№ 2691
гр. София, 20.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Н. М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от Н. М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20251110202135 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-
000672/24.01.2023 г., издадено от началник сектор към отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, с което на П. И. Н., с ЕГН **********, за нарушение на
чл. 119, ал. 4 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от същия
закон, е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева, както и за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП е наложено наказание от 10 лева глоба.
Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. В
жалбата се изразява недоволство от наказателното постановление и се твърди,
че същото е незаконосъобразно. Иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, редовно призован.
Въззиваемата страна се представлява в съдебно заседание от юрк.
Кондова, която по същество иска от съда да потвърди издаденото наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото, намира, че жалбата
е процесуално недопустима, поради което следва да се отмени
определението за даване на ход на делото и производството да бъде
прекратено, защото подадената въззивна жалба е просрочена.
По делото е безспорно установено, че обжалваното НП № 23-4332-
000672/24.01.2023 г. е издадено на 24.01.2023 г. Съгласно материалите по
1
преписката на АНО и по-специално докладна записка от 09 РУ, съдът намира,
че е изпълнена процедурата по връчване на НП по реда на чл. 58, ал. 2 от
ЗАНН. Установено е безспорно, че първоначално лицето не е намерено на
посочения от него адрес. При повторно посещение на адреса от полицейските
служители, натоварени да връчат процесното НП, отново не е открито лицето
на посочения от него адрес. Последвал е телефонен контакт с жалбоподателя
на тел. **********, като полицейските служители са запознали лицето с
издаването и със съдържанието на издаденото наказателно постановление №
23-4332-000672/24.01.2023 г., при което Н. е заявил, че се намира за
неопределен срок от време извън София и когато се завърнел в града, щял да
посети ОПП да си го получи. Лицето не е съобщило и адрес, на който следва
да му бъде изпратено НП.
Нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН сочи, че когато нарушителят или
поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му
адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
В случая са налице тези изисквания. Установено е безспорно, че
полицейски служители са търсили двукратно лицето на посочения от него
адрес, като той не е намерен там. Освен това, той е бил изцяло запознат с
издаденото НП и неговото съдържание, и лично е заявил на връчителите, че
не се намира на адреса за неопределен период от време и същевременно не е
посочил друг адрес, а е длъжен да стори това, защото в случай, че променя
адреса на пребиваването си (дори и неофициално), той е длъжен да уведоми
съответните органи за това.
В случая обаче, полицейските служители са сторили повече от
необходимото за връчването на НП, като са осъществили контакт с лицето по
телефона и са го уведомили за издаденото НП, като той не е поискал да му се
препрати, нито пък се е поинтересувал сам да го получи, докато не го е
потърсил ЧСИ за събиране на вземането.
В конкретния случай обаче НП се счита връчено на 02.11.2023 г. (датата
на второто посещение), както правилно АНО е отбелязал в самото НП. Ето
защо, срокът за неговото обжалване е започнал да тече от 03.11.2023 г. и е
изтекъл на 16.11.2023 г., като в срока на обжалване не е постъпила жалба по
съответния ред, поради което то следва да се счита влязло в сила на 17.11.2023
2
г.
Доколкото жалбата се явява подадена на 28.01.2025 г., то тя е просрочена
и като такава не подлежи на разглеждане от съда. Поради това, делото следва
да бъде прекратено, а жалбата - върната като процесуално недопустима.
Доколкото въззиваемата страна е претендирала разноски, на основание
чл. 63д от ЗАНН и чл. 143, ал. 3 от АПК съдът следва да й присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, което се явява съответно
на правната сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението за даване на ход на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П. Н. срещу НП №
23-4332-000672/24.01.2023 г., издадено от началник сектор към отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 2135/2024 г. по описа на
СРС, НО, 112-и състав.
ОСЪЖДА П. И. Н., с ЕГН **********, да заплати на СДВР сумата от
80 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен
съд София-град в седемдневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и на
административнонаказващия орган.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3