Р Е
Ш Е Н И Е
№ 302
гр. Велико Търново, 06.08.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на шести август две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен съдия : Евтим Банев
изслуша докладвано от съдия
Банев Адм. д. № 653 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производствата са по реда на чл. 248 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК и на чл. 175 от АПК.
Постъпила е молба вх. № 3036/ 02.07.2021 г. от ***Г.К. от ВТАК, като пълномощник на Община Лясковец – ответник в производството по горното административно дело. Иска се изменение на решението по същото в частта за разноските, като съдът присъди в полза на Община Лясковец направените разноски в производството възнаграждение за един адвокат в размер на 1 000,00 лв., съгласно Договор за правна защита и съдействие от 14.12.2020 година. Направилата искането страна счита, че освобождаването на ищеца от такси и разноски в производството по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, не касае репарирането на сторените от нея разноски, което не е съобразено от съда при постановяване на решението му. Развива подробни доводи в тази насока. Излага и съображения, че направените от общината разноски за възнаграждение на един адвокат са безспорно доказани и претенцията им за заплащане от ответника е своевременно заявена.
В определения по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК, вр. с чл.
144 от АПК срок, от ответника е постъпил отговор на искането, със становище за
неоснователност на същото. Изтъква се, че съдът се е произнесъл по направеното
от ответника искане за присъждане на
разноски и правилно го е отхвърлил, предвид социалния статус и материалното
положение на ищеца.
Във връзка с направеното искане, съдът установи следното:
Р.Я.Р. с ЕГН **********, адрес *** е предявил искове срещу Община Лясковец, за заплащане
на обезщетения
за вреди, причинени му от Заповед № 1845/ 05.11.2004 г. на кмета на Община
Лясковец, в общ размер на 15 531,00 лв., от които 131,00 лв. за
претърпени имуществени вреди и 15 400,00 лв. претърпени неимуществени вреди. С
определение от 11.11.2020 г., по негово искане, ищецът е бил освободен от
заплащане на държавна такса и разноски по адм. дело № 653/ 2020 г. на АСВТ. По
делото са проведени две открити съдебни заседания, за събиране на писмени и
гласни доказателства, които Община
Лясковец, в качеството си на ответник по исковете, е била представлявана по пълномощие
от ***Г.К. от ВТАК. Съгласно представен договор за правна защита и съдействие
от 14.12.2020 г. /л. 82 от делото/, за това представителство ответникът е
договорил с пълномощника адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лв.,
платени изцяло в брой при подписването на договора. В хода на устните
състезания е направено искане при негативен за него изход на спора, ищецът да
бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък. От ищеца не е правено възражение за
прекомерност на същите. С Решение № 38/ 24.06.2021 г. по адм. дело № 653/ 2020
г. на АСВТ, исковете на Р.Я.Р. ***, са отхвърлени като
неоснователни. Независимо от изхода на спора, на ответника не са присъдени
сторените разноски за адвокатско възнаграждение, като в мотивите на решението е
посочено, че съдът е освободил ищеца от внасяне на държавна такса, както и от
разноски по делото.
Съдът, като взе предвид горните факти, намира следното.
Постъпилото искането е такова по чл. 248, ал. 1, предл. второ от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК – за изменение на решението в частта му за разноските. Същото е подадено на дата 02.07.2021 г., т.е. в предвидения в чл. 248, ал. 1 от ГПК срок, от страна в производството, представила списък на направените разноски. Съобразно това, направеното искане е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.
Действително, преобладаващото становище, застъпено в съдебната практика, вкл. в съдебни актове на ВАС е, че разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, касае единствено освобождаването от заплащане на разноските, дължими от ищеца в хода на съдебното производство, които се поемат от бюджета на съда, но не и от заплащане на разноските, сторени от другата страна, и дължими на отделно основание - чл. 78 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира това становище за дискусионно, доколкото освобождаването от внасянето на такси и разноски по съдебното производство на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, би следвало да цели осигуряването на реален достъп до правосъдие на лица в затруднено материално положение. Не е ясно как тази цел би била постигната, при положение, че лице нямащо средства да заплати посочените разходи, още при завеждането на делото е поставено под угрозата при негативен за него изход на спора, да дължи разноските за адвокатско възнаграждение, направени от другата страна. Минималният размер на тези разноски е нормативно определен и предвидим, и в обичайния случай при дела от административен характер, както и при такива по ЗОДВ, надвишава в пъти дължимата от жалбоподателя/ищеца държавна такса, илюстрация за което е и конкретния казус. След като възможността за освобождаването от държавна такса и разноски по съдебното производство е законодателен израз на стремежа за осигуряване на достъп до правосъдие на лица в затруднено материално положение, гарантирането на такъв достъп би следвало да включва освобождаване на ищеца и от задължението да заплати разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна. По тези съображения настоящият състав намира, че цитираното по-горе тълкуване, наложило се в съдебната практика /вероятно и поради наличието на чл. 83, ал. 3 от ГПК/, е твърде буквално и не държи сметка за разума на закона.
