ц.О.“ 52. На същата дата брат й В.Д. дава писмено съгласие ответницата да
встъпи в договорни отношения с ищцовото дружество.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предмет на установяване по делото е дължимостта на сумите по приложеното
заповедно производство – ч.гр.д.№ 7045/2024 г. по описа на РС-Русе, начислени за
незаплатена ел.енергия за обект с абонатен № **********/кл.№ **********, на адрес:
гр.Р., бул.“Ц.О.“ 52.
Съобразявайки ангажираните от страните писмени доказателства, съдът намира
установителните претенции за неоснователни и недоказани по следните съображения:
Видно от депозираното по заповедното производство заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, заявителят „Електроразпределение Север“ АД
претендира от длъжника Д. К. сумата от 3921.54 лв. като незаплатена ел.енергия за
обект с аб.№ ********** и адрес - гр.Р., бул.“Ц.О.“ 52. Документът, въз основа на
който претендира процесното вземане, е Фактура № **********, издадена на
04.11.2024 г. още на името на наследодателя на длъжницата – Б.Д.Н., починал четири
години преди това. В заявлението е посочено още, че „Еликтроразпределение Север“
АД има право да получи сумата от 7843.84 лв. съгласно влязло в сила решение по ВГД
№ 744/2023 г. на РОС. От същото е видно, че страни по него са ищцовото
електроразпределително дружество и братът на ответницата - В.Д..
Съгласно разпоредбата на чл.297 ГПК, решението на съда влиза в сила между
същите страни, за същото искане и на същото основание. То е задължително за всички
съдилища и учреждения в Р.България, но отново в посочените предели, т.е. досежно
4
спорните отношения между страните по него. Обстоятелството, че със сила на
пресъдено нещо е установено, че братът на ответницата дължи половината от сумата
по фактурата /издадена въз основа на кредитно известие № **********/04.11.2024 г.
към фактура № **********/12.04.2021 г. с основание за издаване: в.гр.д.№ 744/2023 г.
на ОС-Русе/, не води автоматично до извода, че със същото съдебно решение е
установена дължимостта и на останалата половина от вземането по фактурата и срещу
Д. К., която не е била страна в съдебното производство.
От друга страна, нито в заявлението по чл.410 ГПК, нито в издадената заповед
№ 3705/11.12.2024 г. по ч.гр.д.№ 7045/2024 г. става ясно, че сумата от 3921.54 лв. се
претендира от длъжника, като наследник на баща си Б.Н. и че представлява
половината от коригирана цена по проведена корекционна процедура за периода
21.07.2018 г. – 13.01.2021 г. Не е посочен и периодът, за който се твърди, че ел.енергия
на стойност 3921.54 лв. не е заплатена.
Основателно е възражението на ответната страна, че вземането, предмет на
спора, е погасено и по давност. Налице е противоречива съдебна практика, в това
число и на ВКС, по въпросите: „Вземане на оператора на съответната мрежа, основано
на извършена корекция на сметките по чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ (ДВ бр. 35/2019 г.), явява
ли се периодично по своя характер; в какъв срок се погасява то по давност и от кога за
него започва да тече давностният срок?“. По този повод на 07.03.2025 г. е образувано
Тълкувателно дело № 1/2025 г. за приемане на тълкувателно решение от ОСГК на
ВКС.
Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, според която
корекционното вземане, определено на основание чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, се явява
периодично по своя характер, поради което спрямо него е приложима кратката
тригодишна давност по чл. 111, б.„в“ ЗЗД. Вземането е за заплащане на предоставена и
потребена електроенергия по сключен договор, по който задължението на потребителя
е за изпълнение на повтарящи се парични задължения, които имат единен
правопораждащ факт – договор, падежът им настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер; не се касае за заплащане
на обезщетение за вреди от договорно неизпълнение или за друг вид обезщетение от
извъндоговорен характер.
Крайният период на задължението е 13.01.2021 г., а заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, прекъсващо давността за вземането на ищеца
спрямо ответницата, е подадено на 10.12.2024 г.
Предвид горните съображения искът, предявен по реда на чл.422 ГПК, като
неоснователен следва да бъде отхвърлен както досежно претендираната главница, така
и относно акцесорните претенции.
5
При този изход на спора ищецът следва да заплати на ответницата направените
по делото разноски за адв.възнаграждение. Такива се претендират в размер на 808 лв.
Ищецът прави възражение за тяхната прекомерност, което съдът намира за
основателно. Същите следва да бъдат редуцирани до сумата от 693 лв., съгласно
предвиденото минимално възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004
г. и съобразно фактическата и правна сложност на спора.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.„Владислав Варненчик”
258, Тауърс, Кула Е, срещу Д. Б. К., с ЕГН **********, установителен иск за
дължимост на основание чл. 422 ГПК на сумите: 3921,54 лв. - главница за незаплатена
ел.енергия за обект с аб.№ ********** – гр.Р., бул.“Ц.О.“ 52, кл.№ **********, със
законната лихва от 10.12.2024 г. до изплащане на вземането, 31.18 лв. мораторна лихва
от падежа на всяка фактура до 09.12.2024 г., предмет на Заповед № 3705/11.12.2024 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 7045/2024
г. по описа на РС-Русе, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.„Владислав Варненчик” 258, Тауърс,
Кула Е, да заплати на Д. Б. К., с ЕГН **********, 693 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6