№ 11746
гр. София, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20221110108853 по описа за 2022 година
Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1 ТЗ
и чл. 100, ал. 2 ЗС за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено
спрямо ответника, че имат задължения към ищеца за заплащане на посочените от него суми
за цена на доставена от дружеството топлинна енергrя, начислена за процсния период, за
мораторна лихва, за цена на извършена услуга за дялово разпределение за както и за плихва,
ничеслена върху вземането за цена на услугата дялово разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Ответникът, получил препис от исковата молба, е депозирал в законоустановения
срок отговор на исковата молба, наименован възражение, към което е приложил сключено с
ищеца споразумение за извънсъдебно погасяване на задълженията си към него.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Ответникът е подал заявление за откриване на партидата/л.17 от делото/, по която да се
начислява количеството топлинната енергия, доставяна до процесния топлоснабден период в
момент, предшестващ последния, същият е бил титуляр на партидата през посочения в
исковата молба период, поради което същият явява и потребител на процесната услуга,
респективно и носител на задължението за заплащане на нейната цена за спорния период.
1
По делото е допусната и назначена СТЕ, като след анализ на фактите, отразяващи
доставената и отчетена топлинна енергия, вкл. и енергията за разпределение – в процесната
абонатна станция и в апартамента на ответника, вещото лице, работило по СТЕ, изяснява, че
отчитането на постъпилата топлинна енергия за загряване на топла вода се е извършвало на
база показанията на водомер, монтиран в имота, отчитано е и количество топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация.
По делото е допусната и ССЕ, от чието заключение се установява, че цената на
топлинна енергия, доставяна за периода, възлиза на сумата от 2603.54лв., а вземането за
мораторна лихва за процесния период се равнява на сумата от 424.64лв.
Съгласно сключеното на 05.01.20022 г. споразумение между ищеца и ответника
последният се е задължил да изплати на ищцовото дружество сума в общ размер на
3189.32лв., Съгласно експертизата плащанията, извършени от ответника са в общ размер от
2657.80 лв.
Експертизата е депозирана в съда на 26.10.2022 г. -`в момент, следващ
падежирането на десетата вноска по споразумението и предшестващ настъпването на
изискуемостта за вземането за единадесетата вноска от общо 12 вноски, съгласно
споразумението.
Вещото лице изрично е уточнило, че към момента на изготвяне на споразумението са
погасени изцяло 10 от общо 12-те вноски.
Съдът е съобразил, че към момента на провеждане на процедурата по изслушване на
вещото лице в откритото съдебно заседание от 08.11.2022 г. не е настъпил падежа на всички
вноски по делото и е предоставил възможност на ищеца да заяви дали желае спиране на
производството, предвид необходимостта от съобразяване и последващите плащания на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Ищецът с молба от 18.11.2022 г. е заявил, че неплатеният остатък от главницата, след
съобразяване на извършените плащания възлиза на сумата от 458.74лв., като е поискал и
присъждане на разноски за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
Съдът е разпоредил връчване на препис от молбата на ищеца на ответника с изрично
определение в о.с.з. от 13.02.2023 г. с оглед изясняване на обстоятелството за незаплатените
части от процесните задължения, като е предоставил възможност на ответника за становище
в двуседмичен срок.На ответника са връчени препис от протокола от посоченото открито
съдебно заседание, както и препис от молбата на ищеца от 18.11.2022 г., видно от
отбелязването на длъжностното лице по призоваването в призовката на л. 98 от делото.
Нито в предоставения от съда двуседмичен срок, нито до приключване на устните
състезания по делото ответникът не ангажира доказателства за това, че е извършил
последващи плащания /след 10-та вноска по споразумението / в полза на ищеца, които да
бъдат съобразени от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при формиране на фактическите
му изводи по спора, въпреки че с доклада по делото в тежест на ответника изрично е
2
разпределено установяване на обстоятелството по погасяване на процесните задължения.
Ето защото съдът приема, че по делото не се доказа погасяване на 11 и 12 вноска по
споразумението, което обстоятелство е дало възможност на ищеца съгласно чл. 5 от него да
предприеме съответните действия за принудително събиране на дължимите суми.
Вещото лице по ССЕ изрично уточнява, че след извършените плащания непогасената
чст от главницата възлиза на сумата от 1324.52 лв., като погасени са вземанията за лихва и
съдебни разноски, включително за вещи лица, държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Общият размер на вземанията на ищеца по споразуменията са в размер на 3189.32лв.,
/тези вземания включват и вземанията за съдебни разноски -държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, но те са ликвидни, тъй като тяхното съществуване
изрично е признато от ответника с изявлението, обективирано в чл. 2 от споразумението/.
Установи се че плащанията са в общ размер от 2657.80лв.
Съдът приема, че с извършените плащания са погасени именно вземанията за
разноски , признати за съществуващи по споразумението и лихва , следвайки поредността на
погасяването им, посочена в разпоредбата на чл. 76 ЗЗД, като непогасеният остатък от
главницата е в размер на 531.52лв.
Ето защо, съдът приема, че главният иск следва да се уважи за сумата от 531.52 лв. и
да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 2603.54 лв., като останалите
искове следва да се отхвърлят, тъй като вземанията, които са техен предмет са погасени чрез
плащане.
С плащанията, извършени в хода на процеса не са погасени разноските за държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещи лица, тъй като тяхното
съществуване не е изрично признато от ответника с изрично изявление, каквото е направено
за разноските в заповедното производство, а следва да се отбележи, че за съдебните разноски
не се прилагат правилата за поредност на погасяване на задълженията, уредени в чл. 76, ал.
2 ЗЗД, тъй като не са ликвидни и не подлежат на погасяване до влизане в сила на заповедта
за изпълнение. До влизане в сила на решение по делото, тяхното съществуване и размер
зависи от изхода на спора, поради което същите не могат да бъдат предмет на погасяване по
реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
В полза на ищеца не следва да се присъждат и разноски за депозит за вещи лица в
общ размер от 600 лв.,, държавна такса в размер от 193 лв.,и .юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД в
отношенията между странити, че Т. С.” ЕАД, ЕИК еик има вземания към В. М. М., ЕГН
**********, ,, за сумата от 531.52лв.в., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от м.05.2018г. до м.04.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ
този иск за разликата до пълния предявен размер от 2603.54 лв..
, ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК еик, срещу В. М. М., ЕГН
**********, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено спрямо
ответника, че има задължения към ищеца за заплащане на сумата от 415.27лв.-мораторна
лихва за периода 15.09.2019г. до 12.11.2021 г., за такса за дялово разпределение в размер от
24.55лв. за периода м.10.2018г. до м.04.2020 г., за лихва върху това вземане в размер от 5.06
лв. за периода 01.12.2018г. до 12.11.2021 г., като погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН **********, да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК еик, разноски
за депозит за вещи лица в общ размер от 600 лв.,, държавна такса в размер от 193 лв.,и
.юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4