Освен това, дори да бъде изцяло съобразен коментираната практика, следва да се има предвид, че съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, в приложимата му редакция, съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Обикновен прочит на нормата ясно отграничава хипотезата за дължимите от ищеца разноски, в случаите когато ответник по иска е юридическо лице. В такъв случай разноски в полза на ответника се дължат единствено ако последният е бил защитаван от юрисконсулт, като техния размер за определя по реда на чл. 37 от ЗПрП, респ. на Наредбата за заплащане на правната помощ. Несъмнено Община Лясковец е юридическо лице /чл. 14 от ЗМСМА/ и съгласно цитирания по-горе текст, ищецът би дължал репариране на разноски за правна защита и процесуално представителство, ако същата беше представлявана в производството от юрисконсулт. В случая обаче ответникът е бил представляван от адвокат въз основа на нарочно сключен договор. Безспорно, ползването на услугите на адвокат от юридическите лица – ответници в производствата по ЗОДОВ е допустимо, най-малкото на основание чл. 32, т. 1 от ГПК, но в такъв случай, съобразно обсъжданата разпоредба на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, другата страна не следва да дължи заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение.
От съдилищата, вкл. ВАС на РБ, последователно е
застъпена тезата, че уредбата на чл. 10 от ЗОДОВ, включваща и разпределянето на разноските в производството, е
специална по отношение общите правила на ГПК и АПК, и дерогира приложението им,
вкл. това на чл. 78, ал. 8 от ГПК. От друга
страна, няма законово основание цитираната по-горе норма на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ да се тълкува разширително
и то във вреда на ищеца. Ако законодателят е искал да даде различна от
коментираната уредба в хипотезата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, той би употребил
точно утвърдените в законодателството правни понятия, в съответствие с чл. 37,
ал. 1 и 2 от Указ 8ЗЗ от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона
за нормативните актове, или би препратил към общата уредба на чл. 78
от ГПК.
Съобразно всичко изложено по-горе,
искането за изменение на Решение № 38/ 24.06.2021 г. по адм. дело № 653/ 2020
г. на АСВТ, в частта за разноските е неоснователно следва да бъде оставено без
уважение.
Съгласно чл. 175, ал. 1 от АПК, свой
почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението
писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности.
Според правната теория очевидна фактическа грешка е налице, когато е допусната
грешка в диспозитива на решението, която не е резултат от формирането на волята
на решаващия съд и когато от мотивите на решението е очевидно, че формираната
истинска воля на съда е една, а в диспозитива на решението друга. В конкретния
случай диспозитивът на Решение № 38/ 24.06.2021 г. по адм. дело № 653/ 2020 г.
на АСВТ гласи: „Отхвърля предявеният от Р.Я.Р.
с ЕГН **********, адрес ***. Ищецът предявява първоначално съединени искове,
против Община Лясковец за
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от Заповед № 1845/
05.11.2004 г. на кмета на Община Лясковец“. Така формулиран, макар и да не
създава неяснота относно действителната воля на съда, цитираният диспозитив е
непрецизен. Същевременно в мотивите на решението са изложени подробни
съображения за неоснователност на предявените от Р.Я.Р. главни и акцесорни
искове, вкл. и поради погасяването им по давност, за което от ответника
е направено надлежно възражение. Следва да бъде извършена поправка на
посочената очевидна неточност. В диспозитива на Решение № 38/ 24.06.2021 г. по
адм. дело № 653/ 2020 г. на АСВТ следва да се посочат изрично отхвърлените
искови претенции на Р.Я.Р. ***.
Водим от горното и на основание чл. 175 от АПК и чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
Допуска поправка на очевидна неточност в Решение № 38 от 24.06.2021 г. по адм. дело № 653 от 2020 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, като:
В диспозитива на решението, вместо записаното:
„Отхвърля предявеният от Р.Я.Р. с ЕГН **********, адрес ***. Ищецът предявява първоначално съединени искове, против Община Лясковец за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от Заповед № 1845/ 05.11.2004 г. на кмета на Община Лясковец“, текстът да се чете:
„Отхвърля предявените от Р.Я.Р. с ЕГН **********, адрес ***, искове против Община Лясковец,
за обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 131,00 лв. и
претърпени неимуществени вреди в размер на 15 400,00
лв., причинени от Заповед №
1845/ 05.11.2004 г. на кмета на Община Лясковец“.
Отхвърля искането на директора на Община Лясковец, за изменение на Решение № 38 от 24.06.2021 г. по адм. дело № 653 от 2020 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, в частта му за присъдените разноски в полза на Община Лясковец.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: